Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2300/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
12467/12.08.2019г. на Г.Г.Ф., ЕГН: **********, чрез адвокат В.П. от Адвокатска
колегия гр. Варна, срещу Решение № 1266/24.06.2019г., постановено по н.а.х.д. №
2229/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, тридесет и осми състав, с което е
потвърден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №
2370235 на Областна дирекция на МВР гр. Варна.
Решението е оспорено с твърдения за
допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С касационната жалба се
твърди, че районния съд не е установил правилно фактическата обстановка. Твърди
се още, че неправилно въззивната инстанция е приела, че при издаването на
обжалвания електронен фиш са спазени всички реквизити визирани в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, позовавайки се на обстоятелството, че не е посочен
точен час при установяване на нарушението. С касационната жалба е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд гр.Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2370235 на Областна
дирекция на МВР гр.Варна, с който на Ф.
като законен представител на „Технокар“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Позовавайки се на събраните по делото
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 05.11.2018г.
в 10.44 часа по път първи клас – 9, област Варна бил управляван лек автомобил
„Мерцедес С 500 4 матик“ с рег. № ****. Автомобила бил управляван в посока к.к.
„Златни пясъци“. При управлението на автомобила до хотел „Сана“, автомобила се
е движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч. В
района на хотел „Сана“ била монтирана и функционирала стационарна видео-радарна
установка „TRF1-M513/07“. Автомобила преминал
покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело
неговата скорост на движение като такава от 111 км/ч., като осъществило и
заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, при което
скоростта на движение на автомобила възлязла на 108 км/ч. След установяване на
собственика на автомобила – „Технокар“ ЕООД със законен представител Г.Ф., бил
издаден процесния електронен фиш. Въззивният съд е изложил аргументи защо
счита, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като анализирайки
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован
извод, че извършеното нарушение е установено по категоричен начин и правилно е
било квалифицирано като такова по чл.22, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, както
и правилно е било наложено съответстващото административно наказание на
основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, повтарящи заявените вече пороци на оспорения пред въззивния съд
акт. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на районния съд, с
които е приел за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения. Правилен
е извода на въззивния съд, че оспорваният електронен фиш е издаден при спазване
на процесуалните правила, по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата. В допълнение следва да се посочи разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
съгласно която, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. С оглед на това правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Съобразно
доказателствата по делото, районният съд е обсъдил подробно спазването на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Стриктното тълкуване на посочената
разпоредба, както и сравнителното й тълкуване с разпоредбите на ЗДвП, относно
административно-наказателната отговорност по този закон, категорично я определят
като специална разпоредба. Със събраните в хода на административно
наказателното производство и при съдебното оспорване доказателства, категорично
установено е спазването на предвидените специални нормативни изисквания за
установяване на нарушенията санкционирани по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
поради което решението на районния съд се явява постановено при съобразяване на
приложимия материален и процесуален закон.
Законът за движение по пътищата урежда преди всичко
правилата за движение по пътищата, чиято основна цел е да се опази живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. С превишението на скоростта
водачът на моторно превозно средство освен, че поставя в риск себе си, поставя
в риск и другите граждани. Именно превишението на скоростта е една от основните
причини за тежки пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното
нарушение не би могло да се характеризира като такова с ниска степен на
обществена опасност.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1266 от 24.06.2019г.
на Районен съд гр.Варна, тридесет и осми състав, постановено по н.а.х.д. №
2229/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: