Р Е Ш Е Н И Е
№189/3.11.2020 г.
Гр.
Ямбол, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 217 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Ж.Я.Я. *** против Решение № Ц2153-28-18/03.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му
против Разпореждане № Ц2112-28-49#2/19.05.2020 на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно,
тъй като към момента на подаване на
заявлението за отпускане на лична инвалидна
пенсия има необходимия осигурителен стаж и това
обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от административния орган. Иска
се неговата отмяна. Претендира се присъждане и на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят Я., редовно призован, не се явява. Упълномощения
от него процесуален представител поддържа
жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозирания писмен отговор жалбата се оспорва изцяло. Счита, че същата е
неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана, предвид
обстоятелството, че жалбоподателят Я. не
отговаря на законовите изисквания за отпускане на лична пенсия за инвалидност.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
19.10.2005 г. жалбоподателя Ж.Я. подал молба-декларация (вх. № 2880/2005) до
ТЕЛК за първично освидетелстване, като с Експертно решение № 1412/10.12.2007 г.
му е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години. Посочената дата на инвалидизиране е 12.07.2005 г.
С
Разпореждане № 33/прот. N01015 от 22.02.2008 г., на Я. е
отпусната социална пенсия за инвалидност.
Впоследствие,
с няколко експертни решения срокът на инвалидизирането
на жалбоподателя Я. е продължаван, като във всички тях е отбелязана една и съща
дата на инвалидизирането – 12.07.2005 г. Последното такова решение е от 15.02.2018 г. и също е за срок от три
години (до 01.02.2021 г.), като в него също е посочено, че трайно намалената
работоспособност е 80 %, а посочената дата на инвалидизиране отново е
12.07.2005 г.
На
28.04.2020 г. Ж.Я. подал заявление до Директора на ТП на НОИ – Ямбол (вх. №
Ц2128-28-49), с което поискал отпускането на лична пенсия за инвалидност. Същият, видно от депозираната от него пред
административния орган декларация от
04.05.2020 г., не е отслужил военна служба и преди 07.04.2005 г. няма положен
осигурителен стаж.
С
Разпореждане № Ц2112-28-49#2/19.05.2020
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Ямбол, на жалбоподателя Ж.Я. е отказано отпускането на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в мотивите изрично е
посочено, че същият не отговоря на изискванията
на чл. 74, ал. 1 от КСО, тъй като няма придобит осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране – една година. Посочено е, че към датата на
инвалидизирането – 12.07.2005 г. Я. е
бил с навършена възраст 24 години, 4
месеца и 15 дни, а положеният действителен осигурителен стаж към същата тази
дата е 1 месец и 4 дни. Отбелязано е също, че
положеният след датата на инвалидизирането осигурителен стаж е 8 години, 9 месеца и 18
дни.
Горното
разпореждане е обжалвано от Я. пред Директора на ТП на НОИ – Ямбол. С Решение №
Ц2153-28-18/03.08.2020 г. жалбата е оставена без уважение, като са споделени
изцяло мотивите, изложени в Разпореждане
№ Ц2112-28-49#2/19.05.2020
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Ямбол. Именно това решение е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
Спор
по фактите между страните по делото няма. Спорът е единствено правен и свежда
до правото на жалбоподателя Я. да получава лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на база целия положен от него осигурителен стаж, като счита, че следва да му бъде зачетен не само
този, положен преди датата на инвалидизирането, но и този, положен след тази
дата.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № Ц2153-28-18/03.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за
прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Необходимите предпоставки за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване са регламентирани в чл. 72 и в чл.
74 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се
определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане. Правото на пенсия за инвалидност, видно от чл. 73, ал. 1
от КСО се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за
ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. В чл. 74, ал. 1 от КСО е посочено, че осигурените придобиват право на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността
си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите
по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на
заявлението по чл. 94, както следва:
1.
до
20 – годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди
постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния
стаж;
2. до 25 – годишна възраст – една година;
3. до 30 – годишна възраст – 3 години;
4. над 30 – годишна възраст - 5 години.
При
тази законодателна уредба е ясно, че за да придобие право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, лицето следва да има съответен осигурителен
стаж към момента на инвалидизирането, който в различен, в зависимост от
възрастта му към същата тази дата.
В
настоящия казус, по делото не е спорно,
че към момента на инвалидизирането – 12.07.2005 г., жалбоподателят Я. е бил на
24 години, 4 месеца и 15 дни, което предполага наличието на една година
осигурителен стаж към тази дата (чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО). Не е спорно също
така, че към 12.07.2005 г. осигурителният стаж на Я. е бил 1 месец и 4 дни. При
това положение изводът на административният орган, че осигурителният му стаж е
под предвиденият минимум от една година е напълно законосъобразен. В тази
връзка следва да се посочи, че при отпускането на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване законодателят отчита единствено възрастта на лицето и размера
на осигурителния стаж до датата на инвалидизирането, като не държи сметка за размера
на този стаж след датата на инвалидизирането. Това е така, тъй като съобразно разпоредбата
на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на
пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а не от датата
на подаването на заявлението. Само за слепите по рождение или за ослепелите
преди постъпване на работа правото на пенсия възниква от датата на заявлението.
Нормата на чл. 74, ал. 1 от КСО е императивна и изиска наличието на съответен
осигурителен стаж към началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност.
Същата не предвижда хипотеза, в която да е налице право за получаване на пенсия
за инвалидност поради общо заболяване при последващо
придобиване на стаж.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Я.Я.
*** против Решение № Ц2153-28-18/03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № Ц2112-28-49#2/19.05.2020 г. на Ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Ямбол
ОСЪЖДА
Ж.Я.Я.
да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА
НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете