№ 16484
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.К.В.
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110152564 по описа за 2023 година
Предявени са от А. К. А. срещу Етажна собственост на жилищна сграда с наименование
„А.Н.Ю.“, находяща се в гр. София, АДРЕС искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решенията, взети на общо събрание, проведено на 06.03.2023г. и на 20.08.2023г.
Ищецът А. К. А. твърди, че притежава право на собственост върху самостоятелен обект
- апартамент 8 в сграда с административен адрес: гр. София, район Средец, АДРЕС и
съответно е член на етажната собственост на конкретната жилищна сграда, с наименование
„А.Н.Ю.“, АДРЕС, гр. София. Посочва, че на 06.03.2023г. било проведено Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти на етажна собственост „А.Н.Ю.“, АДРЕС, гр.
София, при предварително обявен дневен ред. Твърди, че след проведеното общо събрание
бил съставен протокол, в който взетите решения по реда на тяхното приемане били
незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на материалния закон и
неспазване на процесуалните правила, установени в ЗУЕС. Навежда твърдения, че общото
събрание било свикано чрез покана, изпратена на 26.02.2023г. по електронната поща на
всеки от етажните собственици с прикачен дневен ред, което се явявало съществено
нарушение, както на процедурата за провеждане на събранието, така и на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
Сочи, че съгласно разпоредбите на ЗУЕС в 7-дневен срок от провеждането на събранието
следва да се изготви протокол и съответно да се постави съобщение за изготвянето му на
видно и общодостъпно място на входа на сградата, което обстоятелство също се
удостоверявало с надлежен протокол, съдържащ датата, часа и мястото на поставяне на
съобщението, като в настоящия случай посочените норми не били спазени и протоколът от
провеждане на общото събрание не бил изготвен в законоустановения срок. Посочва, че на
26.08.2023г. била получила по електронната си поща протокола от общото събрание,
състояло се на 06.03.2023г., с което било налице нарушение на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС.
1
Твърди, че решението по т. 6 от протокола, с което било взето решение за разпределение на
ползването на дворното място, представляващо обща част на етажната собственост, и
съответно ползването му като паркомясто било незаконосъобразно, тъй като се отреждали
отделно обособени паркоместа на по-голяма част от живущите, а относно някои
притежатели на по-малки проценти идеални части, било посочено „да обсъдят
добросъседски ползването на паркомясто при нужда“, като по този начин се ограничавало
правото й да използва общите части на сградата, в случая - дворното място. Сочи, че
липсвал какъвто и да е протокол или договор за разпределение на правото на ползване на
дворното място, който да удостоверява съгласието на всички собственици и спазването на
изискванията за площ. Освен това в същата т. 6 от протокола било отредено допускането на
паркиране само на собственици и ползватели на сградата, с което се ограничавало правата й
за ползване на полагаемите й се идеални части от дворното място и правото за отдаването
им под наем за временно ползване. Навежда твърдения, че било проведено още едно общо
събрание на собствениците на етажната собственост на 20.08.2023г., решенията на което
също били незаконосъобразни. Сочи, че същото било свикано ден преди провеждането му
чрез съобщение във вайбър групата на Етажната собственост, като протоколът бил изпратен
по електронната поща. Твърди, че освен посочена в дневния ред точка - обсъждане на
подробности във връзка със санирането на сградата, била добавена и втора такава - „разни“.
Посочва, че протоколът бил коригиран, но без да е подписан от протоколчика на събранието,
което водело до отмяна на взетото решение като незаконосъобразно. Искането към съда е да
отмени решенията на Етажната собственост, взети на ОС на 06.03.2023г. и 20.08.2023г.
Претендира разноски.
С молба от 20.02.2024г. А. А. е посочила, че исковата молба е подадена в СРС чрез
Системата за сигурно електронно връчване на 25.09.2023г., но е входирана на следващия
ден- 26.09.2023г. Поради което предявеният иск бил подаден в законоустановения 30-дневен
срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Етажна собственост на жилищна сграда с
наименование „А.Н.Ю.“, находяща се в гр. София, АДРЕС оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че исковата молба била депозирана след изтичане на
законоустановения преклузивен срок. Относно общото събрание, проведено на 06.03.2023г.,
оспорва същото да е свикано незаконосъобразно, тъй като освен електронната покана,
управителят на етажната собственост бил изготвил надлежно покана за свикване на ОС,
която била поставена на стъклената врата във фоайето на сградата на 26.02.2023г., в 11:30
часа, за което действие бил съставен и нарочен протокол. Посочва, че съобщение, че
протоколът е изготвен, било поставено на стъклената врата във фоайето на сградата на
12.03.2023г., за което действие бил съставен и нарочен протокол в 12:30 часа на същата дата.
Оспорва изложените съображения на ищцата за незаконосъобразност на т. 6 от дневния ред
на събранието, като посочва, че със същата не се цели обособяването на паркоместа и
разпределянето на ползването им, а напротив - посочва се, че поради ограниченото
пространство не могат да бъдат обособени такива за всеки собственик, доколкото поради
2
недостатъчната площ за обособяване на достатъчно места за паркиране и при отсъствие на
собственик, разпределеното му паркомясто ще стои празно и неизползваемо, докато друг
собственик няма да може да задоволи текуща нужда за паркиране. Оспорва твърдението на
ищцата, че с решението по т. 6 се ограничават правата й за ползване на полагаемите й
идеални части от дворното място и правото за отдаването им под наем за временно
ползване, тъй като това било изцяло в рамките на неговата материална компетентност.
Оспорва решенията, взети на общото събрание, проведено на 20.08.2023г. да са
незаконосъобразни, тъй като на него не било прието нито едно решение, което да породи
права или задължения за собствениците, ползвателите или обитателите. Оспорва същото да е
свикано незаконосъобразно, тъй като било свикано с нарочна покана, поставена на
09.08.2023г. на стъклената врата във фоайето на сградата. Оспорва наличието на порок в
коригирания протокол от ОС, тъй като същият бил подписан от протоколчика на по-късен
етап поради отсъствие. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че са взети от Общото
събрание решения на 06.03.2023г. и 20.08.2023г., чиято отмяна се иска, както и че е предявил
иска за тяхната отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването
на императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на
решенията на Общите събрания, както и че взетите решения не противоречат на
императивни материалноправни норми.
В конкретния случай с определението от 23.04.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 06.06.2024г., съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесните решения
са взети на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 06.03.2023г. и на
20.08.2023г., както и че ищцата е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна
собственост.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот между роднини по права
линия № 107, том ********************г. на нотариус В.М., както и от приетите протоколи
от проведени общи събрания на 06.03.2023г. и 20.08.2023г.
Относно допустимостта на предявените искове съдът намира следното:
Исковата молба е подадена на 25.09.2023г. чрез ССЕВ, а атакуваните решения на
Общото събрание на етажната собственост са от 20.08.2023г. и от 06.03.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В настоящия случай по делото са приети
3
съобщения за изготвени протоколи от проведените общи събрания на ЕС и констативни
протоколи за съобщаването им. По делото е приета и имейл кореспонденция, от която се
установява, че препис от протоколите от проведените общи събрания на ЕС от 06.03.2023г. и
от 20.08.2023г. са изпратени на ищеца и останалите етажни собственици на 26.08.2023г.- л.
14 от делото, л. 56 от делото. По делото не са ангажирани доказателства препис от протокола
от проведеното ОС на ЕС от 06.03.2023г. да е бил доведен до знанието на ищцата преди тази
дата. Поради което с оглед представените по делото доказателства следва да се приеме, че
преклузивният срок за оспорване на взетите решения на ОС на ЕС от 06.03.2023г. и
20.08.2023г. е изтекъл на 25.09.2023г. /30-тият ден, изчислен съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК,
който е и датата на подаване на исковата молба- постъпила чрез ССЕВ на 25.09.2023г. в
15:59 минути/. Поради което исковата молба е допустима като предявена в преклузивния
срок.
На следващо място, предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е.
такива, с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се
отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. В този смисъл и Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр. дело №
657/2012г. на Първо ГО. С оглед на което на отмяна подлежат решения на ОС на ЕС, които
променят съществуващото състояние. Това са решения, които пораждат определени правни
последици. Поради гореизложеното решения, с които не се пораждат правни последици,
респ. се отказва да бъде променено съществуващото към момента на приемането им правно
положение, не подлежат на отмяна. В конкретния случай това разрешение намира
приложение по отношение на решенията на ОС на ЕС, взети на 20.08.2023г.
От представения препис от Протокол от проведено ОС на собствениците на ЕС
„А.Н.Ю.“ АДРЕС от 20.08.2023г. се установява, че по т. 1 е взето решение да се продължи с
планираните дейности по ремонта и поставянето на топлоизолацията на външните стени
/фасадата/ на сградата и декоративните елементи около балконите и прозорците, тъй като
вече е взето решение на общото събрание и е налице документация за тротоарно право; по т.
2 собствениците на ЕС са се обърнали с молба към собственика А. А. да не накърнява
добрите нрави; да изпълнява решенията на органите на управление на ЕС; да изпълнява
изискванията на съответните нормативни актове при отглеждане на животни в
самостоятелните си обекти и да не създава безпокойство на непосредствените си съседи; да
спазва санитарните и хигиенни норми, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 6 ЗУЕС. След искане на А.
А. е изготвен коригиран протокол, в който т. 2 Разни не присъства- л. 88-90 от делото. С
оглед оспорванията на ищеца следва да бъде посочено, че приложеният към отговора на
исковата молба препис от протокол от ОС е подписан от управителя на ЕС и протоколчика
на проведеното събрание. Кога е бил подписан от протоколчика на събранието коригираният
протокол от проведеното общо събрание след постъпилото възражение от ищеца е
4
ирелевантно за предмета на спора, респ. за законосъобразността на проведеното събрание.
От съдържанието на протокола от проведеното ОС се установява по категоричен
начин, че предмет на събранието са били възникналите технически проблеми, свързани с
ремонтните дейности, за които вече е било взето решение на ОС на ЕС. На горецитираното
събрание е взето решение да се продължи с планираните дейности по ремонта и поставянето
на топлоизолация на външни стени и декоративни елементи около балконите и прозорците,
тъй като е било взето решение на ОС и е налице документация за тротоарно право. При
съвкупна преценка на взетото решение и мотивите за същото съдът намира, че
гореописаното решение не поражда правни последици, доколкото не създава нови
задължения за етажните собственици, респ. не рефлектира в правната им сфера, т.е. не е
позитивно по смисъла на практиката на ВКС, намерила отражение в Решение № 50024 от
27.03.2023г. на ВКС по гр. д. № 978/2022г., II г. о., ГК, Определение № 308/30.06.2011г. по ч.
гр. д. № 21 по описа за 2011г. на I г. о. на ВКС и Решение № 28/06.06.2017 по гр. д. № 2887
по описа за 2016г. на II г. о. на ВКС. Не се касае за ново самостоятелно решение, взето при
нови факти и обстоятелства, а за организационно събрание, при което управителят е
уведомил етажните собственици за етапа на развитие на планираните ремонтни дейности и
постъпването на строителни книжа. Поради което не е налице позитивно решение, което да е
допустимо да се оспорва по съдебен ред. С оглед на което исковата молба в тази част следва
да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното:
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да
проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на
предявения иск. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на
диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от
основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на
решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на
06.03.2023г. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за
оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може
да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-
дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се
достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК.
Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови
основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните
собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г.
о., ГК/.
Поради което в настоящия случай следва да се разгледат въпросите относно
законосъобразността на свикването на ОС на 06.03.2023г. в частност- дали е налице
5
нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС по отношение на проведеното събрание; дали изгответният
протокол от проведеното ОС на ЕС от 06.03.2023г. е бил обявен по реда на чл. 16 ЗУЕС,
както и дали решението по т. 6 от дневния ред противоречи на закона.
По тези въпроси съдът намира следното:
От представения препис от Протокол от проведено ОС на собствениците на ЕС
„А.Н.Ю.“ АДРЕС от 06.03.2023г. се установява, че по т. 1 е приет дневен ред; по т. 2 е
избран за протоколчик на събранието Кристина Тодорова; по т. 3 за касиер на сградата е
избрана Кристина Тодорова; по т. 4 е посочено, че касата не е отчитана в продължение на
години, като е предложен и избран контролен съвет – М.М., А.Я., Ц.Г.а. Уточнено е, че А.А.
ще изпрати подготвителен текстов файл по имейл за първоначално разглеждане и
запознаване от комисията; по т. 5.1 е взето решение за проверка на улуците; по т. 5.2 е взето
решение да се извърши ремонт на фасадата отзад другата половина и да се потърси вариант
за полагане на цокъл на сградата; по т. 5.3 е взето решение за ремонт на фасадата откъм
улица И.В.; по т. 5.4 е взето решение за смяна на входната врата и домофони; по т. 5.5 е взето
решение да бъде закупено и монтирано осветление на стълбището; по т. 5.6 е взето решение
да се закупи готова конструкция от Метро или подобен магазин, която да бъде монтирана
като навес над задната врата по време на поставянето на изолацията на входната част; по т. 6
е взето решение, че се допуска паркиране само на собственици и ползватели в сградата,
както и че паркомясто, собственост на ЕС, не може да бъде отдавано под наем
самостоятелно; по т. 7 е прието гласуванията за предстоящите ремонти и относно
управлението на ЕС да бъдат провеждани онлайн по имейл или във Вайбър групата на ЕС,
както и да се кандидатства по проект за почистване на фасадата, цокъла и входната врата от
графити и полагане на антиграфитно покритие.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения.
За провеждането на Общото събрание на етажните собственици се води протокол от
избран от него протоколчик – чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Изискуемото съдържание на протокола е
нормативно установено в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като с това съдържание протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от Общото събрание действия и взетите
решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този
протокол – съставя се в 7-дневен срок и се подписва от председателя и протоколчика. Те
удостоверяват верността на вписаните обстоятелства, като при отказ от някой от тях да го
подпише, това се отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се представя и копие от протокола. Предвиден
е кратък срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за
отсъстващите, в който всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на
протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални
6
изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието
му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за
оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на
официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на
съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици,
третите лица и съда доказателствена сила – в този смисъл Решение № 8 от 24.02.2015г. на
ВКС по гр. дело № 4294/2014 г., І г. о., ГК. В настоящия случай протоколът от проведеното
ОС съдържа всички изискуеми законови реквизити. Поради което съдът намира, че са
възпроизведени съществените изявления на страните и не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден
след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след
поставянето й.
В настоящия случай е представен Протокол за поставяне на покана, в който е
посочено, че на 26.02.2023г. в 11:30 минути в присъствието на А. Я., Ц. Г.а /управител на ЕС/
е поставила на стъклената врата във фоайето на кооперацията на АДРЕС покана за
провеждане на ОС на 06.03.2023г. С изменението на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, обн.
бр. 26 на Държавен вестник от 2016г., изрично е добавено последното изречение на
цитираната норма, съгласно която законосъобразно общо събрание може да се проведе едва
на осмия ден след поставяне на поканата. С посоченото изменение волята на законодателя е
ясна, законосъобразно е събрание, което се провежда на осмия ден от поставяне на поканата.
Приложимата норма е била изменена към датата на провеждане на процесното ОС, поради
което законосъобразно събранието е било проведено на 06.03.2023г.
В допълнение следва да бъде посочено, че уведомяването на етажните собственици за
предстоящите събрания на ЕС чрез приложение Вайбър има единствено информативно
значение, с което не са свързани законови последици. Целта на същото е довеждането до
знанието на по-широк кръг от етажни собственици на информацията за предстоящите
събрания и техният дневен ред.
По отношение на възражението, че протоколът от проведеното ОС на ЕС от
06.03.2023г. не е бил обявен по предвидения в закона ред, съдът намира следното:
Съгласно чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС протоколът се изготвя в 7-дневен срок от
провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика.
Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
7
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят
на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето
не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
В конкретния случай по делото е прието съобщение за изготвен протокол от
проведено общо събрание на ЕС на адрес: АДРЕС, в което е посочено, че протоколът от ОС,
проведено на 06.03.2023г. е изготвен. Съобщението е поставено на стъклената врата на
фоайето на сградата. Съобщението е поставено на 12.03.2023г. от управителя на ЕС, за което
е съставен Протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС –л. 85 от делото. Протоколът е подписан от
Д.Н.Я.- обитател. С оглед на което не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал.
7 ЗУЕС.
По отношение на оспорването на взетите решения по т. 6 от ОС на ЕС, проведено на
06.03.2023г. съдът намира следното:
Когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички
собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното
място, то незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата.
Начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на
Общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. Съгласно чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право да използват общите
части на сградата по предназначение, но същевременно са длъжни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1
от същия закон да не пречат на другите собственици да ползват общите части. От
компетентност на Общото събрание на собствениците е вземането на решения относно
използването на общите части - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "и" ЗУЕС.
Съгласно чл. 43, ал. 3 ЗУТ, ако урегулираният поземлен имот е обща част на сградата-
етажна собственост, то местата за паркиране се разпределят от Общото събрание на
етажните собственици; ако земята не е обща част на сградата, то паркирането се осигурява
чрез разпределение на ползването на свободната дворна площ, която не е необходима за
ползване на сградата по предназначение.
В конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че дворното
място, в което е построена сградата, е обща част и като такава принадлежи на всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата. Не е спорно между страните, а и се
установява от изслушаните свидетелски показания, че вътрешният двор е с ограничен обем
и не позволява всички собственици или ползватели на самостоятелни обекти да го използват
за паркиране на автомобилите си.
Основният спор по делото е относно това дали ОС на ЕС има правомощия да
определя кои лица ще ползват дворното място, респ. дали могат да ограничават собственик
8
на самостоятелен обект да отдава под наем притежаваните от него идеални части от общите
части от дворното място. По този въпрос съдът намира следното:
При тълкуване на горецитираните норми съдът намира, че действително съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "и" ЗУЕС от компетентността на ОС на собствениците
е да взема решения относно използването на общите части, в конкретния случай относно
обособяването на паркоместа в двора на сградата, броят на същите и начинът им на
ползване, включително и при недостатъчно обособени места за всеки от етажните
собственици. Горното обстоятелство, обаче, не обуславя компетентност на ОС да ограничава
правото на собственост на всеки собственик на самостоятелен обект в сградата да ползва
общи части от същата. Както беше посочено, разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС изрично
предвижда възможността собствениците на самостоятелни обекти да използват общи части
на сградата по предназначение. Отдаването под наем на притежаваните идеални части от
общи части на сградата представлява ползване по предназначение, респ. ограничаването му
би довело до ограничаване на правото на собственост на всеки етажен собственик. Следва
да бъде посочено, че отдаването под наем на обща част не променя статута й по чл. 38 ЗС, в
който смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 136 от 26.04.2011г.
на ВКС по гр. д. № 5115/2008г., IV г. о., ГК.
Общите части следва да се използват по предназначение, което се определя от
естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява
ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата като следва да се
зачита правото на собственост на всеки отделен собственик. Паркирането на автомобил в
двора на етажната собственост смущава пълноценното използване на двора от етажните
собственици, ако липсва решение на Общото събрание на етажната собственост за начина на
използване на дворното място за подобни нужди. Когато това въздействие се осъществява от
трето за етажната собственост лице, то може да ограничи пълноценното ползване на вещта
от етажните собственици само до обема на правата, предоставени на етажния собственик,
чийто имот третото лице държи съобразно решението на общото събрание за използването
на вещта. В този смисъл е и Решение № 279 от 30.04.2010г. на ВКС по гр. дело №
4338/2008г. От горното следва извода, че Общото събрание на ЕС има правомощия да
определя начина на ползване на общите части към сградата, но не и да ограничава, респ.
препятства достъпа на всеки етажен собственик до неговите собствени идеални части от
общите части на сградата и използването им по предназначение. Евентуалното им отдаване
под наем в конкретния случай би довело единствено до ограничаване обема на собственост
на конкретния етажен собственик, чиято собственост са.
В допълнение следва да бъде посочено, че в конкретния случай не се твърди да е
взето решение за разпределяне на ползването на двора, респ. за обособяване на паркоместа в
него. Такава воля не може да се изведе и от мотивите на оспореното решение. В този смисъл
при липса на обособени паркоместа, които да се ползват от конкретни лица и решение на ЕС
в този смисъл, липсва и обект, който да може да бъде отдаден под наем.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че решението по т. 6 е взето в
9
противоречие с императивните изисквания на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, доколкото предвижда
ползване на общи части от сградата на етажната собственост само от собственици и
ползватели, респ. ограничава пълноценното ползване на вещта от етажните собственици,
които биха искали да отдават под наем притежаваните от тях самостоятелни обекти, ведно с
прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата, поради което следва да
бъде отменено.
В останалата част не се установиха твърдените от ищеца нарушения на процедурата
по свикване и провеждане на Общо събрание, поради което исковете подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер от 160 лева. С оглед уважената част от исковете, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 11,43 лева. Ответникът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски. В проведеното съдебно заседание на 06.06.2024г.
процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед на
фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че са оспорени решения на две
събрания на ЕС. С оглед прекратената част и отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъди възнаграждение в размер от 928,57 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от А. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, АДРЕС ап. 8, срещу Етажните собственици на сграда, находяща се в гр.
София, АДРЕС представлявана от Ц. П. Г.а- управител на ЕС, решение по т. 6 от дневния
ред, прието на проведено на 06.03.2023г. Общо събрание на етажните собственици, съгласно
което „се допуска паркиране само на собственици и ползватели в сградата. Паркомясто,
собственост на ЕС, не може да бъде отдавано под наем самостоятелно“.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС
ап. 8, срещу Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, АДРЕС
представлявана от Ц. П. Г.а- управител на ЕС, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
за отмяна на останалите решения на ЕС, приети на проведеното на 06.03.2023г. Общо
събрание на етажните собственици.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от А. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС ап. 8, срещу Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, АДРЕС представлявана от Ц. П. Г.а- управител на ЕС, В ЧАСТТА,
с която е направено искане за отмяна на решения, приети на проведено на 20.08.2023г. Общо
събрание на етажните собственици.
10
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, АДРЕС
представлявана от Ц. П. Г.а- управител на ЕС, да заплатят на А. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, АДРЕС ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11,43 лева,
представляваща сторените разноски в производството.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС ап. 8, да заплати на
Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, АДРЕС представлявана от Ц. П.
Г.а- управител на ЕС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 928,57 лева,
представляваща сторените по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11