Р Е
Ш Е Н
И Е № 251
гр.Ш.,4.ХІІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември 2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Д.
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.386/2018г. на Ш.ския
окръжен съд,докладвано от председателя,за
да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело
е образувано по въззивна
жалба на М.С.Е.,с ЕГН **********, пост.адрес:г***,ул.
”С.” №109,офис № 1,адв.Р.К.,ШАК,
против
Решение № 236 от 18.VІІ.2018г. по гр.д. № 390/2017г. на НПРС,в частта, с която
е отхвърлена претенцията на жалбоподателката и ищца в
първоинстанционното делбено дело ,по сметки срещу ответника Н.А.А.-за заплащане на сумата 2000 лева-полагащите й се 4/9
и.ч. от рентата,получавана от съделителя Н.А. за
целия делбен имот от 2012г. до момента.
Оплакванията в жалбата са
за допуснати от първоинстационния съд
материалноправни нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в тази част и вместо него да
бъде постановено друго,с което претенциите на ищцата
и жалбоподателка в делбеното производство по
сметките да бъдат уважени изцяло.Няма нови доказателствени искания.
Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.
Съдът намира,че въззивната жалба ,като подадена от процесуално легитимирано
лице-ищца в първоинстанционното производство ,по реда и в срока по ГПК,е
редовна и допустима.
Разгледана по същество,същата
е основателна и доказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. №
390/2017г. на НПРС,чието решение частично се обжалва, е образувано по искова
молба на ищцата М.С.Е.,жалбоподателка в настоящото
въззивно производство, против трима ответници-Н.А.А.,Т.В.А. и Н.К.А.,с предмет-делба на съсобствени
на страните наследствени имоти-две ниви в землището на с.К.д.,община Н.К.,обл.Ш.,подробно описани в исковата молба.
С решение №221/25.07.2017г. ,влязло
в законна сила на 6.Х.2017г.,районният съд
допуснал да се извърши съдебна делба на процесните
имоти между четиримата съделители,при квоти : 4/9
идеални части за М.С.Е., 1/9 идеална част за Н.К.А. , 2/9 идеални части за Н.А.А. и 2/9 идеални части за Т.В.А. .
Във втората фаза на делбата,след
изслушване на заключение по СТЕ относно реалната поделяемост
на процесните делбени имоти и тяхната цена,е съставен
проект за разделителен протокол,който е предявен на страните и обявен за
окончателен.С оглед квотите на страните и невъзможността да се тегли жребие,първоинстанционният
съд с Решение № 236 от 18.VІІ.2018г. разпределил
делбените имоти между съделителите по реда на чл.353
от ГПК. Със същото решение районният съд
отхвърлил като неоснователни и недоказани всички претенции по сметки срещу съделителя Н.А.А., предявени на
основание чл.31,ал.2 от ЗС от останалите съделители
поотделно- за заплащане обезщетения за лишени ползи от имотите.
Срещу частта от посоченото първоинстанционно
решение, постановено във втората фаза от делбата, касаеща разпределянето на
имотите между съделителите по реда на чл.353 от ГПК,както и в частта
относно отхвърлените претенции по чл.31ал.2 от ЗС, предявени от Т.В.А. и Н.К.А.,против
Н.А.А., няма подадени въззивни
жалби по реда и в срока по ГПК и в тази част същото решение е влязло в сила.
Не се оспорват по делото фактическите
твърдения на М.Е. във връзка с исканията й по сметките срещу Н.А.,които
обстоятелства и районният съд приема за доказани ,
а именно,че:
- с договор за наем от
21.07.2013г.,ответникът Н.А. отдал всички процесни
земеделски земи под наем на „Агро-спектър”ООД,с.К.,за
срок от една стопанска година- 2013/2014г.Според чл.1 на договора,наемното
възнаграждение е в размер на 50лв.за декар за стопанска година.
- с договор за наем от
18.10.2014г.,същият ответник и съделител отдал процесните земеделски земи на наемателя „Хамболт” ЕООД-гр.Д.,обл.С..По
силата на този договор ,наемодателят Н.А. предоставил на наемателя процесните земеделски земи за срок от една стопанска
година,считано от 01.10.2014г.
- с договор за аренда от
21.07.2015г.,вписан в СВ гр.Нови пазар.с .вх.рег.№3317/28.07.2013г., Н.А. отдал
под аренда на „Хамболт”ЕООД,недвижимите имоти-предмет
на делото за срок от пет години,считано от подписването му,при съответното уговорено арендно плащане.
Прието е за установено по
несъмнен начин от районния съд също,базирано на писмените доказателства по
делото и заключението по назначената ССЕ,че за стопанската 2014/2015 година ответникът
Н.А. получил рента в размер на 1443.00лв./по 40.00лв.на декар/,от ”Хамболт”ЕООД/ разходен касов ордер №29/18.10.2014г./За
стопанската 2015/2016г. същият съсобственик е получил рента за двете процесни ниви в размер на 1623.60лв.-по 45.00лв.на
декар,от „Хамболт”ЕООД/разходен касов ордер от
01.06.2015г./,а за стопанската 2016/2017 година –в размер на 1600,20.лв./
разходен касов ордер от 16.05.2016г./.За стопанската 2017/2018г.“Хамболт”ЕООД
заплатил на Н.А. за 36.080 дка земеделска земя ,рента в общ размер на 1623.60лв.,по
45.00лв.на декар /с платежно нареждане от 13.09.2017г./Или общо за стопанските години
2014/2015,2015/2016 ,2016/2017г. и 2017/2018г.ответникът и съсобственик на процесните земи Н.А.
получил еднолично сумата 6290,40 лева,представляваща рента за отдадените
от него под наем съсобствени на страните земи.
Правилно е прието от районния съд,че по
делото не са доказани изложените от
ищцата обстоятелства,че ответникът Н.А.
получил рента за отдадената от него под наем на „Агро-Спектър”
ООД процесна земеделска земя,за стопанската 2013/2014
година,както и за периода от 3.ІV.2012г. до 18.Х.2014г.Настоящият въззивен състав намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба,че районният съд необосновано е приел за
недоказани горните факти. По делото не
са представени доказателства за плащане и получаване на такава рента.От факта
на сключения с посоченото търговско дружество договор за наем не следва
автоматично,че същото е изплатило дължима по договора рента на наемодателя.Тежестта
за доказване факта на получаване на такава рента/който факт не е
отрицателен,както твърди жалбоподателката/ лежи
изцяло върху ищцата,която го твърди, а тя не е провела успешно доказването му със съответните допустими и необходими доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,по същество изцяло и правилно изяснена,районният съд е достигнал до незаконосъобразни
правни изводи ,че претенциите по сметките на ищцата са изцяло неоснователни и
недоказани ,с правни доводи и съображения,които
настоящият въззивен
съд не споделя.
Основният мотив на районния съд за отхвърляне изцяло
на исканията на ищцата по сметките е,че от доказателствата по делото не се установява
,а и не се твърди в заявената претенция по сметки по чл.346 от ГПК вр. с чл.31ал.2 от ЗС,ищцата да е отправяла писмена покана до ответника Н.А. да й
предостави ползването на съответната част от процесните
земи,поради което за такава покана следва да се счете самата искова молба,респ.
от деня на предявяването й.
Не
се спори по делото,че ищцата не е
отправяла до ответника Н.А. писмено поискване по см. на чл.31 ал.2 от ЗС, за
заплащане обезщетение за ползата,от
която е била лишена,съответно за нейната припадаща се част от процесните
земи,поради това,че същият ответник използвал всички земи/общата вещ/ лично
само за себе си,прибирайки рента от
отдаването им под наем.
Безспорно следва от разпоредбата на
чл.31ал.2,пр.последно от ЗС,че задължението за плащане на обезщетение от страна
на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения
от възможността да ползва общата вещ съсобственик ,като от този момент
ползващият съсобственик изпада в забава.В това отношение е налице еднозначна и
последователна съдебна практика,намерила
място и в ТР №7/2.11.2012г.на ВКС по т.д.№7/2012г.,ОСГК,където писменото
поискване по чл.31ал.2 от ЗС по аналогия е приравнено на поканата по чл.81ал.2
от ЗЗД. Това тълкувателно решение е цитирано и в мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение.Само ,че районният съд не е съобразил изрично направеното тълкуване в същото ТР,че
”Писмено поискване не е необходимо,когато се претендират добивите от вещта,защото съгласно чл.30,ал.3
от ЗС,във вр. с чл.93 от ЗС-всеки един от
съсобствениците има право на съответна на дела му част от естествените и
граждански плодове.Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето
лице е действие на управление/а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на
чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС-когато съсобственик
претендира получаване на добиви и граждански плодове-разпоредбата на чл.31ал.2
не намира приложение.”В същия смисъл са и редица други решения на ВКС,част от които са цитирани във въззивната жалба.
Делбената квота на ищцата е
определена на 4/9 и.ч.Отнесено към общо
доказаната сума от 6290,40 лева,получена от ответника Н.А. рента,както е
посочено по-горе,припадащата се полагаема част
за ищцата от тази рента възлиза на 2795,40 лв.
Първоначалната искова претенция на сметките на ищцата против
ответника Н.А. възлиза на 2000 лева. С изявлението й в първоинстанционното съдебно заседание от
6.ІІ.2018г., след приемането на заключението по ССЕ,исковата претенция е
увеличена на сумата 2804,53 лева,
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,въззивният съд намира,че исканията по сметките на ищцата срещу
ответника Н.А. са основателни и доказани до размер от 2795,40 лева,ведно с
лихвата върху тази главница от датата на подаване на исковата молба-3.ІV.2017
г.Решението на районния съд в частта,с която
е отхвърлил изцяло исканията по сметките на ищцата като неоснователни и
недоказани,е неправилно-необосновано и незаконосъобразно.Ето защо въззивната жалба против решението в същата част е
основателна и доказана. Поради това ,в същата част обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго,с което ответникът Н.А.А.
да бъде осъден да заплати на ищцата М.С.Е.,по сметките в делбата,сумата
2795,40лв/две
хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 40 стотинки/,представляваща обезщетение за лишени ползи от собствената й
част от целия имот ,според определената
й делбена квота, като граждански плодове/наеми /,получени еднолично от
посочения ответник като рента за процесните земеделски земи,за стопанските години, както
са посочени по-горе в изложението .Главницата се
дължи ведно със законната лихва върху нея от деня на подаването на
исковата молба-3.ІV.2017г. до окончателното плащане.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта,в която М.С.Е.
е осъдена да заплати държавна такса в
размер на 4% върху стойността на отхвърлената в първата съдебна инстанция
претенция,но не по-малко от сумата 50 лева/чл.1 от Тарифа за ДТССГПК/,която реално се равнява на 80
лева.Тази такса следва да бъде заплатена от ответника Н.А.А..Няма
направено искане от жалбоподателката за заплащане на
деловодните й разноски за въззивната съдебна
инстанция по чл.81 от ГПК,нито представен списък за разноски по чл.80 от
с.з.,поради което съдът не дължи произнасяне
за направени разноски .
Водим от горното,Ш.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 236/18.VІІ.2018г. по гр.д. №
390/2017г. на Новопазарския районен съд в ЧАСТТА,с
която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан иска с правно основание по чл.31ал.2 от ЗС,предявен от М. С.Е.,с
ЕГН **********,с пост.адрес:г***,съдебен адрес:***,против Н.А.А.,с ЕГН **********,с пост.адрес:г***,представляваща
обезщетение за ползването от ответника Н.А.
на нейна собствена част от делбените имоти,за периода от 3.ІV.2012г. до
3.ІV.2017г.,като по този начин я лишил от възможността да ползва вещта,КАКТО и
в ЧАСТТА,с кято М.С.Е. е осъдена да заплати държавна
такса от 80 лева върху размера на отхвърления иск,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника Н.А.А.,с
горните данни,да заплати на ищцата М. С.Е.,с
горните данни, по сметките в делбата,сумата 2795,40 лева,ведно с лихвата върху
тази главница от датата на подаване на исковата молба-3.ІV.2017 г.,която
главница е обезщетение за лишени ползи от частта от делбените имоти,съответна на определената на ищцата делбена квота от 4/9 и.ч., които ползи представляватявят граждански плодове/наеми/ за същите земи,получени
еднолично от ответника Н.А.А. ,за стопанските години 2014/2015
, 2015/16г.,2016/17г. и 2017/2018г.
ОСЪЖДА същия ответник да заплати държавна такса
върху уважения против него иск в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове : 1.
2.