Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 31.10.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври март
през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 858 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ, чл.344, ал.3 КТ, вр. чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на И.Д.П., ЕГН ********** ***, против „Балнеологичен център Камена” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,, ул.“Еделвайс“ № 4,
представлявано от изп.директор И.Ш..
Предявени са обективно съединени искове за
признаване на Заповед № 7/11.05.2018г. за незаконосъобразна и извършеното с нея
на осн. чл.328, ал.2 КТ уволнение за незаконно и неговата отмяна;
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както осъждане на
ответника да заплати обезщетение за оставане без работа в период от шест месеца
от 11.05.2018г. до 11.11.2018г. поради незаконно уволнение в размер на 10982.40
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на искова молба
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор
в ответното дружество, което било еднолична собственост на държавата и негов
принципал бил Министъра на здравеопазването. Работел от много години при
ответника на длъжността “главен счетоводител” с НКПД *********. Брутното трудово възнаграждение на ищеца било
1830,40лв. На 11.05.2017г. му била връчена Заповед №7/11.05.2018г., с която
трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.328, ал.2 КТ, която
заповед ищеца отказал да подпише. В мотивите на тази заповед било посочено, че
бил сключен Договор за възлагане управлението с № РД-16-76/21.02.2018г. е И.Ш..
Намира тази Заповедта за прекратяване на ТПО
за незаконосъобразна, тъй като не бил налице предпоставките по чл.328,ал.2 от КТ за това, а именно:
На първо място ищеца не бил служител от
„ръководството на предприятието ” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Кт, тъй като
заеманата от него длъжност, със съответната длъжностна характеристика, не
попадали в клас 1 на „ръководители на предприятието”, а в клас 2 на
„специалисти-стопански и административни” по НКПД-2011.
На второ място, нямало налице и сключване на
Договор за възлагане на управление с И.Ш.. Последната била сключила ДВУ №
РД-16/195/01.06.2017г., спрямо който към 11.05.2018г. бил изтекъл 9 месечния
срок за уволнение на това основание, дори и да се приемело ищеца да част от
ръководството на предприятието. В тази връзка оспорва изложеното в заповедта,
че е сключен нов ДВУ от 21.02.2018г. Настоява се на това, че нямало прекъсване
в изпълнението на функциите по възлагане на управлението от 01.06.2017г. до
21.02.2018г. и след това до 11.05.2018г. На 01.06.2017г. бил назначен от
принципала СД в състав – И.Ш., Р.И. и М.В., който на същата дата избрал за
изп.директор Ш.. Това обстоятелство било и вписано в ТР. На 21.02.2018г. били
освободени от длъжността си в СД Р.И. и М.В. и на тяхно място били назначени А.Г.
и И.К., които на 01.03.2018г. преизбрали за изпълнителен директор И.Ш.. При
което в нито един момент за Ш. нямало прекратяване в изпълнение на функциите по
управление на дружеството и не била заличавана като такава в ТР. Поради това и
счита, че ДВУ № РД-16-76/21.02.2018г. не представлявал обстоятелство, което да
продължи 9 месечния срок на ДВУ от 2017г., за да може Ш. да прекрати ТД на
ищеца на посоченото основание.
Настоява се и на това, че оспорената
уволнителна заповед била издадена при недобросъвестност от страна на
работодателя, тъй като било използвано формално основанието за прекратяването
на трудовия договор. В действителност била предпоставена от обстоятелствата, че
ищцата отказала да подпише незаконно съставени документи /отчети/, и поради
това Ш. решила да я отстрани от работа.
Ищецът твърди още, че в резултат на
уволнението е останал без работа, поради което и работодателят му дължи
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за времето през което е без работа поради
уволнението за периода от 11.05.2018г. до 11.11.2018г. в размер на шест БТВ или сумата от 10982,40лв.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване на Заповед № 7/11.05.2018г. за незаконосъобразна и извършеното
с нея на осн. чл.328, ал.2 КТ уволнение за незаконно и неговата отмяна;
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както осъждане на
ответника да заплати обезщетение за оставане без работа в период от шест месеца
поради незаконно уволнение в размер на 10982.40 лв., ведно със законното лихва
върху тази сума от предявяване на искова молба до окончателното плащане. Иска се и допускане предварително изпълнение
на решението в частта за обезщетението. Претендира разноски.
В
определения срок е постъпили писмен отговор от ответника „Балнеологичен център
Камена” ЕАД , чрез пълномощника адв.Ив.Ц.
на представителя по закон, в които оспорва исковете и счита същите да са
неоснователни. Намира твърдението на ищеца, че не е част от ръководството на
предприятието за неоснователно. В тази връзка сочи, че самата ищца е
представила заедно с исковата молба длъжностната си характеристика. От тази
длъжностна характеристика било видно, че тя попада несъмнено в категорията на
служителите от ръководството на предприятието. Второто претендирано основание
за отмяна на уволнението е, че били изминали повече от 9 месеца от сключването
на договор за възлагане на управление с изпълнителния директор, също намира за
неоснователно и не съобразено със закона. Твърди, че било взето решение на
принципала, с протокол № РД-56 от 16.02.2018 г., според което договорът за
управление с предишния Съвет на директорите бил прекратен на 16.02.2018г.,
когато бил избран нов Съвет на директорите, с който бил сключен договор за
възлагане на управление № РД-16-76 от 21.02.2018г. Без значение било, че
единият от членовете на Съвета на директорите бил преизбран.
Тъй
като правилата за работа на Съвета на директорите са установили регламент за
вземане на решения за освобождаване на ръководителите на основните звена,
представя копие от Правилата за работа на Съвета на директорите и протокол на
Съвета на директорите от 10.05.2018 г.
Въз основа на горното се иска отхвърляне на
предявените искова. Претендира и разноски.
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Р.П., поддържа изцяло исковете по
чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с подробни съображения в писмена защита.
В
с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Ц., оспорва исковете подържа
възраженията си. Иска отхвърляне на исковете с подробни съображения в защита.
Съдът
като взе предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните и не спорят, а и от
представените ТД № 11/22.06.2011г., както и направени записвания в Трудова
книжка на ищеца (л.43) се установява между ищеца И.Д.П. и „Балнеологичен център
Камена” ЕАД –Велинград да е съществувало
трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този
ТД и до прекратяването, ищеца да е работил по безсрочен трудов договор, както е
заемал длъжността “главен счетоводител ”. В самия ТД е посочено, че длъжността “главен
счетоводител ” е с шифър по НКП 2411 6002, а категорията на персонала е
„работник“.
От
представената Длъжностна характеристика за длъжността “главен счетоводител”,
връчена на ищеца П. срещу подпис, е видно за тази длъжност да се отнася код по
НКПД 2411 6002 с клас „специалист“.
Със
Заповед № 7/11.05.2018г.№ РД-05-556/31.10.2017г. (л.4) на изп.директора Ш. на
ответното дружество „Балнеологичен център Камена” ЕАД, на основание чл.328, ал.2
от КТ – поради сключен договор за управление и контрол № РД-16-76/21.02.2018г.,
е прекратено трудовото правоотношение на И.Д.П. за длъжността “главен
счетоводител ”, считано от 11.05.2018г.
Тази
заповед е връчена на ищеца И.П. на 11.05.2018г., при отказ за получаването й
удостоверен с трите имена и подписи на двама свидетели.
Неоснователни
съдът намира възраженията на ищеца, че уволнителната заповед е законосъобразна,
понеже заеманата длъжност “главен счетоводител” не била такава от категорията
„ръководители на предприятието“, а в клас 2 „специалист –стопански и
административни“, при което и ищеца не бил от ръководството на предприятието.
Дори и в трудовия договор да е посочено, че за тази длъжност кода НКПД е 2411
6002, и по класификатора този код да се отнася за специалисти, то според
Длъжностна характеристика основните задължения са – ръководи, организира
осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол; ръководи и организира счетоводната отчетност;
предлага за назначаване и и за повишаване квалификацията на счетоводните кадри,
отговаря за състоянието на финансовата дисциплина; участва в разработването на
вътрешните нормативни документи в предприятието; утвърждава фирмената
счетоводна политика и/или нейната промяна; подписва заедно с изп.директор
всички документи от финансово-имуществен характер. Така според основните задължения за заеманата
длъжност “главен счетоводител”, които са
свързани основно с организация,
ръководство и контрол на финансови операции, определено тази длъжност е
ръководна такава. Именно поради характера на възложената работа и поради това ищцата де е била пряк
ръководител и на нейно подчинение са били служителите на счетоводството, то
длъжност “главен счетоводител” е част от ръководството на предприятието. И като
такава за нея е приложима разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, предвиждаща
прекратяване на договора на служителите от ръководството на предприятието
поради сключването на договор за управление на предприятието.
Основно
страните спорят по обстоятелството дали е бил сключен нов Договор за управление
от 21.02.2018г. между принципал Министъра на здравеопазването и изп.директор Ш.,
по силата на който на Ш. е възложено да
изпълнява длъжността директор на ответното дружество и да го представлява и
ръководи. Ищеца счита, че такъв нов договор не бил сключван, тъй като изп.директор
Ш. е продължила да заема същата длъжност, която е заемала още при сключване на ДВУ
№ РД-16/195/01.06.2017г.
С
решение на принципала, взето с Протокол № РД-16 -56/16.02.2018 г., на основание
чл. 19, т. 7 от договор № РД-16-195/01.06.2017г., предсрочно е променен
персоналният състав на лицата, на които е възложено управлението на дружеството,
като са освободени от СД лицата И.Ш., Т.Б. и Р.П., и е определен нов състава на
членове на съвета на директорите,
включващ И.Ш., А.Г. и И.К.. Според т. 3 от същото решение е следвало да се
сключи в 7-мо дневен срок нов договор за възлагане на управление на „Балнеологичен
център Камена“ ЕАД-Велинград с новоназначения съвет на директорите.
Видно
от представения Договор № РД 16-76/21.02.2018г. за възлагане управлението на ЕАД „Балнеологичен център
Камена“ -Велинград с държано имущество, въз основа на горното решение на
принципала, между министъра на здравеопазването от една страна и И.Ш., А.Г. и И.К.
/членове на съвета на директорите/, е сключен договор за възлагане на
управлението на ответното дружество за срок от 3 години, считано от
21.02.2018г.
Така
с новия Договор
№ РД-16-76/21.02.2018г. за възлагане
управлението, управлението на
дружеството е възложено на новите членове на съвета на директорите.
С протокол №1/01.03.2018г. съветът на
директорите, спазвайки решението на принципала, е избрал И.Ш. за изпълнителен
директор на дружеството на основание чл. 244, ал. 2 и ал. 4 ТЗ и § 1а от
Наредба № 9 от 26.06.2000 г.
Според чл.5, т. 2 и 3 от ДВУ от 21.02.2018г.
Съвета на директорите разработва и представя на приниципала програма за
дейността на дружеството за целия срок на управление, както и за всяка година
от него в двуседмичен срок от сключването му. Че такива програми са били
представени от СД се установява от писмо за представянето им с вх.№
91-00-100/20.09.2018г. на Министерството на здравеопазването.
По
делото са представени и ДВУ № РД-16-195/01.06.2017г., сключен между принципала
Министъра на здравеопазването и СД в състав И.Ш., Р.И. и М.В., с който е
възложено управлението на ответното дружество за срок от 3 години. С протокол
№1/9.08.2017г. този съветът на директорите е избрал И.Ш. за изпълнителен
директор на дружеството.
С
договора за управление по смисъла на чл.
328, ал. 2 КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага
на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена
стопанска цел. Обемът правомощия на управителя се определя от мандата, който му
е възложен да изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този
мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му се
определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт съдържа
уредба, която следва да се съобрази, в т. ч. и относно максималния срок, за
който може да се сключи такъв договор /напр. - чл. 26 от Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала, чл. 63 ЗЛЗ, чл. 171 ЗГ и др./. С оглед променливостта на
икономическите фактори, принципалът е свободен в преценката си за времето, в
което следва да се постигне изпълнение на съответния икономически резултат,
респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-кратък или
по-дълъг срок от време.
Право
да приложи специалното уволнително основание по
чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за
възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в определения срок,
срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат.
От
тези доказателства действително се установява, че изпълнителния директор на
ответното дружество е бил все И.Ш., която е избрана за такъв от СД по ДВУ №
РД-16-195/01.06.2017г., както и от СД по новия ДВУ № РД-16-76/21.02.2018г. Това
обстоятелство обаче няма отношение към спазване срока от 9 месеца, през който
може да бъде упражнено от работодателя правото на прекратяване на трудов
договор по чл.328, ал.2 от КТ. Това така, тъй като срока от 9 месеца започва да
тече от датата на сключване на ДВУ.
Правото
на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ -
поради сключен договор за управление възниква за работодателя тогава и само
тогава, когато е сключен нов договор за управление с нов управител /директор/
на предприятието, с който на новия ръководител са поставени за изпълнение нови
задачи, съобразно които и за да ги изпълни може да подбере екипа си, респективно
да прекрати ТД на служител, изпълняващ ръководни функции. А самото прекратяване
на трудовия договор на такъв е ограничено със срок от 9 месеца от дата на
сключване на новия Договор за управление.
До
колкото в самата обжалвана заповед е посочено, че трудовия договор на ищеца се
прекратява поради сключен ДУ на 21.02.018г., а уволнителната заповед е връчена
на 11.05.2018г., то тази заповед е била издадена и в 9-месечния срок, посочен в
закона.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения
съдът формира и правните си изводи.
Договорът
за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на
уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.
Следователно, фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и при договор за
управление сключен за какъвто и да е срок, щом са налице всички останали
предпоставки - с договора за управление да е поето задължение за постигане на
определен стопански резултат; служителят, чийто трудов договор се прекратява,
да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
КТ; правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване
изпълнението на новия договор за управление.
В
създадената по приложението на нормата на
чл. 328, ал. 2 КТ практика на ВКС се приема, че е без значение дали
договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор
за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се
съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между
тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния
управител. За законността на уволнението по
чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се
прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на
работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на
новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен
фактическият състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да
може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да
прекрати договорната връзка при условията на
чл. 328, ал. 2 КТ. Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в
случая специални норми /чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ, чл. 24 и сл. от ПРУПДТДДУК.
В
случая е налице сключен нов ДВУ№ РД-16-76/21.02.2018г. с нов Съвет на
директорите. Обстоятелството, че единия от членовете на СД е същия както по
предходния ДВУ от 2017г. не променя факта на сключване на нов договор за
управление. Във връзка с новия ДВУ е налице бизнес програма за управление на
дружеството. Без значение за законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е обстоятелството, че
единия от членовете на СД, който е и определен за изпълнителен директор е
същото лице, тъй като новото му избиране за изп.директор е направено от новия СД и във връзка с новия
ДВУ от 2018г. Ищецът ато „Главен счетоводител“ е заемал ръководна длъжност в
дружеството по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Право работодателят да
прекрати трудовото правоотношение със служителя при условията на чл. 328, ал. 2 КТ е осъществено в срок до 9
месеца от датата на сключването на новия договор за възлагане на управлението.
Напълно
неоснователни съдът намира и съображенията на ищеца, че уволнителна заповед
била издадена при недобросъвестност от страна на работодателя, тъй като било
използвано формално основанието за прекратяването на трудовия договор. В
действителност била предпоставена от обстоятелствата, че ищцата отказала да
подпише незаконно съставени документи /отчети/. Данни за това ищеца да е
отказал да подпише някакви документи по делото няма. Единствено в тази връзка е
представена Докладна записка на изп.д-р Ш. до СД на ответното дружество. Видно
от нея предложението за прекратяване на трудовия договор на ищцата е направено
във връзка с професионалните възможност на главния счетоводител да упражнява
възложените функции по ръководство, организация и контрол на финансовия сектор
и най-вече за доверието между него и ръководителя, на когото е пряко подчинен.
И тъй като именно тези въпроси са от значение за изпълнение на ДВУ, то и поради
това е предвидена възможността по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудов
договор при сключване на нов договор за управление.
Поради
което обжалваната Заповед № 7/11.05.2018г. е законосъобразна и като такава не подлежи на
отмяна. А с оглед законността й, то и уволнението е законосъобразно извършено
от работодателя, а предявените от ищеца обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 - т. 3 от КТ, са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
С
оглед изхода от спора ищеца няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.,
На осн. чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода от
спора, ответника, който е представляван от адвокат има право на разноски.
Такива са претендирани и са представени доказателства за направени разноски в
размер на 1680лв., съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ищеца е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ответника. По което съдът
намира следното: Съгласно чл.7, ал.1 от НМРАВ по искове за отмяна на уволнение
и възстановяване на работа, минималното адв. възнаграждение е не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2.
Минималната за страна раб.заплата от 01.01.2018г. е 560лв. При което за
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ минималното адв. възнаграждение е именно
560лв. Иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е с цена 10982.40 лв. Съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от НМРАВ при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3
% за горницата над 10 000 лв. Тоест при тази цена на иска минималното адв.
възнаграждение е 859,47лв. Или общо за трите иска минималното възнаграждение е
1419,47лв. Договорените и платено от ответника разноски за адв. възнаграждение
в размер на 1680лв. надхвърлят с повече от 250лв. минималния размер. Делото не
е с правна и фактическа сложност и по него са проведени две заседания, при
което и действията на пълномощника на ответника са концентрирани в подаване на
отговор и изпълнение на задължения по чл.190 ГПК. Ето защо и съдът намира за
необоснован размер на разноски за адв.възнаграждение над предвидения
минимум по НМРАВ. Ето защо и
възражението за прекомерност е основателно, а на ответника ще се присъдят
разноски в размер на минималното възнаграждение или в случая 1419,47лв., които
ще се осъди ищеца да му заплати.
По
изложените съображения, Велинградски районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.Д.П., ЕГН ********** ***,
против „БАЛНЕОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – КАМЕНА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул.“Еделвайс” №4, представляван от И.Ш., по чл.344,
ал.1 -3 КТ - за признаване на Заповед №
7/11.05.2018г. за незаконосъобразна и извършеното с нея на осн. чл.328, ал.2 КТ
уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, както осъждане на ответника да заплати обезщетение за
оставане без работа в период от шест месеца от 11.05.2018г. до 11.11.2018г.
поради незаконно уволнение в размер на 10982.40 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на искова молба до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН ********** ***, да заплати на БАЛНЕОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР –
КАМЕНА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул.“Еделвайс” №4, СУМАТА от 1419,47лв.
/хиляда четиристотин и деветнадесет лева и 47 ст./, разноски по производството
за адв. възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на
която е обявено на страните изготвянето на решението – 08.11.2018г., а копие от
същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)