№ 1225
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501977 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на Л. Н. О., чрез
адв.И. А. /ВАК/ против Решение № 2074 от 26.06.2022 година, постановено по
гр.дело № 15 736 /2021 година на ВРС, с което е била уважена исковата
претенция на С. Т. Ш. И Л. Р. Х., и е бил осъден Л. Н. О. ДА ОПРАЗНИ и
ВЪРНЕ на С. Т. Ш., гражданин на РФ, роден на ********** г. в Д. / СССР, с
постоянен адрес в Руската Федерация, и Л. Р. Х., гражданка на РФ, родена на
*** г., с постоянен адрес в Руската Федерация, ***, предоставен за временно
възмездно ползване от недвижим имот, представляващ НЕДВИЖИМ ИМОТ с
адрес в ***, представляващ по КККР самостоятелен обект с идентификатор №
***, находящ се в ***, като предаде държането на същия на С. Т. Ш.,
гражданин на РФ, роден на ********** г. в Д. / СССР, с постоянен адрес в
Руската Федерация, и Л. Р. Х., гражданка на РФ, родена на *** г., с постоянен
адрес в Руската Федерация, ***, като е бил осъден също така да заплати в
поза на С. Т. Ш., гражданин на РФ, роден на ********** г. в Д., с постоянен
адрес в Руската Федерация, и Л. Р. Х., гражданка на РФ, родена на *** г., с
постоянен адрес в Руската Федерация, ***, сумата в общ размер от 860.85лв.,
представляваща направените по делото разноски, сбор от следните суми:
сумата от 50.00 лева за заплатена по делото държавна такса, сумата от
1
600.00лв. за адв.възнаграждение, сумата от 9.85лв. за разходи за покана,
сумата от 201.00 лв. за превод на доказателства.
Според жалбата атакуваното решение се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно - съдът не е отчел наличието на
множество писмени и гласни доказателства, което прави акта несъобразен с
материалите по делото.Изрично се сочи, че Договор за наем не е налице, че е
симулативен, което прави и исковата претенция недоказана.По същество се
настоява съдът да отмени атакувания акт и да отхвърли иска.
С нарочен отговор по делото, въззиваемите, чрез адв.А. намират
жалбата за неоснователна и молят съдът да потвърди решението.
В съдебно заседание, въззиваемия О., е редовно призован, не се явява,
но чрез адв.А., моли съдът да уважи жалбата.
Въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, но чрез адв.А.
молят съдът да потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Предмет на настоящия спор е Решение № 2074 от 26.06.2022 година,
постановено по гр.дело № 15 736/2021 на ВРС, с което е бил осъден
въззивника да предаде владението върху недвижим имот,с адрес в ***,
представляващ по КККР самостоятелен обект с идентификатор № ***,
находящ се в ***, на С. Т. Ш., гражданин на РФ, роден на ********** г. в Д. /
СССР, с постоянен адрес в Руската Федерация, и Л. Р. Х., гражданка на РФ,
родена на *** г., с постоянен адрес в Руската Федерация, ***, като е бил
осъден също така да заплати в поза на С. Т. Ш., гражданин на РФ, роден на
********** г. в Д., с постоянен адрес в Руската Федерация, и Л. Р. Х.,
гражданка на РФ, родена на *** г., с постоянен адрес в Руската Федерация,
***, сумата в общ размер от 860.85лв., представляваща направените по
делото разноски, сбор от следните суми: сумата от 50.00 лева за заплатена по
делото държавна такса, сумата от 600.00лв. за адв.възнаграждение, сумата от
9.85лв. за разходи за покана, сумата от 201.00 лв. за превод на доказателства.
От фактическа страна е било изяснено от страна на решаващия съд,
че С. Т. Ш. и съпругата му Л. Р. Х., се легитимират като собственици на
недвижим имот в Р. България, на основание нот. акт 72, том XLVII, дело
2
9878/2015 г. и нот. акт 129, том LXVI, дело 14265/2017 г., а именно: с.о. с
кадастрален идентификатор ***, находящ се на адрес: ***, а съгласно
проектна документация е обозначен като апартамент ***. Имотът е отдаден
под наем на ответника Л. Н. О., по договор от 13.06.2018 година за срок от 60
(шестдесет) месеца, срещу заплащане на наем в размер на 50 (петдесет) лева
месечно и поемане на разходите за разходвани вода, електричество, такси за
поддръжка на общите части.Страните са уговорили правата и задълженията
си, както и хипотезите на база на които всяка една от тях може да прекрати
този Договор.С нормата на чл.16 от него става ясно, че той се прекратява с
изтичането на срока му или с предизвестие от 1 месец.
Видно е от делото, че с писмо с обратна разписка
/вж.л.14/наемодателите са настояли пред О., че следва да освободи имота в
едномесечен срок и че той е получил същото на 07.07.2021 година.Съобразно
приложената документация е видно, че срокът е бил удължен до 10.08.2021
година, но впоследствие О. е отказал да напусне имота и да предаде
владението му върху собствениците.
Също от материалите по делото е видно, че О. е предоставил своето
жилище в град М., Р Федерация под наем на трето лице.
В делото е налична също така и Декларация – съгласие /вж.л.73/, с
което Х. и Ш. предоставят на М. Л. и Л. О. правото да живеят н процесния
имот без ограничение във времето.
За да уважи претенцията, решаващия съд е приел, че доводите за
симулативност, нищожност на Договора за наем са неоснователни.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Налице е предявен осъдителен иск с правно основание чл.233 ал.1 от
ЗЗД, по силата на които въззиваемите искат от въззивника предаване
държането върху недвижими имот – ***, а съгласно проектна документация
е обозначен като апартамент ***.По общото правило в случая тежестта на
доказване лежи върху ищците, които следва да докажат, че са собственици на
веща; че ответника владее веща и че я владее без правно
основание.Ответникът не дължи активно поведение, като в този случай той се
е задоволил с простото отричане правото на ищците да се позоват на
Договора за наем; твърди също, че владее на валидно правно основание –
3
каквото е Декларацията – съгласие на л.73.
Върху иска за предаване на имота е било задължително да се докаже, че
ищците са го придобили на валидно правно основание и те обективират това
обстоятелство с н.а. 67 от 04.08-.2015 година и н.а. 129 от 09.10.2017 година.
Следователно е изпълнено и първото изискване на закона – да се удостовери
по несъмнен начин собствеността на ищцовата страна върху процесния
имот.Не се спори от страните и това е видно от приложените по делото
материали, че въззивника владее същия, но е отделен въпроса дали владее на
правно основание, което е годно да го превърне в наемател.Довода, че е
възникнало валидно наемно отношение и основателен отчасти, защото:
Съобразно чл. 228, ал. 1 ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят да му плати определена цена. T. e. за наемодателя възниква
задължение да предостави на наемателя една вещ за временно ползване,
съответно наемателят се задължава да му плати определена цена. Наемният
договор е уреден от действащото законодателство като неформален,
възмезден и консенсуален договор. Следователно дори и липсата на писмена
форма не е основание да се отрече наличието на облигационна връзка за
наем.И пред двете инстанции страните не оспорват, че по между им е бил
сключен Договор за наем – вж.л.12, те се оспорват нито съдържанието му,
нито положените там подписи.Също не е спорен въпроса, че за изминалия
период от време наемна цена от страна на О. не е била заплащана -
последното обаче е ирелевантно за настоящия спор.
Виждането на настоящия съд по отношение на възражението за
симулация, не се различава от това на решаващия съд, но към неговите
мотиви може да се добави и следното:
Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен
съд, привидни договори са тези съглашения, при които страните нямат
воля да бъдат обвързани, както постановява договора, при което, ако
волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат
привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, то
симулацията е абсолютна, а ако волята на страните е да бъдат обвързани
по начин различен от посочения по сключеното съглашение, то
симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.
4
За да е налице обаче симулация е необходимо по безспорен начин да се
установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани
от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни
последици, настъпването на каквито не са желаели (така: решение №
492/12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2009 г.). Отделно от това един
договор се явява привиден, когато страните са се съгласили, че няма да
си дължат посочените престации, в какъвто смисъл е решение №
163/15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г. Ако страните са се
съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако
са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.В
случая, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на
абсолютна симулация, или поне, че на база на наличните по делото
доказателства тя е останала недоказана. Това означава, че за да твърди
засегнатото лице наличието на симулация, то трябва да посочи какъв
според него действителен договор между страните прикрива
манифестираният от тях привиден договор. В случая никъде не се
съдържат твърдения за наличието на прикрита сделка между страните и
за нейния Х.рактер.Дори да се приеме, че находящата се на л.73 от
делото „Декларация – съгласие“ се явява , т.нар. „начало на писмено
доказателство“ и това да дава възможност да се преодолее забраната за
изслушването на свидетелски показания, то твърдението за наличието
на симулация пак остава недоказано.Това е така, основно защото в
показанията на допуснатия в полза на ответника свидетел, в лицето на
М. А. не се сочат прикритите отношения между страните.Напротив – в
тях се излага твърдото намерение на ищцовата страна да преустанови
отношенията си с ответника.Други доказателства не са били
ангажирани.
Според въззивния съд, и по този повод той споделя виждането на
решаващата съдебна инстанция, не е налице накърняване на добрите
нрави.Съгласно Решение от 22.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 176/2004
г., II о., търговска колегия, докладчик съдията К. Е. „при условията на
пазарна икономика, определянето размера на наема зависи единствено
от търсенето и предлагането, което в никакъв случай не представлява
нарушение на добрите нрави“. Още повече, че в конкретната хипотеза
наемната цена е била определена на база на обстоятелството, че
5
имотите в комплекса са ваканционни и през по – голямата част от
годината остават незаети.
В този ред на мисли ВОС намира, че иска на ищците се явява доказан,
както и че жалбата против решението на ВРС се явява неоснователна.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2074 от 26.06.2022 година, постановено
по гр.дело № 15 736/2021 на ВРС, тридесет и трети състав.
ОСЪЖДА Л. Н. О., род. 21.01.1942 г., гражданин на РФ, с ЛНЧ:
********** , адрес за призоваване: *** ***, да заплати в полза на С. Т. Ш.,
гражданин на РФ, роден на ********** г. в Д., с постоянен адрес в Руската
Федерация, и Л. Р. Х., гражданка на РФ, родена на *** г., с постоянен адрес в
Руската Федерация, ***, сумата в общ размер от 600 / шестотин/,
представляваща извършените по делото пред ВОС съдебно – деловодни
разноски – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основанията, посочени в нормата на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6