Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурора Чавдар Пастованов, като
разгледа докладваното от съдия Алексиев
ВЧНД № 1437 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С
протоколно определение от 19.02.2019 г. по НОХД
№ 21551/2018 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС –
НО), 8-ми състав е привел в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, в
размер на четири месеца, на основание чл. 383, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3
от НПК и чл. 68, ал. 1 от НК, наложено на осъдения П.Р.К. по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС – НО, 24-ти състав,
с влязъл в сила на 20.04.2017 г. съдебен акт – определение за одобряване на
споразумение, имащ силата на влязла в сила присъда, като на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим на
изтърпяването на така приведеното в изпълнение наказание.
Недоволен
от така постановеното определение е останал прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), който е подал частен протест. В него се твърди, че така
определения първоначален „строг“ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание е неправилен и незаконосъобразен. В тази насока се изтъква, че сборът
от приведеното в изпълнение наказание – четири месеца, и това, наложено за
престъплението, извършено в изпитателния срок – една година и осем месеца, не
надвишава две години. Желае се отмяна на протестираното определение и
постановяване на ново, с което да бъде определен първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, в
размер на четири месеца, наложено по НОХД
№ 1451/2017 г. на СГС – НО.
С
подадения частен въззивен протест не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 05.04.2019
г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, след като се запозна с
подадения частен протест и с материалите по делото, прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения П.К.,
нито е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване
на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото.
С оглед
разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че приведеното в
изпълнение от първоинстанционния съд наказание на осъденото лице не е над
размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, а именно не е над пет
години „лишаване от свобода”, от една страна, а от друга, че настоящото
въззивно производство е инициирано по протест на прокуратурата в полза на
осъдения, поради което липсва процесуална възможност за влошаване на
положението на последния в размери, надвишаващи визираните в дефинитивната
норма на чл. 93, т. 7 от НК, както и съобразявайки логиката на закона, въззивната
инстанция прецени, че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание не е
задължително.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът при СГП поддържа
подадения частен протест. Предлага същият да се уважи и да се отмени
определението на СРС в частта му, в която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК и да
се постанови първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието от четири
месеца „лишаване от свобода“.
Упълномощеният
защитник на осъденото лице – адв. Е.П., САК, изразява становище, че частният
протест на прокурора при СРП е правилен и законосъобразен. Твърди, че първият
съд в нарушение на закона е приложил чл. 68, ал. 1 от НК. Желае определяне на
„общ“ режим за изтърпяване на наказанието от четири месеца.
Осъденият
К., редовно призован, се явява лично. В правото си на лична защита и
предоставената му последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 от НПК, поддържа
казаното от защитника си и заявява, че няма какво да добави.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното в частния въззивен протест, както и доводите, наведени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Частният
въззивен протест на прокурор при СРП е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Производството
пред СРС – НО е протекло по реда на глава двадесет и девета от НПК - „Решаване
на делото със споразумение“, в частност съгласно правилата на чл. 384 от НПК.
За
да се произнесе по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 383, ал. 3, вр. чл. 306, ал.
1, т. 3, вр. чл. 68, ал. 1 от НПК, първият съд е взел предвид събраните по
досъдебното производство доказателствени източници, както и изисканата в хода
на съдебното производство справка за съдимост на подсъдимия (л. 31 – л. 32 от
съдебното производство пред СРС).
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи също на база на доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Настоящият
съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените
във въззивния частен протест доводи, както и заявените от страните в публичното
съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото,
която, досежно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените
с тях наказания, е правилно установена и от първия съд, на база вярна и
точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока,
поради което и се споделя изцяло от въззивния съд. Фактическата
обстановка по делото е следната :
Съдебното
производство е образувано въз основа на внесен на 03.12.2018 г. в СРС – НО
обвинителен акт срещу П.Р.К. – за осъществен състав на престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК. С така внесения обвинителен акт срещу К. е повдигнато обвинение за
това, че на 20.07.2018 г., в гр. София, на мост при ул. „Владимир Минков –
Лотко“, отнел чужда движима вещ – златно колие, 14 карата, с тегло 12.16 грама,
на стойност 912 лева, от владението на П.Г.К., без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – хванал и
силно издърпал колието от врата на пострадалата, при което то се скъсало и
избягал.
Въз
основа на така внесения в СРС – НО обвинителен акт е образувано НОХД № 21551/2018 г. по описа на СРС – НО, 8-ми
състав.
С
разпореждане на съдията – докладчик при СРС – НО, 8-ми състав от 21.12.2018 г.
е насрочено разпоредително заседание, проведено на 15.01.2019 г. В хода на
проведеното разпоредително заседание подс. К. е изразил желание за решаване на
делото със споразумение, поради което и разглеждането на същото е отложено за
13.02.2019 г., а впоследствие – и за 19.02.2019 г.
С
протоколно определение на СРС – НО, 8-ми състав от 19.02.2019 г., влязло в сила
на същата дата, е одобрено споразумение, по силата на което подс. К. е признат
за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното на
подсъдимия наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е зачетено времето, през което осъденият е
бил задържан, а именно : на 09.08.2018 г., през което е бил задържан по реда на
ЗМВР ; времето от 09.08.2018 г. до 11.08.2018 г., през което е бил задържан за
срок от 72 часа с постановление на СРП ; времето от 11.08.2018 г. до 19.02.2019
г., през което е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,
взета с определение на СРС – Но, 6-ти състав. В тежест на осъдения К. са
възложени и направените по делото разноски, в размер на 58.65 лева, както и
сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
С
протоколно определение на СРС – НО, 8-ми състав от същата дата - 19.02.2019 г.,
съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, наложено на осъдения П.Р.К. по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС – НО, 24-ти
състав, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59,
ал. 1 от НК, съдът е зачел времето, през което осъденият К. е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК по НОХД № 1451/2017
г. по описа на СГС.
Осъденият
П.Р.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, живущ ***, ЕГН **********.
Спрямо
осъдения К. има постановени общо два влезли в сила, към датата на постановяване
на определението на СРС, съдебни акта. Същите са както следва :
1.
протоколно определение, постановено по НОХД № 5883/2011 г. по описа на СРС, влязло в сила
на 28.11.2011 г., с което е одобрено споразумение, с което осъденият К. се е
признал за виновен в извършено на 30.04.2010 г. престъпление по чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „обществено
порицание“ ;
2.
протоколно определение, постановено по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС – НО, 24-ти
състав, влязло в сила на 20.04.2017 г., с което е одобрено споразумение, с
което осъденият К. се е признал за виновен в извършено за времето от 17.30 ч.
на 31.03.2016 г. до 01.00 ч. на 01.04.2016 г. престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири месеца, чието
изтърпяване е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При описаните факти, въззивният съд изцяло се
солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд, досежно наличието
на предпоставките за привеждане в изпълнение на отложеното наказание на
осъдения К., наложено му с протоколно определение, постановено по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС, влязло в сила
на 20.04.2017 г., а именно „лишаване от свобода“, за срок от четири месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер,
за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, той изтърпява и отложеното наказание.
В
конкретния по делото случай, изпитателния срок по условното осъждане на К. с
влязъл в сила на 20.04.2017 г. съдебен акт – определение за одобряване на
споразумение, имащ силата на влязла в сила присъда, с така определената
продължителност от три години, е започнал да тече на датата на влизане в сила на
съдебния акт – 20.04.2017 г.
На
20.07.2018 г., т.е. преди изтичане на 3-годишния изпитателен срок, К. е
извършил друго престъпление – по чл. 198, ал. 1 от НК, за което е осъден с
влязъл в сила на 19.02.2019 г. съдебен акт – протоколно определение за
одобряване на споразумение, на наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година и осем месеца.
Налице
са, следователно, кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в
императивната законова разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК, за привеждане в
изпълнение на отложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири
месеца, определено на осъдения по НОХД №
1451/2017 г. по описа на СГС – НО.
Настоящата
инстанция, обаче, намира, че следва да ревизира изводите на първия съд,
касателно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване
от свобода“, за срок от четири месеца, наложено на осъдения К. по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС – НО.
С
атакувания съдебен акт СРС е преценил, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС следва
да бъде определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определя първоначален „строг“ режим на
осъдените на „лишаване от свобода“ в следните случаи :
а)
за повече от 5 години за умишлени престъпления ;
б)
за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е
било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията ;
в)
за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за
което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от
двете наказания надвишава две години.
В
конкретния по делото случай, видно от изисканото и прието от първостепенния съд
писмено доказателствено средство - справка за съдимост на осъдения К.,
предпоставките за определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б.
„б“ от ЗИНЗС, не са налице – на осъдения не е наложено наказание „лишаване от
свобода“, за срок повече от пет години ; осъденото лице не е изтърпявал до
момента наказание „лишаване от свобода“.
Не
е налице, също така, и визираното в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС
условие за определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието.
Действително,
престъплението – предмет на разглеждане по НОХД
№ 21551/2018 г. на СРС – НО, 8-ми състав, е извършено в изпитателния
срок на осъждането по НОХД № 1451/2017
г. по описа на СГС – НО, 24-ти състав, поради което законосъобразно и правилно
първият съд е постановил наложеното наказание на осъдения по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС – НО –
„лишаване от свобода“, за срок от четири месеца, да бъде приведено в изпълнение
и да се изтърпи отделно.
Сборът
от наложените наказания по НОХД №
21551/2018 г. на СРС – НО, 8-ми състав – „лишаване от свобода“, за срок от една
година и осем месеца, и по НОХД №
1451/2017 г. по описа на СГС – НО, 24-ти състав – „лишаване от свобода“, за
срок от четири месеца, обаче, не надвишава две години, а е в размер точно на
две години. Не е налице, следователно, последната от визираните в чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС кумулативно изискуеми предпоставки за определяне на
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения
по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС –
НО, 24-ти състав.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице основанията, визирани в чл.
337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, за изменение на атакувания съдебен
акт, в частта му, с която, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС,
СРС е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяването на така приведеното
в изпълнение наказание, наложено на осъдения по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС – НО, 24-ти
състав – „лишаване от свобода“, за срок от четири месеца. Вместо това, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, следва да се определи първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е приспаднал, на основание чл. 59,
ал. 1 от НК, от така наложеното и приведено в изпълнение наказание „лишаване от
свобода“ на осъдения, в размер на четири месеца, времето, през което последният
е бил задържан, по реда на ЗМВР и НПК, по НОХД № 1451/2017 г. по описа на СГС. Въззивният съд
намира, че изводите на първия съд са в съответствие със закона – чл. 59, ал. 1
от НК, поради което и не са налице основание за ревизията им.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна
–неправилно приложение на материалния закон или наличие на съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ протоколно определение от
19.02.2019 г. по НОХД № 21551/2018 г. по
описа на СРС - НО, 8-ми състав, в частта му, с която, на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване
на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, в размер на четири
месеца, наложено на осъдения П.Р.К. по НОХД
№ 1451/2017 г. по описа на СГС – НО, 24-ти състав с влязъл в сила на
20.04.2017 г. съдебен акт – определение за одобряване на споразумение, имащ
силата на влязла в сила присъда, като определя първоначален „общ“ режим
за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.