№ 2031/16.11.2023 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XVI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Юрукова административно дело № 1024 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Х.Р., ЕГН **********,***,
ж. к. „*******, чрез адвокат А.И., срещу Решение № 2153-15-30 от 18.01.2023 г.
на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-183/05.04.2021 г. срещу разпореждане
№ 153-00-353-4/05.03.2021 г. на ръководител на осигуряването при безработица,
за възстановяване на неоснователно изплатени суми, представляващи
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от 11.04.2017 г. до 10.02.2018 г. в размер на 9 387.04 лв. -
главница и лихва 3 236.13 лв.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане поради постановяването му в противоречие с императивните
разпоредби на КСО, представените в хода на административното производство
писмени доказателства, както и с актуалната
съдебна практика. Твърди се, че решението е издадено в противоречие на
представените писмени документи във връзка с трудовото правоотношение на М.Р.,
както и с официално публикуваните отчети на самото дружество, с които са декларирани
приходи от продажби от „Белма 2012“ ЕООД за 2017 г. Твърди се, че от всички
представени документи става ясно по несъмнен начин, че към момента на подаване
на заявление с вх. № 153-00353/11.04.2017 г. са били налице всички предпоставки
за възникване на правото на лицето на парично обезщетение за безработица, както
и обстоятелството, че същият е полагал трудова дейност в „Белма 2012“ЕООД за
периода 21.03.2017 г. – 11.04.2017 г.
Сочи се, че неправилно, от страна на административния орган, не са взети
предвид, както и от Административен съд – Пловдив при постановяване на Решение
№ 15/05.01.2023 г., постановено по АД № 1341/2021 г., въпросите, че същите не
са оспорени от ответника и са приети като доказателства по делото. Излагат се
подробни доводи за недоказаност на условието за недобросъвестност на лицето М.
Р. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане №
153-00353-4/05.03.2021 г., на ръководителя на осигуряването за безработица.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба по
електронна поща, с която се поддържа жалбата.
Ответната страна - директор на ТП на
НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. с., оспорва жалбата, като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Представя подробна писмена защита.
Административен съд - Пловдив, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
М.Х.
Р. е подал в ТП на НОИ – Пловдив заявление вх. № 153-00-353/11.04.2017 г. за
отпускане на ПОБ поради прекратено правоотношение, считано от 11.04.2017 г. на
основание чл.71, ал.1 от КТ с „Белма 2012“ ЕООД, ЕИК ******. Към заявлението е
представен опис на документи за стаж по представена трудова книжка в момента на
регистрацията му в ПРМ – Карлово при ТП на НОИ – Пловдив.
С разпореждане № 153-00-353-1/21.04.2017
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив,
издадено на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и
чл.54в, ал.1 от КСО, на заявителя Р. е отпуснато ПОБ за периода от 11.04.2017
г. до 10.02.2018 г. в размер на 45.13 лв. дневно.
На 22.02.2021 г. в ТП на НОИ –
Пловдив, чрез електронна поща на НОИ е прието писмо от ТП на НОИ – София –
град, изх. № 1029-21-2739/22.02.2021 г., съдържащо информация за заличени данни
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „Белма 2012“ЕООД, ЕИК ****, за М.Х.Р.,
ЕГН ********** за периода от м.03.2017 г. до м.04.2017 г. Заличаването на данни
е в резултат на извършена проверка по разходите на ДОО на „Белма 2012“ ЕООД от
контролен орган при ТП на НОИ – София – град, за което обстоятелство е съставен
констативен протокол № КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. Издадени са и
задължителни предписания № ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г.(л.40 от делото.)
С КП № КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г.
на контролен орган при ТП на НОИ – София–град е установена липса на основание
за съществуването на осигурително правоотношение между М.Р. и „Белма 2012“ЕООД
за период от м.03.2017 г. до .04.2017 г., поради което данните, подадени по
реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода м.03.2017 г. до м.04.2017 г. са
заличени.
Издадено е Разпореждане №
153-00-353-2/04.03.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено
първоначално издаденото Разпореждане № 153-00-353-1/21.04.2017 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за
отпускане на ПОБ. С последващо Разпореждане № 153-00-353-3/05.03.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица /РОБ/ при ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.10 от КСО, е постановен отказ за
отпускане на ПОБ по подаденото от Р. заявление вх. № 153-00-353/11.04.2017 г.
На основание чл.54ж, ал.3 във връзка
с чл.114, ал.1 от КСО е издадено и Разпореждане № 153-00-353-4/05.03.2021 г. на
РОБ при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване от М.Х. Р. на неоснователно
изплатени суми, представляващи недобросъвестно получено ПОБ за периода от
11.04.2017 г. до 10.02.2018 г., в размер на 9 387.04 лв. главница и 3 236.13 лв. лихви. Разпорежданията са
надлежно връчени на лицето с известия за доставяне чрез лицензиран пощенски
оператор на 19.03.2021 г.
В срока по чл.117, ал.2, т.2 от КСО Р.
е възразил срещу Разпореждане № 153-00-353—2/04.03.2021 г. на РОБ при ТП на НОИ
– Пловдив, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено
първоначално издаденото Разпореждане № 153-00-353-1/21.04.2017 г. на РОБ при ТП
на НОИ – Пловдив за отпускане на ПОБ и срещу Разпореждане /
153-00-353-3/05.03.2021 г. на РОБ при ТП на НОИ, с което на основание чл.54ж,
ал.1, във връзка с чл.10 от КСО е постановен отказ за отпускане на ПОБ по
подаденото от Р. заявление от 11.04.2017 г. С Решение № 2153-15-137/27.04.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбите срещу цитираните по-горе две
разпореждания на РОБ при ТП на НОИ – Пловдив, са оставени без уважение.
С влязло в сила Решение №15/05.01.2023 г.,
постановено по адм. д. №1341/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
е потвърдено Решение № 2153-15-137/27.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което са потвърдени Разпореждане № 153-00-353—2/04.03.2021 г. и Разпореждане
№153-00-353-3/05.03.2021 г. на РОБ при ТП на НОИ. Налице е влязъл в сила
съдебен акт.
С Решение № 1040-15-8/18.01.2023 г.
на директора на ТП на НОИ – Пловдив е възобновено административното
производство по жалба вх. № 1012-15-183/05.04.2021 г. срещу Разпореждане №
153-00-353-4/05.04.2021г. на РОБ при ТП на НОИ – Пловдив, което е било обжалвано
от Р. пред директора на ТП на НОИ – Пловдив.
С процесното Решение № 2153-15-30 от
18.01.2023 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е оставил жалбата без уважение
и е потвърдил Разпореждане № 153-00-353-4/05.03.2021 г. на РОБ при ТП на НОИ –
Пловдив за възстановяване на неоснователно изплатени суми, представляващи
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица. В решението е
прието, че са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00805930/02.09.2020
г., които са влезли в сила, поради което въпросът, свързан с осигуряването на Р.
в „Белма 2012“ ЕООД е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, и Разпореждане №
153-00-353-4/05.03.2021 г. на РОБ при ТП на НОИ е издадено на основание чл.54ж,
ал.3 във връзка с чл.114, ал.1 от КСО. Оспореното Разпореждане е постановено
във връзка с издадени разпореждания № 153-00-353-2/04.03.2021 г. и №
153-00-353-3/05.03.2021 г. на РОБ пир ТП на НОИ – Пловдив, за отмяна на
Разпореждане № 153-00-353-1/21.04.2017 г. на РОБ при ТП на НОИ – Пловдив за
отпускане на ПОБ и отказ за отпускане на ПОБ.
С Решение № 2153-15-30 от 18.01.2023 г. директорът е приел, че
установените с обжалвания акт вземания и лихви върху тях за периода 11.04.2017
г. до 10.20.2018 г. са дължими и правилно определени, а обжалваното
разпореждане на ръководителя по осигуряването за безработица, с което на
оспорващия е разпоредено, на основание чл.114 ал.1 от КСО, да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за процесния
период, е правилно и законосъобразно издадено. Като краен резултат е потвърдил
установените с Разпореждане № 153-00-3534/05.03.2021 г. на РОБ в ТП на НОИ -
Пловдив за възстановяване суми, недобросъвестно получени за парично обезщетение
за безработица (ПОБ) за периода от 11.04.2017 г. до 10.02.2018 г. в размер на
9 387.04 лв. - главница и 3 236.13 лв. - лихва. Решението е съобщено
на жалбоподателя на 20.01.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне.
За
да аргументира по този начин решението си, решаващият орган е посочил, че
предпоставка за прилагането на чл.114, ал.1 от КСО е недобросъвестността на
лицето при получаването на съответните суми, поради обстоятелството, че без
осъществяване на търговска дейност, отпада необходимостта „Белма 2012“ ЕООД да
встъпва в други правоотношения, различни от търговските, каквито по своята
същност са трудовите правоотношения, както и че последните не са възникнали,
предвид установеното с КП № КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. Според решаващия
орган, М.Р. е съзнавал, че не му се дължи парично обезщетение за безработица,
отпуснато с Разпореждане № 153-00-353-1/21.04.2017 г. Отбелязано е също така, че със заявление №
153-00-353/11.04.2017 г. той е поискал да му бъде отпуснато ПОБ на основание прекратеното
му трудово правоотношение с „Белма 2012“ ЕООД, считано от същата дата, без
реално да е упражнявал трудова дейност в това дружество за периода м.03.2017 г.
– м.04.2017 г. Във връзка с това, посочва, че от справка „Отхвърлени данни от
Регистъра на осигурените лица“, данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за Р. за
посочения период са заличени на 09.02.2021 г., предвид влезлите в сила
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г. В този смисъл,
директорът е приел, че в случая е налице знание и стремеж към получаване на
облага или заявяване и получаване на ПОБ с ясно съзнание, че не е налице
осигурителен стаж при „Белма 2012“ ЕООД, посочен като последен осигурител.
В
решението се отбелязва още, че предвид приключилото производството по оспорване
на Разпореждане № 153-00-353-2/04.03.2021 г. и Разпореждане №
153-00-353-3/05.04.2021 г., двете на РОБ при ТП на НОИ – Пловдив, със стабилен
акт – съдебен, Разпореждане № 153-00-353-4/05.03.2021 г., издадено на основание
чл.54ж, ал.3 във връзка с чл.114, ал.1 от КСЖ на РОБ при ТП на НОИ – Пловдив е
правилно и законосъобразно и, го е потвърдил.
Недоволен от постановеното
Решение № 2153-15-30 от 18.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, Р.
го обжалвал пред настоящата инстанция с жалба с вх. № 1012-15-38 от 06.02.2022
год. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, по повод на която е образувано и
настоящото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи, достига до следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, против неблагоприятен административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118,
ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149,
ал.1 от АПК, а жалбата срещу него е изпратена по пощата в срок. Съдът счита, че
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на
основанията по чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Процесното
решение е постановено по жалба против разпореждане на контролен орган за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2 б."д" от КСО определя
ръководителя на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, за
компетентен орган. Оспореният акт е издаден и подписан от директора на ТП на
НОИ - Пловдив, поради което обжалваният акт е издаден от надлежно оправомощен
по смисъла на закона административен орган, притежаващ материална компетентност
да издаде оспореното решение.
Решението съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото
постановяване, както и не се констатират съществени пороци на акта. Видно от
мотивите на атакуваното решение, административният орган е приел, че
обжалваното пред него разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като са
налице предпоставките по чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на
недобросъвестно полученото от жалбоподателя обезщетение за безработица за
периода от 11.04.2017 г. до 10.02.2018 г. в размер на 8 387.04 лв. -
главница и следващите се върху него на основание чл.114, ал.1 във връзка с
чл.11,3 ал.1 от КСО лихви, в размер на 3 236.13 лв.
При издаване на процесното решение не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
като административният акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата
цел.
Правото на парично обезщетение за безработица е
регламентирано в чл. 54а и следв. от КСО.
Съгласно чл.54а, ал.1, правото на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или
професионална пенсия по чл.168 от КСО, както и не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ.
На това основание първоначално на процесния
жалбоподател е било отпуснато обезщетение за безработица с разпореждане №
153-00-353-1/21.04.2017 г. От фактите се установява, че същото разпореждане
по-късно е отменено с друго разпореждане и на жалбоподателя е било отказано
искането за обезщетение за безработица, тъй като е установено, че не е
извършвал трудова дейност при последния работодател "Белма 2012" ЕООД
и данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени
за жалбоподателя М.Р. са заличени на 09.02.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че е полагал труд при този
работодател за времето от 21.03.2017 г. до 11.04.2017 г. Разпоредбата на чл.54а,
ал.1 от КСО изисква едновременното наличие на няколко условия, за да се отпусне
парично обезщетение. По делото не е спорно, че жалбоподателят е имал
регистрация като безработен в Агенцията по заетостта, не е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както в Република България, така и в
друга държава, и не упражнява трудова дейност към момента на подаване на
заявлението. Освен това, нормата изисква, лицето, което заявява правото си на
парично обезщетяване за безработица през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването, да има най-малко 12 месеца, за които да са
внесени или да са дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица".
В нормата на чл.54а, ал.1 от КСО е поставено условие
"преди прекратяване на осигуряването", т. е. правото възниква
непосредствено в момента, в който е прекратено осигуряването. В конкретния
случай е установено, че през периода 21.03.2017 г. – 11.04.2017 г., когато
жалбоподателят твърди, че е полагал труд при осигурителя "Белма 2012"
ЕООД, данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени
за М.Х.Р., са били заличени, тъй като не са открити доказателства, че той
действително е полагал труд, т. е., че е имало действително трудово
правоотношение. В този случай, заявлението е подадено, след като жалбоподателят
е загубил качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Според легалната дефиниция на понятието
"осигурено лице", съдържаща се в тази разпоредба, това е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4, чл.4а, ал.1 и, за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, а в чл.10, ал.1 от КСО е уредено,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължават до прекратяването им, т. е. необходимо е да
са изпълнени две кумулативни условия – да е осъществявана трудова дейност и да
е налице дължимост на осигурителни вноски, за да се претендира право на парично
обезщетение за безработица. Това означава, че лицето трябва не само да има
сключен трудов договор, но и реално да е осъществявало трудова дейност в
рамките на това правоотношение. В процесния случай за последния месец преди
подаване на заявлението не се установява да е осъществявана реално трудова
дейност, което означава, че жалбоподателят през периода 21.03.2017 г. -11.04.2017
г. не е имал качеството на осигурено лице при осигурител "Белма 2012"
ЕООД и данните, подадени за него по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са служебно
заличени след извършена проверка. Именно по тази причина административният
орган е отменил разпореждането, с което е било отпуснато обезщетение за
безработица и е отказал отпускането на такова обезщетение, като е наредил
възстановяването на получените суми. Правилно е възприето от органа, че липсата
на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на
дружеството-осигурител не дава възможност той да бъде квалифициран като
осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към
релевантния момент, който е денят на настъпване на осигурителния риск. Затова и
за него не е възникнало право на обезщетение по чл.54а от КСО, а
изплатеното му такова е получено без основание, като тези обстоятелства са
установени при извършен последващ контрол и подлежат на връщане.
Изводът се подкрепя и от събраните по
административната преписка и водената кореспонденция с компетентните органи /ТД
на НАП - София, ТП на НОИ – Пазарджик, ИА „ГИТ“ – София, Д „ИТ“ - София/ и извършени проверки в
Търговския регистър и в ИС на НОИ („Справка за декларираните в персонален
Регистър и внесените в приходи суми и разликата между тя помесечно“, „регистър
на представените болнични листове“, „Регистър на подадени заявления за
отпускане на обезщетения за безработица“), изпълнени са изискванията за
служебно събиране на доказателства и за изясняване на всички относими факти и
обстоятелства. Несъстоятелни и необосновани са доводите на жалбоподателя
досежно необоснованост тезата на административния орган за категорична липса на
развивана дейност от страна на осигурителя -"Белма 2012" ЕООД, респ.,
за неосъществяване от страна на оспорващия на дейност, за която да подлежи на
осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО.
Подкрепя се и от приложеното по
делото Решение № 15/05.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1341/2021 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, с което е прието, че по безспорен начин
е установено, че при липсата на доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции от страна на Р. по сключения с „Белма 2012“ ЕООД трудов
договор, обоснован се явява извода на ответния орган, че той не е осигурено
лице и, в този смисъл правилно му е отказано отпускането на ПОБ.
Самият факт, че М.Р. е бил
изключително лаконичен при отговора на изпратените му задължителни предписания
с искане за представяне на обяснения относно трудовата му дейност в „Белма
2012“ ЕООД (такива между впрочем, са изпратени и на всички физически лица, за
които, от страна на „Белма 2012“ ЕООД, е декларирано, че са в трудови
правоотношения), налагат извод, че лицето не е полагало реално труд в това
дружество.
Доказателствената тежест за
установяване на реално положения труд е на самото лице (в този смисъл Решение №
2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.). Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че от представените от него документи – трудов
договор, длъжностна характеристика, 2 бр. фишове за заплати, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение и копие на трудова книжка, са били
налице всички предпоставки за възникване на правото на лицето М.Р. на ПОБ,
както и че същият е полагал трудова дейност в „Белма 2012“ ЕООД в периода от
21.03.2017 г. до 11.04.2017 г. При установената липса на дейност на
дружеството-осигурител за процесната 2017 г., няма как лицето да е
осъществявало трудова дейност, и в същото време Р. да е действал добросъвестно.
Още повече, в отговор на задължителните предписания, с изключение на адресите
на дружеството в София, с какво се е занимавал – „дистрибутор на – дистрибуция
на плодове и зеленчуци“ и че трудовото му възнаграждение е изплащано в брой, на
всички останали въпроси отговорът е „не“. Житейската логика оборва реалността
на обстоятелството, че точно в началото на пролетния сезон, когато се увеличава
селскостопанската продукция (плодове и зеленчуци), трудовият договор, който е
сключен на основание чл.71, ал.1 от КТ, е прекратен само след 22 дни.
Този смисъл Върховният административен съд многократно се е произнасял,
че от съдържанието на определението за осигурено лице следва, че едно от
условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 от КСО (в този смисъл са решение № 314/2016 г. по а. д. №
3171/2015 г. на ВАС, решение № 211/2016 г. по а. д. № 3681/2015 г. на ВАС,
решение № 292/11.01.2017 г. по а. д. № 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014
г. по а. д. № 12497/2013 г. на ВАС и други). Следователно, наличието на трудов
договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на
трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително
правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба на КСО,
съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява
трудова дейност. Следователно, лицето трябва да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова
дейност в рамките на това правоотношение. В този смисъл е напр. и решение №
4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2019 г.
Съгласно чл.114, ал.2, т.2 от КСО
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В
конкретния случай е налице тази хипотеза, поради което получените суми за
осигурителни плащания подлежат на възстановяване, предвид новите документи и
данни, които имат значение за определяне на размера на ПОБ.
По изложените съображения жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3
от КСО, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, XVI състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „****, срещу Решение № 2153-15-30 от 18.01.2023 г. на директора на ТП на
НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-183/05.04.2021 г. срещу разпореждане № 153-00-353-4/05.03.2021 г. на
ръководител на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА М.Х.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*****, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: