№ 5598
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100506287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 02.02.2024 г., гр.д. 37400/2022 г., СРС, 166 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „А
1 Б.“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „М.“ ЕАД) срещу „В.М.“
ЕООД обективно кумулативно съединени искове, уточнени с молба от
06.06.2023 г., с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и
чл. 92 ЗЗД, че „В.М.“ ЕООД дължи на „А 1“ ЕАД за мобилен № ********** по
договор № ********* със системен партиден № М 5773076, сумите в размер
на: 72,00 лв. - месечни такси за ползвани електронни съобщителни услуги за
периода от 09.09.2018 г. до 08.01.2019 г.; 0,63 лв. - начислена допълнителна
такса за ползване на мобилна телефония за периода от 09.12.2018 г. до
08.01.2019 г.; 0,72 лв. - начислена цена за потребление на ползване мобилна
телефония /разговори, смс-и/ за периода от 09.09.2018 г. до 08.01.2019 г.; както
и за мобилен № ********** по договор № ********* със системен партиден
№ М 5775072 295,37 лв. - месечни такси за ползване на мобилна телефония за
периода от 09.06.2018 г. до 08.11.2018 г.; 20,82 лв. - допълнителни услуги и
1
такси за ползване на мобилна телефония за периода от 09.08.2018 г. до
08.09.2018 г.; 373,66 лв. - вноски за закупен на изплащане мобилен апарат –
SAMSUNG GALAXY за периода от 09.06.2018 г. до 08.12.2018 г. по договор
№ ********* за закупуване устройство на изплащане, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми от 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 17100/2021 г.
по описа на СРС, 166 състав, ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 373,66 лева до
пълния предявен размер от 381,10 лв. - вноски за закупен на изплащане
мобилен апарат за периода от 09.05.2018 г. до 08.12.2018 г., иска за сумата
180,00 лв. - неустойка начислена поради прекратяване на договор *********
за електронни съобщителни услуги със системен партиден № М 5773076 по
вина на абоната, както и за сумата в размер от 753,51 лв. - неустойка
начислена поради прекратяване на договор ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М 5775072 по вина на
абоната, като ОСЪЖДА ответника да заплати на 38,02 лева - разноски за
заповедно производство и 399,79 лева – разноски за исково производство, а
ищеца да заплати на ответника 273,89 лева - възнаграждение за един адвокат.
Срещу решението в отхвърлителната част за 2 броя неустойки от 180 лв.
и 753,51 лв. за прекратяване на договорите по вина на ответника, постъпва
въззивна жалба от ищеца „А1 Б.“ ЕАД. Счита, че ответникът е юридическо
лице и не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗПП, нито на специалния
§ 1, т. 49 ДР на ЗЕС, доколкото исковете се основават на договор за
съобщителна услуга по смисъла на § 1, т. 17 и касаят отношения между
търговци, а по повод ползване на електронна услуга съобразно § 1, т. 40 ЗЕС.
Поради прекратяване на договорите преди крайния срок на действие,
ответникът дължи неустойки в размер на всички абонаментни такси, без
отстъпка, считано от прекратяването до крайния срок. Неустойката не е
нищожна, т.к. пропускът на ищеца да получи печалба съразмерно вноските,
представлява финансова загуба. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на
ответника по исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях „В.М.“ ЕООД. Счита, че не се доказва
2
облигационна обвързаност между страните. Към двата договора от 24.12.2017
г., ищецът представя съответни Приложения 1 от 31.08.2017 г. Същите са
подписани преди договорите, поради което представляват приложения към
несъществуващи договори. Липсата на цялостни договори с приложения, не
може да се замести от представените анекси. Оспорва жалбата на ищеца.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А1“ ЕАД, с предишно наименование „М.“ ЕАД, в качеството
на оператор, и ответникът „В.М.“ ЕООД сключват договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден № М 5773076 и
договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер М 5775072, ведно с Приложения № 1 и № 3.
Договорът за предоставяне на мобилни услуги представлява търговска
сделка. Същият попада както в хипотезата на чл. 286 вр. чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ,
така и на чл. 282 ТЗ, като сключен от оператор във връзка с основната му
3
търговска дейност по УАС – предоставяне на мобилни далекосъобщителни
услуги. Същият договор е неформален и сключването му може да се
установява с всякакви доказателствени средства. Може да бъде обективиран в
двустранно подписани документи като анекси, протоколи или фактури.
В случая, по делото са представени и не са оспорени от страните,
двустранно подписани Приложения № 1 и № 3 към договорите, Общи условия
на ищеца и приемо-предавателен протокол за закупен мобилен апарат. Всеки
от тези документи материализира съществените елементи от съдържанието на
двата самостоятелни договора – страни, основание, предмет, достатъчна
индивидуализация за подлежащите на предоставяне услуги и мобилно
устройство, както и цена. Двустранно подписаните частни документи
обективират постигнато взаимно съгласие по смисъла на чл. 180 ГПК и за
допълнителните условия във връзка с предоставяне и ползване на услугите и
мобилния апарат, прекратяване на правоотношенията и последиците при
неизправност.
Според съдебно-счетоводната експертиза, изготвена след проверка на
вещото лице в счетоводството на ищеца се установява, че процесните фактури
са издадени във връзка с предоставени услуги и стока, именно по двата
договора.
В подкрепа на извода за валидно възникнали правоотношения между
страните, следва да се съобрази липсата на оспорване от ответника за
реалното му предоставяне на процесните услуги и стока през спорните
периоди.
При липса на доказателства за плащане, исковете за стойността на
таксите за предоставени електронни съобщителни, молибла телефония и
мобилен апарат, са доказани по основание и размер.
Неоснователно ищецът претендира неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите по вина на абоната от 180 лв. и 753,51 лв.
Клаузата на чл. 5.3.1 на приложение от 31.08.2017 г. предвижда, в случай
че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или общите условия, в това число ако по негова вина достъпът до
мрежата бъде спрян или договорът по отношение на която и да е услуга бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
4
такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за
съответната СИМ карта.
Съгласно чл. 8.3.1 на приложение от 31.08.2017 г. и чл. 6.3.1 на
приложение от 24.12.2017 г., в случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от съответното приложение, договора или общите условия, ако
по негова вина договорът по отношение на услугите към това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има
право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси
(без отстъпки) дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване.
Противно на оплакванията в жалбата, установяване наличие
на нищожна неустойка между търговци по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
вр. чл. 9 ЗЗД, не е изключено от закона относно търговските сделки
между търговци (чл. 288 ТЗ). Въпрос на конкретна преценка е доколко
договорената неустойка, макар и по търговска сделка между търговци, излиза
или не излиза извън пределите на нравствената допустимост -решение №
140/20.03.2006 г., т.д. 408/2005 г., ВКС, I т.о. и решение № 4/ 25.02.2009 г., т.д.
395/2008 г., ВКС, І т.о. Правнорегулиращото действие на неписаните морални
норми, съществува като общ принцип в правото, приложим и в отношенията
спрямо търговците, без значение дали сделките са едностранно или
двустранно търговски. С нормата на чл. 289 ТЗ законодателят забранява
упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако се извършва само
с намерение да се увреди другата страна. Длъжникът по сделка, която за него е
търговска, трябва да полага грижата на добър търговец (чл. 302 ТЗ). Във
всичките тези норми е залегнал принципът за приложимост на моралните
критерии и спрямо поведението на търговеца при сключване и изпълнение на
сделките. Справедливостта, макар и с по-малка сила, може да се разглежда и
като източник за уреждане на търговските правоотношения (арг. от чл. 307 ТЗ)
- решение № 1/ 10.02.2009 г., т.д. 372/2008 г., ВКС, І т.о.
Според задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за нищожност на неустойката поради
нарушен принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
5
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая, при извършена преценка за нищожност на неустойките за
предсрочно прекратяване на договорите, поради накърняване на добрите
нрави, към момента на договарянето, въззивният съд съпоставя следните
критерии: Неустойките са уговорени по вид като компенсаторни за пълно
неизпълнение през целия оставащ срок на договора, а не като мораторни за
неизпълнение за задължения за плащане. Техният размер, съответстващ на
месечните такси, без отстъпки, през периодите от прекратяване на договорите
до уговорените им крайни срокове на действие, съществено превишават
предвидимите към момента на договарянето вреди за ответника през същите
периоди. Присъждането на подобни неустойки, които превишават размера на
главния дълг, би довело до неоснователно обогатяване на ответника, вместо
до обезщетяване съразмерно реалните вреди от неизпълнение. Като уговорени
с единствената цел да се отклонят от присъщите им функции, т.е. в
противоречие с добрите нрави, клаузите за неустойки са изцяло нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Неоснователни са исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване недължимост на неустойките за предсрочно
прекратяване на договорите.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, прeдл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбите на насрещните страни,
последните не си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.02.2024 г., гр.д. 37400/2022 г., СРС, 166
с-в
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7