Решение по адм. дело №320/2025 на Административен съд - Ямбол

Първоначално производството е образувано по жалба от П. Т. М. от [населено място], чрез пълномощник адвокат С. А. Т. от АК-[област], против Решение № І-10383/20.09.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на Национална експертна лекарска комисия при Министерство на здравеопазването (НЕЛК), с което е потвърдено Медицинско удостоверение (МУ) № 65/3 от 03.04.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР.

С решение № 1574/31.12.2024 г. по адм.дело № 20247280700329/2024 г. Административният съд-Ямбол е отменил Решение № І-10383/20.09.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на Национална експертна лекарска комисия при Министерство на здравеопазването, и потвърденото с него Медицинско удостоверение № 65/3 от 03.04.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР и е изпратил административната преписка на Централната експертна лекарска комисия към Медицински институт на Министерството на вътрешните работи за ново произнасяне по искане, обективирано в Писмо УРИ 326р-5028, екз. № 2 от 15.03.2024 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол (вх. № Ц-853/20.03.2024 г. по описа на ЦЕЛК), съобразно мотивите на решението.

Решението е влязло в сила на 17.01.2025 г.

В изпълнение на решението е издадено Медицинско удостоверение (МУ) № 27/49 от 18.02.2025 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР, с което е отменено Медицинско удостоверение (МУ) № 65/3 от 03.04.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР, като при съобразяване с препоръките на съда е прието, че навяхването на левия глезен е довело до разстройство на здравето извън случайте на чл.128 НК и чл.129 НК, което съответства на квалификацията на лека телесна повреда съгласно текста на чл.130, ал.1 НК.

С решение № 8021/18.07.2025 г. по адм. дело №3135/2025 г. ВАС е отменил решение № 1574/31.12.2024 г. постановено по адм. дело № 329/2024 г. по описа на Административен съд-Ямбол и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

В съответствие с това настоящото производство е във фаза след отмяна на влязло в сила съдебно решение, като в отменителното решение е посочено, че при новото разглеждане на делото, следва да бъдат конституирани всички заинтересовани лица и органи, в съответствие с чл.112, ал.1 от Закона за здравето.

С определение №1210/18.08.2025 г. ЯАС е насрочил адм.дело №320/2025 г. за разглеждане в открито съдебно заседание и в съответствие с дадените указания е конституирал като страни по делото оспорващ П. Т. М., чрез адв.С. А. Т. от АК-[област]; ответна страна Национална експертна лекарска комисия–гр.София и заинтересовани страни Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицински институт (МИ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), гр.София, [улица]; Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–гр.Ямбол; Агенция за хора с увреждания–гр.София; ТП на НОИ–гр.Ямбол и Регионална дирекция ”Социално подпомагане”–гр.Ямбол.

В жалбата си оспорващият твърди, че атакувания административен акт е постановяван в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с разпоредбите на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, т.к. административният орган не е обсъдил всички представени пред него доказателства и не е изложил подробни мотиви за това как е формирал своите изводи, за да приеме като краен резултат, че увреждането на здравето на оспорващия има характера на лека, а не на средна телесна повреда. Претендира се за отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява, като с писмена молба депозирана от пълномощника му подържа жалбата и исканията в нея.

В съдебно заседание ответната страна НЕЛК, редовно призована, не изпраща представител, като в писмена форма изразява становище за неоснователност на жалбата с претенция да бъде отхвърлена, да се присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение против размера на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание заинтресованата страна ЦЕЛК към МИ на МВР, редовно призована, не изпраща представител, като в писмено становище претендира за потвърждаване на издаденото медицинско удостоверение и за присъждане на разноски по делото включително и направените в производството по отмяна, за което предоставя списък на разноските.

За заинтресованата страна ОДМВР-Ямбол в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт П., която прави искане за оставяне на жалбата без разглеждане поради отпаднал правен интерес и алтернативно за отхвърлянето й

За заинтресованата страна РД „СП“-[област] в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт Р., която счита че производството следва да бъде прекратено, т.к. обжалвания административен акт не съществува в правния мир.

Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от доказателствато по делото през месец януари 2024 г., старши инспектор П. М. е бил служител в ОДМВР-Ямбол, заемащ длъжността „Началник на група „Престъпления против собствеността“ на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР-Ямбол, като на 22.01.2024 г. при изпълнение на служебните си задължения при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия П. М. се придвижва по заледен участък от тротоара, подхлъзва се и пада, като получава травма на левия долен крайник.

На същата дата е извършен преглед на М. в кабинет по ортопедия и травматология на МЦ „В.“ ЕООД в [населено място] от д-р В. Т. В. - специалист по ортопедия и травматология, като в издадения Амбулаторен лист № 240223097Е1В е отразено следното: „Основна диагноза: МКБ S93.4 „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“; анамнеза: подхлъзване и нанасяне на травма в областта на ляв глезен, който се подул и се движел трудно; обективно състояние: запазена конфигурация, палпаторна болка в областта на синдезмозата и заден отдел на тибията, движения - болезнени и ограничени, Ро предоставена, назначена терапия: неодемалт, афламил 2x1, покой, студен компрес, елевация.

На 31.01.2024 г. отново е извършен преглед на М. в кабинет по ортопедия и травматология на „ДКЦ-1–[област]“ ЕООД от д-р В. И. С.-специалист по ортопедия и травматология, като в издадения Амбулаторен лист № 240311035А79 е отразено, както следва: „Основна диагноза: МКБ S93.4 „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“; анамнеза: преди около 10 дни след падане лицето получило болки в областта на левия глезен и след преглед от ОПЛ е насочен за консултация от специалист; към момента на прегледа има оплаквания от болки в глезена, засилващи се след ходене и натоварване; явява се за продължаване на ВНР; обективно състояние: подобрено, палпаторна болка, оток, болезнени и ограничени движения в областта на лява глезенна става, повече откъм фибуларно, има Ро графия.

Описаното състояние не е наложило репозиция (наместване) и обездвижване с ортеза или гипсова имобилизация, не е наложило и допълнителни изследвания - ЯМР, който се провежда при тежки случаи със ставна нестабилност и разкъсване на ставни връзки, каквито не са описани и за които не е имало клиника, не се е наложило стационарно и оперативно лечение.

С Разпореждане № 5104-28-9/12.02.2024 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.60, ал.1 КСО и Декларация за трудова злополука вх №5101-28-6/05.02.2024 г. от осигурителя ОДМВР-Ямбол е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал 1 от КСО станалата с П. Т. М. злополука. Посочено е, че на 22.01.2024 г. при изпълнение на служебните задължения при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия П. М. се придвижва по заледен участък от тротоара, подхлъзва се и пада; получава травма с диагноза: „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“. Направено е позоваване на чл.55, ал.1 от КСО, разписващ, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност. Прието е, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа.

На 14.02.2024 г., във връзка с осъществен преглед в кабинет по ортопедия и травматология на МЦ „В.“ ЕООД в [населено място] от д-р В. Т. В.-специалист по ортопедия и травматология, е издаден Амбулаторен лист № 24045407В1CC, в който е отразено следното: основна диагноза-МКБ S93.4 „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“; анамнеза: явява се на контролен преглед, преди 2 седмици се подхлъзнал и нанесъл травма в областта на ляв глезен, същият се подул и трудно го движел; обективно състояние: запазена конфигурация, палпаторна болка в областта на синдезмозата и заден отдел на тибията, движения болезнени и ограничени, Ро предоставена, назначена терапия - провеждане на рехабилитация.

На 20.02.2024 г., при преглед в кабинет по ортопедия и травматология на „ДКЦ-1–[населено място]“ ЕООД от д-р В. И. С.-специалист по ортопедия и травматология, е издаден Амбулаторен лист № 24051101BC1D, в който е отразено, както следва: основна диагноза МКБ S93.4 „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“; анамнеза-преди време след падане получил болки в областта на левия глезен и започнал лечение при специалист; явява се за продължаване на ВНР; обективно състояние – подобрено, палпаторна болка, оток, болезнени и ограничени движения в областта на лява глезенна става, повече откъм фибуларно, има Ро графия.

Към преписката са приложени ксерокопия на три болнични листа за временна неработоспособност за общо 50 дни при постановен домашен-амбулаторен режим на лечение на името на П. М. с диагноза МКБ S93.4 „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“ за периода от 22.01.2024 г. до 11.03.2024 г. включително.

Централната експертна лекарска комисия към Медицински институт при МВР (ЦЕЛК МВР) на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР е издала Медицинско удостоверение № 65/3 от 03.04.2024 г. на П. Т. М. с диагноза „Навяхване на лявата глезенна става“, в което е прието, че навяхването на лявата глезенна става е по торзионен механизъм, в резултат на рязка форсирана инверзия (извиване навътре) на стъпалото. Посочено е, че увреждането без образни и клинични данни за засягане на костни елементи и ставни връзки, без описана ставна нестабилност, без данни за проведена имобилизация, е наложило консервативно поведение, отбременяване на крака и рехабилитация, и е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което е съответно на квалификацията за лека телесна повреда съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от НК. Този извод е обоснован с посочване на обстоятелствата на извършените на лицето прегледи в кабинети по ортопедия и травматология, издадените амбулаторни болнични листи, както и на представена на оптичен носител Рентгенография № 904 от дата 22.01.2024 г. на лява глезенна става във фасова и профилна проекции от МЦ „Д. 2001“ ЕООД, [населено място] на името на П. Т. М., на която не се изобразяват травматични увреди на обхванатите кости и нарушение на нормалното им анатомично взаиморазположение, ведно с разчитането й от необозначен специалист по образна диагностика, който посочил, че „не може да се изключи фисура на …“

В Медицинско удостоверение № 65/3 от 03.04.2024 г. е посочен срокът и начинът за обжалването му, като жалба против него с вх. № 856/24.04.2024 г. е подадена пред Административен съд – Ямбол, по която е образувано адм. дело №162/2024 г., приключило с Определение № 627/10.05.2024 г., оставено в сила с определение № 8147/01.07.2024 г. по адм. дело № 6297/2024 г. на ВАС. С определението жалбата е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено, а делото е изпратено като преписка на Националната експертна лекарска комисия-София по подведомственост за произнасяне по жалбата на П. Т. М. от [населено място] против Медицинско удостоверение № 65/3 от 03.04.2024 г. на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР.

В изпълнение на Определение №8147/01.07.2024 г. на ВАС, Специализирания състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК се произнесъл по жалбата срещу Медицинско удостоверение № 65/3 на ЦЕЛК при МИ на МВР с Решение № І-10383/20.09.2024 г., с което потвърдил Медицинско удостоверение № 65/3 на ЦЕЛК при МИ на МВР при пълно възприемане на фактическите основания и изведените въз основа на тях правни изводи, посочени в оспореното МУ, което решение е надлежно връчено на адресата, а жалбата против него е постъпила в съда с вх. № 1788/10.10.2024 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок, като възражението за недопустимостта й е неоснователно, т.к. от една страна на разглеждане подлежи оспореното решение, а от друга няма данни Медицинско удостоверение (МУ) № 27/49 от 18.02.2025 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР да е влязло в сила и същото е издадено въз основа на отменен съдебен акт, поради което не са налице основания за прекратяване на производството.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № І-10383/20.09.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на Национална експертна лекарска комисия при Министерство на здравеопазването, с което е потвърдено Медицинско удостоверение № 65/3 от 03.04.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Съгласно чл.238, ал.1 ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Според чл. 238, ал. 3 от ЗМВР видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи Централната експертна лекарска комисия е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето. По силата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ обжалванията и възраженията на заинтересованите лица срещу решенията на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) се правят пред НЕЛК. Аналогичен е и текстът на чл.63, ал.1, т.3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Следователно, актовете на ЦЕЛК при Медицински институт–МВР като актове на ТЕЛК се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, а той е пред НЕЛК, предвиждащ, че обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от ПУОРОМЕРКЕ.

Ето защо както процесното решение на НЕЛК, така и потвърденото с него медицинско удостоверение, са издадени от компетентен орган в кръга на предоставените правомощия.

Същевременно при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, което е основание по чл.146, ал.1,т.3 АПК да бъде отменен.

В тази връзка оспореното решение и потвърденото с него медицинско удостоверение са немотивирани, защото са постановени без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Въз основа на представените пред ЦЕЛК при МИ на МВР доказателства в решението е прието, че така документираното състояние на лява глезенна става след торзиопна травма на стъпалото без засягане на костни елементи, без ставна нестабилност и руптура на ставни връзки (само разтягане), без необходимост от имобилизация (само елевация и покой), без необходимост от стационарно лечение, консервативно лекувано, съответства на квалификация за лека телесна повреда, а прекараното навяхване и разтягане на ляв глезен на лицето, станало на 22.01.2024 г. по време на изпълнение на служебните му задължения, съответства на квалификация за лека телесна повреда.

За да приеме, че се касае за лека телесна повреда, административният орган изцяло е възпроизвел като краен извод становището на ЦЕЛК при МВР, като счита че липсва засягане на костни елементи и ставна нестабилност и руптура на ставни връзки, което не е наложило стационарно лечение. Направено е позоваване на представената на оптичен носител пред експертната комисия рентгенография от 22.01.2024 г. на лява глезенна става във фасова и профилна проекции, като се посочва, че това изследване не съдържа данни за травматични увреди на обхванатите кости, а в крайните си изводи, при квалификация на вида на телесната повреда, необосновано приема, че такива данни липсват и за увреждания на ставни връзки, без да е обсъдено има или няма такива данни в рентгенографското изследване и чрез какви документи и изследвания е необходимо да бъдат установени уврежданията на ставните връзки, при положение, че данни за такива увреждания се съдържат в издадените на лицето амбулаторни листи и след извършване на съответните образни изследвания.

В практиката си по приложение на относимите към дължимите на служителите на МВР обезщетения разпоредби Върховният административен съд приема, че при определяне вида на причинената телесна повреда Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в НК критерии, разграничаващи лека или средна телесна повреда. В случая, видно от съдържанието на двата акта (МУ и решението на горестоящия орган), тези констатации са непълни и не са съобразени с въведените от законодателя критерии за определяне на действителния вид и характер на травматичното увреждане, както и неговата продължителност. В този смисъл липсват мотиви в решението на НЕЛК, тъй като не е обсъдено отражението на травмата върху цялостното здравословно състояние на М., дългият и бавен възстановителен период, настъпилите трайни отражения върху здравето на лицето и други съществени фактори, за които има данни в съдържащите се в административната преписка писмени доказателства и които е следвало да бъдат обсъдени от страна на НЕЛК в съвкупност. От съдържанието на процесното решение се установява, че крайният извод за съответствие на констатираното състояние с квалификацията за лека телесна повреда е бланкетен, не е обоснован с анализ на представените доказателства; липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на оспорващия към момента на съобщаването на акта да се запознае с мотивите на органа.

Ето защо съдът приема, че обжалваното решение и потвърденото с него медицинско удостоверение са немотивирани, органите на медеценската експертиза не са изследвали всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на правилото, разписано в чл.35 от АПК. Като не е направен подробен анализ от страна на НЕЛК и ЦЕЛК, са нарушени административнопроизводствените правила, формирани са необосновани изводи, като резултат е постановено порочно решение, което следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него медицинско удостоверение, като се върне преписката за ново произнасяне.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция за разноски на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените такива по водене на делото пред настоящата инстанция за внесената държавна такса от 10 лева, а доколкото не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, то такива разноски не следва да му бъдат присъждани, като респективно се отхвърлят останалите искания за присъждане на разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК във връзка с чл.173, ал.1 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № І-10383/20.09.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на Национална експертна лекарска комисия при Министерство на здравеопазването, и потвърденото с него Медицинско удостоверение № 65/3 от 03.04.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР.

ИЗПРАЩА административната преписка на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на Министерството на вътрешните работи за ново произнасяне по искане, обективирано в Писмо УРИ 326р-5028, екз. № 2 от 15.03.2024 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол (вх. № Ц-853/20.03.2024 г. по описа на ЦЕЛК), съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия при Министерство на здравеопазването да заплати на П. Т. М. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [етаж, кантора], адвокат С. А. Т. от АК-[област], сумата от 10 (десет) лева, съставляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национална експертна лекарска комисия–гр.София, [улица]за присъждане на направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицински институт (МИ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), гр.София, [улица]за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.