РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20211001001075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 261117/13.07.2021г., постановено по т.д. № 1286/20г., СГС, ТО, VІ- 1 състав е
отхвърлил предявените от А. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“
№**, вх. *, ет. *, ап. **, срещу Българското национално радио, с БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 4, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 95 във вр. с чл. 956, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗАПСП, както следва: за
заплащане на сумата от 5 000 лв. - обезщетение за месеците от м. юли 2015 г. до м. юли 2020
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане за
разпространение на произведения на ищеца, както следва: „Алпинистът“, „Беглецът“,
„Бучимиш“, „Мелодия от небето“, „Полет 777“, „Пътят към Европа“, „Рап- метъл“,
„Разярената домакиня“ и „Земята“; сумата от 304,44 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.07.2017 г. до 14.07.2020 г. на основание чл. 86 ЗЗД; за признаване за
установено по отношение на Българското национално радио, че е нарушило авторските
права на А. В. Д. при използване на горепосочените 9 броя музикални произведения, без
съгласието му за периода от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г. и за постановяване
разгласяване за сметка на Българското национално радио на диспозитива на съдебното
решение в частта, с която исковете са уважени, в два всекидневника, както и по
телевизионен канал, излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между
1
16.00 ч. и 18.00 ч., като неоснователни и недоказани, и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3
ГПК А. В. Д. да заплати на Българското национално радио сумата от 300 лева - направени
разноски по делото.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ищецът А. В. Д., с
която се обжалва първоинстанционното решение, като „неправилен, незаконосъобразен и
несправедлив“ съдебен акт. Твърди, че доколкото сам си е закупил процесния диск от
интеренет сайта, се е доказало, че е понесъл вреди, който определя на поне 18,48 щ.д.
Ответната страна не била провела пълно и главно доказване по отношение на
разпределената й доказателствена тежест, че има разрешение да произвежда и
разпространява произведенията на ищеца. Съдът неправилно не приложил и разпоредбата
на чл.161 ГПК, тъй като насрещната страна не била представила и на вещото лице всички
необходими данни, който били в нейно държание за определяне размера на вредите, като за
„Кей Ви Зет Мюзик“ ЕООД не съществувало задължение след приключване на договорните
задължения да свали от съответните интернет платформи качените от него произведения.
Дължимото на БНР възнаграждение било уговорено в чл.12 от договор № 63/14г.
Неправилно съдът бил приел, че БНР не е разпространител на диска, което било видно от
представените извлечения от интернет сайтове. Иска се съдът да отмени решението, с
присъждане на разноски.
С писмения си отговор БНР оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди решението,
с присъждане на разноски.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с атакувания
съдебен акт, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1
ЗАПСП, чл. 956, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗАПСП.
В исковата молба на А. В. Д. се излага, че е музикант, автор, композитор и аранжор по
професия. В периода 2001-2006 г. създал и записал авторски музикални произведения,
представляващи рок мелодии. За две от тях - „Пътят към Европа“ и „Разярената домакиня“,
извършил регистрация в Министерство на културата, за което е издадено удостоверение №
9759/16.03.2001 г. на директора на Дирекция „Авторско право и сродни права“ към
Министерството на културата. През 2007 г. започнал работа по трудово правоотношение
при ответника, като в хода на работата си му предоставил за неговите нужди /излъчване в
предавания на радиото/ запис на 9 от създадените от него по-рано музикални произведения,
а именно: „Алпинистът“, „Беглецът“, „Бучимиш“, „Мелодия от небето“, „Полет 777“, „Пътят
към Европа“, „Рап-метъл“, „Разярената домакиня“ и „Земята“. През лятото на 2013 г.
случайно установил, че в интернет се продава дигитален продукт - компакт диск, съдържащ
изцяло негови музикални произведения - компилация на изброените по-горе девет
произведения, описан като продукт на ответника. В резултат на това на 18.10.2013г.
2
изпратил до ръководството на БНР жалба, в резултат на която получил устно извинение и
уверение, че дискът ще бъде свален от интернет пространството. През пролетта на 2018 г.
случайно отново установил, след проверка в сайта www.google.bg, че компактдиск като този
от 2013 г. се разпространява в интернет, като в описанието на продукта се конкретизирало,
че негов разпространител е БНР. Повдигнал въпросът пред ръководството на ответника,
като бил уведомен, че продуктът е качен само фиктивно, без реално да може да бъде
закупен, което не отговаряло на истината. Уточнява, че между страните липсват сключени
каквито и да било устни и писмени договори, въз основа на които и да е дал на ответника
разрешение и съгласие за каквото и да било използване на произведения си и тяхното
разпространението им в интернет. Твърди, че към настоящия момент процесният
компактдиск е наличен на посочените в исковата молба сайтове, а музикалните
произведения могат да бъдат чути онлайн. Иска се съдът да постанови решение, с което да
се осъди Българското национално радио да му заплати, съгл. допуснатото увеличение на
сумата от 5 000 лв.- обезщетение за периода м.юли 2015г./м. юли 2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от
304,44лв.- обезщетение за забава за периода от 15.07.2017 г. до 14.07.2020 г. на основание
чл. 86 ЗЗД; да се признае за установено по отношение на БНР, че е нарушило авторските
права на А. В. Д. при използване на 9 броя негови музикални произведения, без съгласието
му за периода от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г. и да се постанови разгласяване за сметка
на БНР на диспозитива на съдебното решение в частта, с която исковете са уважени, в два
всекидневника, както и по телевизионен канал, излъчван от БНТ в часовия диапазон между
16.00ч. и 18.00ч., с присъждане на разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответникът Българското национално радио,
който в съд. заседание оспорва иска. Твърди, че е имал договори с „Кей Ви Зет Мюзик“
ЕООД, с предмет разпространение на съответни звукозаписи, в това число и звукозаписите
на ищеца, за период от три години от 2011 г. и за една година, който е изтекъл м. януари
2015 г. Излага, че за исковия период не е имал активен договор, поради което и не била
негова отговорност записите да бъдат свалени от съответните платформи. Оспорва
обстоятелството, че БНР през 2018 г. все още е разпространявало процесния компактдиск,
поради което и дори да е имало някакво разпространение, то не е било по негова вина.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил съображения за
установено от фактическа и правна страна, които настоящата въззивна инстанция изцяло
споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща, като по изложените във въззивната
жалба доводи намира следното:
За да бъде уважен предявеният на основание чл.95, ал.1 ЗАПСП иск, е необходимо ищецът
да установи наличието на следните предпоставки: 1/. да съществува обект на авторско
право, подлежащ на закрила по смисъла на чл.3 ЗАПСП; 2/. ищецът да е носител на
авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение
- обект на закрила; 3/. срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; 4/. ответникът
да използва или да е използвал неправомерно произведението - обект на авторско право или
3
отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението, 5/. причинени
на ищеца вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Вината на
нарушителя, се предполага до доказване на противното. Липсата на която и да е от
кумулативните предпоставки е достатъчна да обоснове извод за неоснователност на
претенцията.
Съгласно чл.18, ал.1 ЗАПСП и чл.35 ЗАПСП само на авторите принадлежи изключителното
право да използват създадените от тях произведения, както и да разрешават използването им
от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго, какъвто не е
настоящият.
Формите на това използване са изброени в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, част от които са и
действията по възпроизвеждането на произведението /т.1/ и разпространението сред
неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението /т.2/, на които
ищецът се позовава.
Не се спори между страните, че А.Д. е автор на процесните музикални произведения,
закриляни от авторското право, създадени в резултат на творческата му дейност.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, установените по делото факти обаче
не сочат на осъществяване на нарушение на авторското право върху процесните музикални
произведения от страна на ответника, който за исковия период не ги е използвал в
нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, като липсват данни БНР да е възпроизвеждало
произведенията в посочените в исковата молба сайтове, в който не е посочено и като
разпространител.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че искът следва да бъде уважен, тъй като
ответникът не е доказал, че има разрешение да възпроизвеждане и разпространение на
процесните произведенията, за установяването на които подлежащи за установяване факти
му е възложена доказателствената тежест. В случая по делото липсват ангажирани от ищеца,
върху който е тежестта за установяване на твърдяното нарушение от ответника,
доказателства, че за исковия период от м. юли 2015 г. до м. юли 2020 г. Българското
национално радио е използвало процесните произведения в нарушение на разпоредбите на
ЗАПСП, при наличието само на каквото използване, за ответникът би възникнало
задължението да доказва наличието на разрешение за тяхното възпроизвеждане и
разпространение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че съдът неправилно не е приложил нормата
на чл.161 ГПК въпреки че ответникът не е представил на вещото лице всички необходими
данни в негово държание, които биха имали отношение към определяне размера на
имуществените му вреди. Освен, че жалбоподателят не конкретизира тези непредставени от
ответника данни, възражението за непредставянето на който заявява и за първи път едва във
въззивното производство, за да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че по
делото липсват ангажирани от ищеца доказателства за нарушение на авторските му права от
страна на БНР, при липсата на каквото нарушение за ответникът не може да възникне
4
задължение за обезщетяване на твърдените причинени вреди.
Позоваването на договор № 63/20.01.14 г. /с некоректно посочена във въззивната жалба
дата- 03.06.2014г./, сключен за срок от 1 година, считано от 22.01.14г., при липсата на данни
за неговото продължаване с подписването на анекс, съгл. чл.4 от договора, е неотносимо
към спора със заявен исков период м.07.2015г./м. 07.2020г.
Противно на изложеното от жалбоподателят, по делото липсват доказателства във връзка с
твърдението му, че в представените към исковата молба извлечения от интернет сайтове
като разпространител е посочено БНР, в който сайтове БНР не е посочено като
разпространител на компактдиска, като означението и то „Label“ /етикет/ се съдържа
единствено в разпечатки на ел. документ www.amazon.com, но с посочена дата на аудио СD-
15.05.2012г. /при исков период м.07.15г.-м.07.20г./, върху едното извлечение, и при липсата
на посочена дата на др.извлечение, а видно от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение, в нито един от посочените в исковата молба сайтове, БНР не е посочено като
разпространител, като в радиото не е и налична информация за продадени бройка от диска, с
автор А. Д. и респ. няма реализирана за този диск печалба.
Ето защо и съдът приема, че ответникът БНР не е нарушил авторското право на А.Д. чрез
използване без негово съгласие на процесните 9 бр. музикални произведения за исковия
период, при липсата на която кумулативна предпоставка, предявените искове следва да
бъдат отхвърлени, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието
решение следва да бъде потвърдено.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, А. Д. следва да бъде осъден да заплати на
БНР на основание чл.78, , ал.8 ГПК във вр. чл.23, т.4 и чл.25, ал.1 НЗПП и направените във
въззивното производство разноски в размер на 300лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261117 от 13.07.2021г. на СГС, ТО, VІ- 1 състав,
постановено по т.д. № 1286/20г.
ОСЪЖДА А. В. Д., с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София- 1142, бул. „Васил
Левски“ № 82, вх.А, първи надпартерен етаж, вдясно- адв. И.Г., да заплати на Българското
национално радио, с ЕИК: *********, с адрес: гр.София- 1040, бул.- „Драган Цанков“ № 4 ,
направените и във въззивното производство разноски в размер на 300 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6