Решение по дело №733/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                                   № 87

 

                                     гр. Пловдив,  11.03.2019 г.            

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                                     

                                                                      ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Анна Стоянова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 733 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

          Образувано по въззивната жалба на „Г.“ ЕООД против решение № 81 от 02.08.2018 г., постановено по т.д. № 138 по описа за 2017 г. на Х. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Г.“ ЕООД с ЕИК *********, срещу З.п.Т.М.Т. с БУЛСТАТ **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 294 ал. 1 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД: 1) за сумата 25 864.80 лева, представляваща стойността на обработка на земеделски площи, за които е издадена данъчна фактура № *********година, ведно с обезщетение заради забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура за периода от 13.06.2015 година до 30.10.2017 година, в размер на сумата 5225.19 лева, както и ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба; 2) за сумата 2419.20 лева, представляваща стойността на обработка на земеделски площи, за които е издадена данъчна фактура № *********г., ведно с обезщетение заради забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура за периода от 31.10.2015 година до 30.10.2017 г., в размер на сумата 292,17 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба; и с което „Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на З.п.Т.М.Т. деловодни разноски в размер на  сумата 3730 лева.

 

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането е решението да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове, както и да му се присъдят направените деловодни разноски.

Въззиваемият Т.М.Т.чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се потвърди, като е поискал да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  П. апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

          Производството пред Х. окръжен съд е образувано по предявени от „Г.“ ЕООД против З.п.Т.М.Т. обективно кумулативно съединени осъдителни искове както следва: иск за сумата 25 864.80 лева, представляваща стойността на извършени селскостопански услуги върху земеделски площи с пшеница и слънчоглед в землището на с. С., община Д., за което е издадена данъчна фактура № *********година, ведно със законна лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; на сумата 5225.19 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура през  периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г.; сумата 2419.20 лева, представляваща стойността на стойността на извършени селскостопански услуги върху земеделски площи с пшеница и слънчоглед в землището на с. С., община Д., за което е издадена данъчна фактура № *********г., ведно със законна лихва върху главницата смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; сумата 292,17 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура за периода от 31.10.2015 г. до 30.10.2017 г.

Във връзка с заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

Исковете се основават на издадените от ищцовото дружество и приети и подписани от ответника два броя фактури и протокол, както следва: фактура № *********г. и протокол със същия номер и дата, издадени от „Г.“ ЕООД, с посочен получател ЗП Т.М.Т., на обща стойност с ДДС 25864.80 лева, за следните извършени от ищеца селскостопански операции: пръскане на пшеница на 290 дка, култивиране на слънчоглед на 718 дка, сеитба на слънчоглед на 359 дка, валиране на слънчоглед на 359 дка, пръскане на слънчоглед на 718 дка и окопаване на слънчоглед на 718 дка; фактура № *********г. за извършени отново от „Г.“ ЕООД още две селскостопански операции – жътва на слънчоглед на 359 дка и жътва на пшеница на 145 дка.

По делото е безспорно и това обстоятелство се потвърждава от приетото по делото и неоспорено от страните заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че двете фактури са намерили счетоводно отражение, както в счетоводството на „Г.“ ЕООД, така и в това на ответника Т.. Сделките са включени в дневниците за покупко-продажби и въз основа на тях страните са реализирали правата и задълженията си по съответните данъчни правоотношения.

Установено е също, че ответникът е регистриран като земеделски производител, който извършва селскостопанска дейност, включително и върху земеделската земя, обработката на която и извършените дейности през 2015 г. са предмет на процесните фактури и на предявените искове.

Основното възражение на ответника е свързано с установения по делото и признат от представителя на ищеца факт, че преди извършването на описаните дейности и издаването на фактурите, страните са сключили договор за спогодба от 30.04.2015 г., по силата на който Т. е предал за ползване и обработване на „Г.“ ЕООД общо 820.289 дка обработваема земеделска земя в землището на с. С., общ. Д., при условията, описани в този договор.

По делото не само няма спор, но дори е налице и изрично признание от страна на едноличния собственик на „Г.“ ЕООД Ф.Ф., в съдебно заседание на 23.04.2018 г., че селскостопанските дейности или обработката на земята през 2015 г., предмет на издадените фактури, е извършена при условията на посочения договор за спогодба.

В тази връзка ответникът е възразил, че след като по силата на  договора ищецът е обработвал предоставените му земеделски земи в свой интерес, прибрал е и е реализирал получената от тях реколта, то следвало да поеме и разходите за обработката на земята.

Х. окръжен съд е възприел тези доводи и е отхвърлил предявените искове, приемайки, че независимо от подписаните фактури и осчетоводяването им, за ЗП Т. Т. не е имало никакъв интерес от възлагането и финансирането на процесните земеделски дейности, доколкото това би му донесло само финансова тежест, без бъдещ приход.

Тези изводи, макар и да изглеждат логични от житейска гледна точка, не могат да бъдат споделени, предвид уговорените права и задължения на страните по договора за спогодба относно разходите за обработката на предоставените за ползване земеделски земи.

В тази насока не се спори и този факт изрично е отбелязан в договора чл.4, че разходите за извършената от частния земеделски производител /ЧЗП/ Т., от началото на стопанската година обработка на земите, предмет на спогодбата, до датата на подписване на спогодбата, са изцяло за сметка на „Г.“ ЕООД.

В договора обаче липсва уговорка за отговорността за разходите, свързани с обработката на земята, която предстои да се извърши след подписването му до края на стопанската година, съответно – на действието на договора.

В чл.9 от същия договор, страните са предвидили, че за неуредените отношения се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство на Р.Б..

Поначало липсата на писмен договор за възлагане на конкретните видове работи, не е пречка установяването на действително възникнали между страните правоотношения по договор за изработка да се извърши с всички допустими от процесуалния закон доказателства. В конкретния случай, по делото има достатъчно доказателства, които позволяват да се направи извод за наличието на търговски отношения между страните, произтичащи от твърдения договор за изработка.

Фактурата е основен документ в търговските сделки, който има важно доказателствено значение. Това правило е проведено последователно и непротиворечиво в трайната съдебна практика, включително и в практиката на ВКС. Според тази практика, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от купувача или от възложителя на работата, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Ако фактурата съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и ако е ползван данъчен кредит по нея, същата е доказателство за възникване на отразените в нея задължения, дори и да не е подписана от купувача, щом счетоводствата са водени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

          Предвид съдържащите се в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно съответствието на процесните фактури с изискванията на ЗСч, връзката им с подписания от страните приемо-предавателен протокол за приемане на извършените селскостопански дейности, завеждането им в счетоводствата на двете дружества и ползването на данъчен кредит, следва изводът, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка на описаните в протокола и фактурите услуги.

          Безспорно установено е също, че счетоводството на земеделския производител Т. Т. е водено редовно, като при осчетоводяването на процесните фактури са спазени изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

          Дори само тези, установени по делото факти са достатъчни, за да обосноват извода, че между страните е сключен договор за изработка  по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, по силата на който ищцовото дружество е извършило описаните в процесните две фактури и в приемо-предавателния протокол селскостопански дейности с посочените в тях стойности, както и че отразяването на тези фактури в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват признание на задълженията и доказват тяхното съществуване.

          Поддържаните от ответника и възприети от първоинстанционният съд доводи, че с предоставянето на земята за ползване и обработване от ищеца, за ответника липсвал интерес от възлагането и финансирането на дейности, плодовете от които щели да се събират от ползвателя, освен че са ирелевантни за този спор, но и се опровергават от съдържащите се в  сключения договор за спогодба условия.

          По делото е безспорно установено, че ответникът Т. Т. като земеделски производител, непосредствено след сключване на договора е подал заявление от 14.05.2015 г. до ДФ „З.“, за подпомагане като земеделски стопанин по реда и условията на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и по-точно - за подпомагане по схемите за директни плащания, уредени в чл.38а  и сл. от същия закон - л.105 – л.113. Целта на това заявление е получаването на държавна субсидия за дейността през съответната стопанска година.

          В конкретния случай неотносимо към предмета на спора е дали ответникът е получил субсидия и в какъв размер, както и каква е била действителната уговорка между страните за разпределянето на такава субсидия, предвид различните редакции на тази уговорка в двата варианта на договора за спогодба от 30.04.2015 г.

          Същественото за спора е, че едно от изискванията на ЗПЗП за директно плащане на парична помощ на земеделските стопани, е кандидатът за субсидия да ползва и извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи – чл.42, т.1 ЗПЗП. Следователно, предвид заявлението за получаване на парична помощ от ДФ „З.“, ответникът не само е имал интерес, но е следвало да докаже извършването на разходите по декларираните селскостопански дейности върху процесните земеделски земи. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обяснят подписването на процесните фактурите и осчетоводяването на разходите от страна на ответника.

          В отношенията между страните, както вече бе посочено, тези безспорно установени факти доказват наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка, съответно - произтичащите от нея права и задължения на страните. Доколкото е безспорно, че ответникът не е извършвал плащания по процесните фактури, главните искове са основателни в пълния им размер. Това на свой ред обуславя и основателността на акцесорните искове за заплащане на обезщетения за забавеното изпълнение на главниците през съответните периоди.

          Размерът на тези акцесорни задължения бе определен служебно от съда чрез електронния калкулатор от интернет страницата на Н**.  За процесния период от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г. мораторната лихва върху главното вземане от 25864.80 лева възлиза на 6262.28 лева, а мораторната лихва върху главницата от 2419.20 лева за периода от 31.10.2015 г. до 30.10.2017 г., възлиза на 491.48 лева. Следователно акцесорните искове, чиито размери са по-малки от посочените, също са основателни изцяло.

          Предвид изложеното, предявените искове следва да се уважат, след като се отмени обжалваното решение на Х. окръжен съд.

Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият „Г.“ ЕООД има право на разноски за производството пред двете инстанции, възлизащи, според представените списъци по чл.80 ГПК и приложените доказателства за извършването им, на 4752 лева за производството пред Х. окръжен съд и на 3676 лева за настоящото производство. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. За всяка инстанция уговореното от ищеца и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 3000 лева. Минималният общ размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно цената на четирите обективно съединени иска и разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2, т.3 и т.4, вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2618 лева за всяка инстанция. Следователно, уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение надвишава незначително минималния размер по наредбата, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото, според съда не води до прекомерност на това възнаграждение.

В съответствие с изложеното, П.апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

         

          ОТМЕНЯ решение № 81 от 02.08.2018 г., постановено по т.д. № 138 по описа за 2017 г. на Х. окръжен съд, като вместо това постановява:

          ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН ********** в качеството му на земеделски производител с БУЛСТАТ **********, да заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК ********* следните суми: сумата 25 864.80 лева, представляваща стойността на извършени селскостопански услуги върху земеделски площи с пшеница и слънчоглед в землището на с. С., община Д., област Х., за което е издадена данъчна фактура № *********година, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 5225.19 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура през  периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г.; сумата 2419.20 лева, представляваща стойността на извършени селскостопански услуги върху земеделски площи с пшеница и слънчоглед в землището на с. С., община Д., област Х., за което е издадена данъчна фактура № *********г., ведно със законната лихва върху главницата смятано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 292,17 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура, за периода от 31.10.2015 г. до 30.10.2017 г.

ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН ********** в качеството му на земеделски производител с БУЛСТАТ **********, да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 8428 лева деловодни разноски, от които 4752 лева сторени разноски в производството по т.д. № 138 по описа за 2017 г. на Х. окръжен съд и 3676 лева деловодни разноски в производството по в.т.д. № 733 по описа за 2018 г. на П. апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: