№ 168
гр. Пловдив, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000312 по описа за 2023 година
С решение № 1/03.01.2023 г., постановено по т.д. № 667/21 г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, С. Л. П. ЕГН ********** е осъдена да
заплати солидарно с О. А. Д. ЕГН ********** на „Б. Д**“ АД ЕИК
********* следните суми, дължими на основание договор за жилищен
кредит от ******** г и договор за поръчителство от ******** г., както
следва:
46 379,32 лева - главница;
3 104,15 лева договорна лихва за периода: 24.08.2019 -
28.06.2020 г.;
20,59 лева – санкционна лихва за периода: 19.06.2017 г. -
28.06.2020 г.;
1017,76 лева законна лихва за периода: 29.06.2020 до
15.09.2020 г.;
280.16 лв. - такса за подновяване на договорна ипотека;
131.29 лв. - застраховка обезпечение и заемни такси в размер
на 120 лева разходи по изискуем кредит;
567,17 лева такса за управление на кредита,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от
предявяване на иска на 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението,
1
1032 лв. - държавна такса и 50 лв. -юрисконсултско
възнаграждение,
за които суми против О. А. Д. ЕГН **********, е налице
влязла в сила Заповед № ****/******** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
****/******** г.,
както и направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 1032.41 лв. - ДТ и 400 лв. - хонорар за ССЕ.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от С. Л.
П. чрез процесуалния си представител адв. С. М. М. Х.. В същата се излагат
оплаквания за недопустимост, допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и
се иска същото да бъде обезсилено, евентуално отменено.
Въззиваемата страна „Б. Д**“ АД оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
/За същите суми, предмет на Заповед № ****/******** г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, по делото е бил предявен от „Б. Д**“ АД и установителен иск за
установяване съществуване на вземане против О. А. Д. ЕГН **********,
като с решението производството по този иск е ПРЕКРАТЕНО като
НЕДОПУСТИМО поради липса на възражение по чл. 414 и сл. от ГПК
против посочената Заповед № ****/******** г. и направена констатация, че
против кредотополучателя О. А. Д. ЕГН ********** заповедта е влязла в
сила. В тази част решението има характер на определение, като същото не е
обжалвано и е влязло в сила/.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с изложените от страните оплаквания и
възражения, намира за установено следното:
За процесните суми е подадено заявление вх. №
52216/16.09.20 г. по описа на ПРС, във връзка с което в полза на „Б. Д**“
АД са издадени Заповед № ****/******** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
****/******** г., против О. А. Д. и С. Л. П..
2
Възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.414, ал.1 ГПК е подадено само от ответника С. Л. П., на 01.03.2021 г.
С разпореждане на заповедния съд, връчено на 07.04.2021 г., е
указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок.
Исковата молба, по която е образувано настоящето дело, е
подадена в рамките на законоустановения срок, на 05.05.21 г., пред Софийски
градски съд, като същата е предявена и срещу двамата длъжници.
Във връзка с възражение за местна неподсъдност, направено
от ответника О. Д., образуваното първоначално т.д. № 5766/21 г. е
прекратено с определение от 29.07.21 г. и делото е изпратено по подсъдност
на ОС Пловдив, пред който е образувано т.д. № 667/21 г.
Междувременно е подадена частна жалба от С. П. срещу
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение № ****/******** г. ,
като по частната жалба е постановено определение № 736/19.08.21 г. по ч.гр.д.
№ 1866/21 г. по описа на ПОС, с което съдът:
ОТМЕНЯ постановените по ч.гр.д. № *****/**** г.
разпореждане № ****/******** г. в частта, с която е постановено да се
издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание
документ по чл. 417 от ГПК по отношение на С. Л. П. и за издаване на
изпълнителен лист в полза на „Б. Д**“ АД, както и заповед № ****/********
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по отношение на С. Л. П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя „Б. Д**“
АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на
основание документ по чл. 417 от ГПК за заплащане на сумите /подробно
описани/
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № ****/******** г.,
издаден въз основа на разпореждане № ****/******** г. и заповед за
изпълнение № ****/******** г. по ч.гр.д. № *****/**** г. по описа на ПРС
само по отношение на длъжника С. П..
Определението в цитираните му части е окончателно.
След прилагане на делото по заповедното производство, вкл.
и ч.гр.д. 1866/21 г. по описа на ПОС, с протоколно определение от 9.5.22 г.
първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца да направи изменение
на иска като съобрази постановеното определение по ч.гр.д. 1866/21 г. на
ПОС.
С молба от 16.05.22 г. ищцовата „Б. Д**“ АД е формулирала
осъдителни претенции спрямо двамата ответници.
С определение № ***/******** г. е допуснато изменение на
предявените искове от „Б. Д**“ АД против двамата ответници, като същите
3
се считат предявени с искане за осъждането им да заплатят на банката
процесните суми.
С постановеното по делото решение е уважен осъдителният
иск срещу поръчителя С. П., а по отношение на О. Д. производството е
направена констатацията, че от същия не е подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение и същата е влязла в сила, поради което
производството срещу него е прекратено като недопустимо. В
прекратителната част същото е влязло в сила.
На първо място, във въззивната жалба се поддържат доводи
за недопустимост на постановеното осъдително решение по отношение на
жалбоподателката П. предвид обезсилването на заповедта за изпълнение с
постановеното определение по ч.гр.д. 1866/21 г. по описа на ПОС. Сочи се, че
установителен иск по чл. 422 от ГПК може да бъде заведен единствено при
наличие на валидно издадена заповед за изпълнение, каквато в случая не е
налице предвид обезсилването на заповед № ****/******** г. с определение
736/19.08.21 г. Оспорва се като недопустимо постановеното определение за
допускане изменение на установителния иск в осъдителен такъв, като се
прави позоваване на т. 11.б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Горните оплаквания не се споделят от настоящия въззивен
състав. Първоначалният установителен иск спрямо ответницата П. е заведен
при наличие на всички процесуални предпоставки, обуславящи неговата
допустимост – издадена заповед за изпълнение по отношение на процесните
суми, при идентичност на вземанията и основанието, на което се претендират,
подадено от тази ответница в законния срок възражение по чл. 414 ГПК
срещу издадената заповед, спазване на законовоопределения едномесечен
срок за предявяване на иска, считан от датата на съобщаването за подаденото
възражение.
Определение № 736/19.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № ****/**** г.
на ОС – Пловдив е постановено по повод на частна жалба по чл. 419 от ГПК,
по който ред по принцип подлежи на обжалване единствено разпореждането
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение.
Независимо от последното, с цитираното определение изрично се обезсилва
издадената заповед за изпълнение спрямо ответницата С. П.. От въззиваемата
страна „Б. Д**“ АД се правят доводи за незаконосъобразност и
недопустимост на определението в тази му част, като се цитира и съдебна
практика по отношение правомощията на въззивната инстанция в
производството по чл. 419 от ГПК. Тези доводи обаче не могат да бъдат
коментирани в настоящето решение. Касае е се за окончателен, влязъл в сила
съдебен акт, който следва да бъде зачетен. В определението е налице изричен
диспозитив за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради
което не може да става въпрос и за някакво тълкуване на волята на съда, а тя е
ясно и безусловно изразена. Въпросът за допустимостта на определението в
тази му част не може да бъде релевиран в настоящето производство и излиза
4
извън рамките на компетентността на настоящия съд, който следва да зачете
определението като влязъл в сила, окончателен съдебен акт.
Обезсилването на заповедта за
изпълнение обаче не произвежда ефект на липса на водено заповедно
производство или изначална липса на такова производство, за каквато
„фикция“ се говори във въззивната жалба. Със същото определение,
постановено по в.ч.гр.д. № ****/**** г. на ОС – Пловдив, се чете и
диспозитив, че се оставя без уважение искането на банката за издаване на
заповед за изпълнение против С. П..
При това положение заповедното производство не „изчезва“
и не се „обезличава“, а просто завършва със съдебен акт, с който искането на
банката се отхвърля.
Съгласно чл. 415, ал.1,т.3 от ГПК, когато съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение следва да му укаже, че може да предяви иск за
вземането си, като съгласно чл. 415, ал.3 от ГПК в този случай искът е
осъдителен.
Т.е. в случая след отхвърлянето по същество на искането на
банката за издаване на заповед за изпълнение и обезсилването на
първоначално издадената заповед, за ищцовата банка е възникнал правен
интерес от осъдителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.3 от ГПК. В този смисъл
указанията на първоинстанционния съд по протоколно определение от 9.5.22
г. се преценяват като изцяло законосъобразни, респ. законосъобразно е
допуснатото изменение на иска от установителен към осъдителен с
определение № ***/******** г.
Това изменение не е в противоречие с формираната каузална
практика на ВКС по отношение на въпроса допустимостта на преминаването
от установителен към осъдителен иск за вземане, предмет на издадена
заповед за изпълнение. С № 141 от 06.11.2014 г., по т.д.№ 2706/ 2013 г.,№
168 от 01. 10. 2013 г., по т.д.№ 1332/2013 г. на ІІ т.о., № 41 от 08.04.2015 г.,
по т.д.№ 653 / 2014 г. на II т.о., № 168 от 01.10.2013 г., по т.д.№ 1332/13 г. на
II т.о., № 88 от 27.05.2011 г.. по т.д.№ 598/10 г. на II т.о.,№ 78 от 16.05.2012 г.,
по т.д.№ 511 /2011 г. на II т.о.; № 1 /2018 г., по т.д.№ 335/2017 г. на ІІ т.о. и
др., се приема, че преминаването от установителен към осъдителен иск е
недопустимо, когато издадената заповед за изпълнение не е обезсилена с
актове на съда в заповедното производство или от въззивния съд, както и че
правният интерес от установителния иск по чл.422 ГПК не се счита за
отпаднал в хипотезата на отменено по реда на чл.419 ГПК разпореждане за
незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК. В разглеждания
казус заповедта за изпълнение е обезсилена с изрично определение на съда,
поради което за ищеца е възникнал интерес да измени иска си в осъдителен
такъв.
На второ място, във въззивната жалба се поддържа оплакване
за недопустимост на обжалваното решение във връзка с обстоятелството, че
делото е образувано пред ПОС след като е било изпратено по подсъдност от
5
СГС по възражение за местна неподсъдност, направено от другия ответник О.
Д., против който производството изначално е било недопустимо; ответницата
П. не е направила възражение за местна неподсъдност пред СГС, а доколкото
искът против Д. бил изначално недопустим, то този ответник не е имал право
на възражение за местна непосъдност и производството против него следвало
да бъде прекратено още от СГС; такава проверка не била направена и от
Пловдивски окръжен съд, който продължил разглеждането на делото вместо
да констатира недопустимостта на възражението на ответника Д. и да го
върне на СГС.
Тези оплакванията за недопустимост на
първоинстанционното решение се преценяват като неоснователни.
Производството по подсъдността е регламентирано в чл.. 118 – чл. 123 от
ГПК . раздел „ПРОИЗВОДСТВО ПО ПОДСЪДНОСТТА“. Касае е за местна
подсъдност, за която съдът следи по възражение на страните, което следва да
бъде направено в срока за отговор на исковата молба. В случая е подадено
възражение за местна неподсъдност на спора пред СГС само от ответника Д.,
но постановеното определение за прекратяване на делото и изпращането му
по компетентност на ПОС е обжалваемо по правилото на чл. 121 от ГПК от
заинтересованите страни, включително и ответницата П.. Това определение е
връчено на С. П. и е получено лично нея на дата 16.08.21 г., като не е
обжалвано.
При това положение производството по подсъдността е
приключило. Ответницата С. П. е имала процесуалната възможност да
обжалва определението на СГС за изпращане на делото по подсъдност на
Пловдивски окръжен съд, като същото й е било редовно връчено с дадени
указания за възможността за обжалване. Същата не се е възползвала от това
си право. След влизане в сила на определението делото е изпратено на ПОС,
който с оглед посоченото не е повдигнал препирня за подсъдност, но не е
имал и основания за това.
Процесните вземания произтичат от договор за жилищен
кредит от 17.12.08 г., сключен между „Б. Д**“ АД като кредитор и О. А. Д.
като кредитополучател, във връзка с който са сключени допълнителни
споразумения от 8.3.13 и ********, като с второто допълнително
споразумение като допълнително обезпечение на кредита се приема
поръчителство от С. Л. П..
Съгласно договора за жилищен кредит от 17.12.08 г. банката
предоставя на кредитополучателя О. Д. кредит в размер на 50 000 лв. със срок
за издължаване на кредита 360 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. В т.7.1 от Договора е уговорено за предоставения кредит
кредитополучателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора, който към датата на
сключване на договора е в размер на 5,69% и стандартна надбавка в размер на
4,10 % или общо 9,79%. Съгласно т. 7.2 от договора при изпълнение на
6
програма „ДСК Уют“ кредитополучателят има право на преференциална
лихвена надбавка съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „Уют“ /приложение № 2 към договора/, като в случай на
неизпълнение на някое от условията по програма „Уют“, кредитополучателя
губи правото да ползва преференциален лихвен проценти и от датата на
неизпълнение заплаща лихвата по т.7.1.
С Допълнително споразумение **/******** от ******** г. е
установено, че към датата на споразумението остатъкът от дълга е в размер на
50 649,29 лв., от които главница в размер на 48 626,63 лв., дължима редовна
лихва в размер на 1 490,28 лв. наказателна лихва в размер на 337,75 лв. и
заемни такси в размер на 194,63 лв.; кредитополучателят е внесъл сумата от
136,91 лв.; кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в
размер на 337,75 лв. за периода от 20.11.2013 г. до 05.03.2013 г. и заемни
такси в размер на 194,63 лв. по отношение на главницата в размер на 49
980,00 лв. се запазва падежната дата, лихвата към датата на допълнителното
споразумение е 9,79%.
С Допълнителното споразумение от ******** г. е установено,
че остатъкът от дълга е в размер на 49 099,12 лв., от които главница 47 530,61
лв., дължима редовна лихва в размер на 1 186,31 лв., наказателна лихва в
размер на 0,39 лв. и заемни такси в размер на 381,81 лв.; кредитополучателят е
внесъл 349,92 лв.; кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви
в размер на 0,39 лв. за периода от 30.06.2017 г. до ******** г.; начислената
редовна лихва от 836.39 лв. се капитализира към главницата, която е в размер
на 47 530,61 лв., в резултат на което новият размер на главницата е 48 367,00
лв.; таксите управление в размер на 321,12 лв. се отказват; а
застрахователната премия в размер на 60,69 лв. остава дължима в срок от 24
месеца от дата на сключване на допълнителното споразумение; запазва се
падежната дата и срока за издължаване на кредита от 257 месеца; променя се
лихвеният процент в размер на 8,04%, формиран от стойността на 6 - месечен
SOFIBOR от 0,268 и стандартна надбавка в размер на 7,772% без изпълнение
на условията по програма ДСК Уют; при изпълнение на условията по
Програма ДСК Уют, описани в приложение 2, кредитът започва да се
олихвява с преференциален лихвен процент чрез намаляване на надбавката
съгласно условията на програмата; при нарушаване на тези условия
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката
съгласно условията на Програма УЮТ; максималния размер, който може да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, е
променлив лихвен процент, формиран от 6- месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7,772%.
С това допълнително споразумение е прието е и
поръчителството на С. Л. П., като е сключен и договор за поръчителство от
същата дата, с който е уговорена солидарна отговорност на поръчителя П. с
кредитополучателя Д. за задълженията по договора за покупка на имот от
17.12.08 г. и Общите условия към него. Към допълнителното споразумение от
******** г. са приложени Условията за ползване на преференциален лихвен
7
процент по програма „ДСК Уют“ от същата дата.
В обжалваното решение е прието за установено, че в между
страните са обвързани с валидни облигационни отношения, свързани с
договора за банков кредит по чл. 430 ТЗ и договора за поръчителство от
******** г.; банката е изправна страна по договора, доколкото е изпълнила
договорните си задължения и е предоставила на кредитополучателя
договорената сума. Установено е на база прието заключение на ССчЕ, че
кредитополучателят Д. е извършил плащания в размер на 53 953,37 лв., с
които са погасени: главница - 5 870,44 лв; договорна лихва- 46211,36лв.; такса
закъснение - 501,90 лв.; санкционираща лихва - 8,36 лв.; заемни такси -
303,13лв.; такса управление -1 048.18лв. Прието е, че банката надлежно е
упражнила правото си, предвидено в договора да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие, като са налице основанията за
това, както и е налице редовно изпратено и лично получено от
кредитополучателя писмо, съдържащо изричното волеизявление на банката, в
случай на неплащане в срок на конкретно описаните просрочени суми
(главници и лихви) по договора, ща счита последния за изцяло и предсрочно
изискуем, вследствие на което предсрочната изискуемост е настъпила на
26.06.2020 г. Прието е , че с предявяване на исковата молба поръчителят С.
П. е уведомена за всички правнорелевантни факти, твърдени от банката, като
в хода на първоинстанционното производство същата не е изложила никакви
възражения, не е ангажирала доказателства да е заплатила каквато и да е част
от дълга, за изпълнението на който се е задължила с договора за
поръчителство. Предвид липсата на доказателства за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита спрямо солидарния длъжник, е прието, че законната
лихва върху дължимата по договора за кредит и договора за поръчителство
главница следва да се присъди от датата на предявяване на исковата молба в
съда на 05.05.2021 г. При така установената фактическа обстановка исковете
са приети за основателни и доказани в пълния им предявен размер, като
върху главницата е присъдена законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 05.05.2021 г.
Против така установената фактическа обстановка и
направени правни изводи във въззивната жалба не се съдържат каквито и да
било оплаквания по същество.
Предвид задължението на съда служебно да следи за наличие
на неравноправни клаузи в договора и допълнителните споразумения към
него, респ. дали процесните вземания произтичат от такива клаузи изцяло или
частично, както и задължението служебно да се произнесе по нищожността
на отделни клаузи от същите, когато нищожността произтича и е видна от
самата сделка, въззивният съд е указал на страните, че следва да се произнесе
по въпроса дали са неравноправни клаузите в процесния договор и общите
условия към него, както и в допълнителните споразумения, касаещи
8
възможността банката едностранно да определя базовия лихвен процент, а
именно: чл. 7.1 от договора за жилищен кредит от 17.12.08 г. и чл. 9.1 от
Общите условия към него и към допълнителното споразумение от 8.3.13 г.,
според който банката – кредитор определя периодично базовия лихвен
процент /размерът на който е съставна част от размера на договорната лихва
по кредита/, както и по въпроса за действителността на клаузата по б. Д от
допълнителното споразумение от 27.07.17 г. за капитализиране на редовна
лихва в размер на 836.39 лв. към главницата по кредита в размер на 47 530.61
лв., в резултат на което новият размер на главницата е 48 367 лв.
Дадена е възможност на страните да изразят становище по
тези въпроси, както и евентуално да направят доказателствени искания, но
същите не са се възползвали от тази процесуална възможност, не са изразили
становище, както и не са ангажирали доказателства. За изясняване на въпроса
по какъв начин горните клаузи са се отразили на размера на процесните
вземания по служебен почин на съда е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
По отношение на цитираните клаузи от договора за жилищен
кредит от 17.12.08 г., Общите условия към него и допълнителното
споразумение от 8.3.13 г., според които банката – кредитор определя
периодично базовия лихвен процент, размерът на който е съставна част от
размера на договорната лихва по кредита, съдът намира че е налице хипотеза
по чл. 143, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 143, ал.2, т. 3 - поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, както и на т.11: позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Не се твърди и не се доказва
наличие на индивидуално договаряне, което да изключва нищожността на
клаузите на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Тези изводи обаче се явяват ирелевантни към конкретния
правен спор, с който съдът е сезиран, предвид следното: По въззивното дело е
прието заключение на ССчЕ, което се възприема от съда като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. В същото са проследени нивата на
прилагания от банката лихвен процент при определяне размера на дължимата
договорна лихва. Установено е, че е налице едностранно променяне на
лихвения процент от страна на банката, но същото е в посока намаление на
размера му спрямо договорения такъв. При това положение неравноправните
клаузи не са довели по никакъв начин до накърняване на правата на
жалбоподателката като потребител.
По отношение на клаузата по б. Д от допълнителното
споразумение от 27.07.17 г. за капитализиране на редовна лихва в размер на
836.39 лв. към главницата по кредита в размер на 47 530.61 лв., в резултат на
което новият размер на главницата е 48 367 лв., съдът намира същата за
нищожна поради противоречие със закона – чл. 10, ал.3 от ЗЗД. Същата води
9
до олихвяване на изтекли лихви /анатоцизъм/, което обаче е допустимо само в
изрично предвидените от закона случаи и по реда, предвиден от наредбите на
БНБ. Анатозицъм е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал.1
от ТЗ, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Не се установява
наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 33Д, установяваща възможност за
олихвяване на изтекли лихви към момента на сключване на коментираното
допълнително споразумение. Като нищожна поради противоречие със закона
тази уговорка не произвежда действие между страните.
Във връзка с горното за решаване на въпроса какви са
действителните задължения на жалбоподателката по процесния договор
следва да се вземе предвид отговора по въпрос № 3 в заключението на
назначената ССчЕ /какви биха били дължимите суми към Банката към
момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ако
не се вземе предвид капитализацията на редовна лихва към главница по
допълнителното споразумение от 27.07.17 г. , като в тази връзка да се
извърши преизчисление за това какви суми са погасени с извършените от
длъжника плащания, като се вземе предвид погасителния план, действащ
между страните преди сключване на допълнителното споразумение от
27.07.17 г. / Вещото лице е извършило нужните преизчисления и след
разпределение на постъпилите суми дава заключение, че дължимите суми по
процесния кредит са както следва:
45 717.48 лв. – главница
3 230.84 лв. – договорна лихва за периода от 24.08.2019 -
28.06.2020 г.;
175.20 лв. – такса управление
65.09 лв. – санкционна лихва за периода от 21.05.19 –
28.06.20
977.90 лв. – законна лихва за периода 29.06.2020 до
15.09.2020 г.
При това положение искът се явява основателен и доказан до
размер на 45 717.48 лв. – главница, в пълен размер по отношение на
договорна лихва за периода: 24.08.2019 - 28.06.2020 г. и санкционна лихва за
периода: 19.06.2017 г. - 28.06.2020 г. / съдът не може да присъди повече от
поисканото съобразно диспозитивното начало в гражданския процес/; 977.90
лв. – законна лихва за периода 29.06.2020 до 15.09.2020 г. и 175.20 лв. – такса
управление. По отношение на тези суми осъдителното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
За разликата до пълните претендирани размери за главница,
законна лихва за периода 29.06.2020 до 15.09.2020 г. и такса управление,
както и изцяло по отношение на претенциите за такса за подновяване на
договорна ипотека и заемни такси – разходи по изискуем кредит,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени, тъй като не се
установява дължимостта на тези суми от жалбоподателката.
10
Съразмерно на така уважената част от иска решението следва
да бъде потвърдено и в частта, с която С. П. е осъдена да заплати на банката
разноски за заповедното производство до размер на 1003.83 лв. държавна
такса и 48 лв. юрисконсултско възнаграждение, респ. да се отмени за
разликата до пълния размер на присъдените разноски.
Съразмерно на уважената част от иска решението следва да
се потвърди в частта, с която П. е осъдена да заплати на банката разноски за
първоинстанционното производство до размер на 1004.22 лв. ДТ и 389 лв. –
хонорар за експертиза, респ. да се отмени за разликата до пълния размер на
присъдените разноски в полза на банката.
Пред първата инстанция е заявена претенция за разноски от
процесуалния представител на ответницата П., но не се констатират такива да
са направени по делото. При това положение в полза на С. П. не се присъждат
разноски за първа инстанция съразмерно на отвърлената част от иска.
Съразмерно на уважената част от жалбата в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция в
размер на 13.61 лв. /адвокатско възнаграждение/ и 30.43 лв. – платена ДТ, или
общо в размер на 44.04 лв.
Въззиваемата страна „Б. Д**“ АД е направила претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съобразно уважената част от жалбата и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал.1 и 2 от НЗПП жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати на страната юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Във въззивната инстанция е определено окончателно
възнаграждение за вещото лице по назначената ССчЕ в размер на 550 лв.
Жалбоподателката неколкократно е била задължавана да внесе сумата като
депозит, но не е сторила това, при което възнаграждението е изплатено от
бюджета на съда. При това положение с настоящето решение
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сумата по сметка на
ПАС.
Мотивиран от горното съставът на ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/03.01.2023 г., постановено
по т.д. № 667/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в ЧАСТТА МУ, с
която С. Л. П. ЕГН ********** е осъдена да заплати солидарно с О. А. Д.
ЕГН ********** на „Б. Д**“ АД ЕИК ********* следните суми, дължими на
основание договор за жилищен кредит от ******** г и договор за
поръчителство от ******** г., както следва:
11
45 717.48 лв. - главница;
3 104,15 лв. договорна лихва за периода: 24.08.2019 -
28.06.2020 г.;
20,59 лв. – санкционна лихва за периода: 19.06.2017 г. -
28.06.2020 г.;
977.90 лв законна лихва за периода: 29.06.2020 до 15.09.2020
г.;
175,20 лв. такса за управление на кредита
ведно със законната лихва върху главницата , считано от
предявяване на иска на 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението,
1003.83 лв. - държавна такса и 48 лв. -юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство,
за които суми против О. А. Д. ЕГН **********, е налице
влязла в сила Заповед № ****/******** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
****/******** г.,
както и В ЧАСТТА, с която С. Л. П. е осъдена да заплати на
„Б. Д**“ АД разноски за първа инстанция в размер на 1004.22 лв. – ДТ и 389
лв. – хонорар за ССЕ.
ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.2023 г., постановено по т.д. №
667/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в ЧАСТТА МУ, с която С. Л.
П. ЕГН ********** е осъдена да заплати солидарно с О. А. Д. ЕГН
********** на „Б. Д**“ АД ЕИК ********* следните суми, дължими на
основание договор за жилищен кредит от ******** г и договор за
поръчителство от ******** г., както следва:
За разликата над 45 717.48 лв. до претендирания размер
от 46 379,32 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението;
За разликата над 977.90 лв. до пълния предявен размер от
1017,76 лв. - – законна лихва за периода 29.06.2020 до 15.09.2020 г.
За разликата над 175.20 лв. до пълния претендиран
размер от 567.17 лв. - такса управление,
280.16 лв. - такса за подновяване на договорна ипотека;
131.29 лв. - застраховка обезпечение и заемни такси в размер
на 120 лева разходи по изискуем кредит;
За разликата над 1003.83 лв. до присъдения размер от 1032
лв. - държавна такса и за разликата над 48 лв. до присъдения размер от 50
лв. - юрисконсултско възнаграждение – за заповедното производство,
12
За разликата над 1004.22 лв. до присъдения размер от
1032.41 лв. ДТ и за разликата над 389 лв. до 400 лв . – хонорар за вещо лице
/разноски пред първа инстанция,
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения от „Б. Д**“ АД ЕИК ********* против С. Л. П. ЕГН **********
да бъде осъдена да заплати солидарно с О. А. Д. ЕГН ********** следните
суми, дължими на основание договор за жилищен кредит от ******** г и
договор за поръчителство от ******** г., както следва:
разликата над 45 717.48 лв. до претендирания размер от
46 379,32 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска на 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;
разликата над 977.90 лв. до пълния предявен размер от
1017,76 лв. - – законна лихва за периода 29.06.2020 до 15.09.2020 г.
разликата над 175.20 лв. до пълния претендиран размер
от 567.17 лв. - такса управление,
280.16 лв. - такса за подновяване на договорна ипотека;
131.29 лв. - застраховка обезпечение и заемни такси в размер
на 120 лева разходи по изискуем кредит;
ОСЪЖДА „Б. Д**“ АД ЕИК ********* да заплати на С. Л.
П. ЕГН ********** 44.04 лв. - разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С. Л. П. ЕГН ********** да заплати на „Б. Д**“
АД ЕИК ********* сумата 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Л. П. ЕГН ********** да заплати по сметка на
Пловдивски апелативен съд сумата 550 лв. /изплатени разноски от бюджета
на съда/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14