№ 92
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600019 по описа за 2025 година
Делото е разгледано от САС като втора инстанция (гл.21 НПК) след подадена в
срока и по реда на чл. 319 НПК въззивна жалба от подсъдимия Г. В. Г. (чрез защитника
му – адв. М. Б.) срещу издадената от Софийския градски съд (СГС) Присъда №
122/25.06.24 г. по н.о.х.д. № 2222/24 г., с която Г. бил признат за виновен в извършено
с две деяния (на 27-28.10.23 г. в гр. Дупница) продължавано престъпление по чл. 167,
ал.4, вр. ал. 3 НК, наказан при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК с 6 месеца лишаване от
свобода (условно – с тригодишен изпитателен срок по чл. 66 НК) и осъден за
разноските (чл. 189, ал.3 НПК).
Жалбата, поддържана изцяло от подсъдимия и неговия защитник в откритото
заседание пред САС, е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК, подкрепено с доводи за
неправилна оценка на доказателствата, довела до грешни фактически изводи
(необоснованост на присъдата). И пред втората инстанция тезата на защитата е, че
показанията на свидетелите М. и К., на които се основава осъдителната присъда, са
недостоверни, противоречиви помежду си и провокирани единствено от желанието на
М. да осуети изпълнението на свои финансови задължения към подсъдимия. Казано
накратко – жалбоподателят твърди, че дал сочените в обвинението парични суми (1800
лв.) на св. М. не за да „купува“ гласове в негова полза, а за да бъдат извършени
възложени ремонтни дейности, които обаче останали неизпълнени; това, от своя
1
страна, мотивирало Г. да си поиска обратно парите, а св. М. – да се оплаче в РПУ/гр.
Дупница, че е обект на натиск и заплахи. В подкрепа на лансираната версия, според
защитата, са показания на св. К., които били неоснователно пренебрегнати и оценени
за недостоверни от Градския съд.
И в личната си пледоария, и в последната си дума пред САС подс. Г. отрича да е
извършил престъпление; твърди, че като политик винаги се е противопоставял на
купуването на гласове и че сочените в обвинението пари били дадени на св. М. със
съвсем друга цел, поради което моли да бъде оправдан – претенция, която прокурорът
от САП намира за неоснователна, предлагайки присъдата да бъде потвърдена.
I.
Изследвайки фактическата страна на делото, първата инстанция е възприела
изцяло тезата от обстоятелствената част на обвинението, но не е допуснала твърдяната
от жалбоподателя необоснованост на присъдата. Фактите, които имат пряко
съставомерно значение, са били правилно изяснени и оспорването им се явява
неоснователно, тъй като не съответства на съдържанието на доказателствените
материали.
През м. септември 2023 г. подс. Г. В. Г. (ЕГН: **********) бил регистриран (с
Решение № 76/25.09.23 г. на ОИК, гр. Дупница) като кандидат за общински съветник
(под № *, издигнат от местната коалиция „КОД-ВМРО-Български възход) в
насрочените за 29.10.23 г. (неделя) избори за общински съветници и кметове. Няколко
дни преди 29.10.23 г. чрез мобилния си телефон (08********) той позвънил на св. М.
М. (на тел. 08********) и го помолил да се срещнат в гр. ***, като му разяснил, че има
нужда от неговата помощ при организацията на предстоящите избори, за което щял да
му предостави парично възнаграждение. На 27.10.23 г. между двамата бил проведен
нов телефонен разговор, на който Г. предложил на М. да се видят пред дома на
подсъдимия, за да му даде парите. Срещата се осъществила същия ден на ул. „***“ №
2 (в близост до гробищния парк на гр. ***) и на нея св. М. пристигнал с бившата си
съпруга (св.А. К.), а подс. Г. бил съпровождан от сестра си (св. Н. Г.). При разговорите
М. уверил Г., че може да му осигури около 30 души, които да гласуват за него, а
подсъдимият предоставил на свидетеля сума в размер н 1250 лв. (в банкноти от по 50
лв. и 100 лв.) с указания да заплаща по 50 лв. на всяко от лицата, които склонявал. На
св. М. били дадени също така агитационни материали – листовки с лика на Г. и
отбелязан номер на преференцията за него, които да бъдат раздадени на
гласоподавателите, за да е сигурно, че няма да стане объркване. На следващия ден
(28.10.23 г.) отново по телефона подс. Г. повикал св. М. в офиса на партийната му
централа в гр. ***, където присъствали още свидетелите Н. Г. и Д. С.. Там М. казал, че
може да осигури още 11 гласа, за което подсъдимият изчислил и му предоставил
допълнителна сума от 550 лв. (отново по 50 лв. на глас).
2
Въпреки получените суми в общ размер на 1800 лв., св. М. М. не предприел
указаните му действия по склоняване на потенциални избиратели чрез парични
облаги. На 30.10.23 г. подс. Г. го потърсил по телефона с обвинения, че не е свършил
никаква работа, тъй като резултатът от изборите сочел „нула гласове“, а в сутрешните
часове на 01.11.23 г. последвало ново обаждане, в което подсъдимият нарекъл св. М.
„мизерник“, казал че, че до един час го иска пред дома му за „ресто на парите“ и го
заплашил, че ако това не се случи „…ще пратя хора, които да те докарат, нали
знаеш какво ще се случи“. Това мотивирало св. М. да подаде жалба в местната
полиция.
II.
Основният доказателствен спор по делото произтича от двете групи
противоречиви източници на информация: от една страна – обясненията на подс. Г. и
показанията на сестра му Н. Г.; и от друга страна – показанията на свидетелите М. и
К., защото именно чрез възпроизведените с тях факти следва да се изведе обективната
истина за изследваните събития в периода 27-28.10.23 г. (срещите между подс. Г. и св.
М.; страничните лица, които са присъствали на тях; и целта, с която на М. двукратно
са били предоставяни парични суми). Първата инстанция е констатирала въпросното
противоречие, но с мотивите към присъдата е изпълнила процесуалното си
задължение по чл. 305, ал.5, изр. II НПК. А основните оплаквания на въззивния
жалбоподател, на които САС дължи своите отговори (чл. 339, ал.2 НПК), касаят
именно начина, по който Градският съд е оценил с доверие казаното от М. и К., защото
точно техните показания са послужили в значителна степен за осъждането на
подсъдимия.
Преди всичко, необходимо е изрично да се посочи, че проведените на 27 и 28
октомври 2023 г. две срещи на подс. Г. със св. М. в гр. *** (които са инкриминирани в
обвинителния акт) са факт, еднопосочно потвърден от всички разпитани лица и за
него няма никакъв доказателствен спор. Същото се отнася и до обстоятелството, че на
посочените срещи подсъдимият е предоставил на М. двукратно парични суми: според
Г. – за възложени СМР, а според М. – за да „купува“ гласоподаватели.
САС, също като първостепенния съд, прецени, че следва да приеме с доверие
версията на свидетелите М. и К., защото тя не е изолирана от останалите
доказателства и е житейски логична на фона на цялостната картина на събитията. От
приложеното като писмено доказателство извлечение на Решение № 76/25.09.23 г. на
ОИК/гр. Дупница (т.1, л. 27 от д.п.) се потвърждава фактът, че в процесният период
подс. Г. е бил регистриран под № * като кандидат за общински съветник от КОД
(Консервативно обединение на десницата – ВМРО – Български възход) за насрочените
на 29.10.23 г. местни избори. Съпоставката между други два налични по делото
документа – писмо/отговор от „Виваком“ ЕАД, рег. № 10824/16.11.23 г. (т.1, л.38 от
3
д.п.) и фирмена справка за „Енерджи – Сейф“ ЕООД (т.1, л. 39 от д.п.), установява
номерата на телефоните, ползвани от св. М. (08********) и подс. Г. (08********,
регистриран на управляваното от него дружество „Енерджи Сейф“ ЕООД). А
представената от мобилния оператор „Виваком“ ЕАД справка (рег. № 155/08.01.24 г., л.
74-79 от д.п.) по чл. 159а, ал.1 НПК удостоверява активна телефонна комуникация
между двамата именно в периода 25.10-01.11.2023 г. – 15 изходящи обаждания от Г.
към М.; и 6 изходящи от М. към Г. (коректността на отразената в справката
информация е допълнително потвърдена от в.л. В. с приетата от СГС техническа
експертиза по Протокол № 132-Ф/24 г. – л.77 и л. 83 от н.о.х.д.).
Преценката на въззивния съд да приеме с доверие версията на св. М. е
мотивирана от детайлния анализ на нейното съдържание и съпоставката й с
останалите данни по делото. А доколкото въпросният свидетел е очевидец на
събитията, за които говори, оценяването на показанията му като достоверни
неминуемо ги превръща в източник на преки доказателства за развоя на събитията,
касаещи основните въпроси по чл. 102, т.1 НПК. Става дума както за непосредствено
изслушания от първата инстанция разказ на М. (л.45,гръб – л.48 от н.о.х.д.), така и за
легитимно приобщените чрез протичане (чл. 281 НПК) негови досъдебни показания –
пред разследващия орган още в деня на неотложно образуваното по случая бързо
производство (т.2, л.5 от д.п.); и пред съдия по н.ч.д. № 1131/23 г. на ДРС (т.1, л.8-9 от
д.п.). Прави впечатление, че пред СГС св. М. е успял да пресъздаде голяма част от
детайлите, относими към предмета на делото, а нуждата от прочитане на показанията
му, дадени в хода на разследването, е възникнала за да се уточнят някои допълнителни
подробности (или незначителни противоречия), за които изтеклият период от време е
заличил спомените му (за точния размер на получените от подс. Г. суми; за
конкретните дати, на които свидетелят бил потърсен от подсъдимия за съдействие и се
е срещнал с него). Така, че анализът на фактите безусловно е налагал всички
показания на М. да бъдат съвкупно оценявани и този подход не е довел до нарушение
на чл. 281, ал. 8 НПК, защото в случая обжалваната осъдителна присъда не се
„основава само“ на досъдебните изявления на свидетеля.
И пред разследващия орган, и пред Градския съд св. М. еднопосочно е
поддържал версията си, че няколко дни преди 27.10.23 г. е бил потърсен по телефона
от подс. Г. за съдействие във връзка с наближаващия изборен ден. В обвинителния акт
тази дата е зададена като ориентировъчен период (23-24.10.23 г., данни за което са
изведени от показанията в т.2, л. 5 от д.п.), а в мотивите на СГС (л.93 от н.о.х.д.) е
точно фиксирана – 25.10.23 г., при това – с основание, защото така посоченият ден
най-логично съответства на справката за изходящите обаждания от телефона на Г. (т.2,
л. 76 от д.п.). В случая обаче не се касае за съществено изменение на обвинението,
защото промяната не касае периода на изпълнителното деяние на престъплението, а
събития, случили се преди неговото осъществяване, които нямат пряко съставомерно
4
значение. Свидетелят е конкретен и относно първата от двете инкриминирани срещи,
разяснявайки, че преди провеждането й на 27.10.23 г. отново е получил обаждане от
подсъдимия (с репликата „ела да ти дам парите“) – теза, която също съответства на
вече цитираната справка от мобилния оператор. Изяснява се и точното място на
срещата – „пред дома“ (л.46, гръб от н.о.х.д) на Г.; „в близост до гробищата“ (т.1, л. 3
от д.п.), съответстващо на постоянния адрес на подсъдимия в гр. ***, ул. „***“ № 2
(справка НБДН – т.1 ,л. 53 от д.п.). Тази част от показанията на М. се потвърждава и от
съобщеното от св. К. (негова бивша съпруга, която го е съпровождала на пасажерското
място в автомобила му – л.49 от н.о.х.д. и т.2, л. 8 от д.п., прочетени при условията на
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2 НПК), която също е разяснила формата на проведения
разговор с подс. Г. и присъствието на неговата сестра - св.Н. Г.. Казаното от М. и К.
всъщност намира и частична подкрепа в показанията на Г. (л.50, гръб – л. 53 от н.о.х.д)
и обясненията на подсъдимия (л.86 от н.о.х.д.), защото последните двама не отричат
въпросната среща.
Гласните доказателствени средства са еднопосочни в това, че в следобедните
часове на 27.10.23 г. пред дома на подс. Г. е била предадена на св. М. сума в размер на
1250 лв. Точният размер на средствата е цитиран коректно в дадените пред СГС
показания на св. Г. и обясненията на подс. Г. и с някои разминавания в казаното от
свидетелите М. и К., които в непосредствените си разпити по време на съдебното
следствие твърдят за получена сума от 1500 лв., а след прочитане на досъдебните им
показания, в които се споменава друг размер – 1250 лв., потвърждават, че поддържат
казаното пред разследващия орган и мотивират несъответствието с изтеклия период от
време и заличаване на спомените. Така, че не е имало никаква пречка първата
инстанция да приеме за доказан факта на предоставянето на описаните в обвинението
средства на 27.10.23 г., независимо от липсата на съставени между страните частни
документи (разписки), най-малкото – защото в наказателното производство няма
ограничение за обстоятелствата, които могат да се изясняват със свидетелски
показания (чл. 14, ал.2 НПК).
Липсата на разписка за движението на процесната сума от 1250 лв., обаче, е
една от индициите, сочещи, че предаването й от подс. Г. на св. М. не е целяло
авансиране на възложени бъдещи строителни дейности, а е било предназначено за
набиране на гласоподаватели, както твърди в показанията си самият М.. И той, и св. К.
подробно разясняват как в следобедните часове на 27.10.23 г. пред дома на Г. е била
проведена среща, на която подсъдимият дошъл с управляван от него лек автомобил
(джип), съпровождан от сестра си – св. Н. Г.; че на тази среща предоставил парите на
св. М. с указания да плаща по 50 лв. на глас, като му предал и допълнителни
агитационни материали с лика на Г., за да няма объркване, тъй като „хората са
малоумни и няма да разберат“ (показания на св. К. – л. 49 от н.о.х.д.). Вярно е, че
цитираните изявления противоречат на версията на самия подсъдим (л.83 и сл. от
5
н.о.х.д.) и на св. Г. (л.51 и сл. от н.о.х.д.), но съобщеното в тази връзка от Г. и сестра
му звучи недостоверно и житейски нелогично, поради което с основание СГС го е
оставил без доверие по съображения, които могат да бъдат и частично допълнени:
Първо – решението на Г. и М. да не съставят разписка по повод получените от
последния 1250 лв. на 27.10.2023 г. много повече логично съответства на версията, че
парите са били дадени за „купуване“ на гласове, отколкото за авансиране на ремонтни
дейности (отстраняване на стари комини чрез събарянето им) в имота на подсъдимия,
защото втората хипотеза резонно е предполагала възложителят на работата да защити
интересите си чрез изготвяне на частен документ за платеното в аванс. Второ –
лишено от логика се явява и казаното от подс. Г. и св. Г., че св. М. бил привлечен да
извършва СМР на обекта чрез лична уговорка с подсъдимия в момент, в който на
същото място са работили легално служители от строителната фирма на св. К. К..
Трето – самият свидетел К., който е в много по-близки отношения с подс. Г. (поради
общата им политическа кариера) отколкото със св. М., недвусмислено е разяснил пред
Градския съд (л.59 от н.о.х.д.), че в процесния период М. е работил единствено като
шофьор във фирмата му („возеше децата на детска и такива работи“); че не го е
виждал да извършва строителни дейности някъде и единственият път, в който го е
забелязал да разговаря с подс. Г., е било „пред двора“ на имота на подсъдимия (среща,
която по описание съвпада с казаното от свидетелите М. и К. и противоречи на
твърденията на св. Г., че на 27.10.23 г. нейният брат и св. М. са се намирали в двора на
къщата при другите майстори и лично тя е предала на М. паричната сума от 1250 лв.).
Четвърто – начинът, по който в своите обяснения подс. Г. описва поведението си в
периода преди и на 27.10.23 г., не звучи правноподобно, защото поставя повече
въпроси, отколкото отговори - например: защо във времето за активна политическа
агитация (няколко дни преди изборите) подсъдимият се е заел интензивно да търси св.
М. за възлагане на СМР, които не са били неотложни; защо на срещата пред дома му е
предал на свидетеля агитационни материали, ако предмет на разговора в
действителност са били единствено уговаряните строителни дейности (доколкото в
част от обясненията си Г. действително потвърждава, че е предоставил такива
материали – л. 83, гръб от н.о.х.д.); защо, ако е вярно, че парите са били осигурени за
авансиране на СМР, те са били заплатени двукратно, в два последователни дни. Пето –
показанията на св. М., че ден преди преди изборите (28.10.2023 г.) отново се е видял с
Г. в партийния офис в гр. ***, където уверил подсъдимия, че може да осигури още 11
гласа в негова подкрепа, срещу което получил сумата от 550 лв. (по 50 лв. за глас) ,
също не са изолирани; присъствието на М. в предизборната централа се потвърждава
от св. Д. С. (л. 55 от н.о.х.д.), който (като сподвижник на Г.) е бил на същото място,
както и от св. Г. (л. 51, гръб от н.о.х.д.) и от подсъдимия (л.86 от н.о.х.д.), макар и с
уточнението от тяхна страна, че и тази сума е дадена отново за СМР; тук, впрочем,
съвсем логично възниква въпросът кое във връзка с твърдените „строителни дейности"
6
е било така неотложно, че да изисква явяване на св. М. в партийния офис броени
часове преди изборния ден (29.10.23 г.).
И не на последно място – по делото обективно не се установява никакъв
резонен мотив М. М. да лъжесвидетелства и съзнателно да уличава (набедява) подс.
М. в деяние (предоставяне на средства за „купуване“ на гласове), което последният не
е извършил. Напротив, поведението на свидетеля разкрива логичен и последователен
подход от самото начало на разследването. Добросъвестността на показанията му личи
и от обстоятелството, че с тях М. не прикрива дори и неизгодни за него факти, защото
откровено признава, че е похарчил парите за лични разходи и не е имал намерение
изобщо да склонява други лица да гласуват в полза на Г.. С тези свои изявления св. М.
фактически се самоуличава в измама, но коментираният аспект на неговото поведение
дискредитира друга теза на подсъдимия и неговия защитник – че явяването на М. пред
органите на МВР на 01.11.23 г. със съобщение за извършеното (т.2, л. 1 от д.п.) било
опит да избегне връщането на парите, които в периода 30.10-01.11.23 г. Г. си поискал
обратно. Лансираната теза е житейски неиздържана, защото измамливо поведение на
свидетеля би било налице и в двата случая (при получаване на сумите, ако не е имал
действително намерение да уговаря гласове или да извършва възложените му СМР), а
уведомяването на местната полиция по никакъв начин не би облекчило правното му
положение, най-малкото – защото получената от него „имотна облага“ подлежи на
отнемане в полза на държавата (чл. 53, ал.3, вр. ал.2, б. „б“ НК). Нещо повече – вече
коментираните телефонни разпечатки, удостоверяващи две изходящи обаждания от
подс. Г. към М. М. в двата дни след изборите (30.10-01.11.2023 г. – т.1, л. 77 от д.п.),
подкрепят версията на св. М., че е бил търсен от подсъдимия с упреци за изборните
резултати; че към него са били отправени ултиматум да върне парите и заплахи,
станали повод да сигнализира полицията. Лансираното в тази връзка от самия
подсъдим – в смисъл, че той се обадил на М. „със заплахи … на 1-ви ноември 2023 г.“
(л.86 от н.о.х.д.), тъй като възложената работа не била изпълнена, също звучи
житейски нелогично, доколкото нито Г., нито св. Г. са твърдели т.нар. „строителни
дейности“ да са били възложени в зададения кратък срок (от 27 до 30.10.23 г.), след
който да са останали неизпълнени. В същото време, подобна версия разумно повдига
въпроса как точно е следвало да бъдат организирани и осъществени само за два дни,
ако е вярно, че на 28.10.23 г. (събота) св. М. е получил втората част от аванса (550 лв.)
за закупуване на материали, които в рамките на почивните дни (събота и неделя,
съответно - 28 и 29 октомври) едва ли е можел да набави.
Цялата теза, на която се основава въззивната жалба, е насочена срещу подхода
на СГС да кредитира версията на свидетелите М. и К. и да откаже доверие на
заявеното от подс. Г. и свидетелите Г., К. и С.. Но – така формулирана, тя е донякъде
некоректна: първо – защото броят на свидетелите, чийто показания подкрепят
конкретна теза, не е водещ критерий при оценката на тяхната достоверност, логичност
7
и добросъвестност; и второ – защото първата инстанция не е отказала цялостно
доверие на гласните доказателствени средства, събрани при разпитите на Г., Г., К. и С.,
а по-скоро е откроила коя част от съобщеното от тези лица може да бъде прието за
вярно и коя – отхвърлена, поради противоречие с останалите доказателства и
житейската логика на развилите се събития.
III.
СГС е решил и законосъобразно въпросите по чл. 301, ал.1, т.2 НПК,
възприемайки обвинителната теза за правната квалификация на престъплението по чл.
167, ал.4, вр. ал.3, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Подсъдимият Г. Г. е годен субект на посоченото престъпление (доколкото
самостоятелният основен състав по чл. 167, ал.4 НК не предвижда изискване за
особено качество на дееца), а дадените от него парични средства (1250 лв. на 27.10.23
г. и 550 лв. на 28.10.23 г.) на св. М. М. отговарят на обективния признак „имотна
облага“. Двукратното предоставяне на инкриминираните суми (кумулирани в общ
размер на 1800 лв.) разкрива и белезите на продължаваното престъпление (чл. 26, ал.1
НК), защото се касае за две последователни деяния на едно и също престъпление,
осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината и при обективна и субективна връзка между първото и второто
деяние.
Първата инстанция е можела да бъде още по-прецизна при формулирането на
правната квалификация, защото възприетата от нея (и заложена в самото обвинение)
цифрова привръзка с ал.3 на чл. 167 НК в случая не касае съставомерните му
признаци, а единствено предвиденото по вид и размер наказание. По отношение на
лицето, комуто е била предоставена имотната облага (М. М.) законодателната техника
в чл. 167, ал.4 НК борави чрез изрично препращане към друга разпоредба - ал.2 от
същия текст, която вече засяга признак от обективната страна на състава. Защото от
предявените с обвинението и установени от съда факти става ясно, че парите са били
предадени на М. в качеството му на лице, което да ги „даде на другиго“ (на други
лица), за да ги склони да гласуват за подс. Г.. Именно това се явява приложимата в
случая хипотеза на закона, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт няма
предявени фактически твърдения относно другата възможност – облагата да е била
предоставена на М., който да „организира“ (по см. на чл. 167, ал.3 НК) по-
нататъшното й предлагане или даване. Изтъкнатото обаче не налага изменение (чл.
337, ал.1, т.2 НПК) на присъдата, защото с нея приложимият като състав материален
закон (чл. 167, ал.4 НК) е правилно преценен.
Несъмнено установено се явява и обективното предназначение на
предоставената от дееца имотна облага – същата да бъде дадена от св. М. на други
лица за склоняването им да упражнят активното си избирателно право в полза на Г..
8
Съответен на фактите по делото е и изводът, че двете деяния на
продължаваното престъпление са били осъществени при проявен от подс. Г. пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния им характер (че предоставените от него
суми са предназначени да въздействат върху свободната воля на потенциалните
избиратели); предвиждал е техните общественоопасни последици (че по този начин
опорочава нормалното протичане на изборния процес) и е целял (искал) настъпването
им.
Без правно значение е обстоятелството, че получателят на облагата (св. М.) не е
имал намерение да предприема указаното му от подсъдимия по-нататъшно поведение
(„... да бъде дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си
право“ в полза на Г.), защото съставомерността на деянието по чл. 167, ал.4 НК е
изпълнена и когато това е било само цел на дееца при нейното първоначално
предоставяне.
IV.
Преценката на Градския съд да определи наказанието (шест месеца лишаване от
свобода) при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК (при законови предели по чл. 167, ал.4,
вр. ал.3 НК – „от една до осем години“) и да не наложи (по силата на чл. 55, ал.3 НК)
кумулативно предвидените „глоба“ и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 НК (167,
ал.6, вр. ал. 4 НК) не е била оспорена пред САС със „съответен протест“ на прокурора
(чл. 337, ал.2, т.1 НПК), което се явява пречка за ревизирането на тази част от
присъдата в тежест на подсъдимия. Липсват обаче основания продължителността на
лишаването от свобода да бъде допълнително занижавано при условията на чл. 337,
ал.1, т.1 НПК, защото проявеният към Г. подход е бил необосновано снизходителен.
Съвкупността от чистото му съдебно минало, трудовата и семейната ангажираност е
преценена като достатъчна за извода, че са налице „многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства“ (мотиви, л. 101 от н.о.х.д.), без да се отчете, че
наличието на две последователни деяния на престъплението, водещи до приложението
на чл. 26 НК, по принцип може да се разглежда като отегчаващ факт със своята
относителна тежест. Касае се за пропуск, който – поради забраната за „reformatio in
peius“ - няма как са бъде отстранен от въззивната инстанция.
Проявеният спрямо подс. Г. толеранс с отлагане на наказанието по чл. 66 НК и
определянето на минимален (3-годишен) изпитателен срок също не е оспорен от
прокурора, поради което за САС не съществува възможност за интервенция върху тази
част от присъдата. С нея въпросът за дължимите от подсъдимия разноски е бил
разрешен правилно, в съответствие с чл. 189, ал.3 НПК.
По изложените дотук съображения, като прецени въззивната жалба за
неоснователна и като провери служебно в цялост оспорения с нея съдебен акт, на
основание чл. 338 НПК, Софийският апелативен съд (Наказателно отделение, Трети
9
състав),
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 122/25.06.24 г. по н.о.х.д. № 2222/24 г. на СГС.
Решението подлежи на обжалване и протест по касационен ред в 15-дневен срок
от обявяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10