МОТИВИ
към
Присъда № 781/14.11.2011г. постановена по НОХД № 765/2011 г. по описа на
Районен съд Р.
РРП е внесла обвинителен акт с който е
обвинила:
1. И.Н.Н.,
роден на ***г***, с постоянен адрес –гр.Р., ул.”*****” № **, ет.**, настоящ
адрес-гр.Р., ул.”***” № **, бл.”****”, вх.**, ет.**, ап.**, български
гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
На ***г. в гр.Р.,
в условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с М.Т.Х. ***,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на МПС – л.а. „О. К.” с неустановен регистрационен номер и на
техническо средство /крик/, е отнел чужди движими вещи – компактдискова уредба
марка „Ф.” модел *** с
фабр.№ ***; 1 бр. устройство за дистанционно управление марка „Ф.”; сателитен
тунер марка „П.” серия MCC100
със сериен № ***; 1 бр.устройство за дистанционно управление; видеокасетофон
марка „П.”, модел NV-L20ЕЕ, № E9KN00583; безжичен телефонен апарат марка „П.” с фабр.№ ***;
телевизор „П.” с 14-инчов екран ***, с фабр.№ ***; 1 бр. устройство за
дистанционно управление „П.”; 1 бр. дистанционно устройство за телевизор „П.”;
1 бр. устройство за дистанционно управление за позиционер на сателитна чиния,
всичко на обща стойност 1098,00 лева, от владението на Н.З.Н. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно за ги присвоят – престъпление по чл.196,
ал.І,т.2 във вр.с чл.195,ал.І,т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и 2 във вр.с чл.194,ал.І
във вр.с чл.20, ал.ІІ от НК.
2. М.Т.Х.,
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
На ***г. в гр.Р.,
в условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с И.Н. ***, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на
МПС – л.а. „О. К.” с неустановен регистрационен номер и на техническо средство
/крик/, е отнел чужди движими вещи – компактдискова уредба марка „Ф.” модел *** с фабр.№ ***; 1 бр.
устройство за дистанционно управление марка „Ф.”; сателитен тунер марка „П.”
серия MCC100 със сериен
№ ***; 1 бр.устройство за дистанционно управление; видеокасетофон марка „П.”,
модел NV-L20ЕЕ, № E9KN00583; безжичен телефонен апарат марка „П.” с фабр.№ ***;
телевизор „П.” с 14-инчов екран ***, с фабр.№ ***; 1 бр. устройство за
дистанционно управление „П.”; 1 бр. дистанционно устройство за телевизор „П.”;
1 бр. устройство за дистанционно управление за позиционер на сателитна чиния,
всичко на обща стойност 1098,00 лева, от владението на Н.З.Н. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно за ги присвоят – престъпление по чл.196,
ал.І,т.2 във вр.с чл.195,ал.І,т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и 2 във вр.с чл.194,ал.І
във вр.с чл.20, ал.ІІ от НК.
В съдебно
заседание РРП поддържа обвинението.
Пострадалата Н.З.Н., ЕГН **********, предяви граждански искове с правно
основание чл. 45, чл. 53 и чл. 86 ЗЗД
против подсъдимите И.Н.Н., ЕГН ********** и М.Т.Х., ЕГН **********, за
заплащане при условия на солидарност на обезщетение за причинените
имуществените вреди от процесното престъпление:
- сумата от 297 лв. представляваща обезщетение за причинената
имуществена вреда от отнемането на
компактдискова уредба м. “Ф.” модел FW 730C вкл. 1 бр.
устройство за дистанционно управление марка “Ф.”,
- сумата от 90 лв. представляваща обезщетение за причинената имуществена вреда от отнемането на безжичен телефонен апарат марка “П.” с фабр.
№ 5664В007348, с екран в горната част на
слушалката, с акумулаторна батерия
- сумата от 225 лв. представляваща обезщетение за причинената имуществена вреда от отнемането на телевизор марка “П.” с 14 инчов екран, TC1421Я, с фабр. № МФ1410506,
включително с 1 брой устройство за дистанционно управление марка “П.”,
като всички горепосочени суми се претендират да бъдат заплатени ведно
със законната лихва, считано от деня на кражбата – ***г до окончателното
изплащане на сумите.
Защитниците и
на двамата подсъдими, молят за минимално наказание. Относно гражданските искове
и двамата защитника правят възражение за изтекла погасителна давност.
Двамата подсъдими
се присъединяват към становището на защитниците си.
Производството
пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като двамата подсъдими се признаха
за виновни, признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:
С присъда №***/30.10.1991г.
по НОХД № ***/90г. на РС-Р. обв.Н. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.196,ал.І,т.2 във вр.с чл.195,ал.І,т.3 от НК, като му е било
наложено наказание 3 години и 3 месеца „Лишаване от свобода” при първоначален
строг режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на 28.12.1991 година.
Това осъждане
на обв.Н. обуславя квалификацията „Опасен рецидив” по смисъла на
чл.29,ал.І,б.”а” от НК на новото деяние, извършено от него.
С присъда № ***/27.04.1998г.
по НОХД № **/98г. на РС-С. обв.Х. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.196,ал.І,т.2 във вр.с чл.195,ал.І,т.3,4 и 5 във вр.с
чл.194,ал.І във вр.с чл.26 от НК, като му е било наложено наказание 5 години
„Лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е
влязла в сила на 11.05.1998 година.
Това осъждане
на обв.Х. обуславя квалификацията „Опасен рецидив” по смисъла на
чл.29,ал.І,б.”а” от НК на новото деяние, извършено от него.
През 2000
година св.Н.З.Н. ***. Сина на св.Н. – св.Н.Н. тогава бил студент в гр.С.. На ***г.
св.Н. излязла от апартамента си около 12.45 часа.В нейно отсъствие обвиняемите Н.
и Х., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
заключващите устройства на решетката и входната врата на апартамента,
проникнали в дома й. От апартамента на св.Н. обвиняемите отнели компактдискова
уредба марка „Ф.” модел ***
с фабр.№ ***, 1 бр. устройство за дистанционно управление марка „Ф.”, сателитен
тунер марка „П.” серия MCC100
със сериен № ***, 1 бр.устройство за дистанционно управление, видеокасетофон марка
„П.”, модел NV-L20ЕЕ, № E9KN00583, безжичен телефонен апарат марка „П.” с фабр.№ ***,
телевизор „П.” с 14-инчов екран *** с фабр.№ ***, 1 бр. устройство за
дистанционно управление „П.”, 1 бр. дистанционно устройство за телевизор „П.”,
1 бр. устройство за дистанционно управление за позиционер на сателитна чиния,
нейна собственост. След това обвиняемите натоварили отнетите вещи в автомобил „О.
К.” бял на цвят с неустановен регистрационен номер. По пътя за гр.Р. в близост
до кантона на с.Е., колата излязла извън пътното платно, поради лошите
атмосферни условия и двамата обвиняеми потърсили помощта на св.Й.Й.. Св.Й.
отишъл на мястото на произшествието, където освен двамата обвиняеми бил и
непознат за него мъж с лек автомобил „О. К.” жълт на цвят. При преместване на
багажа от автомобила на обвиняемите в автомобила на непознатия, св.Й. видял
видеокасетофон м.”П.” и след като
поискал обвиняемите да му го продадат, обв.Ив.Н. му го продал за сумата от 70
лева.
След
установяване на престъплението с протокол за доброволно предаване от
29.01.2000г. св. Й. Й. предал на служител на РУП-Р. 1 бр. видеокасетофон марка
„П.”, модел NV-L20ЕЕ, № E9KN00583 и 1 бр. дистанционно управление „П.”.
С предавателна
разписка от 22.11.2000г. служител на РПУ-Р. е предал на пострадалата Н.З.Н. 1
бр.видеокасетофон „П.”, модел NV-L20ЕЕ, № E9KN00583 с дистанционно управление към него и 1 бр. сателитен
тунер марка „П.”МСС-100 с фабр.№ NAZ00JB*********.
При извършено
претърсване в дома на обв.И.Н. *** св.И.И. намерил голямо количество вещи, сред
които и сателитен тунер марка „П.”МСС-100 с фабр.№ NAZ00JB*********, отразен в т.6 от протокола, който е отнет от
жилището на св.Н.. Същият е върнат с разписка на Н. на 22.11.2000 година.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, всеки от обвиняемите Н. и Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196,ал.І,т.2 във
вр.с чл.195,ал.І,т.3,пр.2 и т.4,пр.1 и 2 във вр.с чл.194,ал.І във вр.с чл.20,
ал.ІІ от НК.
Стойността на
вещите, предмет на престъплението, е в размер на 1098,00 лева / при МРЗ 67
лева/.
Обвинението
спрямо подсъдимите се доказва от самопризнанията им, както и от показанията на
свидетелите Н.З./л.5-6,л.49-50,л.113-114/, Н./л.7-8,л.119-120/, Й./л.9-10,л.104-106/,
И./л.112/, К.К./л.115-116/, Ю.К./л.117-118/,
протокол за оглед на местопроизшествие/л.3-4/, протокол за претърсване, обиск и
изземване/л.11/, протокол за доброволно предаване/л.12/, оценъчна
експертиза/л.15-16, л.18-19,л.52-53/,постановление
за връщане на веществени доказателства/л.23/, предавателна разписка/л.24/,
характеристични справки/л.90,л.102/.
Относно наложеното наказание.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства и спрямо двамата подсъдими, представляват
многобройните престъпления, извън обуславящите опасния рецидив, които са
извършвали и за които са налице влезли в сила осъдителни присъди, видни от
справките им за съдимост. Същото ги охарактеризира като личности трайно
незачитащи установения правов ред в РБ, спрямо които целите на наказанието не
са били постигнати независимо от годините ЛС, които са изтърпели. Отегчаващо
отговорността обстоятелство представлява и високата стойност на предмета на
престъплението /МРЗ към момента на
престъплението – 67 лева/. Отегчаващо отговорността обстоятелство представлява
и наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се
явява и наличието на незавършени наказателни производства спрямо обвиняемите. За съжаление, за пореден път РРС се натъква
на съществени пропуски в работата на органите на досъдебното производство
изразяващи се в несъбиране на достатъчно данни за личността на подсъдимите,
които данни са изключително важни за определяне на справедливо наказание.
/Вж. Постановление № 3 от
14.XII.1953 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни
решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 423/. Вярно, е че на досъдебното поризводство
са били приобщени характеристични
справки за подсъдимите, но не и
справки за за неприключили наказателни производства.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от
18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о.; Решение № 59 от
25.03.1993г. по н.д. № 59/1993г., ВК, съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ,
кн. 12/1993г., стр. 6/.
Горепосочените
пропуски на органите на досъдебното производство бяха отстранени от РРС, който служебно изиска справки от ОСО
– РОП за неприключили наказателни производства спрямо подсъдимите.
Личността на подсъдимия може да
бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства, включително с
документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго наказателно
производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от
незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем и по
друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на
обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго
дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това
му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат
резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много
по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг
път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна
практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д.
№ 442/99 г., I н. о.,
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство представлява самокритичността изразена чрез
изразеното съжаление и дълбокото разкаяние на подсъдимите. Смeкчаващо отговорността обстоятелство
спрямо двамата подсъдими представлява и тежкото им имотно положение. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на
престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на
гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Предвид
горните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, и предвид
съкратеното съдебно следствие, РРС щеше да наложи наказание от по 10 години
лишаване от свобода на всеки един от двамата подсъдими, но им наложи далеч по-леко
наказание – 2 години,11 месеца и 29 дни, единствено и само поради нарушението
на “разумния срок” по чл. 6 КЗПЧОС и чл. 22 НПК на наказателното производство.
Единствено предвид нарушението на “разумния срок”, съдът приложи нормата на чл.
55, ал.1, т.1 НК при определяне на наказанието ЛС и на двамата подсъдими.
Според
настоящия съдебен състав, единствено предвид нарушението на “разумния срок”, горепосоченото
наказание се явява съответно на извършеното престъпление по смисъла на чл. 35, ал.3 НК. Едно по ниско
наказание не би постигнало целите на чл. 36 НК.
Тъй като и двамата подсъдими са били осъждани на
наказание ЛС, така наложеното им наказание следва да бъде изтърпяно от всеки
един от тях в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг
режим, на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
На основание
чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди всеки един от подсъдимите да
заплати по сметка на държавния бюджет по 46.30 лв., представляващи съответната
им част от направени разноски на досъдебното производство.
По гражданските искове.
Гражданската отговорност е функция
от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимите са нанесли
имотна вреда на гражданския ищец. Постоянна и непротиворечива е практика на
съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.
И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.
Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват
парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършеното от подсъдимите процесно престъпление. Размерът на предявения от ГИ
искове не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.3 ЗЗД,
“За вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца.” Видно от материалите по
делото е, че още през 2000г. и двамата дейци извършили процесното деяние са били
открити. Гражданските искове са предявени след повече от 5 г. от откриването на дейците. Съгласно чл. 110 ЗЗД “С изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.”
Съгласно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с т.2 на Тълкувателно
решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК : “Ако не е предявен граждански иск, висящият
наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително
и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не
е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е
основание за спиране на погасителната давност.”
Ето защо, тъй
като гражданските искове са предявени след повече от 5 г от откриването на дейците, и предвид
наличието на възражение за изтекла погасителна давност направено от защитниците
на всеки един от подсъдимите, РРС отхвърли всички предявени граждански искове
като погасени по давност.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Христов/