Р Е Ш
Е Н И Е
№ 230 27.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Ч
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретаря К.Р.
и с
участието на прокурор Росен Каменов
като разгледа
докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА КАН дело № 3584 по описа за 2019год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
,подадена от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“/БД ИБР/ против
Решение №
1767/01.10.2019 год., постановено по АНД № 4882/2019 год., по описа на Районен
съд - Пловдив, ХVІІІ - ти н.с., с което е отменено Наказателно постановление №90 от 30.05.2019
год. на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което на „СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, бул. „Витоша“ № 31-33, ет. 6, представлявано
от Б.П.Б., на осн. чл. 200, ал. 1, т. 35 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението ,поради това се иска отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се потвърди
Наказателно постановление №90 от 30.05.2019 год. на Директор на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/
Ответникът –„СОКОЛ -
БЛРС“ ЕООД , редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалните си
представители поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.Представен е писмен отговор,претендират се разноски по представен
списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура –Пловдив дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, и
предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Касационният състав
на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд -Пловдив,
прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд -Пловдив е Наказателно постановление №90 от 30.05.2019
год. на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което на „СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, бул. „Витоша“ № 31-33, ет. 6,
представлявано от Б.П.Б., на осн. чл. 200, ал. 1, т. 35 от Закона за водите
/ЗВ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ.
Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това,че на 21.12.2018г.
от Георги Добрев гл.експерт - контрол, Дирекция „Контрол“ в БД ИБР,
ИРМ – Пазарджик била извършена проверка на обект - Рибовъдно стопанство „Тошков
чарк“, находящо се на територията на имот №084002, местност „яз. Тошков чарк“,
землище гр. Батак, общ. Батак, обл. Пазарджик, собственост на „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД
представлявано от Борислав
Бечев, във връзка с действащо
разрешително №31520231/07.12.2010г. за водовземане от подземни води, издадено
от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В хода на
проверката било установено, че към 03.04.2018г. „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД, като титуляр
по разрешително №31520231/07.12.2010г., не е представил на директора на БД
„ИБР“ Пловдив доклад за изпълнение на условията в издаденото разрешително, за
периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г., с което не е изпълнил задължението си по
чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите.
Проверката била обективирана в Протокол №
Пв3-736/21.12.2018г.
За така констатираното нарушение на
21.01.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №7/21.01.2019г. на „СОКОЛ-БЛРС“ ЕООД.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило
писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното НП, с което на „СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, бул. „Витоша“ №31-33, ет.6,
представлявано от Б.П.Б., на осн. чл.200, ал.1, т.35 от Закона за водите /ЗВ/ е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ
Районен
съд-Пловдив ,за да отмени наказателното постановление, е приел, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на нарушителя.
Прието
е от въззивния съд,че е налице липсата на реквизит по чл.42,т.3 от ЗАНН в АУАН
,касаещ датата на нарушението,като същата е неясно и неточно отразена.
Отделно
от това ,наред с горното съществено процесуално нарушение ,такова съдът е
констатирал,че е допуснато и в атакуваното НП.Като санкционна разпоредба е посочена тази на чл.200, ал.1,
т.35 от ЗВ /не провежда мониторинг на качеството на водата за питейно-битови
цели и/или не предоставя данните от извършения мониторинг на органите по
чл.155а и 189/. Въззивният
съд е приел, че така
посочената санкционна норма не съответства на фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП.
Така
изложеното е мотивирало съдът да отмени процесното наказателно постановление.
Решението
на Районен съд-Пловдив е правилно.
Въззивният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
допуснати процесуални нарушения в административно-наказателното производство,
обосноваващи отмяна на НП на самостоятелно основание.
Настоящият
съдебен състав споделя напълно мотивите на отменителното решение, които не
следва да бъдат преповтаряни. По безспорен начин е установено, че при налагане
на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения,
които предпоставят отмяната на обжалвания пред първостепенния съд
административно-наказателен акт.
Липсата на реквизит по чл.42,т.3 от ЗАНН,касаещ датата на нарушението ,представлява порок на АУАН и на практика се приравнява на липса на
достоверна дата на извършване на нарушението .Това нарушение е съществено,
понеже не може да се провери от съда дали административното наказание е
започнало в предвидените от закона срокове. Това е така, понеже със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение се слага началото на
процеса по налагане на административно наказание. В нормата на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл трето от с.з. е посочено, че задължителен реквизит на
акта и наказателното постановление е датата на извършване на нарушението. Този
елемент от административнонаказателния процес е съществен, поради това, че от
неговото установяване започват да текат различни срокове за налагане, респ.
приключване на административно-наказателното производство. Посочената неяснота
на датата, на която е извършено нарушението, не дава възможност за извършване
на съдебна проверка дали производството е започнало и приключило в предвидените
срокове. Този порок е съществен и не може да го направи годен да послужи като
основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на
административно наказание. В настоящият случай ,както правилно е прието от
въззивния съд,не може да намери приложение и текстът на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, понеже той следва да се прилага само в изключени случаи и
при ограничително тълкуване.
Правилно
районният съд е констатирал и допуснато съществено процесуално нарушение и в
атакуваното НП ,изразяващо се в несъответствие на посочената санкционна
норма-чл.200,ал.1,т.35 от ЗВ и фактическото описание на нарушението.Описанието
на нарушението сочи нарушение на нормата на чл.200,ал.1,т.4 от ЗВ/наруши
правилата за деклариране ,отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното
водовземане или ползване на воден обект/.
При
това положение следва да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на
императивните изисквания на ЗАНН, които са довели до опорочаване на
производство. Същите не могат да бъдат изправени, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е отменил наказателното постановление.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд - Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата
отменителни основания не са налице.
С оглед
изложените съображения ,съдът намира, че обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
По
разноските.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника „СОКОЛ - БЛРС“
ЕООД за двете инстанции е частично основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3
от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени само за настоящето дело, предвид
следното:
Според разпоредбата на §9 от ПЗР
към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.), в ЗАНН, в чл.63
се създават ал.3, 4 и 5: „(3) В съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. (4) Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ (ЗПП)“.
При липсата на изричен текст в
ЗИДЗОДОВ относно датата на влизането му в сила, следва да се приеме, че същият
е в сила от 03.12.2019г., съгласно чл.5, ал.5, пр.2 от Конституцията на
Република България (КРБ).
Съответно
разпоредбите на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила от 03.12.2019г. и на
същите не е придадено обратно действие.
Тъй
като оспореното по делото Решение №1767е постановено от състав на Районен съд-
Пловдив на 01.10.2019г. или преди влизане в сила на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН (03.12.2019г.), то искането за присъждане на разноски (адвокатско
възнаграждение в размер от 300,00 лв.) за производството по Н.А.Х.дело №4882 по
описа на Районен съд- Пловдив за 2019г. е неоснователно и не следва да бъде
уважено. Разноските, направени в производството по Н.А.Х.дело №4882 по описа на
Районен съд- Пловдив за 2019г. могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ.
За разноските, направени по
настоящето производство и в доказан размер от 800 лева за адвокатско
възнаграждение, следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал процесното НП, каквото в случая се явява БД ИБР.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд-Пловдив
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1767/01.10.2019 год., постановено по АНД №
4882/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ - ти н.с
ОСЪЖДА Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ да заплати на СОКОЛ - БЛРС“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
бул. „Витоша“ № 31-33, ет. 6, представлявано от Б.П.Б. сумата в размер на
800/осемстотин/лева разноски по настоящото дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.