№ 228
гр. Перник, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200536 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление (НП) № 21-1158-001216 от 27.04.2021г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, на Н.
Б. Б., ЕГН ********** са наложени на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) административно наказание глоба в размер
на 700.00 лв (седемстотин лева) и административно наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на
05.03.2021г., в 12:05 часа на път първи клас № І-6, в района на км 81+400,
бензиностанция NPC в гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управляван лек автомобил „Порше
Кайен“ с рег. № ******* със скорост от 114 км/ч, установено с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 632.
По изложени в жалбата доводи Н. Б. Б., чрез пълномощника си адв. И.
М. от ПАК моли оспореното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като в съставения акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в атакуваното НП текстовото описание на нарушението
не е пълно, ясно и точно, което е в нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Счита, че дадената правна квалификация по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП не съответства на установеното място на заснемане на
процесния автомобил, което е станало в населеното място гр. Перник.
1
Поддържа теза за настъпила погасителна давност по чл.11 от ЗАНН.
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на жалбоподателя
Н. Б. Б. и пълномощника й адв. И. М. от ПАК. От последната е депозирана по
делото молба с рег. № 11536 от 19.05.2025г., с която се поддържат изложените
съображения в жалбата, въз основа на които се иска отмяна на оспореното НП.
Претендира се за присъждане на направени разноски, свързани със заплатено
адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и
съдействие.
Административнонаказващия орган началник сектор „ПП“ при ОД на
МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на
съда е изразено становище за потвърждаване на обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН и
служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 719 от 08.04.2025г., а разгледана по
същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 05.03.2021г. на път първи клас № І-6, км 81+400, бензиностанция
NPC в гр. Перник бил извършван контрол на скоростния режим на движещите
се в посока към гр. София моторни превозни средства (МПС). Същият се
осъществявал с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632,
монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим. Мястото се
намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч
и променящ общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място В
12:05 часа през обсега на автоматизираното средство преминал лек автомобил
„Порше Кайен“ с рег. № *******, което фиксирало скорост на движение 114
км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
И.И. изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), в който удостоверил използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело -
от 10:20 часа до 12:30 часа, посоката на задействането му (приближаващ
трафик) при стационарен режим на измерване, посоката на движение на
2
контролираните МПС (от гр. Радомир към гр. София), номерата на първото и
на последното заснето статично изображение, ограничението на скоростта в
пътния участък от 60 км/ч, въведено с монтиран пътен знак, В26, променящ
общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства се установило, че заснетия автомобил, при
управлението на който е извършено нарушението, е собственост на А.П.Ж.,
ЕГН **********. Същият подал на 25.03.2021г. декларация с № 115800-4801,
с която предоставил информация, че на 05.03.2021г. в 12:05 часа процесният
автомобил е бил управляван от жалбоподателя Н. Б. Б.. Последната писмено
декларирала в декларация с № 115800-4802/25.03.2021г., че на посочената дата
и час е управлявала лек автомобил с рег. № *******.
Предвид дадените писмени сведения и с оглед стойността на
превишението на скоростта и предвиденото от законодателя наказание
лишаване от право да управлява МПС, наред с наказанието глоба, св. И. Г. И.,
в качеството на мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, в
присъствието на Н. Б. Б., съставил срещу нея на 25.03.2021г. АУАН бл.№
618855, в който посочил, че лицето е нарушило разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, тъй като на 05.03.2021г., в 12:05 часа на ПП І-6, в района на км 81+400,
бензиностанция NPC в гр. Перник, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/ч, е управлявло лек автомобил „Порше Кайен“ с рег.
№ ******* със скорост от 114 км/ч, установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M 632. При предявяването на акта жалбоподателят не
направил възражения по отразените констатации.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Б. не депозирала допълнителни
писмени възражения.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
сектор „ПП“ при ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН приел, че
са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на Н. Б. Б. кумулативно глоба в
размер на 700лв (седемстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за установеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
същия закон.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид свидетелските показания на актосъставителя И. Г.
И., както и приетите писмени доказателства, а именно: АУАН бл.№ 618855 от
25.03.2021г., справки от централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства, договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 23.09.2020г., декларация с № 115800-4801 от 25.03.2021г. от
А.П.Ж., декларация с № 115800-4802 от 25.03.2021г. от Н. Б. Б., протокол за
използване на автоматизираното техническо средство съгласно чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и снимка на неговото разположение,
3
разпечатка от показанията на автоматизираното техническо средство-клип №
10237, ведно с увеличен кадър на заснетия автомобил, Протокол от проверка
№ 3-28-20 от 20.11.2020г. на Български институт по метрология, Протокол рег.
№ 1158р-2054 от 02.03.2020г., Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, Докладна записка от 17.01.2024г. до
началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник и писмо с изх. № 11-00-97
от 24.04.2025г. на Областно пътно управление Перник с приложена извадка за
организацията на движението в процесния участък.
От правна страна:
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай, тъй като превишаването на
скоростта е над 50км/ч в населено място, се предвижда освен глоба и
лишаване от право да се управлява МПС, поради което и за реализиране на
административнонаказателната отговорност на Н. Б. Б. е спазена общата
процедура по ЗАНН – със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП.
АУАН е издаден при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН-в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако не е изтекла
една година от извършване на нарушението. Нарушителят е открит по смисъла
на разпоредбата, в деня на попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП – на
25.03.2021г., тъй като именно тогава е станало известно на контролните
органи, кое лице е управлявало заснетия автомобил с превишена скорост. На
25.03.2021г. е съставен и АУАН за извършено нарушение на 05.03.2021г., което
е сторено от териториално и материално компетентно лице съгласно чл.189,
ал.1 от ЗДвП - мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП.
НП е издадено на 27.04.2021г., т.е. в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от
компетентен орган, с оглед чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която са
делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Не е спорно, че жалбоподателят е субект на вмененото нарушение,
предвид кредитираните по делото декларация с № 115800-4801 от 25.03.2021г.
от А.П.Ж. и декларация с № 115800-4802 от 25.03.2021г. от Н. Б. Б., поради
което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на последната.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП е допуснато процесуално нарушение на императивните
разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
констатираното нарушение не е описано пълно, точно и ясно. От изготвеното
4
статично изображение се установява, че измерената скорост е 114 км/ч. В
АУАН и в НП не е записана установената (наказуема) скорост за която се
ангажира отговорността на жалбоподателя, респ. какво е било превишаването
на разрешената скорост. В случая липсва административнонаказателно
обвинение за това релевантно обстоятелство, което ограничава упражняването
на правото на защита, тъй като въз основа на наказуемата скорост се определя
и превишаването на разрешената максимална скорост, а оттам и приложимата
санкционна разпоредба. В този смисъл са основателни направените
възражения в жалбата. В конкретния случай не се касае за допусната грешка
или нередовност при отчитане на толеранса в полза на водача или неправилно
определена наказуема стойност на скоростта, а липса на предявено обвинение
за такава, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на атакуваното НП.
За пълнота на решението съдът дължи отговор и на останалите
възражения в жалбата.
Данните в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушената разпоредба – чл.21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 60 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон. При квалифициране на деянието
не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената разпоредба на
чл.21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но това не е довело до
нарушение от категорията на съществените, тъй като не е поставило
жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е извършил и
ефективно да организира защитата си, предвид изложените в обжалваното НП
достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за нарушение на
въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с изрично вписания
пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения участък, който
попада в границите на населеното място гр. Перник.
Съдът не споделя лансираната теза в жалбата, че са изтекли
преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащи към уредбата относно
погасяването на наказателното производство по давност в НК. В конкретния
случай обикновената давност за преследване е три години съгласно чл.80, ал.1,
т.5 от НК и след като нарушението е извършено на 05.03.2021г. от този момент
тя е започнала да тече. При връчването на 18.03.2025г. на НП са изминали
повече от три години, но този срок е бил прекъснат на 17.01.2024г., когато е
направен опит да бъде връчено процесното НП, което се доказва от
приложената по административнонаказателната преписка Докладна записка
от 17.01.2024г. (регистрирана с № 1158р-948 от 30.01.2024г.). Този опит
представлява действие, прекъсващо давността по смисъла на чл.81, ал.2 от
НК, тъй като е съобразено с законоустановен начин на връчване на НП,
5
предприето за преследване на нарушителя по смисъла на посочената
разпоредба, доколкото цели приключването на
административнонаказателното производство с влязъл в сила акт. В този
смисъл от 17.01.2024г. е започнала да тече нова тригодишна давност, който
срок към настоящия момент не е изминал.
Към момента не е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3, вр. чл.
80, ал.1, т.5 от НК от четири години и половина, която е започнала да тече от
05.03.2021г. (датата на нарушението) и ще изтече на 05.09.2025г. Ето защо и
направените възражения в тази насока са неоснователни.
Съдът изведе извод и за правилното приложение на материалния закон,
тъй като установи, че нарушението е безспорно доказано.
От публичния Регистър на одобрените типове средства за измерване на
Български институт по метрология се установява, че мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M e
одобрена за използване и вписана в регистъра под № 4835 от 24.02.2010г., за
което е издадено Удостоверение за одобрен тип средства за измерване №
10.02.4835. От Протокол от проверка № 3-28-20 от 20.11.2020г. на Български
институт по метрология е видно, че тази мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с радар № 632 е
преминала последваща проверка с валидност.
Предвид изложеното процесното нарушение е установено чрез
автоматизирано техническо средство „TFR1-М”, което е мобилно по смисъла
на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, като същото изрично е записано в НП и в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Възпроизвеждането на данните в клип № 10237 от 05.03.2021г. (снимка)
изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и
заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на
неговото позициониране е без значение за правомерността на прилагането му,
защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо
средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението,
записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Същевременно
установеното автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е от одобрен тип и технически годно
за експлоатация, предвид посочените по-горе съображения.
Съдът намери, че нарушението, извършено от жалбоподателя е
безспорно установено и от приложените по делото кадри от клип № 10237 от
05.03.2021г., които са заснети от процесната система за видеоконтрол, тъй
като от същите се установява, че това е станало в 12:05 часа на 05.03.2021г.,
т.е. в периода на работа на автоматизираното техническо средство и в
границите на заснетите изображения. Този клип, който по силата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доказва и точно измерената скорост от
6
114 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че анализираната
доказателствената съвкупност по несъмнен и категоричен начин налага извод,
че на 05.03.2021г. в 12:05 часа на посоченото място Н. Б. е управлявала в
населено място визирания лек автомобил със скорост над разрешената,
въведен с пътен знак В26, поради което и той е субект на предявеното й
административнонаказателно обвинение.
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта, като в конкретния случай
законосъобразно отговорността на жалоподателя е ангажирана на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП с фиксираните в абсолютен размер наказания, което
изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че макар и при издаването на
обжалваното НП да не е допуснато нарушение на материалния закон, то
предвид изложените по-горе аргументи във връзка с опорочаване на
административнонаказателното производство от коментираното съществено
процесуално нарушение, оспореното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на съдебни разноски се явява основателна. Претендират се съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., предвид представения
договор за правна защита и съдействие от 26.03.2025г. (л. 81).
С оспореното НП са наложени предвидените кумулативно за
процесното нарушение административни наказания „глоба“ в размер на 700
лв. и „лишаване от право“ на управление на МПС за срок от 3 месеца, т.е. от
гледна точка на размера на глобата минималният размер на възнаграждението
за адвокат е 400 лв. (съгласно чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа), но наложеното
административно наказание „лишаване от право“, което няма материален
израз определя минималното възнаграждение за адвокат от 500 лв. (съгласно
чл. 18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа ).
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, направено с придружителното писмо от страна на АНО е
неоснователно, предвид гореизложените съображения, тъй като
възнаграждението е в рамките на установения минимум съгласно чл.18, ал.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на
7
разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от 500.00 лв, който
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, в чиято структура се намира наказващият
орган началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, следва да заплати на Н.
Б. Б. във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.2 от ЗАНН и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1158-001216 от
27.04.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Перник, с което на Н. Б. Б., ЕГН ********** са наложени на основание чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата административно наказание
глоба в размер на 700.00 лв (седемстотин лева) и административно наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено
на 05.03.2021г., в 12:05 часа на път първи клас № І-6, в района на км 81+400,
бензиностанция NPC в гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управляван лек автомобил „Порше
Кайен“ с рег. № ******* със скорост от 114 км/ч, установено с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 632.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Н. Б. Б., ЕГН
********** сумата в размер на 500 лв (петстотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
съдебното производство по АНД № 20251720200536 по описа за 2025г. на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8