№ 281
гр. Велико Търново, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000288 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 32 от 04.06.2021г. по т.д. № 148/ 2021г. по описа на
Русенски окръжен съд, е потвърден отказ № 20210507170547-2/ 13.05.2021г.
на ДЛР при АВ към МП, постановен по заявление вх.№20210507170547/
07.05.2021г. на „Инфрабулимпекс“ ООД-гр.Русе и е осъдено това дружество
да заплати на АВ направените по делото разноски в размер на 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от
„Инфрабулимпекс“ ООД-гр.Русе чрез адв.К.Х., в която сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон, по изложени за това доводи. Сочи, че ОС-Русе въобще не е разгледал
първото и основно възражение на дружеството, че са му били дадени
указания само за представяне на актуален дружествен договор със заличени
лични данни, но не и други указания-за представяне на решение на
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала в писмена
1
форма с нотариална заверка на подпис и съдържание. Съдът е разгледал по
същество посоченото от ДЛР допълнително основание за отказа-липсата на
цитираното решение на наследниците, като не е съобразил, че не са давани на
заявителя указания в тази насока, като едва след провеждане на процедурата
по отстраняване на нередовностите и то ако същите не са отстранени, следва
да се постанови отказ. Счита и че изложените от ОС-Русе мотиви по
същество, свързани с това допълнително основание, също са неправилни и в
противоречие с материалния закон. Счита, че след като при трима
наследници на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството,
само двама от тях са изразили желание да продължат дейността на
дружеството, а третият изрично е заявил, че не желае да стори това, то този
наследник е наследил 1/3 от дружествените дялове и това е породило за него
определени имуществени права-да получи паричната им равностойност/, но
не е станал съдружник, нито пък като такъв е сключил договора, по силата на
който да ги прехвърли на останалите двама наследници. Сочи, че след като
този наследник не е станал съдружник, то той не следва и да прехвърля
дружествени дялове, тъй като не притежава такива. Моли въззивният съд да
отмени решението на РОС и да постанови друго, с което да отмени
обжалвания отказ на ДЛР към АВ по заявлението по партидата на
дружеството. Претендира разноски за двете инстанции за ДТ и адв.хонорар.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника
по нея Агенция по вписванията , чрез юрисконсулт И. К. Счита жалбата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде потвърдено
атакуваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и възразява срещу
претендирани разноски за адв.възнаграждение.
Производството по делото е образувано и въз основа на частна жалба
от адв.К.Х., пълномощник на „Инфрабулимпекс“ ЕООД-гр.Русе, срещу
определение № 175 от 07.07.2021г. по т.д. № 148/ 2021г. по описа на ОС-Русе,
с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на
решение № 32 от 04.06.2021г. по т.д. № 148/ 2021г. на ОС-Русе в частта за
разноските. Моли същото да бъде отменено и да бъде уважено искането на
дружеството-жалбоподател за изменение на решението в частта за
разноските, като бъдат отменени присъдените в полза на АВ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. по изложени за това
2
доводи. Счита, че след като това производство е охранително такова, то
съобразно чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр.чл.541 ГПК не следва да се присъждат
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
ответника по нея Агенция по вписванията , чрез юрисконсулт И. К. Счита
жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде
потвърдено атакуваното определение. Сочи, че по арг. на чл.25 ал.6
ЗТРРЮЛНЦ в производството по обжалване на отказите, постановени от
ДЛР, се присъждат разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на жалбата.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът
намира същите за неоснователни.
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството
с ограничена отговорност / в случая ЕООД/, а правото на членство е
3
регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в
разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените
дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял.
Съгласно чл. 157 ал.1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от
едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено
друго или наследниците не поискат да продължат дейността, в настоящшия
случай само двама от тримата наследници са поискали да продължат
дейността на дружеството. В нормата на чл.129 ал.1 ТЗ /относима и за ЕООД/
е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за
прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение
между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД,
респ.-ЕООД, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е
единствено дружественият дял, който извод произтича не само от
характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от
същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация
на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника.
Фаектът, че един от наследниците не желае да участва като съдружник и да
продължи дейността на дружеството не го лишава от правото да прехвърли
дружествените дялове на останалите наследници, в случай, че същите желаят
да придобият и неговите дялове. Т.е. за прехвърляне на дружествени дялове
/придобити по наследство/ не е необходимо прехвърлителят да има
качеството на съдружник, в каквато насока са твърденията на
жаалбоподателя, и предвид на това е несъстоятелно и становището му, че
щом този наследник не е съдружник, то той няма и задължение да прехвърля
дружествените дялове, а те автоматично се придобиват от останалите
наследници. Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо
събитие /смърт на съдружник/ за разлика от прехвърлянето на дяловете, което
е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен
характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не
преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в ООД
/респ.-ЕООД/ имуществените му права - дяловете на капитала се наследяват,
но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете
като трето лице за дружеството, като наследяването има значение само на
придобивно основание за дяловете от капитала. Притежаването на дялове по
наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на
4
дяловете по реда на чл.125 ал.3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за
съдружник, както е в случая, или да се разпореди с тях като ги прехвърли на
другите наследници при спазване на формата за действителност. Ако
наследникът се разпореди с дяловете в полза на лице, което е съдружник в
дружеството, то приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове,
независимо от волята на Общото събрание. В случая липсват представени
доказателства за извършена такава разпоредителна сделка, по силата на която
единият от тримата наследници /който не желае да участва в дейността на
дружеството като съдружник/ прехвърля на останалите двама своята чат от
наследените имуществени права-дружествени дялове, така че, същите да са
придобили и да притежават посочените от тях в договора за учредяване на
ООД по 400 дяла, представляващи общо 100% от капитала на дружеството.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че жалбата срещу
отказа на длъжностното лице по регистрацията към АВ е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложеното и
предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата
пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Неоснователна е и частната жалба срещу определението на ОС-Русе
по чл.248 ГПК. Съгласно чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата /по
обжалване на отказа на ДЛР/ съдът присъжда разноски на страните по реда на
ГПК. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт; размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В настоящия случай същото е
законосъобразно определено, в съответствие с цитираните норми. С оглед
изложеното, следва жалбата срещу това определение да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 04.06.2021г. по т.д. № 148/ 2021г. по
описа на Окръжен съд-Русе.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 4903 от 30.07.2021г.,
подадена от „Инфрабулимпекс“ ЕООД-гр.Русе срещу определение № 175 от
07.07.2021г. по т.д. № 148/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Русе.
ПОТВЪРДЖДАВА определение № 175 от 07.07.2021г. по т.д. № 148/
2021г. по описа на Окръжен съд-Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6