Р Е Ш Е Н И Е №
260024
гр. Пловдив,23.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Гинка Големанска и с участието на прокурора Галина
Андреева- Минчева, като разгледа докладваното от
Председателя ВНОХД № 1234
по описа за 2020 година , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 316/02.12.2019 г. на Районен съд- Пловдив,постановена по НОХД
№ 3735/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимият Н.А.П. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343в ал.2, за което
при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание от една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. Определен и първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода. Активирано на осн. чл. 68 ал. 1 от НК е било наказанието от четири
месеца лишаване от свобода, наложено на същия подсъдим по НОХД № 2791/2017 г. по описа на ПдРС,
което е постановено да се изтърпи при общ
режим.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е депозирана жалба от защитника на подсъдимия- адв. З., както и
допълнение към същата. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на съдебния
акт, тъй като не са взети предвид доказателства за извършване на деянието при условията на крайна необходимост,
мотивите за извършването му, които очертават хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК.
Иска се отмяна на присъдата, постановяване на оправдателна присъда, а
алтернативно- намаляване на наложеното
наказание.
Подсъдимият, редовно призован, не
се яви пред въззивния съд. Съобразно чл. 329 ал. 2 от НПК явяването му пред
въззивната инстанция не е задължително. Защитникът поддържа жалбата и
допълнението към нея- със същите оплаквания и искане.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
направеното възражение в жалбата, допълнението
към нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл.
313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима.
Депозирана е от страна в процеса, която
има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Обжалваната присъда
следва да бъде отменена поради
непосочено от страните съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото
на защита на подсъдимия П..
В хода на досъдебното
производство обвиняемият е упълномощил адв. З. да го защитава по делото. Видно
от приложеното на л. 14 от дос. производство пълномощно, представителната власт
на защитника е „ до окончателното му / на делото/ свършване във всички
инстанции“. На гърба на пълномощното / по образец, от кочан/ е договорът за
правна помощ и съдействие, подписан от защитника и подсъдимия.
Съдията- докладчик
с разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание за
11.07.2018 г. е указал призоваването на страните, вкл. и на упълномощения
защитник. Същият, видно от протокола за
с.з. на 11.07.2018 г., се е явил. Поради неявяването на подсъдимия П. е изразил
становище, че не следва да се дава ход на делото. То е било отложено за
27.09.2018 г. На 19.09. 2018 г. защитникът е депозирал молба / л. 26 съд.
дело/, с която е поискал съдът да предприеме действия за назначаване на
служебен защитник. Аргументирал е молбата, че му е станало известно отсъствието на
подсъдимия Н.П. от страната, липсата на
връзка с П., неизплащането на дължимия хонорар за адвокатското представителство
в съдебната фаза на процеса, както и че не е упълномощен за участие в съдебната фаза
на процеса. В следващите две съдебни заседания защитникът не се е явил, делото
е било отлагано поради неявяване на подсъдимия. На 15.09.2019 г. съдът е приел,
че адв. З. не е упълномощен за съдебната фаза, следва да се изиска от
САК-Пловдив определянето на адвокат за назначаване на служебен защитник на
подсъдимия и съдебното производство да продължи с участието на назначен служебен
защитник. Този извод е бил в противоречие с приложените по делото още в
досъдебната му фаза договор за правна помощ и съдействие и пълномощно, несъответстващи
на заявения в молбата на защитника негов
мандат. Производството пред първостепенния съд е продължило и финализирано с
участието на служебно назначен защитник на подс. П..
Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в ограничаване правото на
защита на предаденото на съд лице. Видно е било от цитираното по- горе
съдържание на представените в хода на
досъдебното производство пълномощно и договор за правна помощ, че адв. З. е бил
упълномощен „ до окончателното“ свършване на делото пред всички инстанции. В молбата на
защитника не е било посочено нито едно основание относно невъзможност да
продължи да изпълнява вече поетите задължения и не е била налице
хипотезата на чл. 95 от НПК. Линията на защита очевидно е била
съгласувана между обвиняемия и защитника му още в хода на досъдебното
производство. Неявяването на подсъдимия в съдебната фаза на процеса не може да
се счита за визираната в цитираната норма „ невъзможност“. Подобно тълкуване би означавало по всички дела, разглеждани по
реда на чл. 269 от НПК, задължително участващият защитник да не е избраният и упълномощен
от обвиненото лице, а служебно назначен друг адвокат. Неизплащането на дължимото адвокатско
възнаграждение е облигационно
правоотношение, което нито законът, нито съдебната практика възприемат
като допустимо основание за отказ на защитника да изпълни задълженията си по
чл. 98 ал. 1 от НПК. По делото няма и никакви данни адв. З. да е изразил правно
валидна воля, че се възползва от възможността, предвидена в чл. 98 от ЗЗД да се
откаже от договора, при което би следвало
и да е уведомил подсъдимия за това.
Договорът за правна
защита пред съда е договор, сключен "с оглед на личността".
Защитникът участва в процеса по силата на мандат, който му придава качеството
на представител на защитавания. Това не
е мандат за извършване на определено правно действие, а за извършване на една
обща деятелност в процесуално-правно значение, съставляващо "защита"
на подсъдимия в процеса. Затова не без значение за обвиняемия е личността на
защитника, неговата подготовка и квалификация, рутина и умение, защото
принципът на защитата в наказателния процес е защита от позицията на
защитавания, защита, съобразена с обясненията на подсъдимия - виновност или
невиновност, принципа на т. нар. "позиционна солидарност". Правото на
избор и упълномощаване на защитника е предоставено на обвиняемия в случаите на
договорена защита. Нему е предоставено правото да иска замяна на един защитник с друг (чл.
96, ал. 2 НПК), а не на договорения
защитник, чието желание незаконосъобразно е удовлетворено от първостепенния съд
по настоящето дело. Разпоредбите на чл. 30,
ал. 4 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията
признават правото на обвиняемия на адвокатска защита през цялото времетраене на
наказателното производство като специфично проявление на правото на защита по чл. 56 от Конституцията. Правото на
обвиняемия да избере сам упълномощен от него защитник може да бъде ограничено
само в изрично предвидените от закона хипотези. Неизпълнението от адв. З. на
задълженията му по чл. 98 от НПК,
безкритично прието от първостепенния съд, не е сред тях. В конкретния
случай съдът е следвало да остави без уважение молбата на адв. З. за замяната
му със служебен защитник. Като не е сторил това, съдът е ограничил съществено
правото на защита на подс. П..
В подкрепа на горния
извод е и следното:
Производството пред
въззивния съд е инициирано с жалба от същия адвокат З.. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно / л. 4 ВНОХД № 1021/2020 г. на ПдОС/, подписано от
обвиненото лице и защитника, с идентичен по съдържание договор за правна помощ
и съдействие. Подобно на първото
пълномощно, и това е по образец / от адвокатски кочан/, отново е упоменат номера на
досъдебното производство. Различието с първото пълномощно е, че
ръкописно е добавено в пълномощното, че защитникът е упълномощен „ до приключване на
делото“- текст, печатно изписан и в двете налични по делото пълномощни. Дата на
съставяне последно представеното пълномощно е 24. 01.2018 г. – преди образуване
на съдебното производство пред първостепенния съд. Защо защитникът в молбата си от 19.09. 2018 г. е изразил
становище, несъответстващо и на това пълномощно, не е ясно. Но следва да се констатира, че въз
основа на това пълномощно, както и на
представеното в хода на досъдебното производство, при липса на представени по
делото доказателства да са оттеглени и договорите за правна помощ и съдействие
да са прекратени по предвидения в чл. 98 от ЗЗД ред, е допустимо произнасянето
на настоящия съд в производството, образувано само по жалба на упълномощения
адвокат.
Допуснатото процесуално
нарушение, изразило се в ограничаване правото на защита на подсъдимия, е
съществено, неотстранимо от въззивната инстанция, но отстранимо при ново разглеждане на делото.
Налице е и същото по
вид процесуално нарушение, изводимо от начина на оказаната на подсъдимия
служебна защита.
В редица свои решения ЕСПЧ е
формулирал стандарта за дължимите от държавните власти действия по предоставяне
на служебна защита (решението по делото Камазински срещу Австрия, 1989 г., Решение
от 21.04.1998 г. по делото Дауд срещу Португалия, решението по делото Имбриосия
срещу Швейцария от 24 ноември 1993 г). ЕСПЧ приема, че държавата не може да
бъде отговорна за всички недостатъци на назначения служебен защитник. От
независимостта на адвокатската професия произтича основното положение, че
воденето на защитата е предмет на уреждане главно между защитника и обвиняемия,
поради което компетентните органи са длъжни да се намесят, единствено когато е
налице "явно или достатъчно добре сведено до знанието им" неизпълнение
на задълженията на служебния защитник да предоставя ефективно
представителство. По делото по дело Дауд
срещу Португалия (Daud v. Portuga) ЕСПЧ напомня, че Конвенцията има за цел да
"гарантира не теоретически или илюзорни, а практически и ефективни права,
и че назначаването на адвокат самo по себе си не гарантира ефективността на
съдействието, което той може да окаже на обвиняемия". ЕСПЧ приема, че все
пак, държавата не може да бъде държана отговорна за всеки пропуск от страна на
назначения служебен адвокат ... От независимостта на юридическата професия от
държавата следва, че провеждането на защитата е въпрос, който изключително
зависи от обвиняемия и неговия адвокат, независимо дали адвокатът е назначен
като служебен защитник или се финансира от частно лице. Член 6, т. 3 (с) от Конвенцията изисква компетентните национални власти
да се намесят само в случай, че неизпълнението на задължението на служебния
защитник да осъществи ефективно представителство е очевидно или по друг начин
достатъчно е предизвикало вниманието им" ( решението по делото Камазински
срещу Австрия от 19 декември 1989 г.).
В редица свои решения
ВКС също е застъпвал становище , че съдът като ръководещ и решаващ орган в
съдебната фаза, е длъжен да следи дали се спазва изискването за справедлив
процес при осъществяване на защитата на
подсъдимия и ако констатира, че
заетата от служебния защитник линия на поведение не покрива критериите
за справедливост на процеса- да го
отстрани, по реда на ЗПП
да изиска определянето на друг служебен защитник, който добросъвестно да
изпълни функциите по защита на отсъстващия подсъдим, за да получи последният
правото си на разглеждане на делото в справедлив процес пред справедлив съд. Задълженията
на защитника, включително и на служебно назначения, са формулирани ясно в
разпоредбата на чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Въпросът дали предоставената
професионална защита е имала съответно качествено ниво, следва да намери
разрешение при прегледа на протоколите от проведените от Пловдивския районен
съд на 10.07.2019,02.10.2019 г.,02.12.2019 г. открити съдебни заседания. От тях
е видно, че служебният защитник не е изпълнил функциите по защитата на
осъдения. В хода на съдебното следствие защитникът безрезервно е възприел като
основателни всички искания от страна на представителя на прокурора. Не се е
противопоставил на искането за прочитане показанията на свидетели, дадени пред
орган на досъдебното производство, които съдът, въпреки изискването за
приобщаване на тези свидетелски показания със съгласието и на подсъдимия и
неговия защитник, е приобщил по реда на чл.
281, ал. 5, във вр. ал.
1, т. 2, за св. Г.и т. 5 от НПК
показанията на св. Г., Ч., п.. Съдът е приложил и чл. 281 ал.1 от НПК спрямо свидетелите М. и С., разпитани в
с.з. на 02.10.2019 г., без да се били
налице основанията за това, тъй като в хода на досъдебното производство същите
не са били разпитвани пред съдия, с което защитникът също се е съгласил. Пледоарията на служебно
назначения защитник не се различава съществено от становището на прокурора за
доказаност на извършеното от подсъдимия П. деяние, не е взето никакво отношение
по въпроса за правната квалификация на извършеното, очевидно се е съгласил и с
заявеното от държавното обвинение за вината на подсъдимия, пледирайки за
налагане на наказание. Следва извод, че поведението на защитника е пряко
свързано с нарушено право на осъдения на справедлив процес, независимо, че
разглеждането на делото е станало в негово отсъствие. Налице е грубо нарушение
на задълженията на защитника по чл. 98, ал. 1 НПК и по Закона за адвокатурата,
лишаващо де факто подс. П. от защита. Служебният защитник не е и обжалвал
присъдата. Това е сторил адв. З., с пълномощно, датиращо преди назначаването на
служебния защитник по делото. Обсъдената вече по- горе еднаквост на
съдържанието на двете пълномощни е поставяла въпроса за допустимост на
въззивната жалба и при разрешаването му в насока, противна на възприетата от
настоящия съд, подс. П. би бил лишен и от правото да обжалва присъдата поради
бездействието на служебно назначения му защитник (за адв. З. съдът вече изложи съображенията си, че е бил с
неоттеглена от подсъдимия представителна власт през цялото време на разглеждане
на делото от съда). Формалното участие на назначения на основание чл.
94, ал. 1, т. 8 от НПК процесуален представител не представлява изпълнено
задължение по смисъла на чл. 98 от НПК, защото от негова страна
липсват положени и минимум от задълженията му в качеството на защитник на
осъдения. Съдът, като ръководещ и решаващ орган в съдебната фаза, е следвало да
констатира заетата от служебния защитник линия на поведение относно обвинението
и да го отстрани, като по реда на Закона за правната помощ
изиска определянето на друг служебен защитник, който добросъвестно да изпълни
функциите по защита на отсъстващия подсъдим, за да осигури съблюдаване на правото на подсъдимия на разглеждане на делото
в справедлив процес, пред справедлив съд, с гаранциите за спазване изискванията
за състезателно начало и равнопоставеност на страните. Неизпълнението на това
задължение от страна на съда представлява процесуално нарушение, довело до
ограничение на защитата на осъдения, която по смисъла на чл.
94, ал. 1, т. 8 от НПК е била задължителна. Нарушението е съществено,
неотстранимо от настоящия съд, но отстранимо при повторно разглеждане на делото
от първостепенния съд и на самостоятелно основание също налага извод за наличието на основанието, визирано в чл. 348
ал. 3 т. 1 от НПК, последица от което е отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд- Пловдив, от стадия
на съдебното заседание.
С оглед на гореобсъдените съществени нарушения
на процесуалните правила, следва само да бъдат констатирани неподлежаците на отстраняване
от настоящия съд недостатъци в мотивите на проверявания съдебен акт, в които са
били кредитирани неприсъединените по надлежния процесуален ред обяснения на
подсъдимия от досъдебното производство, присъединените изцяло показания от
досъдебното производство на всички свидетели при реалното наличие само на
основанията на чл. 281 ал. 4 от НПК за това, липсата на мотиви кои от
доказателствата по делото, наред с изводимото от така приобщените гласни
доказателства са формирали вътрешното убеждение на съда по въпросите, очертани
в чл. 301 от НПК.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т 1 вр. с чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 316/02.12.2019 г. на Районен съд-
Пловдив,постановена по НОХД № 3735/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото, за ново разглеждане от друг съдебен състав на
Районен съд- Пловдив, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на
протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.