№ 18854
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110144618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против Ф. А.
А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на
3238,24 лева, представляваща задължения за предоставени услуги по доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода на
консумация 31.05.2022г. – 18.05.2023г., отразени във фактури, дължими за
периода 28.06.2022г. – 18.06.2023г., както и сумата в размер на 110,40 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 29.07.2022г. – 18.06.2023г., за
които сумите има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64952/2023г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице
облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи
условия, като ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище се
явява потребител на предоставяните услуги. Ищецът поддържа, че е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил В и К услуги на стойност
3238,24 лева, която не е заплатена в срок, поради което ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен
представител процесуалния си представител адвокат Н., оспорва предявените
кумулативно субективно съединение искове по основание и размер.
Процесуалният представител поддържа, че Ф. А. не е наемател на процесния
1
имот, поради което страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение и Ф. А. не е материалноправно легитимирана да отговаря по
претенцията на ищцовото дружество. В подадения отговор са наведени
твърдения, че ищцовото дружество не е предоставило В и К услуги до
процесния имот на посочената в исковата молба стойност. Излага твърдения,
че доколкото в исковата молба липса индивидуализация на доставените услуги
по периоди и стойност, не следва да бъде допускана исканата от ищцовото
дружество експертиза.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д.№ 64952/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 13.12.2023 г. в полза на „Софийска вода“ АД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която
е разпоредено Ф. А. да заплати на заявителя сумата в размер на сумата
3238,24 , представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му
на горепосочения адрес за период от 31.05.2022г. – 18.05.2023г., ведно със
законна лихва за период от 27.11.2023.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 110,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 29.07.2022г.
– 18.06.2023г..
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с
разпореждане от 13.06.2024г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Софийска
вода“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е
допустимо.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
(ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение
2
Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и
чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
По отношение на ответника по делото са представени 3 броя
настанителни заповеди, както следва: настанителна Заповед № ЖН-04-
32/22.06.2011г. на Кмета на район „Красна поляна“, видно от която в
процесния а********** е настанена ответницата Ф. А., ведно с членовете на
семейството й, които по списък са 10 души, със срок на валидност 1 година;
настанителна Заповед №РПК20-РД66-25 от 21.07.2020г., с която в процесния
апартамент е настанена Ф. А., ведно с членовете на семейството й, които са 10
души, която заповед е временна за срок от 1 година, както и договор за наем от
същата дата между Столична община и Ф. А.; настанителна Заповед №
РКП22-РД66-100/07.11.2022г. , видно от която в процесния имот е настанена
Ф. А. с членовете на семейството й, които са 7 на брой, както и договор за
наем от същата дата между Столична община и Ф. А.. Ответникът с
депозирания отговор оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните. Съгласно чл. 3, ал.3 от Общите условия потребител може да
бъде и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги за времето на
наемното правоотношение, при условие че собственикът и титулярът на
вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред Ви К
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа
му, то лице да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. В случая
ищецът е представил единствено настанителни заповеди, видно от които
процесният имот е общинска собственост, а ответницата е наемател на същия.
Не са представени обаче никакви доказателства, от които да може да се
направи извод, че между ищеца и наемателя е бил сключен директно договор
за предоставяне на ВиК услуги, в т. ч. ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не е установил и обстоятелството, че собственикът на имота да е
предоставил писмено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа за
откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на
ищеца. В допълнение за периода на консумация 31.05.2022г. – 07.11.2022г.
липса представена по делото настанителна заповед, доколкото Заповед от
021.07.2020г. е временна за срок от 1 година. При липсата на други
доказателства по делото, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието
между страните на твърдяното облигационно правоотношение. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно и главно.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не е бил потребил
през процесния период на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния недвижим имот, за който имот са начислени процесните суми и
между страните не е възникнало облигационно правоотношение по
3
отношение на същия, поради което предявеният установителен иск се явява
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Доколкото главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Право на разноски има само ответникът, но доколкото е представляван от
особен представител, то разноски не са сторени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, бизнес център Интерпред
Цар Борис против Ф. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Красна
поляна, ул. „Ришки проход“ №1, вх. А, ет.1, ап.110, установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи сумата в размер на 3238,24 лева, представляваща задължения за
предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за имот, находящ се в гр. София, Красна поляна, ул. „Ришки
проход“ бл.1, ет.1, ап.110, период на консумация 31.05.2022г. – 18.05.2023г.,
отразени във фактури, дължими за периода 28.06.2022г. – 18.06.2023г., както и
сумата в размер на 110,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода
29.07.2022г. – 18.06.2023г., за които сумите има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64952/2023г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4