№ 133
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:М. П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от М. П. Петрова Въззивно гражданско дело №
20225000500258 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260021 от 10.02.2022г., постановено по гр.дело
№2946/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е уважен частично иска по
чл.422 от ГПК на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със съдебен адрес: гр.С., ул.
Х. А. № **, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, срещу СЛ. П. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: с.К., О. Р. о. П., ул. К и М, като е признато за
установено съществуване на вземане на „Ю. Б.“ АД срещу солидарните
длъжници М. Т. Ш.а, СЛ. П. Ш. и Ц. П. Ш.а, произтичащо от: договор за
кредит за покупка на недвижим имот № ** ****г., сключен между „Ю. И Е Д
Б“ АД, сегашна „Ю. Б.“ АД, като кредитодател, и М. Т. Ш.а и П. С. Ш., като
кредитополучатели и солидарни длъжници, и приложение към него относно
открита на 13.12.07г. заемна сметка по договора; Допълнително споразумение
от 12.06.09г., Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително
споразумение от 29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение
1
от 25.07.12г., Допълнително споразумение от 27.07.12г. и Допълнително
споразумение от 04.09.13г., сключени между „Б. Р. С.“ АД, като кредитор, на
когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за
цесия от 09.04.08г., сключен с „Ю. И Е Д Б“ АД, и М. Т. Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ.
П. Ш., като страни, кредитополучатели; Допълнително споразумение от
23.12.14г. и Допълнително споразумение от 30.12.14г., сключени между „Ю.
Б.“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е
цедирано по договор за цесия от 05.03.14г., сключен с „Б. Р. С.“ АД, и М. Т.
Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ. П. Ш., като страни, кредитополучатели, за което по
заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№*******/18.05.2017г. на
СРС, в производство по ч.гр.д. №31444/2017г. по описа на СРС, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 07.12.2017г. и изпълнителен лист от същата дата, с която на
длъжниците М. Т. Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ. П. Ш. е разпоредено да заплатят
солидарно на „Ю. Б.“ АД, сумата от 77 572.38евро, ведно със законна лихва
от 18.05.17г.; 12 498.47евро- договорна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.;
1 494.09евро - наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г.;
1 112.52евро - такси по договора за периода 12.03.15г.-16.05.17г., за
принудителното осъществяване на което е образувано изпълнително дело
№************** по описа на ЧСИ М. Б., срещу която заповед длъжникът
С.Ш. е подал възражение, до размер на сумата от общо 75 105.58евро, от
които: 64 822.27евро - главница, дължима ведно със законната лихва от
18.05.17г.; 10 080.75евро - възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-
24.03.17г.; 202.56евро - наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г., а
за разликата до общо 92 677.46евро, от които: 77 572.38евро- главница;
12 498.47евро - договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-
24.03.17г.; 1 494.09евро - наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г. и
1 112.52евро - банкови такси за периода 12.03.13г.-16.05.17г., искът е оставен
без уважение, и СЛ. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.К., О. Р. о. П., ул. К и
М, е осъден да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със съдебен адрес:
гр.С., ул. Х. А. № **, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, сумата от
2127.42 - две хиляди сто двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки,
разноски по съразмерност с уважената част на иска в заповедното и в
исковото производство, а „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със съдебен адрес:
гр.С., ул. Х. А. № **, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, е осъдена
2
да заплати на СЛ. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.К., О. Р. о. П., ул. К и М,
сумата от 1042.81 - хиляда и четиридесет и два лева и осемдесет и една
стотинки - разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска в исковото
производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
СЛ. П. Ш., който е изложил оплаквания за неговата неправилност относно
уважената част от иска, според които образуваното за вземанията по
заповедта за изпълнение изп.дело №****/****г. по описа на ЧСИ М. Б. е
прекратено на основание заявения от него на 11.04.2017г., преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.05.2017г., отказ от
наследство, като същият не е уведомен надлежно за предсрочната
изискуемост на кредита и за извършените цесии, а представените
допълнителни споразумения са подписани от него по молба на банката в
качеството му на наследник на П. Ш., като посоченото в тях, че е страна и
кредитополучател не е вярно, тъй като не е правил изявление и не е
извършвал действия, с които може да се счете, че е солидарен длъжник, като
се има предвид и, че с кредита и неговото обслужване се е занимавала само и
единствено неговата майка М. Ш.а. Счита за правен абсурд при прекратено
спрямо него изпълнително производство и удовлетворяване на кредитора да
бъде признат за длъжник в производството по чл.422 от ГПК, а да бъде
освободен като такъв в образуваното въз основа на заповедта за изпълнение
изпълнително производство, като съдът следва да вземе предвид плащането
по изпълнителното дело на основание факта, че той не е страна по него. По
тези съображения претендира за отмяна на решението в обжалваната му част
и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Ю. Б.“АД е депозирал чрез пълномощника
адв.Д.М. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност,
според които жалбоподателят е надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост и извършените цесии, като действията по изпълнителното дело
са неотносими към настоящия спор, чийто предмет е потвърждаване на
сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и прекратяването на
изпълнителното производство не означава обезсилване на изпълнителния
лист или погасяване на задължението, като в случая то е прекратено спрямо
жалбоподателя като наследник, а не като солидарен длъжник, и в
3
производството по иска за установяване на вземанията не се вземат предвид
сумите, събрани извън принудителното изпълнение в хода на процеса. По
тези съображения се претендира жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на „Ю. Б.“АД,
чрез пълномощника адв.Д.М.. Посредством нея то се атакува в
отхвърлителните му части като неправилно, поради това, че договорките
между страните относно капитализиране на сумите не попадат в обхвата на
потребителската защита и на служебната проверка за неравноправни клаузи, а
по делото не е направено възражение и/или оспорване от страна на ответника
на тези клаузи, при което съдът е надхвърлил правомощията си и е нарушил
принципите на състезателното начало, като по същество те не поставят
кредитополучателя в по-неизгодно положение, тъй като посредством тях се
цели избягване обявяването на кредита за предсрочно изискуем и отнемане на
служещия за обезпечение имот, а начинът за това е да се отнесат
просрочените суми към главницата и да се разсрочат във времето съобразно
индивидуалните уговорки между страните. Поддържа да не е налице
анатоцизъм, тъй като капитализираните лихви представляват по своята
същност цена на услугата по предоставянето на парични средства, а не лихви
за просрочие, и начисляването им е свързано с преструктуриране на самата
главница за облекчаване положението на кредитополучателите, тъй като в
противен случай те следва да търпят начисляването на наказателна лихва
/неустойка/, формирана като сбор от лихвата за редовна главница плюс
надбавка от 10%, върху целия неизплатен остатък, и капитализацията е
извършена с допълнителните споразумения, които са сключени по молба на
кредитополучателите, а не по почин на банката, като действащата нормативна
уредба не дава основание да се приеме, че правилата за капитализиране се
прилагат единствено между търговци. Поддържа претендираните вземания за
такси да са дължими, съгласно договора и чл.309а от ТЗ, като за изпълнение
на задължението за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост
банката заплаща разноски за нотариус или съдебен изпълнител, тъй като
връчването чрез куриер или пощенска услуга обикновено е неефективно.
Ответникът по тази жалба СЛ. П. Ш. не е подал писмен отговор на
същата, като в съдебно заседание я оспорва.
4
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Ю. Б.“АД против
СЛ. П. Ш. искове по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
парични вземания от общо 92 677,46 евро, от които: 77 572,38 евро -
главница; 12 498,47 евро - договорна възнаградителна лихва за периода
10.03.2015г.-24.03.2017г.; 1 494,09 евро - наказателна лихва за периода
10.03.2015г.-16.05.2017г. и 1 112.52 евро - банкови такси за периода
12.03.2013г.-16.05.2017г., произтичащи от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ** ****г., сключен между „Ю. И Е Д Б“ АД, сегашна „Ю.
Б.“ АД, като кредитодател, и М. Т. Ш.а и П. С. Ш., като кредитополучатели и
солидарни длъжници; Допълнително споразумение от 12.06.09г.,
Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от
29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение от 25.07.12г.,
Допълнително споразумение от 27.07.12г. и Допълнително споразумение от
04.09.13г., сключени между „Б. Р. С.“ АД, като кредитор, на когото вземането
по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от
09.04.2008г., сключен с „Ю. И Е Д Б“ АД, и М. Т. Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ. П. Ш.,
като страни, кредитополучатели; Допълнително споразумение от 23.12.14г. и
Допълнително споразумение от 30.12.14г., сключени между „Ю. Б.“ АД, като
кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по
договор за цесия от 05.03.2014г., сключен с „Б. Р. С.“АД, и М. Т. Ш.а, Ц. П.
Ш.а и СЛ. П. Ш., като страни, кредитополучатели, които вземания са
дължими солидарно от ответника, М. Т. Ш.а и Ц. П. Ш.а и за които вземания
са издадени на 07.12.2017г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№31444/2017г. по описа на СРС, срещу която заповед ответникът е подал
възражение в срок.
С отговора на исковата молба ответникът С.Ш. е оспорил предявените
искове като неоснователни с твърдения въз основа на Определение
№1412/11.04.2017г. по ч.гр.дело №345/2017г. по описа на Районен съд-Г. Д. да
е вписан под №//11.04.2017г. заявен от него и Ц. П. Ш.а отказ от
наследството, останало от наследодателя им П. С. Ш., починал на
5
23.06.2008г., въз основа на който със заявление от 28.05.2018г. уведомил
банката, че направеното от нея искане пред СРС по чл.417 от ГПК е
неоснователно и издадената заповед за изпълнение е нищожна, като поискал
от нея да се оттегли искането за издаване на изпълнителен лист и да се
вдигане обезпечителната мярка – запор на трудовото му възнаграждение, от
които искания било изпълнено само вдигането на запора. Сочейки, че на
04.12.2007г. М. и П. Ш.и са сключили с ищеца договор за кредит с главница
70000 евро, а към м.април.2020г. размерът на главницата е 77572, 38 евро,
след като кредитът е бил обслужван повече от 10 години, счита този парадокс
да е възможен само ако е начислявана лихва върху лихвата, т.е.
неизплатените анюитетни вноски са присъединявани към главницата, който
механизъм като начин за увреждане правата на потребителя да е
незаконосъобразен. Поддържа да не е надлежно уведомен за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, както и за извършеното прехвърляне на
вземането, а с кредита и неговото обслужване да се е занимавала само и
единствено неговата майка М. Ш.а, всички вноски и плащания по който да са
правени само от нея, както и всички отношения с банката да са
осъществявани само от нея.
С обжалваното решение съдът е приел иска за допустим, с оглед
подаденото в срок от ответника като длъжник възражение по чл.414 от ГПК
срещу издадената на 07.12.2017г. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.дело №31444/2017г. на СРС за процесните вземания и спазване на
едномесечният срок по чл.415,ал.4 от ГПК за предявяването му. Приел е за
установено от фактическа страна, че на 04.12.2007г. между „Ю. И Е Д Б“АД,
в качеството на кредитор, и М. Т. Ш.а и П. С. Ш., в качеството на
кредитополучатели и солидарни длъжници, е сключен представения процесен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № ** ****г. за сумата от
70000 евро, със срок на издължаване от 300 месеца /25 години/ от датата на
откриване на заемната сметка по кредита, при годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0,15 пункта, който
към датата на сключване на договора е 6,35%, като дължимите лихви се
начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита, а при
просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на
6
сбора от лихвата за редовната главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, като
действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, а кредитът се погасява на равни
месечни вноски в размер от по 459,61 евро, включващи лихва и главница,
който се променя автоматично при промяна на БЛП, за което
кредитополучателите дават своето неотменимо съгласие при подписване на
договора. Уговорени са като дължими такси по кредита: такса за управление
– 0,75% върху размера на разрешения кредит, еднократно платима при
първото усвояване на кредита; годишна такса за управление, в началото на
всяка следваща година, от 0,3% върху размера на непогасената главница към
същата дата; административна такса за обработка на документи в размер на
20лв., платима еднократно при подаване на молбата за кредит, като банката
си запазва правото да променя Тарифата, чийто изменения влизат в сила от
деня на приемането им и са задължителни за страните по договора.
Кредитополучателите са се задължили да поемат изцяло разноските, свързани
с оценка, предоставяне, регистриране, вписване, подновяване и заличаване,
застраховане на обезпечението по кредита, като упълномощават банката да
заплаща от тяхно име и за тяхна сметка застрахователната премия, ежегодно
подновявайки застраховката и събирайки служебно сумите от сметките на
кредитополучателите, а при липса на наличност по тях – да увеличи
задължението им по договора за кредит със сумата на заплатената от нея
застрахователна премия; по организиране и провеждане на принудителното
изпълнение върху предоставеното обезпечение. Страните са се договорили
/чл.18/, че при непогасяване на коя да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на кое да е друго задължение на кредитополучателите, банката
може да направи кредита изцяло или частично изискуем, а при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло
или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните. Кредитополучателите са се задължили при промяна на посочения в
искането за предоставяне на кредит адрес за кореспонденция /настоящ адрес/
да уведомят банката, в противен случай всички съобщения, изпратени им от
нея на първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно
7
изпратени, както и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично
доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана
поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора. Страните са се съгласили, че във всеки един момент от
действие на договора банката има право да прехвърли вземанията си по него
на дружества или институции от групата на Ю. и Е Ди, включително на „Б. Р.
С.“АД като се задължава да уведоми кредитополучателите за новия кредитор
и прехвърлянето ще има действие спрямо тях при уведомяването им от страна
на банката. Заемната сметка по договора е открита на 13.12.2007г. С договор
за цесия от 09.04.2008г. „Ю. И Е Д Б“АД е прехвърлила на „Б. Р. С.“АД
всички свои вземания по договори за кредит, изброени в приложения №№1, 2
и 3 към договора, включително по процесния, фигуриращ в приложение №2,
срещу заплащане на сумата от 147215 430,58 евро. В кориците на делото
липсват данни банката да е уведомила кредитополучателите по процесния
договор за цесията, съгласно чл.99 от ЗЗД. На 23.06.2008г. е починал
кредитополучателят П. Ш., оставяйки за наследници съпругата си М. Ш.а и
децата си Ц. Ш.а и ответника С.Ш.. В периода от 12.06.2009г. до 04.09.2013г.
между „Б. Р. С.“АД като кредитор и М. Ш.а, Ц. Ш.а и С.Ш. са сключени шест
допълнителни споразумения към договора за кредит, в първото от които от
12.06.2009г. Ш.и са посочени като страни, а в останалите пет от 11.06.2010г.,
29.06.2011г., 25.07.2012г., 27.07.2012г. и 04.09.2013г. като
кредитополучатели. С тези споразумения, констатирайки точният размер на
задълженията по кредита към датата на сключването им, страните са се
съгласили, че срещу всеки предоставен от кредитора на кредитополучателите
дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, изразяващо се
в заплащане на намалени в сравнение с посочените в договора за кредит
равни месечни вноски, в съответните конкретно посочени размери, всички
просрочени плащания във връзка с кредита – главница, лихва, такси и
застраховки от датата на споразумението се преоформят служебно от
кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит, както и, че след изтичане
на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва и начислената,
но непогасена през същия период лихва, а върху общия размер на дълга след
договореното натрупване на лихвите, се начислява и годишна лихва в размер,
съгласно договора или последващите допълнителни споразумения, като с
8
всяко от последните четири е договорена и промяна на годишната лихва,
която ще се начислява след периода на облекчение и която в договора е
предвидена в размер на БЛП, намален с 0,15 пункта, възлизащ на 6,35%, а със
споразуменията е прибавяна надбавка, като с последното от 04.09.2013г. към
референтния лихвен процент от 5,2% е прибавена надбавка от 4 пункта, с
което годишната лихва възлиза на 9,2%. Предвидено е, че, ако в рамките на
периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или
частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, той губи
правото да погасява дълга при условията на намалените вноски по чл.4,ал.2, а
кредиторът може едностранно, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на кредитополучателя, да прекрати действието на чл.4 от
споразумението и да преоформи дълга, съгласно чл.5, като изготви нов план,
получаването на който от кредитополучателя не го освобождава от
задължението му за плащане на погасителните вноски в сроковете и в
размера, определени в този план. На 11.01.2013г. е вписана промяна в
наименованието на „Ю. И Е Д Б“АД на „Ю. Б.“АД. С договор за цесия от
05.03.2014г. „Б. Р. С.“АД е прехвърлило на „Ю. Б.“АД всички свои вземания,
ведно с обезпеченията, привилегиите и други принадлежности, по договори за
кредит, посочени в приложения №1 и №2, сред които и тези по процесния
договор, по който главницата към този момент възлиза на 74702,02 евро. За
цесията на ответника С.Ш. е била изпратена от „Б. Р. С.“АД, на адрес: гр.Г.
Д., ул. П. Б. Д., вх.А, ет. *, ап. **, при посочен от него в допълнителните
споразумения адрес: гр.Г. Д., ул.“П. Б. Д. № **, нотариална покана с рег.
№****/********г. на нотариус В. Б., връчена, според разписка рег.
№19/07.02.2017г. на 24.03.2017г. на А. С. – чичо, който я е приел със
задължение да му я предаде. Междувременно, между „Ю. Б.“АД като
кредитор и Ц. Ш.а, чрез упълномощената М. Ш.а, и С.Ш., като
кредитополучатели, са сключени допълнителни споразумения от 23.12.2014г.
и от 30.12.2014г. към договора за кредит за предоговаряне на съществуващите
задължения с уговорки, идентични на тези по предходните допълнителни
споразумения с „Б. Р. С.“АД, като разликата е, че е уговорен шестмесечен
период на облекчение, в който се дължи начисляване на годишна лихва в по-
нисък размер от този за периода извън облекчението – сбор от референтния
лихвен процент, като какъвто ще се ползва 6-месечния еурибор с посочен
начин на формирането му, плюс договорна надбавка от 6,314 процентни
9
пункта по първото и 8,394 процентни пункта по второто. С нотариална покана
рег.№***/********г. на нотариус А. Г. и с рег.№****/********г. на нотариус
В. Б., изпратена от „Ю. Б.“АД до С.Ш. и връчена на 24.03.2017г. отново чрез
А. С. – чичо, кредитът, на основание чл.18 от договора, е обявен за изцяло
предсрочно изискуем, поради непогасяване на формираните просрочия,
възлизащи към 10.01.2017г. на 77572,38 евро – главница, 11633,74 евро –
договорни лихви, и 717,39 евро – банкови такси. Въз основа на Определение
№1412/11.04.2017г. по ч.гр.дело №345/2017г. е вписан в особената книга при
съда заявения от С.Ш. и Ц. Ш.а отказ от наследството на баща им П. Ш.,
починал на 23.06.2008г., за което е приложено удостоверение изх.
№345/12.04.2017г. Това удостоверение е посочено като приложено към
заявление на С.Ш. до „Ю. Б.“АД, с което той е поискал от банката да оттегли
искането си спрямо него, направено по гр.дело №31444 на СРС, за заплащане
на дълга и да направи заявление за вдигане на обезпечителната мярка – запор
върху трудовото му възнаграждение. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 18.05.2017г., като заповедта и изпълнителния лист
са издадени на 07.12.2017г. Представени са сметки-фактури на нотариус В. Б.
с платежни документи за заплатени такси за връчване на нотариалните
покани на длъжниците от „Б. Р. С.“АД и „Ю. Б.“АД относно цесията и
предсрочната изискуемост. По делото е прието заключение от 06.07.2020г. на
ССчЕ, което е потвърдило изцяло като общ размер и по пера задължението на
длъжниците по договора за кредит и издадената заповед за изпълнение.
Според същото, длъжниците са били в просрочие по отношение плащането на
главницата от 10.04.2015г., а за лихви – от 10.03.2015г., и са спрели
обслужването на кредита при последно плащане на каса от 24.08.2015г., с
което е погасена изцяло лихвата, падежирала на 10.02.2015г. и частично
лихва с падеж на 10.03.2015г. Прието е и заключение от 28.09.2021г. на ССчЕ
по искане на ответника, според което размерът на претендираните вземания
към 16.05.2017г., ако не бъдат взети предвид капитализациите по договора,
извършени в периода от 13.05.2010г. до 10.05.2015г., е, както следва: 67679,49
евро – главница, 18358,53 евро – просрочени лихви по редовна главница,
955,94 евро – просрочени лихви по просрочена главница, 791,55 евро –
просрочени такси, 148,36 евро – имуществени застраховки. Въз основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било образувано
изп.дело №************** по описа на ЧСИ М. Б.. По молба вх.
10
№33715/08.06.2018г. на взискателя „Ю. Б.“АД изпълнителното производство
срещу С.Ш. и Ц. Ш.а е било прекратено, поради представен отказ от
наследство. След проведена публична продан на ипотекирания в полза на
взискателя имот в периода от 12.07.2019г. до 12.08.2019г. за купувач е била
обявена М. Е. за сумата от 152200лв., която е внесена и разпределена и на
„Ю. Б.“АД е преведена сумата от 143591,20лв., като към 15.04.2021г.
задълженията на М. Ш.а възлизат на 14755,05 евро – главница, ведно със
законната лихва от 18.05.2017г., възлизаща към този момент на 20848,63 евро,
неолихвяема сума за разноски от 11379,16лв. и такса от 4460,56лв. по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Според представеното от ищеца извлечение, освен преведената от
ЧСИ сума от 59960,11 евро за погашение, такава от общо 2857,22 евро е
внесена и от длъжниците след издаване на заповедта за изпълнение.
Присъдените възнаградителна лихва от 12498,47 евро и наказателна лихва от
1494,09 евро или общо 13992,56 евро са изплатени изцяло с превод на сумата
от 11246,59 евро от ЧСИ и с вноски от длъжниците от общо 2745,97 евро, от
която последна при разпределянето й от съда пропорционално на
съотношението на сумите 328,25 евро се отнася в погашение на наказателната
лихва и 2417,72 евро в погашение на възнаградителната. Присъдените
разноски по изпълнителния лист и по Определение от 16.05.2018г. по
ч.гр.дело №5296/2018г. по описа на СГС в размер на общо 17479,67лв. са
погасени до размер на 13580,97лв. с непогасен остатък от 3898,70лв. При това
погашение, освен сумата от 4323лв., преведена от ЧСИ, участва още и сумата
от общо 9257,97лв., съставляваща направени от длъжниците вноски след
издаване на заповедта за изпълнение. Дължимите такси са с левова
равностойност 2175,90лв., а разноските в заповедното производство общо
7523,93лв., или общо 9699,83лв. Според изричната уговорка в чл.17 от
процесния договор за кредит за погасяване на задълженията в поредността
застрахователни премии, такси, разноски, комисионни, лихви, главница,
съобразно постъпилите последователно суми за погашение, изцяло със
средства от вноски на длъжниците са погасени както застрахователните
премии от 148,36 евро, така и останалите включени в сумата от 1112,52 евро
по издадената заповед за изпълнение такси от 569,03лв. и 395,13 евро с
равностойност от 1112,93лв. и 772,80лв. От законната лихва по
изпълнителния лист от общо 20951,16 евро за периода 17.05.2017г.-
06.05.2021г. погасени са 0,08 евро. При така установената фактическа
11
обстановка първоинстанционният съд е приел, че ответникът е надлежно
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията по
кредита, тъй като, независимо от направения от него отказ от наследството на
баща му преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, е подписал множество допълнителни споразумения към договора
за кредит като „страна“ и „кредитополучател“, при което е налице встъпване
в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД и солидарна отговорност заедно с
първоначалния длъжник. Приел е, противно на възраженията на ответника,
същият да е бил надлежно уведомен за цесията от 05.03.2014г. и за
предсрочната изискуемост на кредита, предпоставките за която последна да
са били налице. Приел е, че, съгласно задължителните указания по т.9 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235,ал.3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, при което и с
оглед установеното погасяване след издаване на заповедта за изпълнение с
вноски на длъжниците извън принудителното изпълнение, размерът на
подлежащите на установяване процесни вземания следва да се намали
съответно: със сумата от 2857,22 евро за главницата, със сумата от 2417, евро
за възнаградителната лихва, със сумата от 328,25 евро за наказателната лихва,
а задължението за такси от 1112,52 евро е изцяло погасено. Приел е за
основателно възражението на ответника за начисляване на лихва върху лихва,
квалифицирайки го като такова за нищожност на съответните договорни
клаузи поради противоречието им със закона по чл.26,ал.1 във връзка с
чл.10,ал.3 от ЗЗД, позовавайки се и на съдебна практика. Приел е на база
представената от ищеца справка по чл.366 от ГПК, че начисляването на
наказателните лихви е започнало от дата 22.01.2007г., когато не е имало
основание за това, защото договорът за кредит е от 04.12.2007г., а
просрочието датира от 10.03.2015г. Начисляването им е продължило и след
дата 16.05.2017г., към която, съгласно извлечението от счетоводните книги, е
12
формирано задължението, и чак до дата 10.04.2019г., за което липсва
основание, при положение, че целият кредит е обявен за предсрочно изискуем
и върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.05.2017г., е присъдена законна лихва за забава. По
тези съображения е приел, че от начисленията в извлечението за периода от
10.03.2015г. до 16.05.2017г. следва да се зачетат само тези от 29.09.2015г. до
21.02.2017г. /включително/, възлизащи на общата сума от 220,73 евро, от
която следва да се приспадне сумата на извършените погашения от 18,17
евро, при което вземането за наказателна лихва е установено до размер на
202,56 евро. С оглед на така изложените мотиви е постановено решението.
Настоящата инстанция, съобразно служебните си правомощия по чл.269
от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителните искове спрямо ответника, с оглед заявеното от последния в
срок възражение по чл.414 от ГПК, подадено на 31.05.2018г. с вх.№3044296,
срещу издадената заповед за изпълнение, препис от която му е изпратен на
22.05.2018г. с поканата за доброволно изпълнение, без същата да е връчена, и
предявяване на иска в срока по чл.415,ал.4 от ГПК. Налице е правен интерес и
независимо от обстоятелството, че изпълнителното производство е
прекратено спрямо ответника, тъй като заповедта за изпълнение съставлява
изпълнително основание и целта на искът по чл.422 от ГПК е вземанията по
нея да бъдат съдебно потвърдени, за да се стабилизира, съгласно чл.416 от
ГПК, и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист в хипотезата на
чл.410 от ГПК, а при незабавно изпълнение по чл.418 във връзка с чл.417 от
ГПК, както в случая, да бъдат установени материалноправните предпоставки
за законност на изпълнителния процес относно съществуването на
изпълняемото право, като се избегнат последиците на връщане на полученото
от привиден кредитор. Освен това, изпълнително производство при вече
издаден изпълнителен лист винаги може да бъде инициирано от взискателя
докато вземанията му не бъдат удовлетворени.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на ответника,
поддържани и във въззивното производство, относно липсата на
материалноправна легитимация на задължено по договора за кредит лице,
поради надлежно вписан отказ от наследството на неговия баща и
13
кредитополучател по този договор. След смъртта на баща му, настъпила на
23.06.2008г., ответникът е подписал осем допълнителни споразумения към
договора за кредит, първите шест от които с цесионера „Б. Р. С.“АД, а
последните две с цесионера „Ю. Б.“АД. В тях той не само формално фигурира
като кредитополучател, но и по същество като задължено по кредита лице е
признал съществуването на вземанията по него в съответните към
сключването на всяко от тях размери, предоговаряйки условията за
погасяването им. По този начин по съглашение с кредитора и длъжника той е
встъпил като съдлъжник в задълженията по договора за кредит, наред с
неговата майка М. Ш.а като кредитополучател, с която отговарят като
солидарни длъжници, по смисъла на чл.101 от ЗЗД. Този извод не би могло да
бъде опроверган от липсата на други негови изявления и на извършени от
него в качеството му на солидарен длъжник действия, доколкото с кредита и
неговото обслужване се е занимавала само и единствено неговата майка М.
Ш.а, както настоява във въззивната жалба, тъй като встъпването поражда
действие от момента на съглашението, съответно сключването на
споразумението, без да са необходими други последващи действия от страна
на встъпилия, за да се счита обвързан от задълженията, като обслужването на
кредита касае изпълнението, а не възникването, на задълженията по него. Не
без значение в тази връзка е, че след първото той е подписал още седем
допълнителни споразумения. Споразуменията са подписани от ответника в
лично качество, а не като наследник на неговия баща П. Ш., противно на
поддържаното във въззивната жалба. В случай, че се приеме да ги е подписал
като наследник, това би поставило под съмнение действителността на
вписания отказ от наследство, тъй като би съставлявало действие по приемане
на наследството по смисъла на чл.49,ал.2 от ЗН, предхождащо отказа, с което
поема задълженията на наследодателя си солидарно с неговата майка и
кредитополучател М. Ш.а, според както е уговорено в чл.1,т.2 от договора за
кредит. Обстоятелството, че е подписал споразуменията по молба на банката,
както настоява във въззивната жалба, не опровергава извода за обективирано
от него с подписването им правновалидно волеизявление и съгласие за
встъпването, доколкото не навежда пороци на волята, свързани с конкретни
действия на банката при формирането й.
Неоснователно ответникът и във въззивното производство поддържа да
не е бил надлежно уведомен за извършеното с договора от 05.03.2014г.
14
цедиране на вземанията по кредита в полза на ищеца и за неговата
предсрочна изискуемост посредством връчените на 24.03.2017г. на неговия
чичо А. С. нотариални покани. Освен, че е подписал именно с банката след
извършената цесия допълнителните споразумения от 23.12.2014г. и
30.12.2014г. към договора за кредит, връчването е надлежно осъществено по
правилата на чл.46 от ГПК, приложими и за охранителните нотариални
производства при връчване на нотариални покани по чл.592 от ГПК, на
неговия чичо А. Ш. със задължение да му ги предаде. Действително в
поканите за негов адрес е посочен такъв на ул.“П. Б. Д.“ вместо ул.“П. Б. Д.“,
на което се акцентира във въззивната жалба, но, освен, че се касае за
техническа грешка, според удостовереното с разписките с рег.№№18 и 19 от
07.02.2017г., връчването е осъществено именно на адреса на С.Ш. в гр.Г. Д.,
ул.“Б. Д., № **, вх. *, ет. *, ап. **, посочен в подписаните допълнителни
споразумения като негов постоянен такъв. Чак с въззивната жалба навежда
твърдение третото лице, чрез което е извършено връчването, да не живее на
посочения адрес, с което на практика оспорва официално удостовереното с
разписките, но не е ангажирал своевременно доказателства за неговото
опровергаване. Налице са предпоставките на чл.18 от договора за кредит за
обявяването му за предсрочно изискуем, доколкото, според първоначалното
заключение на ССчЕ последната погасителна вноска по кредита е направена
на 24.08.2015г., при което за банката е възникнало потестативното право да
обяви вземанията за предсрочно изискуеми и тя е упражнила същото с
уведомяване на длъжниците, включително ответника.
Противно на оплакванията на жалбоподателя-ищец, своевременно с
отговора на исковата молба ответникът е възразил против начисляването на
лихва върху лихвата, считайки този механизъм, известен под името
„анатоцизъм“ като начин за увреждане правата на потребителя за
незаконосъобразен, с което по същество е оспорил действителността на
договорните клаузи, предвиждащи такова начисляване, като правната
квалификация на това възражение е от компетентността на съда и правилно
определена в случая като такава по чл.26,ал.1,предл.1 във връзка с чл.10,ал.3
от ЗЗД за нищожност поради противоречие със закона. В този смисъл,
разглеждайки възражението, първоинстанционният съд не е надхвърлил
правомощията си и не е нарушил принципите на състезателното начало, както
неправилно поддържа ищецът във въззивната си жалба. Олихвяването на
15
изтекли лихви е допустимо да се уговаря само между търговци, съгласно
чл.294,ал.2 от ТЗ. В останалите случаи такова е допустимо само ако е
предвидено с наредби на БНБ, според чл.10,ал.3 от ЗЗД. Такава не съставлява
Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск /отм., ДВ, бр.40 от 13.05.2014г./, на която се позовава ищецът.
В нея не се съдържат правила за начисляване на лихва върху лихва. С
предвиденото в чл.13 от същата се цели с преструктурирането на дълга на
финансово затруднения да обслужва кредита длъжник да се направи
възможно изпълнението на задълженията му чрез примерно изброени в ал.2
отстъпки, а не да се утежнява положението му чрез олихвяване на изтекли
лихви. С процесните допълнителни споразумения е извършено
преструктуриране на дълга, при което всички просрочени плащания във
връзка с кредита – главница, лихва, такси и застраховки от датата на
споразумението се преоформят служебно от кредитора чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит, като след изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва и начислената, но непогасена през същия
период лихва, а върху общия размер на дълга след договореното натрупване
на лихвите, се начислява и годишна лихва. По този начин на практика е
договорено олихвяване на изтекли лихви. Без значение за действителността
на тези клаузи е дали капитализацията е извършена по молба на
кредитополучателите, на което акцентира жалбоподателят-ищец, или по
почин на банката. Вярно е, както сочи във въззивната жалба, че не е налице
анатоцизъм, когато върху възнаградителна лихва се начислява мораторна
лихва. В случая, обаче, капитализацията е свързана с натрупване на
възнаградителна лихва, тъй като с всяко от споразуменията към размера на
редовната главница се прибавя този на просрочената договорена лихва, върху
които се начислява уговорената годишна лихва, при което е налице
анатоцизъм. Освен, че доказателства в подкрепа на твърдението на
жалбоподателя-ищец този начин на преструктуриране на дълга да поставя
длъжника в по-благоприятно положение, тъй като избягва начисляването на
наказателна лихва, не са ангажирани, това не променя извода за уговаряне на
недопустимо от закона олихвяване на изтекли лихви.
Първоинстанционният съд, противно на застъпваното от жалбоподателя-
16
ищец, е признал за възникнало и съществуващо към датата на издаване на
заповедта за изпълнение на фигуриращото в нея вземане за такси по договора
за кредит в размер на 1112,52 евро, включващи, според уточненията на
исковата молба, 569,03 евро общи такси, 148,36 евро имуществени
застраховки и 395,13 евро такси за връчване на нотариалните покани за
уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост на кредита. След
издаване на заповедта за изпълнение, обаче, тези вземания са погасени изцяло
чрез извършени от длъжниците извън изпълнителното производство
плащания от общо 9257,97лв., с оглед предвидената в чл.17 от договора
поредност – застрахователни премии, такси, разноски, комисионни, лихви,
главница. Касае се за настъпил в хода на производството след предявяване на
иска с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение факт от
значение за съществуването на спорното право по смисъла на чл.235,ал.3 от
ГПК, който съдът е длъжен да съобрази, в каквато насока са и
задължителните указания по т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. При това положение, макар и към
момента на предявяване на иска това вземане да е съществувало, към датата
на приключване на устните състезания е престанало да съществува поради
погасяването му чрез доброволно плащане. Неоснователно с въззивната си
жалба ответникът счита като факти с правно значение прекратяването на
изпълнителното производство спрямо него и удовлетворяването на
взискателя-ищец в рамките на изпълнителното производство, които следва да
бъдат зачетени. Прекратяването на изпълнителното производство не води до
погасяване на самите вземания, за които е било образувано, поради което не е
от значение за настоящия спор относно тяхното съществуване, а
принудителното им удовлетворяване в рамките на него не следва да се взема
предвид, тъй като то е предприето въз основа на допуснатото незабавно
изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК преди същата да е влязла в сила, а
предмет на иска е съществуването именно на удостовереното с нея
изпълняемо право. Отхвърлянето на иска на това основание би довело до
снабдяване на длъжника с обратен изпълнителен лист, съгласно чл.422,ал.3
във връзка с чл.245,ал.3 от ГПК, което противоречи на целите на
предварителното/незабавното изпълнение на вземанията, предмет на висящия
спор, в който е допуснато такова.
По отношение на останалите съществени за спора въпроси относно
17
приетите за установени въз основа на събраните доказателства от
първоинстанционния съд факти, за които страните не са изложили
оплаквания във въззивното производство, както и приложимите съобразно
тях материалноправни норми, настоящата инстанция на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, което като правилно
следва изцяло да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260021 от 10.02.2022г., постановено по
гр.дело №2946/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18