Определение по дело №61/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 74/ 21.04.2009 г., постановено по Г.д. № 120 / 08 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от М. А. Я. от с. Б., общ. К., против М. на З. и продоволствието, Г. С., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, относно недвижим имот : нива от 2.724 дка, находяща се в землището на с. Бенковски,в м. „Харманлък”, с граници : парцел № 286, пасище, мера, общината – остатък; парцел № 402, нива на наследници на М. Бояджиев; парцел № 301,нива, общината – остатък; парцел № 299, пасище, мера общината- остатък; парцел № 303, нива, общината- остатък; парцел № 304,нива, общината- остатък, като неоснователен и недоказан.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволната от решението, изцяло, ищца М. Я., въззивна жалба. Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, недопустимо и необосновано, постановено при игнориране на доказателствата по делото, при материално и флагрантно конфронтиране с материалния закон. Излагат се доводи в няколко аспекта. Първо, твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че представените писмени доказателства не установявали факта, че ищцата е собственик на процесния имот. Това от доказателствата било безспорно. Второ, твърди се, че съдът неправилно бил приел, че имотите, посочени в исковата молба и тези, за които претенди­а ответникът, не били идентични. В този аспект жалбодателят твърди,че същите били идентични по всички показатели, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър, като единствената разлика била в посочените собственици. Третият довод, който жалбодатят излага, е в аспект на това, че съдът неправилно не бил отчел факта, че възстановяването на процесния имот е станало въз основа на съдебно решение, и че при такива фактически обстоятелства, административният акт би следвало да се обсъжда съвместно с обсъждане на решението на съда, а не изолирано от него. Четвъртият довод се извлича от изложеното твърдение, че ищцата била трето добросъвестно лице, придобило собствеността добросъвестно, и че дори и да имало спор кой е собственик на имота, тя с оглед добросъвестността си, го владеела на абсолютно правно основание. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което да реши делото по същество, като уважи изцяло предявения иск.

В дадения надлежен по делото, срок, ответникът - М. на З. и Х. / понастоящем/ , не е депозирал отговор на въззивната жалба,

В съдебно заседание, жалбодателят М. Я., чрез депозирано от процесуалния й представител, писмено становище, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, М. на З. и Х., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Павлов, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Момчилградски районен съд, е бил сезиран с искова молба, с която ищцата М.Я., е предявила срещу М. на З. и Х., установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с предявяването на който същата цели да бъде установено по отношение на ответника, че тя е собственик на недвижим имот- земеделска земя, представляваща нива в землището на с. Бенковски, общ. Кирково, местността „ Харманлък”, с площ 2 724 кв.м.,девета категория, представляваща парцел № 302, с ЕКНМ 03825 по картата на землището на с. Бенковски,при граници на целия имот : парцел № 286, пасище, мера, общината – остатък; парцел № 402, нива на наследници на М. Бояджиев; парцел № 301,нива, общината – остатък; парцел № 299, пасище, мера общината- остатък; парцел № 303, нива, общината- остатък; парцел № 304,нива, общината- остатък.

Въз основана събраните в първоинстанционното производство доказателства, доколкото във въззивното производство нови доказателства не бяха поискани и събирани, и настоящата инстанция изгради своето становище. Счита, че решаващият съд е формулирал правилния извод, че събраните доказателства не установяват обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот. И това е така, защото с решение № Б 998/02.11.1995 г. на Поземлена комисия, с. Кирково, на основание чл.18 ж,ал.1 и сл. от ППЗСПЗЗ, на бащата на ищцата /тази родствена връзка не е спорна в производството/, А. Я. Бекир, е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2.000 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Пеевско, в местност „Харманлък”. Посоченото правно основание – чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, към момента на издаване на цитираното решение /ДВ бр.48/26.05.1995 г./, предполага, че ОбПК постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението следва да бъде приложена и скица на имота, заверена от общинската поземлена комисия.Само в този му вид едно такова решение, придружено и с изискуемата се скица, отразяваща посочените данни, би могло да удостоверява правото на собственост върху конкретно индивидуализирания имот. С оглед на тази именно индивидуализация на имота, законът понастоящем на такова решение придава силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Цитираното решение № Б 998/02.11.1995 г. на ПК, с. Кирково /която още повече към онзи момент все още е следвало да бъде Общинска поземлена комисия – ДВ бр.48/26.05.1995 г./, като не съдържащо необходимата за имота индивидуализация, а именно неговото местоположение с оглед и необходимите граници и съседите, както и при отсъствие на изискуемата се скица на имота, заверена от общинската поземлена комисия, съдържаща всички тези индивидуализиращи елементи , не е притежавало изначална установителна сила по отношение на правото на собственост върху процесния имот. Т.е. с това решение праводателят на ищцата, към момента на изповядване на констативния нотариален акт № 232,т.ІІ,н.д. № 447/97 г. от 02.110.1997 г. на РС, Г.М., не е могъл да установи правото си на собственост върху същия. Още повече, че това решение, стоящо в основата на нотариалния акт, е третирало правото на собственост върху нива от 2 дка,ІХ кат., в землището на с. Пеевско, в местност „Харманлък” . Към посочения нотариален акт, действително е била приложена скица № 1/08.09.97 г., заверена от Председател на ОбПК, с.Кирково, но в същата е индивидуализиран друг имот , а именно парцел № 302 по съществуващи стари реални граници, в землището на с. Бенковски, от 2.724 дка. Необяснимо как в цитирания нотариален акт е прието, че описаният в решението и описаният в скицата , имоти, са идентични, още повече, че в скицата не е посочено, на основание кое решение тя се издава / изискуемото се поле е непопълнено от ОбПК/ . Още повече, че и влязлото в сила съдебно решение, на което пък ищцата се позовава, а именно решение № 75/13.04.1995 г.,пост. по Г.д. № 463/94 г. по описа на РС, Г. М., приема за установено, че праводателят на ищцата е собственик на нива от 2 дка , при посочени граници : Салимехмед Бояджи, Юсеин Мехмед и път, различни от посочените в констативния нотариален акт. Установителният иск, стоящ в основата на Г. д. № 463/94 г. на МРС, макар и воден по отношение на Държавата, в лицето на Териториално данъчно управление , Г. Кърджали , определено няма сила на присъдено нещо в настоящото производство, по отношение на М. на З. и Х., с оглед правомощията му по чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ. В този именно аспект ответникът - М. на З. и Х. в настоящото производство, успешно провежда защитата си по предявения срещу него,с оглед на това му именно правомощие, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като установява правото си на собственост с приложените по делото надлежни доказателства : решение № 15/03.07.95 г. на ПК, с. Кирково, с което е възстановено право на собственост на държавата в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2.724 дка, ІХ кат., местност „Държавата” ,имот № 000302 по картата на землището на с. Бенковски, ЕКАТТЕ 03825, общ.Кирково; Протокол № 7 /08.12.1995 г., за въвод във владение на земите по решение № 15/03.07.95 г. на ПК,с. Кирково; скица № 264/04.03.2008 г., издадена по решение № 15/03.07.95 г. на ПК, с. Кирково.

Или казано с други думи тъй като праводателят на ищцата не е станал собственик на процесния имот, описан изрично в исковата молба като нива в землището на с. Бенковски, общ. Кирково, местността „ Харманлък”, с площ 2 724 кв.м., девета категория, представляваща парцел № 302, с ЕКНМ 03825 по картата на землището на с. Бенковски,при граници на целия имот : парцел № 286, пасище, мера, общината – остатък; парцел № 402, нива на наследници на М. Бояджиев; парцел № 301,нива, общината – остатък; парцел № 299, пасище, мера общината- остатък; парцел № 303, нива, общината- остатък; парцел № 304,нива, общината- остатък, то и ищцата не може по силата на правната сделка-дарение, да ßъде призната за собственик на същия. Т.е. решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, разноски на ответника по жалбата, не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/ 21.04.2009 г., постановено по Г.д.№ 120/08 г. по описа на Районен съд, Г. М..

Решението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, /при обжалваем интерес от 991 лв./, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.