Определение по дело №358/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се признесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въвзивна жалба на М. О. К. с ЕГН * с адрес за призоваване С., общ.Д., У. Д. № 2 , чрез адв.С.А. –АК-К., против решение № 92/ 14.06. 2011 г. по гр.д. № 174/ 2011 г. по описа на РС-М. , с което е отхвърлен предявеният от М. О. К. иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред като „специалист” при Ч. „Х. С. 1924”- Д. за периода от 01.10.1979 г. до 30.04.1981г. В жалбата си твърди, че решението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно. За периода от 01.10.1979 г. до 30.04.1981г., а и до 31.07.1982 г. работил в Ч. „Х. С. 1924”- Д. като „специалист ” и се занимавал с различни дейности –поддържал ел.инсталации, правел изложби, бил музикален оформител, озвучавал събрания, прожектирал филми и т.н., за което получавал възнаграждение в размер на 130 лв. Разпитаните свидетели установявали, че през претендирания период бил в трудовоправни отношения с читалището и изпълнявал описаните задължения за което получавал заплата и съдът неправилно не бил кредитирал показанията им. Счита, че трудовата му книжка е редовно оформена. Недоумява защо трудовият му стаж от 1.05.1981 г. до 31.07.1982 г. е признат, а за предшестващия период- от 01.01.1979 г. до 1.05.1981 г. не се признава и общия му трудов стаж на посочената по-горе длъжност е две години и десет месеца. Моли съда да отмени решението на районния съд и реши спора по същество като признае времето от 01.10.1979 г. до 30.04.1981 г. като отработен трудов стаж на длъжността „специалист” в Ч. „Х. С.1924” – Д.. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания.

Писмен отговор на въззивната жалба е постъпил само от О. –Д.. Моли съдът да потвърди решението на районния съд.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на жалба, разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по ЗУТОССР за установяване на трудов стаж за времето от 01.10.1979г. до 30.04.1981г. От съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба се установява, че ищецът М. О. К. от С., К-а обл. през посочения период работил в Ч „Х.С.1924” – Д. като „специалист” , получавал трудово възнаграждение в размер на 115 лв. , за което полагал подпис във ведомост за заплати. Трудовата му книжка не била оформена по надлежния ред и данните за трудовия стаж не съответствали на разплащателните ведомости. Искането му е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че за посочения период е положил осигурителен стаж. От съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба обаче се установява, че се иска установяване на трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби по чл.1,т.3 от ЗУТОССР. Исковата молба е постъпила в МРС при действието на ЗУТОССР, следователно същата следва да отговаря на изискванията на чл. 4, ал.1 и 2 и чл. 6 от ЗУТОССР. С решение № 82/14.06.2011 г. по гр.д. № 174/2011 г. Районен съд – М. е отхвърлил предявеният иск, като е приел, че се касае за установяване на трудов стаж по Указ № 527/ 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, т.е. позовал се е на нормативен акт, който е отменен. Прието е в мотивите към решението, че липсват писмени доказателства, установяващи трудов стаж, положен от ищеца през претендирания период.

При тези данни съдът намира решението на районния съд, макар с оскъдни мотиви и на основание отменен нормативен акт, като краен резултат, за правилно и следва да бъде потвърдено, при следните съображения :

Правното основание следва да се определи от съда въз основа на обстоятелствата изложени в исковата молба. В случая от съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът иска установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби по чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР и исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.4,ал.1 и ал. 2 и чл.6 от закона. Макар, че ищецът не сочи подробно обстоятелствата по чл.4,ал.1,т.6 от ЗУТОССР, от представените по делото доказателства могат да се извлекат тези данни. Така от удостоверение изх.№ 60/ 04.08.2011 г. на ОбА- Д. и писмо изх. № Н-9400-329/ 10.03.2011 г. на ОбА-Д. се установява, че ищецът е работил като работник в читалище на осемчасов работен ден за времето от 01.05.1981 г. до 31.07.1982г., и е положил една година и три месеца трудов стаж, а за периода от 01.10.1979 г. до 01.05.1982 г. не фигурира в разплащателните ведомости, които се намират в архива на общината. Тези обстоятелства са в съответствие с данните от копие на разплащателни ведомости на ОбНС-Д., в които читалищата са с отделни записвания относно длъжност и размер на възнаграждението на съответните лица и ищецът е посочен като служител в читалището след 01.05.1981 г. до 31.07.1982 г. Освен това в трудова книжка № 342 на името на ищеца на стр. 12 и 13 е отразена длъжността, която е заемал в Ч. „Х.С.” – Д. – „специалист”, за времето от 1.10.1979г. до 1.08.1982 г. и е получавал трудово възнаграждение в размер на 115 лв., но работодателя не е удостоверил верността на тези данни с тези от разплащателните ведомости с подпис и печат, а и достоверността на това записване поражда съмнение, тъй като следващото записване за месторабота на ищеца е посочено СП ”БКС” –К. като „шофьор” за времето от 21.07.1982 г. до 01.10.1982 г., което е въз основа на данни от разплащателни ведомости и работодателя е положил подпис и печат върху записването, т. е. установява се, че по време на трудовата дейност на ищеца в читалището той е бил в трудово правоотношение с друг работодател.

При тези данни следва да се приеме, че искът за установяване на трудов стаж при пенсиониране , положен до 31.12.1999 г. за неоснователен и недоказан.

Съдът не изследва правоприемството на ч. „Х.С. 1924” – Д., с оглед събиране на данни от Н., тъй като заверено копие от разплащателните ведомости за изследвания период се намират при работодателя на ищеца, представени са по делото и не са загубени или унищожени.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 174 от 2011г. по описа на Районен съд – М..

Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.