РЕШЕНИЕ
№ 3777
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110208383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Т. У. Н." О. с ЕИК ............. срещу електронен
фиш (ЕФ) № ********** от 25.03.2021 г., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.
102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С жалбата е атакуван електронният фиш с аргументи, че същият е
неправилен и издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и
в противоречие със закона. Оспорва се констатацията за извършено от страна
на жалбоподателя нарушение по ЗДвП. По отношение на наложеното
наказание се сочи, че същото е незаконосъобразно и несправедливо. Моли се
ЕФ да бъде отменен, както и да бъдат присъдени в полза на въззивника
сторените от него разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От името
на упълномощения му защитник е постъпила молба, с която се поддържа
депозираната жалба и се моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д.,
който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Пледира за
потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Претендира да бъде присъдено възнаграждение за представителство от
юрисконсулт и релевира възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 25.03.2021 г., около 09:43 ч. в Столична община, по път А-6 км
50+427, с посока намаляващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, от устройство с № 10182 - елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач
марка „Д.“, модел „........“ с рег. № ........... с технически допустима максимална
маса 18 100 кг., с два броя оси и екологична категория ЕВРО 5, в състав с
ремарке с общо пет на брой оси, за който нямало данни за валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Контролното устройство № ........... представлявало автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6 км. 50+427.
При тази хронология от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден
Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на собственика на превозното средство „Т. У. Н." О.
е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: доклад от електронната система за събиране
на пътни такси на АПИ, справка за собственост на МПС, известие за
доставяне на препоръчана пратка, писмен отговор от „Интелигентни трафик
системи“ АД, както и веществените доказателства - статични изображения
във вид на снимков материал.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз
основа на тези доказателства се установяват датата, часът, мястото,
авторството на нарушението и механизмът на неговото извършване.
От представения по делото доклад за установяване на нарушения по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП се установяват обстоятелства относно пътното превозно
2
средство, с което е извършено процесното нарушение, сред които – номерът
на регистрационните му табели, местонахождението на заснемащото
техническо средство, типа на нарушението - свързано с липса на валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през
съответната тол секция. Видно от генерираната справка за собственост, към
процесната дата тежкотоварното превозно средство, с което е било извършено
заснетото нарушение, е било собственост на дружеството-жалбоподател „Т. У.
Н." О.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш не отговаря на изискванията на закона, тъй като
подбраният процесуален ред за ангажиране отговорността на нарушителя е
неприложим към настоящия случай. Това е така поради отсъствието на
законодателна възможност за провеждане на диференцираната процедура с
издаване на електронен фиш спрямо конкретния вид нарушение, при което
административнонаказателното производство е следвало да протече по общия
ред със съставяне на АУАН и издаване на НП въз основа на фактическите му
констатации.
Обжалваният електронен фиш е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В диспозитивната част на фиша
вмененото на „Т. У. Н." О. нарушение е квалифицирано по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, като административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана в качеството му на собственик на процесното ППС – товарен
автомобил марка „Д.“, модел „...........“ с рег. № ..............с технически
допустима максимална маса 18 100 кг., с два броя оси и екологична категория
ЕВРО 5, което е установено в състав с ремарке с общо пет на брой оси и обща
допустима максимална маса на състава от 44 000 кг. Съгласно разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.“
3
Санкционната норма, регламентираща административното наказание – тази на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че „собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“ Диспозицията на чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която
дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния
път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно
обективните елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по
посочения участък – път А-6, км 50+427, с посока намаляващ километър, не е
посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък
не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е
изложено, че дружеството жалбоподател за ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол-декларация за преминаване. При тези фактически
рамки на административнонаказателното обвинение не е ясно какво е
изминатото разстояние от ППС и какви са техническите характеристики на
пътя във въпросния участък. С липсата на конкретно и ясно отразяване на
всички елементи от състава на нарушението и на обстоятелствата, относими
към извършването, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение.
Наличната неяснота на административното обвинение възпрепятства
възможността за установяване извършването на нарушението от „Т. У. Н." О.
Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на
електронен фиш представлява отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно
постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се
4
прилага този диференциран подход.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който, в
редакцията, приложима към датата на извършване на нарушението и на
издаване на електронния фиш (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Внимателният прочит на разпоредбата разкрива, че законодателят е
предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, а не както в процесния случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
За този тип нарушения, процедурата е регламентирана в чл. 189е, ал. 1 и
следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. В
тази връзка съдът намира, че в този случай административнонаказателното
производство е трябвало да започне със съставянето на АУАН и след това с
издаване на НП, а не както е извършено в процесния случай само с издаването
на ЕФ. Възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
с издаване на електронен фиш е предвидена след изменението на чл. 189ж, ал.
1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., което действа занапред и не може да
санира допуснатото процесуално нарушение с обратна сила.
Само за пълнота на изследването трябва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато с нормата на чл. 179, ал.
3б от ЗДвП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3
от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. В тази връзка както субектите, така и
предвидените административни наказания, са различни.
Следва да се отбележи, че с последното изменение на Закона за
пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ред. ДВ, бр. 14
от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи - 7-9, в
сила от 01.01.2024 г., първата от които - ал. 7 има следната редакция: „В
5
случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките
на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3
(каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Налице е действаща по-благоприятна правна норма, която изключва
ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, вместо АУАН и респективно НП, наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение. Нарушен е императивният ред на закона
за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от
което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да направи
своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на
утвърдената от закона процедура.
С оглед на изложеното съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя и обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен поради допуснатия процесуален порок.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски,
за които са представени писмени доказателства – адвокатско пълномощно,
договор за правна защита и съдействие и списък с разноски. С оглед
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, съдът
намира, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не
съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и на
размера на наложената на дружеството имуществена санкция. Техният размер
съответно следва да бъде редуциран до стойността, определена в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
която в съответствие с материалния интерес по делото възлиза на сумата от
550.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 25.03.2021 г., издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Т. У. Н." О. с ЕИК .............. за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
6
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати в полза на „Т. У. Н." О. с ЕИК ...............сума в
размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски за защита от адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7