Р Е Ш Е Н И
Е
/допълнително/
гр.С., 27.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми ноември, през
две хиляди и седемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
9947 по описа на състава за 2014г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Съдът е
сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от ищеца Б.П.Б., които са насочени срещу П.та на РБ и срещу С.Д.В.Р..
Ищецът
претендира за осъждане на двамата ответници, да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществените вреди в размер от 70 000 лева, които твърди да е претърпял,
както и обезщетение за имуществените
вреди в размер на 500 лева, които били платени като разноски, заедно със
законната лихва върху общия размер на сумата сумата на претендираното
обезщетение, считано от датата на завеждането на иска, до деня на окончателното
плащане на присъденото обезщетение. При условията на евентуалност (според
уточнителна молба с вх. № 93031/30.07.2014г.) - ако съдът намери основание за
ангажиране на отговорност на всеки от ответниците но не и в уредената от чл. 53 ЗЗД хипотеза на възникване на солидарна отговорност при деликт - ищецът
претендира за осъждане на всеки от двамата ответници, да му заплати сумата от
по 35 000 лева, представляваща обезщетение за споменатите неимуществени
вреди и сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата на претендираното
обезщетение, считано от датата на завеждането на иска, до деня на окончателното
плащане на присъденото обезщетение.
С Решение от
23.02.2016г., съдът осъди П.та на РБ, да заплати на Б.П.Б., на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ –
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат повдигнато срещу
него обвинение в извършване на престъпление от общ характер, в рамките на ЗМ №
188/2010г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 13305/2009г. на СГП и НОХД
№ 4076/2011г. по описа на 21 с-в при НК на СГС, заедно със законната лихва
върху сумата на всяко едно от присъдените обезщетения, за период от
07.07.2014г. до деня на окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърли
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта за разликата над
присъдената сума от 500 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева и претенцията
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта за разликата над присъдената сума от 300 лева до
пълния претендиран размер от 500 лева.
Със същото решение, но в
частта, имаща характер на определение, е постановено връщане на исковата молба,
по предявения иск срещу С.Д.В.Р.,
поради процесуална недопустимост на претенцията, на основание чл. 130 от ГПК.
С Определение
№ 796/08.03.2017г. по ч.гр.д. № 1060/2017г., съгласно описа на 9 състав ТО на
САС, е отменено определението на настоящия състав на СГС за прекратяване на
производството срещу СДВР а делото е върнато с указание за продължаване на
съдопроизводствените действия.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Извършените до момента процесуални действия и
правните последици на споменатото по- горе определение на САС налагат
постановяване на допълнително решение по съществото на спора.
Предвидените от чл. 250, ал.2 ГПК процесуални
действия в конкретния случай не следва да бъдат извършвани, тъй като допълването
на решението не се осъществява по инициатива на някой от страните, а служебно,
с оглед правните последици на постановеното от по- горния съд определение. При
това, разглеждането на делото в открито заседание също не се налага, тъй като
доказателствата са събрани и по преценка на настоящия съд не се налага
събирането на нови доказателства.
Претенцията е насочена срещу двама ответници, с
цел реализиране на тяхната солидарна деликтна отговорност доколкото
правомощията им в наказателния процес са взаимосвързани, а освен това - според
твърденията на ищеца - чрез актовете си, всеки от тези ответници бил
способствал за настъпването на крайния
вредоносен резултат.
По
допустимостта на исковете срещу СДВР;
Предявеният срещу П.та на РБ иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ е процесуално допустим, доколкото е
насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като
субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл.7 на КРБ. Като се основава на задължителните
предписания по прилагане на процесуалния закон / Определение №
796/08.03.2017г. по ч.гр.д. № 1060/2017г., съгласно описа на 9 състав ТО на САС /, настоящият
съд е длъжен да приеме за процесуално допустим предвения иск срещу СДВР, в
качеството на процесуален субституент на Държавата, абстрахирайки се от
цитираната в основното решение тълкувателна практика на ВКС на РБ и да разгледа
по същество иска срещу този ответник.
По
основателността на иска (насочен срещу ответника СДВР);
Претендира се обезщетение за неимуществените и за
имуществените вреди, които ищецът твърди да е претърпял, в следствие на обстоятелството,
че (цит.) дознателката извършвала процесуалните действия формално и не
анализирала правилно и задълбочено наличните доказателства. Тя не извършила
процесуалните действия, които водели до доказване на невинността на ищеца и
изготвила заключително постановление с мнение за предаването му на съд.
В хода на съдебното дирене по настоящото дело, в
действителност бяха установени изложените в исковата молба твърдения - относно
хронологичното развитие на образуваното наказателно производство - от момента
на започването му в досъдебна фаза, до приключването му с влязла в сила оправдателна
присъда.
Страните по делото не спорят по отношение на
фактите, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление
от общ характер, с наложена в хода на процеса мярка за неотклонение „задържане
под стража” за срок от 72 часа. Няма спор и по твърдението, че по повдигнатото
обвинение ищецът в настоящия процес е бил оправдан от първоинстанционния за
това дело Софийски градски съд.
Предпоставките за реализиране на деликтна
отговорност на Държавата обаче, не се презумират и поради това, именно върху
ищеца пада доказателствената тежест да установи настъпването на конкретния
(посочен в исковата молба) вредоносен резултат, а при това, да установи и наличието
на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на твърдяните вреди от една
страна и актовете/ действията в рамките на конкретното досъдебно производство (ЗМ
№ 188/2010г. по описа на СДВР съответно на прокурорска преписка № 13305/2009г.
на СГП).
Разглеждайки твърденията
за настъпването на релевираните в исковата молба неимуществени вреди -
касателно техния характер и източник - съдът намира, че не са налице
предпоставките за реализиране на отговорността на Държавата, посредством СДВР,
в качеството на неин процесуален субституент.
Твърденията за неправомерно поведение изразяващо
се в извършване на процесуалните действия формално, без правилен анализ и
задълбочена преценка на наличните доказателства не могат да бъдат споделени.
Процесуалните действия в досъдебното производство
са по дефиниция формални т.е. трябва да бъдат осъществени при строго спазване
на установените от НПК процесуален ред и форма, поради което – спазването на
това изискване не е неправомерно и не създава предпоставки за възникване на
деликтна отговорност.
Що се отнася до релевирания довод за липса на „правилен
анализ“ или липсата на такъв, настоящият състав на съда приема, също становище
за неоснователност. Аналитичната дейност е вид интелектуална, мисловна дейност,
която не се поддава на нормативно рагулиране и е насочена към субективното
изясняване на същността на определени факти и взаимовръзките помежду им. В тази
насока, по дефиниция не би могло да се приеме, че „неправилният анализ“ на
определен служител може да бъде източник на юридическа отговорност.
Доводът за „неизвършването на процесуални
действия, доказващи невиновността“ на определено лице, като основание за
възникване на деликтна отговорност не би могъл да бъде възприет. Извършените от
разследващия орган процесуални действия в досъдебното производство ЗМ №
188/2010г. по описа на СДВР са съобразени със закона.
Релевирания довод за извършен деликт, поради
изготвяне на заключително постановление, с мнение за предаването на съд, не
може да бъде приет за основателен. Това е така, доколкото от гледна точка на
функциите в наказателния процес, заключителното постановление на разследващия
орган по чл. 231 (отм. ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) от НПК нямат определящо значение за преценката на
последващите действия на прокурора.
От друга страна, следва да се отбележи, че ангажираните
в хода на делото доказателства не биха могли да обосноват необходимата пряка причинно- следствена връзка между
релевираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди от една страна и от
друга страна актовете/ действията на правозащитните органи в досъдебното производство
по конкретното ЗМ № 188/2010г. по
описа на СДВР.
Недоказана остана тезата на ищеца, че посочените
от него негативни последици са били причинени именно в следствие на конкретното
обвинение, а не в следствие на другите многобройни досъдебни и съдебни
производства, на които именно ищецът е бил субект.
По изложените съображения, предявените претенции
на ищеца - срещу С.Д.В.Р. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, но са
налице предпоставките за реализиране на деликтната отговорност на Държавата,
чрез другия привлечен процесуален субституент – П. на РБ.
Ответникът СДВР не е претендирал за присъждане на
съдебни разноски, поради което въпросът за присъждането им не подлежи на
разглеждане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.П.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу С.Д.В.Р., с адрес- гр. С.,
ул. „***, искове с правно основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 70 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 500 лева, в резултат повдигнато срещу ищеца обвинение в
извършване на престъпление от общ характер, в рамките на ЗМ № 188/2010г. по
описа на СДВР, прокурорска преписка № 13305/2009г. на СГП и НОХД № 4076/2011г.
по описа на 21 с-в при НК на СГС, заедно със законната лихва сумата на присъденото обезщетение, за период от 07.07.2014г.
до деня на окончателното изплащане на обезщетението.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд С., чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: