Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.
София, 18.12.2024г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Светлана Тодорова, като разгледа гр.дело №8072 по описа на съда за 2018 година, взе предвид
следното:
Страни в производството
са ищецът Р.Ж.Б. с ЕГН **********,*** и ответниците
Л.Г. П.с ЕГН **********,***. Смирненски, бл.*****, и Б.Г.Й. с ЕГН
**********,***.
Предявени са главни искове са с правно основание
чл.99 ЗЗД вр. чл.72 ЗС,
за сумата 384 681,39 лева, представляваща увеличената стойност на УПИ XI -665 от кв.7 по регулационния план на гр.
София, м. Витоша ВЕЦ-Симеоново, общ. Студентска, с площ 1033 кв.м., вследствие на извършените подобрения от „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, въз
основа на развален договор за учредяване на
право на строеж, обективиран в нотариален акт №176, т. ВI,
рег. №1376, д. №017/2008г. по
описа на нотариус С.П., №045 от НК, което вземане е прехвърлено на
ищеца по силата на договор за цесия от 04.05.2018г.,
ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата
молба - 15.06.2018г., до окончателното плащане.
Предявени са евентуални искове по
чл.99 ЗЗД вр. чл.74 ЗС за сумата 384 681,39 лева,
представляваща по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на описания имот вследствие на извършени в имота подобрения от „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, въз
основа на развален договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт №176, т. ВI, рег.
№1376, д. №017/2008г. по описа на нотариус С.П., №045 от НК, което вземане
е прехвърлено на ищеца по силата
на договор за цесия от
04.05.2018г., ведно със законната
лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба
- 15.06.2018г., до окончателното
плащане.
Предявени са евентуални искове по
чл.99 ЗЗД вр. чл.55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за сумата 384 681,39 лева, представляваща сумата,
с която ответниците са се обогатили неоснователно от подобрения в описания имот, направени от „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, въз
основа на развален договор за учредяване на
право на строеж, обективиран в нотариален акт №176, т. ВI,
рег. №1376, д. №017/2008г. по
описа на нотариус С.П., №045 от НК, което вземане е прехвърлено на ищеца по силата
на договор за цесия от
04.05.2018г., ведно със законната
лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба
- 15.06.2018г., до окончателното
плащане.
Предявени са искове по чл.99 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 77 732,57 лева – обезщетение за забава за
периода 19.06.2016г.-14.06.2018г.
Доколкото в исковата молба се сочи, че ответниците
са съсобственици на процесния имот при квоти от по
½, сумите се претендират от всеки ответник по ½.
Ищецът твърди в ИМ, че на 09.04.2008 г. ответниците учредили право на строеж в полза
на А.Б. ЕООД. Строителството
започнало, но през 2011 г. било спряно. С влязло в сила решение през
2016 г. договорът за учредяване на строителството
бил развален по вина на
суперфициара. В имота били извършени СМР на стойност 384 681,39 лв.- подобрения в имота,извършени от приемателя на правото
на строеж. С договор за цесия от
29.05.2018 г. А.Б. ЕООД продало на
ищеца вземането си за подобрения,
които не са били заплатени
от ответниците, нито в производството по разваляне на
договора по гр.д. 246/2011 г. (решението по което е влязло
в сила на 18.06.2013 г.) нито на частния
правоприемник – ищеца. Впоследствие ответниците учредили право на строеж в полза
на друго ТД, което е използвало построеното от „А.Б.“ ЕООД и достроило сградата,въвеждайки я в
експлоатация. Построеното от „А.Б.“ ЕООД съставлява подобрения с които се е увеличила стойността на имота
собственост на ответниците. Въз основа на изложеното
ищецът претендира от ответника сумата
от 384 681,39 лв., ведно със законна
лихва за периода 19.06.2016 г. – 14.06.2018 г. в размер
на 77 732,57 лв. и законна лихва за
забава от 15.06.2018 г. (датата на подаване
ИМ в съда) до окончателното плащане. Прави искане за
разноски. В условията на евентуалност претендира същите суми на основание
неоснователно обогатяване.
Ответниците оспорват
допустимостта на исковете поради изтекла давност, липса на активна процесуална
легитимация (пороци на цесията). Поддържат, че построеното е незаконен строеж,
а не подобрение. Считат, че цесионерът няма
качеството на добросъвестен подобрител.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени
доказателства се установява, че на 09.04.2008г. между ответниците
Л.Г. П.и Б.Г.Й. и „А.Б.“ ЕООД е сключен договор за учредяване право на строеж
върху недвижим имот под формата на нотариален акт №176/09.04.2008г. на нотариус
С.П.. По силата на този договор за строеж от 09.04.2008г. собствениците на
имота Л.Г. П.и Б.Г.Й. са учредили в полза на „А.Б.“ ЕООД правото да построи
сграда в подробно описания имот, находящ се в гр.
София, бул. Симеоновско шосе, като са запазили право
на строеж за себе си за част от имотите. Ответниците са
съсобственици на процесния имот при квоти от по
½.
На 07.02.2011г. е издаден
акт за установяване на състоянието на строежа при спиране, като е посочено, че
са изпълнени СМР по одобрен проект, както следва: фундаменти на сградата,
сутеренни страни и вертикални носещи елементи от фундаментна плоча до кота -0,05 на строежа. Изпълнено укрепване към прилежащ
съседен УПИ ХII 663 до кота
прилежащ съществуващ терен. Между укрепващата конструкция, състояща се от замонолитени в сутеренните стени метални профили и
плоскости от хидрофобен шперплат е извършен обратен насип с дребна фракция
трошен камък.
С решение от 30.01.2013г. по
гр.д. № 13246/2011г. на СГС, влязло в сила на 18.06.2016г. договор за строеж от
09.04.2008г. е развален по вина на „А.Б.“ ЕООД, като последното е осъдено да
плати неустойки на учредителите.
На 09.04.2015г. между Л.Г. П.и
Б.Г.Й. и „Д.и син“ ООД е сключен втори договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на жилища и гаражи, под формата на нотариален
акт № 42/09.04.2015г. на нотариус М. И..
Не е спорно, че в изпълнение
на договора от 09.04.2015г. сградата е била достроена от „Д.и син“ ООД и е била
въведена в експлоатация.
На 04.05.2018г. „А.Б.“ ЕООД,
като цедент, и ищецът Р.Ж.Б., като цесионер, са сключили договор за цесия, по силата на който „А.Б.“
ЕООД прехвърля на Р.Ж.Б. „правата си, произтичащи от развалянето на договор за
строеж от 09.04.2008г., в това число и не само правата, които има цесионерът по отношение на извършените в имота подобрения,
които се оценяват на сума в размер на 320567,83 лева без ДДС или 384681,39 лева
с ДДС.“ Съгласно чл.4 от договора за цесия цедентът
прехвърля и всички лихви върху стойността на извършените подобрения. Съгласно
чл.5 /л.161 от делото/ цесионерът се задължава да
плати на цедента дължимата продажна цена от 1000 лева
в деня на подписване на договора, като договорът има силата на разписка.
Съгласно чл.13 цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
Към исковата молба е
представено уведомление за извършената цесия, както и доказателства, че
уведомления са връчени на длъжниците чрез ЧСИ Д..
Представени са строителни
книжа по проектирането и изграждането на сградата и счетоводни документи,
използвани при изготвянето на допуснатите СТЕ и ССчЕ.
Събрани са свидетелски
показания на двама свидетели относно започването, спирането и довършването на сградата.
Съгласно заключението към
СТЕ и поясненията, дадени от вещото лице в о.с.з., извършените от „А.Б.“ ЕООД
СМР са били използвани при продължаване изграждане на сградата от „Д.и син“ ООД.
По проектната документация – черт. „План основи“ и
изготвеното експертно становище от инж. Ал. Б., един и същи проектант по част
„Конструкции“ и в двата проекта, се установява, че изпълненото до подписването
на Акт, образец №10 – стоманенобетонна конструкция на
фундаменти, сутеренни стени, колона и шайби до кота
-1,75м. по одобрен архитектурен проект от 2008г., е използвано като основа за
продължаване на строителството.
Пазарната стойност на имота
вещото лице е определило към 30.01.2013г. – датата на постановяване на
решението за разваляне на договор за строеж от 09.04.2008г. Пазарната стойност
на имота като празен, незастроен е 364 000 лева, като застроен и усвоен имот е
153 100 лева /тоест след изпълнение на строежа/, а увеличената стойност на имота, в който са изпълнение посочените СМР
от „А.Б.“ ЕООД е 357 100 лева.
Съгласно заключенията към
основната и допълнителната ССчЕ осчетоводените
разходи за процесния обект са 78 461,86 лева – по
фактури за материали и 242 105, 97 лева – разходи за външни услуги, общият
размер на осчетоводените разходи е 320 567,83 лева без
ДДС или 384 681,39 лева с ДДС, като фактурите са включени в дневниците за
покупки и „А.Б.“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по тях.
При така установените факти,
съдът намира от правна страна следното:
По исковете по чл.72 ЗС:
Съгласно т.11 от Постановление № 6
от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното
основание подобрителят се обезщетява като
добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за
обстоятелство, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е било
причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното
му основание.
В случая договор за строеж
от 09.04.2008г. е развален със съдебно решение по вина на „А.Б.“ ЕООД, тоест придобивното основание е развалено по вина на приобретателя. Следователно същият не се легитимира като
добросъвестен владелец и исковете по чл.72 ЗС са неоснователни.
По исковете по чл.74 ЗС:
От обсъдения доказателствен
материал се установява, че строежът е започнал, изпълнени са СМР, но след това
е спрян, а договор за строеж от 09.04.2008г. е развален поради виновно
неизпълнение от страна на „А.Б.“ ЕООД. Частично извършените СМР представляват
частично изпълнение на договора за строеж, като след развалянето му
изпълнителят има правата на недобросъвестен владелец по чл.74 ЗС -недобросъвестният владелец може да
иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения.
Доколкото се установява, че „А.Б.“ ЕООД е ползвал данъчен кредит, съдът
намира, че вземането за разноски е прехвърлено на ищеца с договора за цесия без
стойността на начисления ДДС, и това вземане е в размер на 320 567,83 лева.
Увеличената стойност на имота, според заключението към СТЕ, е 357 100 лева.
По-ниската измежду двете стойности е стойността за разноските, поради което
искът по чл.74 ЗС е основателен за сумата 320 567,83 лева.
Относно възражението за давност – съгласно
т.13 от цитираното Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по
гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, погасителната давност за вземане
на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот
започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в
държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от
собственика с предявяването на иск за имота.
В случая давността тече от датата на влизане в сила на решението за
разваляне на договор за строеж от
09.04.2008г., а именно от 18.06.2016г., тъй като от тази дата настъпва конститутивното действие на развалянето на договора и за „А.Б.“
ЕООД възниква възможността да упражни правата си на недобросъвестен владелец.
Към датата на подаване на исковата молба
– 18.06.2018г. не е изтекъл периодът на погасителната давност, поради което
възражението е неоснователно.
Относно възраженията за нищожност на договора
за цесия – в договора за цесия са уговорени съществените елементи –
прехвърленото право, неговата стойност, принадлежности и цена. Не се установява
изграденото да е незаконен строеж, а и според т.7 от Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. №
9/74 г., Пленум на ВС, подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги
запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за
евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. В случая обаче не
се установява дори минимална вероятност за премахване на изграденото, доколкото
то е част от въведената в експлоатация сграда. Съдът намира, че договорът за
цесия е действителен и обвързва страните.
Неоснователно е възражението относно
неплащане на цената по договора за цесия /посочено е, че договорът служи като
разписка/, а и такова възражение може да направи само цедентът
при спор с цесионера, предвид относителното действие
на договора.
Неоснователно е
възражението, че прехвърлянето на вземането не е съобщено на длъжниците -
съгласно чл.13 цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците
за извършената цесия. Към исковата молба е представено уведомление за
извършената цесия, както и доказателства, че уведомления са връчени на длъжниците чрез ЧСИ Д..
Неоснователно е и възражението, че изпълнените СМР от „А.Б.“ ЕООД по договор за строеж от
09.04.2008г. не са били използвани при израждането на сградата от „Д.и син“ ООД,
предвид установеното от СТЕ, че изпълненото до подписването на Акт, образец №10
– стоманенобетонна конструкция на фундаменти,
сутеренни стени, колона и шайби до кота -1,75м. по
одобрен архитектурен проект от 2008г., е използвано като основа за продължаване
на строителството.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявените искове са основателни за сумата 320 567,83 лева. Ответниците се легитимират като собственици на дворното
място при квоти от по 1/2 , поради която всяка от тях дължи по 160 283,92 лева.
По исковете по чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл.84 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му….Когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора.
В случая се касае за вземане
на недобросъвестен владелец, което възниква след разваляне на договора за
учредяване на право на строеж. Това вземане няма уговорен падеж, няма определен
ден за изпълнение, поради което, за да бъде поставен длъжникът в забава, е
необходима покана. /в този смисъл Решение № 15 от 20.12.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2207/2021
г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Гергана Никова/ Не се твърди и не се
установява такава покана да е връчена преди исковата молба, поради което
исковете по чл.86 ЗЗД за сума в общ размер 77 732,57 лева за периода
19.06.2016г. – 14.06.2018г. са неоснователни.
По разноските:
Предявени са искова с обща
цена 462 413,96 лева. Основателни са за сума в общ размер 320 567,83 лева.
Ищецът претендира разноски в
общ размер 600 лева. Не следва да му се присъждат разноски за държавна такса за
частни жалби в размер на 30 лева, тъй като тези разноски следва да са били
предмет на образуваните по тях производства. На ищеца се дължи сумата 395,15
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е бил освободен от задължение за плащане на държавна
такса, поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
платят в полза на СГС суми от по 6411,36 лева – държавна такса.
Относно претендираните
от адвокатски възнаграждения следва да се посочи, че се прилага НМРАВ в
редакцията към ДВ изм., бр. 7 от 22.01.2019 г. Съгласно чл.7, ал.2, т.5
НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 10 778,28. Страните
взаимно са си направили възражения за прекомерност.
Процесуалният представител
на ищеца претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г.,
както и фактическата и правна сложност на делото, конкретният обем събрани
доказателства и извършени процесуални действия,
цената на иска и приключването на производството в 5 съдебни заседания,
съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 11
078,28 лева и да присъди сумата 7680 лв., съразмерно с уважената част от иска
или по 3840 лева, дължими от всеки ответник.
Ответниците претендират разноски
за един адвокат в размер на 9225 лева, което е под определения в НМРАВ минимум,
поради което съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно. Общият размер
на претендираните разноски от ответниците
е 9425 лева и следва да им се присъди сумата 2891,13 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените главни
искове по чл.99 ЗЗД вр. чл.72 ЗС от Р.Ж.Б. с
ЕГН **********,***, срещу Л.Г. П.с
ЕГН **********,***. Смирненски, бл.*****, и Б.Г.Й. с ЕГН **********,***
за сумата в общ размер 384 681,39 лева, представляваща увеличената стойност на
УПИ XI -665 от кв.7
по регулационния план на гр. София, м. Витоша ВЕЦ-Симеоново, общ. Студентска, с
площ 1033 кв.м., вследствие на извършените подобрения от
„А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, въз основа на
развален договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт №176, т. ВI, рег. №1376, д. №017/2008г. по описа на нотариус С.П.,
№045 от НК, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба - 15.06.2018г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА по предявените евентуални искове с правно
основание чл.99 ЗЗД вр. чл.74 ЗС Л.Г. П.с ЕГН **********,***.
Смирненски, бл.*****, да плати на Р.Ж.Б. с ЕГН **********,***, сумата 160 283,92 лева – ½ от по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на описания имот вследствие на извършени в имота подобрения от „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, въз основа на
развален договор за учредяване на право на строеж, обективиран
в нотариален акт №176, т. ВI, рег.
№1376, д. №017/2008г. по описа на нотариус С.П., №045 от НК, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
15.06.2018г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 160 283,92 лева до
предявения размер от 192 340, 69 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.99 ЗЗД вр.
чл.74 ЗС Б.Г.Й. с ЕГН **********,***, да плати на Р.Ж.Б. с ЕГН **********,***,
сумата 160 283,92 лева – ½ от по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на описания имот вследствие на извършени подобрения от „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******, въз основа на
договор за учредяване на право на строеж, обективиран
в нотариален акт №176, т. ВI, рег.
№1376, д. №017/2008г. по описа на нотариус С.П., №045 от НК, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
15.06.2018г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
160 283,92 лева до предявения размер от
192 340, 69 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл.99 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД от Р.Ж.Б. с
ЕГН **********,***, срещу Л.Г. П.с ЕГН **********,***. Смирненски, бл.*****,
и Б.Г.Й. с ЕГН **********,*** за сумата 77 732,57 лева – обезщетение
за забава за периода 19.06.2016г.-14.06.2018г.
ОСЪЖДА Л.Г.
П.с ЕГН **********,***. Смирненски, бл.***** да плати на Р.Ж.Б. с ЕГН **********,***,
сумата 197,58 лева – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Г.Й.
с ЕГН **********,***, да плати на Р.Ж.Б. с ЕГН **********,***,
сумата 197,58 лева – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.Г. П.с
ЕГН **********,***. Смирненски, бл.*****, да плати по сметка на Софийски
градски съд сумата 6411,36 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Б.Г.Й.
с ЕГН **********,***, да плати по сметка на Софийски градски съд сумата 6411,36 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Л.Г.
П.с ЕГН **********,***. Смирненски, бл.*****, да
плати на адв. М.Е., САК, с личен №*****, гр. София, ул. *****,
п.14-15 сумата 3840 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Г.Й.
с ЕГН **********,***, да плати на адв. М.Е., САК,
с личен №*****, гр. София, ул. *****, п.14-15
сумата 3840 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Ж.Б.
с ЕГН **********,***, да плати на Л.Г.
П.с ЕГН **********,***. Смирненски, бл.***** и Б.Г.Й. с ЕГН **********,***,
сумата 2891,13 лева – разноски в производството, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: