№ 41
гр. Кърджали, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Деян Г. Събев
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500100 по описа за 2021 година
С Решение № 260092/12.03.2021г., постановено по гр.д. №533/2020г., Кърджалийският
районен съд е отхвърлил предявените от „А. з. с. н. в." Е., гр.С. против Н. М.. Д. от
гр.Кърджали, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, във
вр. с чл.9 от ЗПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 З3Д за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 690 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор № 302/0599/R2373515 от 18.05.2016г. за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с ,,У. Б." А.,
с ЕИК *, сумата 1 017.37 лв. - договорна /възнаградителна лихва за периода от 18.05.2016г.
до 19.10.2017г., сумата 136.46 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.07.2019г. /датата на сключване на договора за цесия/ до 03.02.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г. - деня след датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед № 92/06.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 270/2020г. по описа на РС-Кърджали. Съдът е
осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 520 лв. с ДДС.
Настоящото производство е образувано по депозирана въззивна жалба от недоволния
от първоинстанционното решение ищец "А. з. с. н. в.» Е.. Първоинстанционният съдебен
акт се жали изцяло, като неправилен. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано
приел, че процесният договор за кредит е недействителен поради неспазване на част от
1
изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК, както и че тъй като установителният иск е предявен за
дължимост на парично вземане по издадена заповед за изпълнение, основана на договорно
неизпълнение, при констатираната недействителност на договора по чл.22 от закона,
дължимостта на главницата по чл.23 от същия не можела да бъде призната, тъй като
липсвала издадена заповед за изпълнение за същото вземане на извъндоговорно основание.
В този смисъл жалбодателят излага довод, че именно в разпоредба на чл.23 от ЗПК била
уредена правната последица при констатация на недействителност на договора за
потребителски кредит поради противоречие с конкретни разпоредби на закона и същата
следвало именно на това основание да бъде приложена по делото. Жалбодателят изтъква
също, че в производството се доказвало наличието на валидно облигационно
правоотношение между ответника и първоначалния кредитор „У. Б." А., че сключеният
между тях договор за овърдрафт бил вид договор за банков кредит, който по дефиницията на
чл. 430 от ТЗ бил консенсуален, като усвояването на кредита било право на
кредитополучателя и не зависело от поведението на банката, доколкото сумите до
кредитния лимит се усвоявали чрез волеизявление и по преценка на кредитополучателя,
което пък водело до извод, че усвояването на кредита не се отнасяло до фактическия състав
по сключване на договора, респ. не представлявал основание за неговото прекратяване, а
само за неговото изпълнение. Твърди също, че по отношение на този вид договори били
неприложими цитираните от съда правила на ЗПК - било невъзможно съставянето на
погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми. С жалбата се иска да бъде отменено изцяло
обжалваното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени
изцяло предявените от ищеца искове. При условията на евентуалност се иска в случай, че
съдът не уважи така направеното искане, да уважи само предявения установителен иск
относно дължимостта на търсената по процесния договор главница.Претендира присъждане
на разноски за въззивното производство, като прави и евентуално искане за служебно
прихващане на дължимите се от страните в производството разноски.
Въпреки дадената процесуална възможност, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от
ответника по въззивната жалба Н. М.. Д. не е постъпил отговор на същата.
В съдебно заседание, жалбодателят „А. з. с. н. в.“ Е., гр.С., чрез депозирано от
процесуалния представител писмено становище, поддържа въззивната си жалба.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. На основание чл.78, ал.5
от ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата Н. М.. Д., редовно призован, не се явява,
не се представлява и не взема становище.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
2
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално
допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
В основата на първоинстанционното производство стои предявеният от ищеца, в
претендираното му качество на цесионер по договор от 01.07.2019 г. с цедент „У. Б." А.,
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, във
вр. с чл.9 от ЗПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 от З3Д за признаване за
установено, че ответникът му дължи: сумата 1 690 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор № 302/0599/R2373515 от 18.05.2016г. за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с „У. Б." А.;
сумата 1 017.37 лв. - договорна /възнаградителна лихва за периода от 18.05.2016г. до
19.10.2017г.; сумата 136.46 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.07.2019г. /датата на сключване на договора за цесия/ до 03.02.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г.- деня след датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед № 92/06.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 270/2020г. по описа на РС-Кърджали.
Не е спорно в производството така претендираното обстоятелство, че ищецът „А. з. с.
н. в." Е. черпи правния си интерес от предявяването на процесната установителна претенция
по силата на цесия, осъществена чрез сключения с банковата институция Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019 г., съобщена по силата на т.4.3 от същия
и на основание на чл.99 от ЗЗД лично на длъжника на 30.09.2019 г.
Ответникът по така предявения иск в отговора на исковата молба е направил
възражение с правно основание чл. 22 от ЗПК с твърдения, че процесният договор, чието
сключване не оспорва, е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 12, ал.
1, т. 7-9 от закона, прилагани и по отношение на процесния договор за овърдрафт, като
сключен за срок над 3 месеца по аргумент от чл.3, ал.2 от ЗПК, и неспазване на
изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК.
Ответникът е изложил съображения, че в така сключения договор банката не посочила
общата дължима се сума от потребителя; липсвало посочване на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита; липсвали ясни и точни правила за начина на погасяване на
кредита. Направено е и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение
на претендираните от ищеца лихви.
Така предявеният пред първоинстанционния съд безспорно допустим иск, е
установителен по своя характер. Положителните процесуални предпоставки за неговото
завеждане в производството са налице, а именно: по подадено заявление с вx.№ 9074/
03.02.2020г. по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 270/2020 г. по описа на РС,
гр.Кърджали /след изпращането му по подсъдност от РС-Варна/, по което е издадена
Заповед за изпълнение № 92/06.03.2020г. по описа на КРС, с която е разпоредено длъжникът
3
Н. М.. Д. да заплати на кредитора- цесионер „А. з. с. н. в." Е., гр.С., сумата 1 690 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за №302/0599/R2373515 от 18.05.2016 г.
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка, сключен с „У. Б." А., с ЕИК *, сумата 1017.37 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г., сумата 136.46 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2019г. /датата на
сключване на договора за цесия/ до 03.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2020г. - деня след датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 56.88 лв. за
внесена държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Депозирано от длъжника
срещу издадената заповед възражение с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово
установения едномесечен срок предявен стоящият в основата на първоинстанционното
производство иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл настоящият въззивен състав
намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
А за да се произнесе относно правилността му, съобрази следното :
Не е спорно в производството, че между „У. Б.“ А. и ответника Н.Д. на 18.05.2016 г. е
сключен Договор № 302/0599/R2373515 за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка за сумата 1 690 лв., с начален срок за
усвояване от 18. 05.2016 г., с краен срок за усвояване до 18.05.2017г. и със срок на
погасяване 18.05.2017г. От прочита на така представения по делото в заверено копие
договор и Общите условия при които банката предоставя потребителски кредити на
физически лица, се установява и, че страните са договорили общия размер на кредита с цел
текущи разходи, при ГЛП /годишен лихвен процент/, определяем според валутата на
кредита и периодичността на олихвяване от приложимия към датата на олихвяване пазарен
лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR съгласно раздел III от ОУ /- 0,006%/ плюс
фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс от 15,056%, или общо, към датата на
сключване на договора от 15,05%. ГПР /годишен процент на разходите/ няма договорен
между страните в определен размер, като в договора е посочено само, че същият е
определяем съгласно установеното в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за договорите за овърдрафт, какъвто обаче не е приложен по делото. Съгласно
цитирания раздел ІІІ от ОУ, в частност в т.9 се предвижда конкретният размер на
дължимите възнаградителни и обезщетителни лихви да се договаря индивидуално, като
техният размер се издължава, съгласно сключения договор, актуалния погасителен план към
датата на изискуемостта им и ОУ. В т.9.2 от ОУ е посочено, че първоначалният период на
олихвяване започва от датата на първото усвояване по кредита, като всеки следващ период
на олихвяване започва от първия работен ден на следващия календарен период, съобразно
4
периодичността на приложимия пазарен лихвен индекс, а съгласно т.12.2.1 от договора за
усвоен разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от календарния
месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът на издължаване на овърдрафта
по т.7 - т.е., дължими на 18-то число на месеца, но съгласно т.12.2.2 наказателните лихви,
дължими при неиздължаване на ежемесечна лихва по усвоената част от кредита, които се
отнасят като усвоена част от разрешения лимит, а в случай, че същият е усвоен изцяло, се
отнасят като неразрешен овърдрафт, както и при неиздължаване на главница, са незабавно
изискуеми.
От приетото по назначената в първоинстанционното производство Съдебно-
счетоводна експертиза заключение, се установява, че кредитната сума от 1 690 лв. е усвоена
по банковата сметка на кредитополучателя на 18.05.2016г., че по процесния договор не е
извършвано плащане, вкл. и на главницата, че ответникът е изпаднал в забава от
18.06.2016г., когато следвало да извърши първото плащане по договора, че кредитът е
преоформен като изискуем на 18.10.2017г. и е бил обект на цедиране на 01.07.2019г.
За да постанови обжалваното в настоящото въззивно производство решение,
първоинстанционният съд след анализ на клаузите на процесния договор е приел, че в него
не е налице задължително предписаното съдържание, касаещо основни договорености и
изискуемо се от разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.10 и т.11 от ЗПК, предвид на
което е приел, че са били ограничени правата на потребителя-ответник при императивната
забрана на чл.20, ал.1 от ЗПК, което пък обстоятелство обосновало крайния извод за
недействителност на договора, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Доколкото както беше вече посочено, съдът в своята въззивна проверка относно
правилността на обжалвания съдебен акт, е ограничен от релевираните в жалбата изрични
доводи, то следва в това производство настоящата инстанция да съобрази оплакванията на
въззивника, че неправилно решаващият съд е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1,т.10 и т.11 от цитирания Закон за потребителския кредит. За да отговори на
същите, следва преди всичко да даде отговор на въпрос относно това, дали по отношение на
безспорно сключения между ответника и първоначалния кредитор –банка Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 302/0599/R2373515, с начален срок на усвояване от 18.05.2016г. и със срок на
погасяване 18.05.2017 г., следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския
кредит? При съобразяване на легалното определение за този вид кредити, дадено в
разпоредбата на §1, т.7 от ДР, съгласно която овърдрафт е кредитът, при който на
кредитополучателя е предоставена възможност да ползва средства, превишаващи
наличността по разплащателната му сметка, отговорът на поставения въпрос е даден от
разпоредбата на чл.3, ал.2 от закона, а именно че разпоредбите на ЗПК се прилагат и за
договори за кредит под формата на овърдрафт, когато същият трябва да бъде погасен в срок,
по-дълъг от три месеца, какъвто определено е и настоящият.
5
Съгласно пък разпоредбата на чл.22 от безспорно относимия в производството Закон
за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
10 и т.11 от закона, както правилно е приел първоинстанционния съд, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно цитираните разпоредби на чл.10, ал.1 и
на чл.11, ал.1, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг носител, по ясен и разбираем начин и на разбираем език, като съдържа
задължителни реквизити, между които и изрично посочения в т.10 - годишен процент на
разходите по кредита; и в т.11 – условия за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и
погасителен план. Съобразявайки така поставените законови изисквания, и след извършения
от фактическа страна прочит на процесния договор, и в настоящото производство се налага
извода, че към него не е представен погасителен план, който да е подписан от двете страни
по договора. Определено не е предоставен на кредитополучателя и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за договори за овърдрафт/ Приложение № 3 към
чл. 5, ал. 14 и чл. 8, ал. 2 от ЗПК /, от който да се вижда ГПР /годишния процент на
разходите/, доколкото изрично в т.5.2 от Договора за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 302/0599/R2373515 от
18.05.2016г. е предвидено, неговият ГПР като процентен израз на годишния разход на
кредита, да се определя съгласно установеното в непредоставения на кредитополучателя
стандартен европейски формуляр. На следващо място, от процесния договор не може да се
установи по ясен и разбираем начин волята на страните по договора за кредит относно
условията за издължаване на кредита, доколкото в същия е посочено, че договорната лихва
в размер на 15,05% за усвоен разрешен овърдрафт се дължи ежемесечно на 18-то число на
месеца, но съгласно пък т.12.2.2 от същия договор лихвите, дължими при неиздължаване на
ежемесечната лихва по усвоената част от кредита, се отнасят като усвоена част от
разрешения лимит, а в случай, че същият е усвоен изцяло, се отнасят като неразрешен
овърдрафт, както и при неиздължаване на главница, и са незабавно изискуеми.
В този аспект настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че
цитираните клаузи поставя кредитополучателя в положение на неяснота и необходимост да
бъдат допълнително тълкувани и в невъзможност да разбере, както отделните компоненти
на задължението си, така и размера на дълга в цялост, поради липсата на възможност към
датата на сключването да изрази воля и съгласие по отношение на основните параметри на
договора, а именно, възнаградителната лихва и погасяването й, годишния процент на
разходите и общо дължимата в края на периода сума за връщане. Изложеното в предходния
абзац определено противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10, ал.1, във вр. с чл.
11, ал. 1 от ЗПК и обосновава краен извод за недействителност на договора съгласно
изричната разпоредба на чл. 22 от същия, предвид липсата на задължителното съдържание
по чл. 11, ал. 1 т.10 и т.11, касаещо основни договорености, с което са ограничени правата на
потребителя при императивната забрана на чл.20, ал.1 от ЗПК.
Съобразявайки последиците на констатираната недействителност, настоящата
6
инстанция обаче намира, че следва в производството да бъде приложена изричната
разпоредба на чл. 23 от ЗПК, съгласно която при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Настоящият състав на съда не споделя изложените в
обжалваното решение доводи, че тъй като в настоящото производство дължимостта на
главницата се претендира на договорно основание, то при извод за недействителност
на договора, искът следва да се отхвърли. Действително ищецът основава претенциите
си за дължимост на предоставената главница по сключения процесен договор за кредит,
но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка
за присъждане на сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност
на същия. Целта на цитираната разпоредба е да уреди отношенията между страните по
договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително
като намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се
на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно
възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. Да се приеме
противното означава, че самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било
безпредметно, тъй като същата определено възпроизвежда общите правила на чл.34 и
чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.
Казаното до тук обуславя извода, че като е достигнал до противни изводи,
първоинстанционният съд е постановил едно частично неправилно решение, а направеното
във възивната жалба при условията на евентуалност искане за уважаване на предявения
установителен иск относно дължимостта на търсената по процесния договор главница, за
основателно. В тази му част относно дължимостта на главницата, ведно с търсената върху
нея законна лихва, и относно присъдените на ответника разноски за разликата над
дължимите му се за отхвърлената част на иска разноски от 210 лв. до присъдения размер от
520 лв., следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново на основание чл.23 от
ЗПК, с което се признае за дължимо задължението от 1690 лв., съставляващо получена чиста
стойност - главница по недействителен договор за потребителски кредит, ведно на
основание чл.86, ал.1 от ГПК и със законна лихва върху тази сума за поискания период –от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-
04.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Съдът, като съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 на ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намери, че следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на направените в производството
разноски. При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и съобразно уважената
част на претенцията, се следват разноски на жалбодателя за заплатената от него ДТ, за
възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, в следните установени размери: за
заповедното производство в размер на 63.51 лв.; за първоинстанционното производство в
размер на 327.28 лв. и за въззивното производство в размер на 168.65 лв.
7
Ето защо, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260092/12.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 533/2020 г. по
описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от
„А. з. с. н. в." Е., гр.С. против Н. М.. Д. от гр.К., иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1 690 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор № 302/0599/R2373515 от 18.05.2016г. за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с “У. Б." А., с ЕИК *, за
което вземане е издадена Заповед № 92/06.03.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 270/2020г. по описа на РС-Кърджали, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и
В ЧАСТТА МУ, с която „А. з. с. н. в." Е., гр.С. е осъдена да заплати на Н. М.. Д. от гр.К.
разноски за разликата над 210 лв. до присъдения размер от 520 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 от Закона за потребителския
кредит, по отношение на Н. М.. Д., с ЕГН **********, от гр.К., бул. “Б.“ №*, вх.“*“, ет.*,
ап.*, че съществува вземането на цесионера „А. з. с. н. в." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр.С., р-н “Л.“, бул.“ Д. П. Д.“ №*, офис -сграда Л., ет.* офис *, в размер на
1 690 лв., съставляващо чиста стойност - главница по недействителен Договор №
302/0599/R2373515 от 18.05.2016г. за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с „У. Б.“ А., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 04.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, и за което вземане е издадена Заповед № 92/06.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 270/2020г. по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Н. М.. Д., с ЕГН **********, от гр.Кърджали, бул. “Б.“ №*, вх.“*“, ет.*,
ап.*, да заплати на „А. з. с. н. в." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н
“Л.“, бул.“ Д. П. Д.“ №*, офис -сграда Л., ет.* офис *, сумата в размер на 63.51 лв.,
съставляваща разноски за заповедното производство, сумата в размер на 327.28 лв.,
съставляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата в размер на 168.65
лв., съставляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9