№ 39570
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110137856 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е по реда на чл. 414a, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от 12.07.2022 г. на етажните собственици на сграда в режим
на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. о, ул. „к“ № 28Б за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Х. Т., като такава е издадена на 29.10.2022 г. Със
заповедта е разпоредено длъжникът да заплати на заявителите сумата в общ размер на 154
лева, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на сградата в режим на
ЕС за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., както и сумата в общ размер на 130 лева,
представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, от които 40 лева
м.05.2021 г., 50 лева за м.11.2021 г. и 40 лева за м.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумите от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски за
държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника с твърдение, че претендираните
вземания за заплатени преди връчване на заповедта за изпълнение, за което са представени и
доказателства. След дадени указания по реда на чл. 414а ГПК от заявителите е постъпило
становище, с което потвърждават погасяването главниците в общ размер на 284 лева, като
поддържат искането си да им бъде издаден изпълнителен лист за законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2022 г. до датата на
плащането – 22.08.2022 г., както и за разноските по делото. В определен от съда срок за
изразяване на становище, от длъжника е постъпило Т., с което възразява срещу дължимостта
и размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта
за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, тоест в едномесечен срок от получаване на
препис от заповедта за изпълнение, може да възрази писмено срещу заповедта с твърдение,
че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към възражението се прилагат
доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Според нормата на
чл. 414а, ал. 2 ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на
вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. В ал. 3 и 4 на чл.
414а ГПК са предписани действията, които следва да бъдат извършени от съда при
подаването на възражение по ал. 1, а именно – да бъде изпратен препис от възражението
заедно с приложенията на заявителя за становище в тридневен срок, като бъдат посочени и
последиците от неподаването на становище. Ако заявителят не подаде становище в указания
срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта
за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и
постъпилото становище.
В разглеждания случай длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, с което е навел твърдения, че е
1
заплатил претендираната сума на 22.08.2022 г., като по делото е приложен и препис от
платежния документ. Фактът на плащането е изрично признат от заявителя. Поради това и
на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в
частта за сумата 284 лева, представляваща сбор от сумата в общ размер на 154 лева -
неплатени такси за поддръжка и управление на сградата в режим на ЕС за периода от
01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., както и сумата в общ размер на 130 лева - неплатени вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“, от които 40 лева м.05.2021 г., 50 лева за м.11.2021 г. и 40 лева
за м.02.2022 г.
Доколкото обаче плащането е направено в хода на процеса - след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът намира, че в полза
на заявителите се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 12.07.2022
г. до датата на плащане – 22.08.2022 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК е в размер
на 3,31 лева. Съдът намира, че в разглеждания случай не следва да бъдат давани указания на
заявителите за предявяване на иск за вземането за законна лихва, доколкото същото
представлява законна последица при установяване дължимостта на вземането за главница, а
не самостоятелна претенция. В случая между страните няма спор относно дължимостта и
размера на главницата, плащането й е извършено след подаване на заявлението, поради
което следва да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист за законната лихва в
определения от съда размер от 3,31 лева за периода от датата на подаване на заявлението –
12.07.2022 г., до датата на плащане – 22.08.2022 г.
По същите съображения се налага извод и за дължимостта на разноските по делото от
страна на длъжника. Същият е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата
главница едва след завеждане на настоящото дело, поради което е дал повод за завеждане на
делото и следва да поеме отговорността за направените от заявителите разноски. В случая те
са в общ размер на 325 лева, от които 25 лева за платежа държавна такса и 300 лева – за
платено адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени надлежни
доказателства. Едва със становището от 14.12.2022 г. длъжникът релевира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но доколкото същото е
направено след срока за възражение по чл. 414 ГПК се явява несвоевременно направено.
Въпреки това за пълнота следва да бъде посочено, че то е и неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума предвиден в чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в
приложимата редакция, тъй като определено въз основа на половината от стойността на
претендираната сума (т.е. въз основа на сумата от 142 лева) минималното възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 300 лева. Ето защо и с оглед т.10в от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
разноските по делото от 325 лева също следва да бъде издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.08.2022 г. по ч. гр. дело № 37856/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 74 състав, в частта за
сумата от сумата в общ размер на 154 лева, представляваща неплатени такси за поддръжка
и управление на сградата в режим на ЕС за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., както и
за сумата в общ размер на 130 лева, представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, от които 40 лева м.05.2021 г., 50 лева за м.11.2021 г. и 40 лева за м.02.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист срещу длъжника за сумата в размер на 3,31 лева,
представляваща законна лихва за периода от 12.07.2022 г. до 22.08.2022 г. върху вземане за
главница общ размер на 284 лева, представляваща сбор от сумата от 154 лева - неплатени
такси за поддръжка и управление на сградата в режим на ЕС за периода от 01.05.2021 г. до
31.03.2022 г., както и от сумата от 130 лева - неплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, от които 40 лева м.05.2021 г., 50 лева за м.11.2021 г. и 40 лева за м.02.2022 г.,
както и за сумата в размер на 325 лева – съдебни разноски.
Определението в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение може да бъде
2
обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на
страните, а в частта, в която е разпоредено издаването на изпълнителен лист може да бъде
обжалвано пред Софийския градски съд с частна жалба в двуседмичен срок, който за
заявителите тече от връчването на препис от определението, а за длъжника - от връчването
на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3