Решение по дело №1083/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260046
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20215500501083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260046                               18.02.2021г.                град  Стара Загора

 

  В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

На осемнадесети февруари 2018 год.

в закрито заседание в следния състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                      ВЕСЕЛИНА МИШОВА                                                              

Секретар : Катерина Маджова

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Въззивно гражданско дело номер 1083 по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 във вр. с чл.437, ал.1, 3 и 4 и във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК.

         Жалбоподателят- длъжник ЗАД “Б.В.И.Г.", ***обжалва Постановление от 08.01.2021г. по изп.д.№ 20207650404276 на ЧСИ Г.И., peг. № 765, с район на действие ОС- Ст.Загора, с което е отказано намаляването на приетите по делото разноски на взискателя по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по това изп.дело, намален от платения размер от 2 112 лв. до намаления размер от 1 688, 35 лв. без ДДС, с искане той да бъде намален до минималния размер от 200 лв., като излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Основният му аргумент е, че въпреки намаления размер от ЧСИ, адв. възнаграждение не било съобразено с ниската фактическа и правна сложност на правния спор, както и не бил отчетен факта, че не били извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител- адвокат никакви конкретни действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Поради което и на осн. чл.78, ал.5 във вр. с чл.79 от ГПК моли да бъде определен от съда минимален размер от 200 лв. за адв. възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Претендира и разноските си в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., за които ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.

         Взискателката М.К.П. ***, ***на осн. чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК в законния 3- дневен срок е подала писмено Възражение, в което сочи, че счита жалбата за неправилна  и неоснователна, тъй като присъденият адв. хонорар в това изп. производство в намаления размер на 1688, 35 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, същият бил в минимален размер съгласно правилата на чл.7, ал.2, т.2- 7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не била приложима нормата за минимално адв. възнаграждение от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредбата, и че изп.дело било  със значителна действителна фактическа и правна сложност. Поради което моли жалбата да се остави изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана, и да се потвърди атакуваното Постановление на ЧСИ, със законните последици. Претендира разноските си по това производство в размер на 240 лв. с ДДС за адв. хонорар.

В писмените си Мотиви на основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ Г.И., peг. № 765, с район на действие ОС- Ст.Загора сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна и недоказана, тъй като според нея съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната, възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, и тъй като тази разпоредба се намирала в гл.VIII „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи правила“ от ГПК, тя била приложима за всички уредени в ГПК производства, в т.ч. и за изпълнителното производство, доколкото липсвали специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в ГПК общи правила. Поради което счита, че напълно обосновано и законосъобразно е намалила адв.хонорар на процесуалния представител- адвокат на въззиваемата до размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2- 7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не до размера по чл.10, т.1 от Наредбата- само за образуване на изп.дело. Поради което моли жалбата да се остави изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана, и да се потвърди в атакуваната му част нейното Постановление от 08.01.2021г., ведно със законните последици.

По нашето в.гр.д. № 1083/2021г. е приложено в цялост заверен препис от висящото изп.дело № 4276/2020г. по описа на ЧСИ- Г.И.- гр.Ст.Загора.

         Окръжният съд, след като обсъди направените в Жалбата оплаквания, като взе предвид Становището на взискателя и Мотивите на ЧСИ, оБсъди материалите по приложеното изп.дело, провери законосъобразността на обжалваните действия и актове, и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми по казуса, намери за установено следното :

В конкретния казус претендираното от взискателя адв.възнаграждение, частично намалено от ЧСИ от размер от платенсите и претендирани 2 112 лв. без ДДС до намаления размер от 1 688, 35 лв. без ДДС също се явява завишено, тъй като относно заплатения адв. хонорар от взискателката по това изп. дело, дори и след намаляването му с атакуваното Постановление на ЧСИ, не е съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор по изпълнението, както и с оглед очевидния факт по изп.д., че не са извършени от взискателката/и от нейния процесуален представител/ никакви особени процесуални действия с цел удовлетворяване на паричното й вземане от една легитимна застрахователна компания- длъжник, поради което и с оглед направеното от длъжника/жалбоподател/ възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е следвало да се начисли адв. възнаграждение в минималния размер от 200 лв. без ДДС по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Съобразно законовата уредбата на съдебните разноски в изпълнителното производство, те не са по никакъв начин свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски, която е нормативно уредена в общата част на ГПК, като нормата на чл.79 от ГПК изрично сочи от кого се понася тази отговорност в изп. производство- те са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени доказателства, че взискателката е била представлявана в изп. производство от пълномощник- адвокат, поради което в нейна полза е следвало да бъде определено адвокатско възнаграждение, като в конкретния случай практически осъщественото от пълномощника на взискателката процесуално представителство се е осъществело единствено и само с подаването на писмена Молба за образуване на изп.дело и за събиране на дължимите по Изп.лист суми от длъжника- застраховател/жалбоподателя/. С оглед параметрите на това адв. пълномощно, адв. възнаграждение по чл.36, ал.2 от ЗА следва да бъде справедлив и обоснован, отговаряйки на два обективни критерия за обем и сложност на извършената дейност, и на величината на защитавания правен интерес. В атакуваната част на Постановлението на ЧСИ вместо съчетаното прилагане на тези критерии предвид чл.79 от ГПК, е използван единствено и само този за размера на материалния интерес по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не този до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредбата- само за образуване на изп.дело, без абсолютно никакви други извършвани процесуални действия от пълномощника- адвокат на взискателкато по това изп. производство против ясен, сигурен и платежоспособен длъжник със седалище и адрес на управление в страната- застрахователя/жалбоподател/.

Предвид на което жалбата на длъжника се явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като се отмени в атакуваната му част Постановление на ЧСИ от 08.02.2021г. в частта му над минимума от 200 лв. без ДДС, до присъдените намалени до 1 688, 35 лв. без ДДС, ведно със законните последици от това.

Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо пред горното и на осн. чл.435, ал.2, т.7 във вр. с чл.437, ал.1, 3 и 4 и във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.10, т.1- 5 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ОС- Ст.Загора

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ частично Постановление от 08.01.2021г. по изп.д.№ 20207650404276 на ЧСИ Г.И., peг. № 765 с район на действие района на ОС- Ст.Загора, като :

 

НАМАЛЯВА приетите разноски за адв. възнаграждение на взискателката М.К.П.- ЕГН ********** ***, ***по изп.д.№ 2020765040427 по описа на ЧСИ Г.И.- ***, рег.№ 765 на КЧСИ за възнаграждение на един адвокат от постановените 1 688, 35 лв./хиляда шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ без ДДС на минимално дължимите 200 лв./двеста лева/ без ДДС.

 

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Постановление от 08.01.2021г. по изп.д.№ 20207650404276 на ЧСИ Г.И., peг. № 765 с район на действие района на ОС- Ст.Загора, като законосъобразно и правилно.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :