№ 1174
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.222,ал.2 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, обнародван ДВ бр.114 от 30.12.1999г., в
сила от 31.01.2000г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на Р. А. Ц., подадена срещу наказателно
постановление №Р-10-42, издадено на 17.03.2022година от заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание
чл.221,ал.1,т.4 ЗППЦК - актуална редакция на разпоредбата, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от
18.07.2020г., й е наложено административно наказание “глоба”, в размер 7
000лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.114б,ал.1
вр. ал.2 ЗППЦК - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 18.07.2020г.,
изразило се в това, че като е имала задължение, в качеството на избран член
на Съвета на директорите на “********”АД - публично дружество, в 7-дневен
срок от избирането да декларира пред регулирания пазар, на който са
1
допуснати до търговия акциите на дружеството, информацията по
чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦК, конкретно считано от 14.06.2021година, когато е
било проведено Общо събрание на акционерите на публичното дружество, на
което е бил направен изборът и не по-късно от 21.06.2021година,
включително, като не е сторила това, е осъществила състава на вмененото й
административно нарушение на 22.06.2021година, т.е. в деня, следващ
крайната дата на срока, в град София.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.59,ал.2 ЗАНН -
редакцията на последната разпоредба след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Жалбоподателката се позовава на допуснати нередовности, имащи характер
на съществени процесуални нарушения в рамките на
административнонаказателното производство, свързани с неправилност при
посочване датата на извършване на вмененото нарушение, съпоставено с
датата на вписване на обстоятелството по избора на Ц. като член на Съвета на
директорите на публичното дружество в ТРРЮЛНЦ и на нарушени
изисквания при реализирането на процедурата по съставяне на процесния акт
за установяване на административно нарушение, от гл.т. участвалите в
същата лица. Оспорва и материалноправната обоснованост на
административнонаказателното обвинение, с позоваване на липса на вина, но
основните съображения са насочени към обосноваване на “маловажност” по
смисъла на чл.28 ЗАНН, дори и да се приеме формално осъществен състав на
административно нарушение. Отправя и искане за присъждане на
направените деловодни разноски.
Защитникът на жалбоподателката - адвокат А. К., легитимирана с
пълномощно, приложено като лист 11 от делото, в съдебно заседание
поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
позовавайки се на съображенията, подробно развити в жалбата, които счита,
че кореспондират с разписаното в относимите и приложими по казуса
нормативни правила, със събраните доказателства в рамките на формираната
доказателствена съвкупност и със становището, възприето в съдебната
2
практика. Изрично заявява, че не се поддържа искане за присъждане на
деловодни разноски при благоприятен за административнонаказаното лице
изход на делото пред районния съд.
Пред съда административнонаказаната Р. А. Ц., в процесуалното
качество на жалбоподател, редовно призована, не се явява лично.
Представителят на въззиваемата страна, с приложено по делото
пълномощно, в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, изразявайки
становище за несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано
като административно нарушение, за което законосъобразно и правилно, при
коректно прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на санкционираното лице, включително при коректна индивидуализация на
наложеното административно наказание, обосновавайки в същото време
неоснователност на доводите от защитната теза на жалбоподателката, с
депозирането на “писмени бележки” /лист 52-53 от делото/. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при
благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, а в същото време прави
възражение за прекомерност на претендирано от жалбоподателката и нейната
защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от Ц. деловодни
разноски и в случай, че делото се реши в полза на
административнонаказаната.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становищата на представляващите страните,
изразени в хода и за нуждите на образуваното съдебно производство и обсъди
събраните по делото доказателства и налични материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
По делото няма спор, че към 2021година съществувал, надлежно
3
регистриран, правен субект с фирма/наименование “********”АД, ЕИК
*****, както, че правният субект бил вписан като публично дружество в
регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден
от КФН. При това положение, относими към дейността на дружеството,
включително към тази на физическите лица, стоящи зад дейността на
дружеството - членове на управителните и контролни органи на същото, били
разпоредбите на ЗППЦК, както и на актовете по прилагането му, като
конкретно и на основание предвиденото в разпоредбата на чл.114б ЗППЦК,
членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество,
неговият прокурист и лицата, които пряко или непряко притежавали най-
малко 25 на сто от гласовете в Общото събрание на дружеството или го
контролирали, били длъжни да декларират пред управителния орган на
публичното дружество, както пред КФН и регулирания пазар, където били
допуснати до търговия акциите на дружеството, определена информация,
посочена в чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦК, при изпълнимост на задължението в 7-
дневен срок от избора - за членовете на управителните и контролните органи
и прокуриста на вече вписано като публично дружество.
С форма “Протокол от Общо събрание на акционерите”, ведно с
приложение, представена според нормативните правила в КФН, конкретно
чрез единната електронна система на представяне на информация на КФН по
електронен път - E-REGISTER KFN, вх.№10-05-3263 от 14.06.2021година,
надзорният орган бивал уведомен за проведено на същата дата Общо
събрание на акционерите на публичното дружество “********”АД,
включително за взетите решения, в т.ч. и видно от протокола от Общото
събрание - избиране на жалбоподателката Р. А. Ц., ЕГН **********, за нов
член на Съвета на директорите на публичното дружество. За Ц. и считано от
14.06.2021година - датата на избирането й с решение на Общото събрание на
акционерите за член на управителния орган на публичното дружество
“********”АД, се активирало произтичащото от разпоредбата на чл.114б,ал.1
ЗППЦК, чийто адресат се явявала, задължение за деклариране пред
управителния орган на публичното дружество, но още пред КФН, а и пред
регулирания пазар, където били допуснати до търговия акциите на
дружеството, на информация, конкретно за юридическите лица, в които
притежавала пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в Общото
събрание или върху които имала контрол; за юридическите лица, в чиито
4
управителни или контролни органи участвала, или чиито прокурист била; за
известните й настоящи и бъдещи сделки, за които считала, че може да бъде
призната за заинтересовано лице, като вмененото задължение, от гл.т.
точност на изпълнение и било обвързано със срок, предвиден в разпоредбата
на чл.114б,ал.2 ЗППЦК - 7-дневен от избирането, в календарни дни, който в
случая и според правилата за броене на сроковете, започвал да тече от
15.06.2021година и изтичал на 21.06.2021година - понеделник, работен и
присъствен ден.
От своя страна длъжностни лица при КФН, сред които В. С., в рамките
на служебните си задължения извършвали регулярни проверки в хипотезата
на т.нар. “дистанционен надзор”, на поднадзорните на КФН лица - публични
дружества, както на членовете на техните управителни и контролни органи,
от гл.т. приложимите към дейността законови и подзаконови нормативни
актове, с акцент спазване на правилата, разписани в ЗППЦК, като в случая и
на база постъпилата чрез E-REGISTER KFN информация, в частност тази за
новоизбрани членове на управителния орган на “********”АД, с решение на
Общото събрание на акционерите от 14.06.2021година, освен че било
проследено по водените от КФН регистри, подаването от страна на
жалбоподателката, като адресат на задължението по чл.114б,ал.1 ЗППЦК, на
подлежащата на деклариране пред КФН информация и то в срока по
чл.114б,ал.2 ЗППЦК, това било сторено и от гл.т. изпълнение на
задължението по чл.114б,ал.1 вр. ал.2 ЗППЦК и пред регулирания пазар, в
случая пред “БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА”АД /”БФБ”АД/, където били
допуснати до търговия акциите на “********”АД като публично дружество, в
последния случай чрез отправено писмо-запитване, изх.№РГ-02-1-
165/15.07.2021г. по описа на КФН. При наличен отговор, изх.
№760/16.07.2021г. по описа на “БФБ”АД, вх.№РГ-02-1-165/16.07.2021г. по
описа на КФН, видно от който в “БФБ”АД нямало постъпила декларация по
чл.114б ЗППЦК от Р. Ц., в качеството на избран член на Съвета на
директорите на “********”АД, на свой ред била направена констатация за
неизпълнение на нормативно задължение, поради което до жалбоподателката
била отправена покана с писмо, изх.№РГ-05-1329-6/14.09.2021г. по описа на
КФН, да се яви в сградата на надзорния орган за образуване на
административнонаказателно производство чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Така изпратената по
5
електронен път, но и по пощата, с известие за доставяне /обратна разписка/,
кореспонденция, била получена от адресата, съответно и съобразявайки се със
същата, надлежно ангажиран от жалбоподателката Ц. пълномощник се явил в
КФН на 27.09.2021година, като в негово присъствие, на последната посочена
дата, срещу Ц. било образувано административнонаказателно производство,
конкретно със съставянето от В. С., в присъствието на колегите й - Камелия
Данаилова и Марина Кожухарова-Лазарова, на акт №Р-06-833/27.09.2021г., за
установяване на административно нарушение по чл.114б,ал.1 вр. ал.2 ЗППЦК,
от фактическа страна деянието описано като изразило се в това, че към
22.06.2021година, в град София, Р. А. Ц., в качеството на нов член на
управителния орган /Съвет на директорите/ на “********”АД - публично
дружество, не е изпълнила задължението да декларира пред регулирания
пазар, в случая пред ”БФБ”АД, където били допуснати до търговия акциите
на “********”АД, определената в чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦК, информация,
срокът за което е бил 7-дневен, считано от избора, в случая считано от
14.06.2021година - датата на решението на Общото събрание на акционерите
на публичното дружество за избор на Ц. за нов член на Съвета на
директорите, като срокът е започнал да тече от 15.06.2021година и е изтекъл
на 21.06.2021година, включително, но нормативно предвидената информация
в случая не е била декларирана от задълженото лице и към времето на
образуването на административнонаказателното производство. Така съставен,
актът бил предявен, подписан и препис от него бил предоставен на
пълномощника на Ц., присъствал в самата процедура по съставянето на акта,
отново на 27.09.2021година. Ц. изпълнила задължението за деклариране пред
“БФБ”АД на информацията по чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦК, на
29.09.2021година, въпреки че в срока по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.44,ал.1
ЗАНН, не се възползвала от правото на писмени възражения по акта.
Независимо от всичко, въз основа на акта, на 17.03.2022година заместник-
председател на КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната
дейност”, издал атакуваното наказателно постановление №Р-10-42, с което
била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Р. А.
Ц., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 7 000лв., на
основание чл.221,ал.1,т.4 ЗППЦК, за осъществения състав на
административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна по
идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
6
неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата,
възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на
свидетел е разпитана актосъставителката В. С., както са приобщени писмени
материали - пълномощно, легитимиращо представителната власт на лицето,
участвало в процедурата по образуване на административнонаказателното
производство от името на жалбоподателката, номенклатура на КФН за
подлежащата на предоставяне при надзорния орган информация по
електронен път, разпечатка от E-REGISTER KFN, ведно с приложение,
представляващо подадена при надзорния орган информация, вх.№10-05-3263
от 14.06.2021година, а именно протокол от редовно Общо събрание на
акционерите на “********”АД, проведено на 14.06.2021година, писмо, изх.
№РГ-02-1-165/15.07.2021г. по описа на КФН, адресирано до представляващия
“БФБ”АД, изпратено по електронен път и по пощата, включително с
материали, потвърждаващи получаването на кореспонденцията при адресата,
отговор, изх.№760/16.07.2021г. по описа на “БФБ”АД, вх.№РГ-02-1-
165/16.07.2021г. по описа на КФН, писмо-покана, адресирано до
жалбоподателката, за образуване на административнонаказателно
производство, изх.№РГ-05-1329-6/14.09.2021г. по описа на КФН, изпратено
по електронен път и по пощата, включително с материали, потвърждаващи
получаването на кореспонденцията при адресата и заповед №З-
181/12.07.2021година на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, имаща отношение към
установяване компетентността на актосъставителя, наред с които и
приложени в хода на съдебното производство - приложена с жалбата справка
по данните в ТРРЮЛНЦ, отразяваща актуално към 28.04.2022година,
състояние на “********”АД /лист 12-15 от делото/, служебно направена,
конкретно на 06.10.2022година, справка от ТРРЮЛНЦ, за актуално състояние
на “********”АД, в т.ч. с проследяване извършените и вписани промени в
състава на управителния орган /Съвета на директорите/ на дружеството /лист
16-19 от делото/, още приложени от въззиваемата страна с молба, вх.
№227671/25.10.2022г. по описа на СРС, Обща регистратура, трудови договори
на ангажираните в процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, актосъставител и двама
свидетели по акта, установяващи, че всяко от лицата е било служител на
7
надзорния орган към 27.09.2021година /лист 34-38 от делото/ и предоставена
от защитата, разпечатана на хартиен носител, информация от електронен
портал EXTRI, включително такава, установяваща изпълнение от страна на
жалбоподателката на задължението, във връзка с което е била санкционирана,
конкретно на датата 29.09.2021година /лист 40 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т.
естество на констатираното нарушение и начин на установяване, съдът счита,
че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, а
същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните
гласни доказателства чрез показанията на разпитаната свидетелка,
непосредствено ангажирана с образуването на
административнонаказателното производство, но още с извършването на
проверката, съдържателно с проверената информация, въз основа на която са
били направени, отново от самата свидетелка, констатациите, стоящи в
основата на административнонаказателното обвинение, обсъдени
самостоятелно, но и във връзка с писмените материали, приобщени като
писмени доказателства, установяват достатъчно убедително и еднопосочно
гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда, не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата.
Само за прецизност на изложението следва да бъде отбелязано освен
това, че още с подаването на жалбата, а и в хода на съдебното производство,
санкционираното лице е изразило несъгласие с атакуваното наказателно
постановление, но е сторило това по начин, а именно с позоваване на
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закони, но по
същество посочените от органите на административнонаказателното
производство фактически констатации не са били оспорени.
Именно при това положение, от формираната доказателствена
съвкупност, според съда става недвусмислено ясно как е било установено
самото нарушение, въз основа на какви обективни факти е била приета датата,
8
считано от която, а и явявайки се адресат на изискването, обективирано в
разпоредбата на чл.114б,ал.1 ЗППЦК, жалбоподателката е разполагала със
срок от 7календарни дни да декларира и то пред ”БФБ”АД, явяваща се
регулирания пазар, където са били допуснати до търговия акциите на
“********”АД като публично дружество, определена информация, в обем,
очертан в разпоредбата на чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦК, съотв. началният и
краен моменти на 7-дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл.114б,ал.2
ЗППЦК, като на плоскостта на казуса се оказва, че нормативното задължение
не просто не е било изпълнено в срок от жалбоподателката спрямо датата на
образуване на административнонаказателното производство, а изобщо не е
било изпълнено, при положение, че жалбоподателката изобщо не е била
декларирала пред регулирания пазар информацията по чл.114б,ал.1,т.1-3
ЗППЦК към времето на съставянето на акта за установяване на нарушението,
а доколкото е сторила това при вече образувано административнонаказателно
производство, видно от разпечатка на хартиен носител на информация от
електронен портал EXTRI, на 29.09.2021година, съставът намира, че това е
относимо към преценката за тежестта на конкретното деяние, но не и за
съставомерността на стореното, от гл.т. признаци от обективната и от
субективната страна на вмененото административно нарушение.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение,
че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице по
пощата, с известие за доставяне /обратна разписка/, на 18.04.2022година, а
жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган на
28.04.2022година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това
тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана
досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
9
съдът, в разрез с доводите от защитната теза, не констатира процесуални
нарушения, притежаващи характеристиките съществени, в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и
издаването на атакуваното наказателно постановление, е станало при
спазване на предвидените в ЗППЦК и в ЗАНН срокове, като органите на
административнонаказателното производство в нужната степен пълно, ясно,
точно, а и при съответност, са оформили съдържанието на акта и на
наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на
санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно
реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по
жалба срещу наказателното постановление, както и за разкриването на
обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че сроковете по
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса са били
спазени, доколкото принципно положение, при това последователно и трайно
възприето в съдебната практика е, че преценката относно правилното
прилагане на цитираните нормативни разпоредби, е обусловена преди всичко
от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен състав на
административно нарушение, каквато обективна констатация от страна на
надзорния орган е могла да бъде направена едва след предоставянето на
информацията от “БФБ”АД, като в този случай, считано от датата на отговора
- 16.07.2021година, актът за установяване на административно нарушение от
27.09.2021година, в случая без съмнение се явява съставен още в рамките на
краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН, а и в 2-годишния от
извършването на нарушението, респ. от последната посочена дата -
27.09.2021година, спрямо датата 17.03.2022година и атакуваното наказателно
постановление е било издадено в 6-месечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН.
Съдът не възприема аргументите от защитната теза за неспазени
изисквания по чл.42,т.3, т.4 и т.5 /нова ал.1,т.3, т.4 и т.5/ ЗАНН, както по
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, констатирайки преди всичко, че както в акта, така и
в наказателното постановление, органите на административнонаказателното
производство са посочили в дължимата и нужна пълнота релевантните факти,
от гл.т. преценка за съставомерност на деянието, в съответствие с което
описание, а и коректно е била очертана и юридическата формулировка на
10
вмененото на жалбоподателката деяние, оценено като административно
нарушение, при това при спазване на принципа за идентичност между
съдържанието на акта и на наказателното постановление. Посочено е било
качеството на лицето, правещо го субект на задължението за деклариране на
информацията по чл.114б,ал.1 ЗППЦК, посочено е било, че става въпрос за
неизпълнено задължение пред регулирания пазар, доколкото
обстоятелството, дали задължението за деклариране на информацията е било
изпълнено или не спрямо управителния орган на публичното дружество,
както към надзорния орган, не повлиява по никакъв начин констатацията за
съставомерност на деянието, а при положение, че нормативното задължение
за деклариране на определената по чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦК информация, не
е било изпълнено изобщо, а не просто при неспазването на предвидения за
това срок, посочен в разпоредбата на чл.114б,ал.2 ЗППЦК, съставът споделя
становище, че в случая не само юридическата формулировка на нарушението
е била правилно направена от органите на административнонаказателното
производство, но и коректно в акта и в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление, като дата на извършване на нарушението е била
посочена 22.06.2021година, т.е. датата, съвпадаща с работен и присъствен
ден, непосредствено следващ деня, в който е изтекъл нормативно
предвиденият 7-дневен срок, при положение от друга страна, че въпросният
7-дневен срок също е бил коректно фиксиран от органите на
административнонаказателното производство като начален и краен моменти,
правилно преброен, а и обвързан като начален момент с избирането на
жалбоподателката за нов член на Съвета на директорите на “********”АД,
последното обвързано с датата на решението за избора от Общото събрание
на акционерите на дружеството - 14.06.2021година, като при положение, че в
разпоредбата на чл.114б,ал.2 ЗППЦК, самият законодател говори за 7-дневен
срок от избирането, то няма логика, нито нормативна опора, да бъде търсена
и правена връзка, от гл.т. начало на срока по чл.114б,ал.2 ЗППЦК, с
последващото избора вписване на жалбоподателката в Търговския регистър
като нов член на Съвета на директорите на “********”АД, доколкото
вписването на конкретното обстоятелство е предпоставка за произвеждане
правното действие на последното в правната действителност по отношение на
трети лица, на плоскостта на правилото по чл.231,ал.4 Търговски закон, но
това не променя факта, че самият избор е бил направен с решение на Общото
11
събрание на акционерите на “********”АД от определена дата - релевантна,
от гл.т. правилото по чл.114б,ал.1 вр. ал.2 ЗППЦК, начина на формулиране на
самата разпоредба, а и оценено в аспекта на принципното положение, че с
посоченото правило се обезпечава прозрачността и предвидимостта в
дейността на публичните дружества, в който смисъл е и наложилата се
практика на касационната инстанция /в т.см. решение №1840 от
13.03.2020година по административно дело №14046/2019г. по описа на
Административен съд - София-град, решение №850 от 15.02.2021година по
административно дело №11184/2020г. по описа на Административен съд -
София-град, решение №3909 от 14.06.2021година по административно дело
№2960/2021г. по описа на Административен съд - София-град и др./.
Съобразно разпоредбите на чл.222,ал.1 ЗППЦК вр. чл.15,ал.1,т.6 и т.7
Закон за Комисията за финансов надзор, обнародван ДВ бр.8 от 28.01.2003г. и
приобщените като писмени доказателства по делото - заповед №З-
181/12.07.2021г. на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”Надзор на инвестиционната дейност” и три броя трудови
договори, съдът преценява, че както актът за установяване на нарушението,
така и атакуваното наказателно постановление, са били изготвени от
компетентни длъжностни лица.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото, оценени в посочения по-горе смисъл, следва да се приеме, че
достатъчно убедително и еднопосочно потвърждават възприетите от органите
на административнонаказателното производство фактически констатации,
формиращи предмета на административнонаказателното обвинение, а
именно, че Р. А. Ц., в качеството на новоизбран, с решение от
14.06.2021година на Общото събрание на акционерите на “********”АД -
публично дружество, член на Съвета на директорите - управителен орган на
публичното дружество и адресат на задължението за деклариране на
информацията по чл.114б,ал.1,т.1-3 ЗППЦЦК и то при спазване на 7-дневен
срок по чл.114б,ал.2 ЗППЦК, като не е изпълнила визираното нормативно
задължение пред регулирания пазар, където са били допуснати до търговия
акциите на “********”АД като публично дружество и до времето на
образуването на административнонаказателното производство, изпадайки в
забава още към датата 22.06.2021година, като декларирането на значимите
12
обстоятелства от страна на адресата на задължението пред регулирания пазар
е било сторено едва на 29.09.2021година, т.е. след съставянето на акта за
установяване на нарушението, очевидно с цел избягване реализирането на
административнонаказателна отговорност, то при това положение и в
достатъчна степен се явява обосновано да се приеме, че физическото лице,
именно което, от гл.т. притежаваното качество новоизбран член на Съвета на
директорите на “********”АД - публично дружество, е следвало да
съблюдава спазването на изискването по чл.114б,ал.1 вр. ал.2 ЗППЦК, като не
е сторило това и то в нормативно определения срок, е осъществило като
извършител признаците от обективната и от субективната страна на състава
на административно нарушение, от своя страна довело и до ангажиране на
личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателката по
чл.221,ал.1,т.4 ЗППЦК.
Що се касае и до наложеното с атакуваното наказателно постановление
административно наказание “глоба”, в размер 7 000лв., съдът преди всичко
съобразява, че няма промяна в законодателството, считано от времето на
извършване на нарушението, която да обуславя в рамките на казуса
обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, а и отчитайки, че наказанието е било
определено в рамките на предвиденото като вид, а и на минимално
предвиденото от закона като размер /глоба в размер от 7 000 до 10 000лв./,
като съобразява също така, че не разполага с правомощия да заменява или да
определя размер на наказанието под предвидения в закона най-нисък предел
/в т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, преценява в крайна сметка, че и в тази
част са налице предпоставките за потвърждаване на постановлението,
предмет на обжалване, доколкото и приема, отново в разрез с доводите в
жалбата, че правилно случаят не е бил оценен като “маловажен”, т.е.
представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените /типични/ случаи на нарушение от съответния вид, основно
съобразявайки, че макар и формално, констатираното нарушение засяга
нормативни изисквания, които изначално са завишени, доколкото са
относими към физически лица, ангажирани в управителните и контролни
органи на публични дружества, като по отношение на тези физически лица,
подобно на самите публични дружества, изискванията за съблюдаване
принципа за прозрачност в дейността, също изначално са завишени, респ. са
13
отчетени от законодателя, въздигнал в административно нарушение
неизпълнение на въведено безусловно специфично формално задължение за
деклариране на определена информация, при това обвързано и със спазването
на определен срок, при това самостоятелно и паралелно - пред надзорния
орган КФН, пред регулирания пазар, където са били допуснати до търговия
акциите на публичното дружество, а и пред управителния орган на самото
публично дружество, без изобщо законодателят да е предвидил като
съставомерен признак причиняването на реални вреди /вредоносен резултата/,
като фактите, че със закъснение, което в случая категорично не може да бъде
преценявано като незначително, нещо повече, това, че реално, при вече
образувано административнонаказателно производство, жалбоподателката е
декларирала пред регулирания пазар информацията по чл.114б,ал.1,т.1-3
ЗППЦЦК, не дава основание на състава, макар да отбелязва, че последното
обстоятелство, видно от съдържанието на атакуваното наказателно
постановление, не е било отчетено от наказващия орган, на собствено
основание преценява, че същото единствено има характеристиките на
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, потвърждаващо
направената индивидуализация на наложеното административно наказание,
още повече, че то е и такова с финансово изражение, категорично обаче без
предпоставки да се ревизира позицията на наказващия орган относно
приетата съставомерност на деянието, както неприложимостта по казуса на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
въззиваемата страна, съдът намира, че при допустимо и своевременно
направено искане, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани
други разноски, да възложи в тежест на жалбоподателката заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН, в размер на 100,00
/сто/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109
от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
14
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана
ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., в актуалната редакция, след
изменението и допълнението, обнародвани ДВ бр.74 от 07.09.2021г., в сила от
01.10.2021г., като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил
разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна
фактическа и правна сложност, но това, че делото е било разгледано и
обявено за решаване в рамките на проведени две открити съдебни заседания,
а отлагането /еднократно/ е било свързано с допълнителни доказателствени
искания на жалбоподателката и нейната защита, при осъществено
процесуално представителство на въззиваемата страна, а и при явяване на
ангажираната като свидетел В. С. и в същото време това, че от представителя
по пълномощно на въззиваемата страна не се е изисквала, нито се е наложила,
излизаща от рамките на обичайното процесуална активност, като съставът все
пак оценява положените усилия от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна да отговори изчерпателно на доводите от защитната теза
на жалбоподателката, в заключение приемайки да възложи в тежест на
последната заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на КФН.
Именно по изложените аргументи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-42, издадено на
17.03.2022година от заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес град София, бул.”*********” №***, е
наложено административно наказание “глоба”, в размер 7 000 /седем
хиляди/лева, на основание чл.221,ал.1,т.4 Закон за публичното предлагане на
ценни книжа, за осъществен състав на административно нарушение по
чл.114б,ал.1 вр. ал.2 Закон за публичното предлагане на ценни книжа,
15
описано от фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението и
в акт №Р-06-833/27.09.2021г. за установяване на административно
нарушение.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес град София,
бул.”*********” №***, в процесуалното качество на жалбоподател, да
заплати на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, орган на която е издал
наказателното постановление, предмет на обжалване, направени деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер 100,00 /сто/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16