Р Е
Ш Е Н
И Е № 260115/26.3.2021 г.
гр. Ямбол, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ
с участието на секретаря М. П.,
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
АНД № 215 по описа на ЯРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „*** 2006“ ЕООД
– гр. Ямбол против НП № 550225 – F578836/22.12.2020
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с
което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 950
лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на оспорения акт,
като се сочи, че при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази връзка навежда оплаквания за неясно фактическо описание на
обстоятелствата, касаещи нарушението, за липса на съставомерни
обстоятелства и за противоречие между
фактическото и юридическото му описание. Развива и доводи в посока приложението
на чл.28 от ЗАНН, като с оглед липсата на извършени други нарушения и на допълнителни вредни
последици счита, че същото разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира
за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждани на разноски. Предоставя
писмени бележки.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 31.10.2020 г. инспектори по приходите в
ЦУ на НАП, извършили проверка с ПИП, сер. АА №
0049639/31.10.2020 г. на търговски обект по смисъла на пар.
1, т.41 от ДР на ЗДДС-закусвалня, находящ се в гр. Ямбол, ***, стопанисван от дружеството
жалбоподател. При проверката се установило, че разчетената сума съгласно
междинен отчет отпечатан от монтираното и работещо ФУ /Фискално устройство/ с №
0026270/30.10.2020 г. е в размер на общо 616.57 лв./ в т.ч. служебно въведена
сума в размер на 391.17 лв./; фактическата наличност в касата на обекта е в
размер на 712.50 лв. съгласно изготвен опис на паричните средства. Установената
промяна в касовата наличност била в размер на 95.93 лв. и представлявала
въвеждане на пари в касата, която не е отразена чрез ФУ в момента на
извършването й. Проверяващите стигнали до извода, че „*** 2006“ ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ чрез функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Затова, на 08.11.2020г. в присъствието на тогавашния законен представител на
дружеството А.М. /починал на 31.12.2020 г./ инспектор по приходите У. съставил срещу
дружеството АУАН № F578836 от същата дата, който бил
връчен на управителя с разписка и подписан от него без възражения. Посочено е,
че по този начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Впоследствие, 22.12.2020г., въз основа на
акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу
дружеството е издадено обжалваното НП, което било връчено на настоящия му
управител К.А. М., след направена промяна в Търговския регистър.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от писмените доказателства, приети на основание чл. 283 от НПК. Тъй
като страните изразиха становище, че не държат на разпита на неявилия се
свидетел Д.У., съдът заличи същия от списъка на свидетелите.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва. Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Решаващият състав
изцяло споделя доводите на процесуалния представител на дружеството - жалбаподател, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В
случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.2,
изр.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300
до 1000 лева, или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000
лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат
санкциите по ал.1. Според чл. 185 ал. 1 на лице, което не издаде документ по
чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на
чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се наложи на едно
лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва
нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е
елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на
установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в
наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна
страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване
на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и
описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е
ясно на какво основание административно наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл.185, ал.2, изр. второ, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи.
Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното
постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След като
това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на
двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде
извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация
по чл.185, ал.2, изр. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение е нарушено
правото на санкционираното лице, което е
основание за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД № ***/2014г.,
в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № ***/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г.
по КАНД № **/2017г. ,Решение №
61/30.03.2017г. по КАНД № **/2017г.,Решение № 3/04.01.2018г. по КАНД №**/2017г.,Решение
№ 12/22.01.2018г. по КАНД № **/2017г.,Решение № 27/02.02.2018г.
по КАНД№*/2018г. и Решение №
36/22.02.2018г. по КАНД № **/2018г.,Решение
по КАНД № ***/2016г., Решение по КАНД № ***/2018г., Решение по КАНД № **
/2017г., Решение по КАНД **/2017г. ,
Решение по КАНД № ***/2017г., Решение № 132/25.10.2019г. по КАНД № ***/2019г.,
Решение № **/07.07.2020г. по КАНД № ** /2020.,
Решение № 159/16.12.2020г. по КАНД № **/2020г. и Решение № 163/23.12.2020г. по
КАНД № ***/2020г.
При този изход на
делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в
тежест на органа издал отменения акт.
За
това съдът, като съобрази и чл.18,ал.4
от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението да е 300 лв. прие ,че сумата следва да
се присъди в тежест на въззиваемата
страна.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 550225 – F578836/22.12.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „*** 2006“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „*** ЕИК ***, на основание
чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева за
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА
НАП – София за заплати на „*** 2006“ ЕООД
– гр. Ямбол, с
посочени по-горе данни, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: