Р Е
Ш Е Н И Е-18
Гр.В.
26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1. С. С.
2.Г. Й.
при секретаря В. К............................... и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й.
гр.д. № 56 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение от
11.12.2017г. постановено по гр.д.№2076/2017г. по описа на Районен съд – В. е обявено за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на З.Р.Г.,
ЕГН: **********,***, като Директор на Детска градина „Д., гр.В. с филиал ..В. Л.,
гр. В. и филиал „Д., с.С., общ.В. от О. В. постановено със Заповед №
110-02-18-66 / 01.08.2017г, с правно основание чл.328. ал.1, т. 10 от КТ и е
отменена същата заповед.
Възстановена е З.Р.Г.,
ЕГН: **********,***..О. П. на заеманата от нея длъжност преди уволнението й със
Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г, с правно основание чл.328, ал.1, т. 10 от КТ като Директор на Детска градина „Д.,, гр.В. с филиал „В. Л.,, гр.В. и филиат
„Д... с.С., общ.В. от О. В..
Осъдена е О. В.
да заплати на З.Р.Г. ЕГН: **********,*** сумата от 1 288,03лв. /хиляда двеста
осемдесет и осем лева и три стотинки/ представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ заради оставането й без работа през исковия период от 02.08.2017г до
02.09.2017г. ведно със законната лихва за забава, считано от 02.09.2017г до
окончателното издължаване.
Осъдена е О. В.
да заплати на З.Р.Г. ЕГН: **********,*** сумата от 1060 лв./хиляда и шестдесет
лева/ за направените от нея адвокатски разноски по делото.
Осъдена е О. В.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд
сумата в общ размер на 151.52 лв. /51.52 лв. държавна такса и 100 лв. за
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така постановеното от първоинстанционния съд
решение е обжалвано от О. В., представлявана от инж.О. Ц. -кмет на О.
В. с ЕИК:.. със седалище и адрес на управление гр.В., пл... чрез старши юрисконсулт
Т. И. — процесуален представител на О. В. по делото .Поддържа се във въззивната
жалба,че атакуваното решение е
неправилно, немотивирано и
постановено в противоречие с материалноправни и процесуални норми, поради
следното:
Неправилно Районен съд – В. бил приел че не са налице изискуемите се в чл.328, ал.1, т.10 от КТ
основания. В своето решение съдът не бил обсъдил и не бил посочил кои са именно
тези основания, което от своя страна водело до непълнота и неоооснованост на
постановеното от него решение.
Действително не било спорно по делото, че ищцата е
била в трудово правоотношение с О. В. което е било прекратено на основание чл.
328. ал. 1 т. 10 от КТ поради придобито
право на пенсиониране по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО, както и че към момента
на прекратяването ищцата е била достигнала възрастта по чл. 69в ал. 1 от КСО, но не и по чл. 68 от КСО /.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата била навършила 60 г. и имала 38
г. и 5 м. трудов /учителски/ стаж. В този смисъл тя отговаряла на условията за
така нареченото "ранно пенсиониране", нещо повече ,видно от Писмо рег
№П-02-28-31/1/ 31.05.2017 г. на Началник-отдел „Пенсии" на ТП на НОИ гр.В.,
същата вече е била упражнила правото си на пенсиониране за осигурителен стаж и
възраст на основание и по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО, считано от
29.11.2016г.
Поддържа се ,че от решението на съда по настоящото
дело не ставали ясни мотивите, поради които съдът е приел именно становището,
че уволнението на ищцата би било законосъобразно само при наличието на факта,
че към момента на прекратяването на трудовото ѝ правоотношение същата е
следвало да е придобила правото да получи пълна пенсия за осигурителен стаж и
възраст, а не становището застъпено в съдебната практика, че инициативата за
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328. ал. 1 т. 10 от КТ
е на Работодателя, като вкл. негово право е да прецени коя от двете норми
/общата по чл. 68 от КСО или специалната по чл. 69в от КСО/, да приложи.
Съдебната практика в този смисъл била трайна и непротиворечива-например:
Решения №№ 540 от 21.09.201бг. по гр.д. № 2979/2016 г на РС-В., № 38020 от
16.02.2017г. по гр.д. № 46095/2016г. на СРС. № 584/02.11.2010 г. по гр. дело №
1679/2010 г., 90/15.02.2011 г. по гр. дело № 337/2010 г., 222/01.07.2011 г. по
гр. дело № 258/2010 г. и 373/23.07.2014 г. по гр. дело № 3003/2013 г. на ВКС, IV-то г.о., както и определение № 704/23.05.2014 г. по
гр. дело № 773/2014 г. на ВКС, също 1V-то
г.о.. и др.
В решението си Районният съд бил посочил само и
единствено едно решение на ВКС, а именно Решение №123 от 30.05.2017г. по гр.д.
№3817/2016 г. IV г.о. на ВКС, с докладчик съдия Б. Ц., като го бил цитирал като
най-актуална съдебна практика по казуса, но същото било неотносимо към
настоящия случай и не касаело идентичен случай с този по настоящото дело,
имайки предвид, че то касаело друга разпоредба за ранно пенсиониране, а именно
разпоредбата на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. която третирала т. нар. „ранно
пенсиониране" при условията на
втора категория труд, което било различно от разпоредбата на чл. 69в от КСО .В
Кодекса за социално осигуряване правните основания за придобиването право на
пенсия били записани подробно и изчерпателно, като всяко едно от тях съдържало
фактически състав, който не се припокривал с никой друг, и не би могъл да се
прилага вместо него.
Предвид горното се поддържа ,че Районен съд – В. е постановил своето Решение в
противоречие с постоянната съдебна практика, касаеща чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ, във връзка с чл. 69в от КСО.
Поддържа се ,че решението на Районен съд — В. е
постановено в противоречие и нарушение на процесуално-правни норми, а именно
разпоредбите на чл.315, ал.2 от ГПК, по отношение на посочването на деня, в
който съдът ще обяви своето решение, като такъв не бил обявен в съдебно
заседание, съгласно изискванията на ГПК.Съдът се бил произнесъл и в нарушение
на разпоредбата на чл.344, ал.4 предложение първо от Кодекса на труда, който е
специален по отношение на ГПК, и който уреждал срока за разглеждане на
трудовите спорове от районния съд, който е тримесечен срок от постъпването на
исковата молба. В настоящият случай исковота молба била депозирана в съда на
02.08.2017г., а Районен съд - Видин се бил произнесъл чак на 11.12.2017г. с
решение по делото, при неспазване и в нарушение на законовите разпоредби на
Кодекса на труда.Предвид горното се поддържа ,че при постановяване на решението
не са спазени материално-правните и процесуални изисквания, посочени в част
трета .“Особени искови производства", глава двадесет и пета “Бързо
производство" от Гражданско-процесуалния кодекс" във връзка с Кодекса
на труда.
С оглед на горното се поддържа ,че така постановеното Решение от 11.12.2017 г. на
Районен съд – В. по гр.д.№2076 по описа за 2017 г. е необосновано и постановено
в противоречие на разпоредбите на Кодекса на труда,на Гражданския процесуалния
кодекс,на материалноправни и процесуалноправни разпоредби ,поради което
се иска да се отмени решението на Районен съд – В. и вместо него се
постанови решение, с което да се отхвърли така предявеният иск за отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като неоснователен.С
оглед на акцесорния характер на исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност се иска да бъдат отхвърлени същите, тъй като тяхната
основателност следва от уважаването на
иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Претендират се разноските по делото.
От З. Г. с ЕГН : ********** *** чрез адвокат- пълномощника А. М. , адвокат от АК-В. са постъпили отговор
на въззивната жалба и писмена защита ,в които се излагат подробни съображения
относно законосъобразността на постановеното съдебно решение .
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните
,прие за установено от фактическа страна следното :
Производството пред
районния съд е по чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.З от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Образувано е по исковата молба на З.Р.Г. ***,в която се поддържа ,че страните били в трудово правоотношение по трудов договор,
по силата на който ищцата изпълнявала
длъжността Директор на Детска градина „Д.“, гр.В. с филиал „В. Л., гр.В. и филиал
„Д.,, с. С. общ.В. от О. В., което било
прекратено със Заповед № 110-02-18-66
01.08.2017г. на Кмета на О. В..
Ищцата З.Р.Г. е предявил иск срещу от ответника О. В. с
който иска от Съда на бъде обявено за незаконосъобразно прекратяването на
трудовото ѝ правоотношение като Директор на Детска градина „Д., гр. В. с
филиал „В. Л.“ гр.В. и филиал „Д., с. С. общ.В. от О. В. постановено със
Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г., с правно основание чл.328, ал.1. т.10 от КТ.
Ищцата претендира също така да бъда възстановена на
заеманата от нея длъжност при ответника като Директор на Детска градина „Д.,,
гр.В. с филиал “В. Л.“ гр.В. и филиал „Д., с.С. общ.В. и да ѝ бъде
присъдено обезщетение на основание чл.225,
ал.1 от КТ за оставането ѝ без работа за периода от 02.08.2017г до
02.09.2017г. в размер на 500 лв, ведно със законната лихва за забава, като се
претендират и разноските по делото.
Ответникът О. В. е оспорил в законния срок предявените
искове като неоснователни и твърди, че ищцата е отговаряла на условията за т.н.
„ранно пенсиониране“ и е посочил ново, допълнително основание за прекратяването
на трудовото правоотношение между страните по делото, а именно чл.69в от КТ,
което не е била записано в заповедна за уволнение. В заповедта за уволнение като
мотиви са посочени полученото писмо рег. № П-023-28-31(1) /31.05.2017г от ТП на
НОИ-В. Отговорът на исковата молба не е в кориците на делото по неизвестни
причини.От разпореждането на районния съд от 11.09.2017 г. /л.9 от делото/ е видно ,че е
подедан отговор на исковата молба ,а от възражението на ищеца против отговора
на исковата молба /л.30-л.33 от делото/ са видни и правните аргументи на
ответника ,изложени в отговора на исковата молба.
Към исковата молба на ищцата е представена Заповед № 110-02-18-66 /
01.08.2017г., издадена от Кмета на О. В..
В съдебно заседание ищцата е представила копие от трудовата си книжка,
от която е било видно, че за исковия период същата не се е намирапа в трудово
правоотношение с друг работодател.По делото ищцата е представила 2 броя Разпореждане
на ТП на НОИ-В. В първото разпореждане е посочено, че отпуснатата ѝ
пенсия е по чл.69в, ал.1,2 КСО в минимален размер - 161,38лв, като срочна
пенсия, а във второто е записано, че ѝ е отпусната пенсия в намален размер
от 461,54лв, намален за срок от 21 месеца до навършване на изискуемата възраст,
като след 17.09.2018г поради навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал.1
от КСО определения ѝ размер на пенсията ще бъде 471,44лв.
Назначеното по делото в. лице е представило в срок
своята експертиза, която не е била оспорена от страните.
При
така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. прие за установено от
правна страна следното :
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Правната квалификация на предявените искове е както
следва: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З от КТ във вр. с чл.225 от КТ.
Правилен е изводът на районния съд ,че при положение,
че ищцата е получавала към момента на прекратяването на трудовия ѝ
договор само срочна пенсия в намален размер и че същата ще придобие правото да
получава нормална пенсия в пълен размер едва след 17.09.2018г ./видно от
разпореждане за отпускане на пенсия л.34 от делото/,то работодателят не е имал
законното правно основание да прекрати едностранно трудовото ѝ
правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение правно основание -чл.328,
ал.1, т.10 от КТ,тъй като към момента на прекратяването на трудовото ѝ
правоотношение ищцата не е отговаряла на изискванията на чл.68а от КСО по
отношение на необходимата възраст за пенсиониране на жените в България към този момент, поради
което и записаното в заповедта за уволнение правно основание не може да намери
приложение.Предоставеното от закона право на учителите да получават срочна
пенсия в намален размер е една привилегия, отнасяща се едностранно само по
отношение на тях, без да поражда правна възможност работодателите им да ги
уволняват след придобиването на такъв вид пенсия.
След като в самата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя е записано само правното
основание на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, недопустимо е след постъпване на
исковата молба в съда, в хода на делото работодателят да излага нови правни
основания за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно чл. 69в, ал.
I от Кодекса за социалното осигуряване ,тъй като предметът на делото се определя единствено от
изписаното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание и
не може по инициатива на работодателя да се проверява законосъобразността на
уволнението на друго правно основание .
Уволнението на ищцата по чл.328, ал.1, т.10 от КТ би
било законосъобразно и допустимо само при наличието на обективния факт, че към
момента на прекратяването на трудовото ѝ правоотношение е била придобила
правото да получи пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст,което
обстоятелство не е налице ,както се посочи по-горе.
Последващото изменение на закона чрез въвеждането на
новото основание по бл.328, ал.1, т. 10а от КТ налага извода ,че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ не е
уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение
във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т. е. - и в хипотезите на т.нар. "ранно пенсиониране", а не
само при придобиване на право на "пълна" пенсия в общата хипотеза на
чл.68 от КСО.В този смисъл е и цитираната от районния съд практика на ВКС - Решение № 123 от 30.05.2017 г. на ВКС по
гр.д.№ 3817/2016г., IV г. о.. ГК. докладчик съдията Б. Ц..
С оглед на гореизложеното районният съд
законосъобразно е приел,че главният иск е
основателен и доказан и че следва да бъде уважен , като прекратяването на
трудовото правоотношение на З.Г. като Директор на Детска градина „Д.,, гр. В. с
филиал “В. Л... гр.В. и филиал „Д. с.С. общ.В. от О. В. постановено със Заповед
№ 110-02-18-66 / 01.08.2017г, с правно основание чл.328. ал.1, т.10 от КТ бъде
обявявено за незаконосъобразно .С оглед на уважаването на главния иск на ищцата
следва да се уважат и акцесорните искове за възстановяването й на работа на длъжността ,
заемана от нея преди уволнението ,както и предявеният от ищцата иск с пр.
основание чл.344. ал.1, т.З от КТ .
Районният съд е изложил законосъобразни и подробни
мотиви ,които напълно се споделят от въззивната инстанция ,което налага
потвърждаване на първоинстанционното решение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото на въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата
направените пред Видинския окръжен съд разноски в размер на 960 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №494 от 11.12.2017г. постановено
по гр.д.№2076/2017г. по описа на Районен съд – В. .
ОСЪЖДА О. В. да
заплати на З.Р.Г. ЕГН: **********,*** сумата от
960 направени от нея адвокатски разноски по делото пред Окръжен съд-В..
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ГАБРИЕЛ ЙОНЧЕВ
Считам ,че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени ,а първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и постановено друго в обратния смисъл.Неправилно Районен съд - Видин е
приел че не са налице изискуемите се в
чл.328, ал.1, т.10 от КТ основания. Не
се спори от страните ,че ищцата е била в
трудово правоотношение с Община Видин, което е било прекратено на основание чл.
328. ал. 1 т. 10 от КТ, поради придобито право на пенсиониране по реда на чл.
69в, ал. 1 от КСО,както и че към момента на прекратяването ищцата е била
достигнала възрастта по чл. 69в. ал. 1 от КСО, но не и по чл. 68 от КСО /.Към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била навършила 60
г. и е имала 38 г. и 5 м. трудов /учителски/ стаж. Поради горното ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и дори е упражнила
това свое право по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО, считано от 29.11.2016г.
Районният съд се е
позовал на сочената от ищцата /въззиваемата/ съдебна практика за т.н.“ранно
пенсиониране ,която не намира каквото и да било приложение в случая и не може
да се прилага „по аналогия“ ,тъй като касае съссем друга хипотеза-пенсионирането
на работниците и служителите при условията на първа и втора категория труд .
Макар и да не е отразено
изрично правното основание за прекратяване на трудовия договор,установено е от
доказателствата по делото,че трудовият договор на въззиваемата Г. е прекратен поради придобиване от нейна страна
на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 69в КСО.Не се спори по въпроса, а това е
видно и от писмените доказателства по делото,че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение въззиваемата е
била придобила право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст и че трудовият договор е прекратен именно на това
основание – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст –горното
обстоятелство се установява от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение ,където са посочени законовият текст и словесно фактическото
основание .Прекратяване на трудовия договор на това основание-придобиване право
на пенсия поради осигурителен стаж и възраст може да стане както по инициатива
на работника/служителя/ без предизвестие – чл. 327, ал.1, т.12 КТ,така и по
инициатива на работодателя с предизвестие – чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Не е налице
„промяна на правното основание за пенсиониране“ в хода на процеса ,тъй като посочването на Чл.328 ал.1 т.10 КТ
е напълно достатъчно да конкретизира правното основание .Чрез посочването на
нормата на Чл.69в КТ правното основание не се променя ,а се конкретизира ,за
което няма законова забрана.
По спорния въпрос, а
именно: дали работодателят има право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение поради придобиване право на "ранно пенсиониране" от
учител съществува богата и непротиворечива съдебна практика на ВКС за периода 2010 г. - 2011 г. – Решение №33/09.03.2010
г. по гр.д. № 2280 по описа за 2008 год. на ВКС , Трето гражданско отделение
,решение №408/11.10.2011 г. по гр.д.№1657 ,IV
г.о. , Решение №220-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 4691/2008 г. , Решение
№321-2010-ІІІ ГО по гр.д. № 377/2009 г., Решение №584-2010-ІV ГО ВКС по гр.д. №
167/2009 г., Решение № 33-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 2280/2008 г., Решение
№396-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1324/2009 г., Решение №838-2009-ІV г.о., Решение №712-2009-ІV г.о /и
много други.
В решенията си ВКС приема, че работодателят разполага
с правото да прекрати трудовия договор на учител на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ, при условията на пар. 5 от КСО. Това право може да бъде упражнено
не само от служителя-учител, но и от работодателя. Нормата на пар. 5 от ПЗР на
КСО, отнасяща се само за учителите е специална спрямо общата норма на чл. 68 от КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ право на работодателя е до съобрази изискванията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или
със специалната разпоредба на осигурителния кодекс, като това право на
работодателя не подлежи на съдебен контрол.
Тази практика
не е загубила задължителната си сила и към момента с оглед на следното:
Според сега действащата редакция за чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмени
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при
придобиване право на пенсия за осигурителен страж и възраст. Този текст е в
сила от 17.07.15 г., изменение в ДВ бр. 54/15 г. и изцяло съвпада с редакцията
на текста действала от 31.03.01 г. /ДВ бр. 25/16.03.01 г./ до 24.01.12 г. /ДВ
бр. 7/12 г./ Изречение първо на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е било в различна
от посочената редакция за периода от 24.01.12 г. до 17.07.15 г., при което е
логично да се съобрази постановената реда на чл. 290 от ГПК задължителна
съдебна практика до отмяната на изречение първо в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ
през м. януари 2012 г. Налице са и изменения в текстовете на КСО уреждащи правото
на пенсия на лицата работещи като учители, какъвто е настоящия случай. В
периода от 01.01.09 г. до 31.12.15 г. е приложима нормата на пар. 5, ал. 1 от
ПЗР на КСО, която макар и в различни редакции през годините, общо предвижда, че
до 31.12.2020 година включително учителите придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. С изменение, прието с ДВ бр. 61/15 г. в сила от 1.01.16 г., е създаден
нов чл. 69в от КСО, който в своята
алинея първа урежда придобиване право на пенсия на лицата работещи като
учители. Според този текст учителите придобиват право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60
години и 10 месеца от мъжете и учителски стаж 25 години и 8 месеца за жените и
30 години и 8 месеца за мъжете. Нормата на
чл. 69в, ал. І от КСО повтаря принципно съдържанието на пар. 5, ал. 1 от
ПЗР на Кодекса действал до 31.12.15 г., който текст предвижда по-рано
пенсиониране на лицата работещи като учители, от възрастта по общия тест на чл.
68 от КСО, както за жените, така и за мъжете. Тоест, във времето
законодателната уредба на предсрочното пенсиониране на учителите е принципно
идентична. Ето защо, както се посочи, задължителната практика на ВКС в периода
от 2010 г. – 2011 г. г. по приложението на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл.
328, ал. 1, т. 10 и чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е актуална и следва да се
съобрази от съда.
За пълнота на изложението ще цитирам едно от решенията
на ВКС -
Решение № 33/ 9.03. 2010 год.на Върховния
касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение по гр.д. № 2280 по описа за 2008 год.:
„Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 56 от 23.09.2008 г. по настоящото дело
е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос за това,
дали основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ/в редакцията
след 2001 г./, вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на КСО изисква придобиване право на пълна
пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито
право на намалена пенсия.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско
отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената
касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание
чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение са уважени исковете, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед №
68 от 15.12.2006 г. на Директора на СОУ “Т” за прекратяване на трудовото
правоотношение с Б. П. В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението
“учител” в ответното у. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на ищцата сумата 2859,30 лв., представляваща
обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е
приел, че разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО установява субективно
материално право в полза на учителите, поради което то може да бъде упражнено
само по тяхно искане, а не по волята на работодателя. Независимо от
обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата отговаря на условията на цитираната разпоредба, въззивният съд е приел,
че работодателят не може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ, тъй като не са налице условията на чл. 68 от КСО, а работникът не
е упражнил правото си на по-ранно пенсиониране.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос се
разрешава противоречиво от съдилищата.
Според едното становище нормата на § 5 от ПЗР на КСО
дава правна възможност на работника на по-ранно пенсиониране при настъпване на
предвидените в тази норма условия. Работодателят не разполага с тази
възможност, тъй като тя е свързана с намален размер на пенсията за осигурителен
стаж и възраст до навършване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Според другото становище работодателят разполага с
правото да прекрати трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал.1, т.
10 КТ при настъпването на условията, предвидени в § 5, ал.1 ПЗР на КСО. Тази
хипотеза е различна от предвидената в § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, в която е
предвидена бонификация за категорията труд при пенсиониране, където за
пенсионирането на лицата, работили при условията на първа или втора категория
труд, е употребен израза „могат”, който в § 5, ал. 1 ПЗР на КСО липсва, т.е.
преценката за пенсионирането на учителите е предоставена не само на работника,
но и на работодателя.
Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав
приема за правилно второто становище.
Придобиването на правото на пенсия е уредено в
разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези. Едната е съгласно
ал. 1-3 на тази норма и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на
определена възраст - за мъжете 63 години и за жените – 60 години и общ сбор на
възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените.
Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. По
отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който изисква
учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и
възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 на КСО.
След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001
г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от
работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и
старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и
включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани
по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното
обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се
извършва по преценка на работодателя, което означава, че това е предоставена му
правна възможност, а не задължение, мотивира настоящият съдебен състав на ВКС
да приеме за неправилен изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от страна на ищцата и без заявено от нея желание за
пенсиониране, за работодателя не съществува право за прекратяване на трудовото
й правоотношение на това основание. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО се
явява специална спрямо общата норма на чл. 68 от КСО, което предпоставя нейното
приложение по отношение на учителите, отговарящи на изискванията на тази
специална хипотеза. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да прецени изискването за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да
съобрази – дали с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс.
Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено
фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната
специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В
случая е приложена нормата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО като по делото не се спори,
че визираните там предпоставки - учителски осигурителен стаж над 25 години и
навършени 56 години към датата на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради пенсиониране, са налице за ищцата.
По изложените съображения следва да се приеме, че
извършеното уволнение е законосъобразно, поради което като е приел противното
въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
настоящата инстанция постанови решение по съществото на спора, с което бъдат
отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 КТ, като неоснователни.“
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :