Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 ,
гр. Добрич, 10. 01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публичното заседание на десети декември през 2018година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ
: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при участието на секретаря ПЕПА МИТЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 287 по описа на Добричкия
окръжен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№8630/30.04.2018Г. от К.Х.Н., ЕГН **********
и С.Д.Н. с ЕГН **********,***, срещу решение №296/05.04.2018г.по
гр.д.№3726/2017г. на ДРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу З.Х.С. с
ЕГН ********** ***, З.Х.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Х.Н. с ЕГН ********** ***, И.М.Д.
с ЕГН ********** ***, Т.Н.Х. с ЕГН ********** ***, С.Н.Ш. с ЕГН ********** ***
и Е.Н.Х. с ЕГН ********** ***, иск за
установяване правото на собственост, придобито от ищците в режим на СИО въз
основа на придобивна давност върху недвижим имот - част от жилищната сграда с
идентификатор ***по КК на град Добрич, обособена като самостоятелно жилище с
площ на обособената част от 88.16 кв.м. от общата площ на жилищната сграда с
идентификатор ***с площ на същата от 149 кв.м.
и 100/222 ид.ч. от поземле¬н имот с идентификатор ***по КК на град
Добрич.
Въззивниците считат решението за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Незаконосъобразността на изводите
на съда за отхвърляне на претенцията им обосновават с твърдения да са налице
предпоставките за придобиване по давност жилищния имот, аргументирайки чрез
анализа на събраните гласни и писмени доказателства . Считат за установено, че
общия наследодател Х.Н.Д./**/ закупил с н.а. от 1963г. ½ ид.част от
поземлен имот с пл.№165, сега имот с идентификатор 72624.609.1260, ведно с
паянтова жилищна постройка. По силата на строително разрешение
№524/19.07.2007г. с тяхна помощ извършил пристрояване към нея. От смъртта на
общия наследодател, починал 1989г. пристройката и прилежащия към нея терен се
владеели от тях. Вещото лице дало заключение, че владените от тях помещения,
съставляващи пристройката, в своята съвкупна функционалност съставлявали
отделно жилище, със самостоятелен вход от към ул.Странжа, а старата паянтова
била с вход от към ул.”Люле Бургас”. Вещото лице установило, че пристройката
няма връзка със старата паянтова постройка, като двете сгради опирали само на
общ калканен зид. Считат, че е доказано завладяването на идеалните части на
останалите наследници, манифестирано явно пред тях. С назначената експертиза
било установено и, че пристройката представлява жилище и е търпим строеж и
това, че е изградена без строителни книжа
не било пречка за придобиването и
по давност, както неправилно приел районния съд.Искат отмяна на решението и
уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна. В хода на
въззивното производство въззиваемите З.Х.С. и И.М.Д., чрез процесуалния си
представител адв.М.Д. , изразяват становище за неоснователност на жалбата като
считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно и искат
потвърждаването му.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по
същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Гр.д. №3726/2017г.на
ДРС е образувано по искова молба с вх.№16923/09.10.2017г. на съпрузите К.Х.Н.,
ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу З.Х.С., ЕГН ********** ***, З.Х.Д.,
ЕГН ********** ***, Р.Х.Н., ЕГН ********** ***, И.М.Д., ЕГН ********** ***, Т.Н.Х.,
ЕГН ********** ***, С.Н.Ш., ЕГН ********** *** и Е.Н.Х., ЕГН ********** ***, за
установяване правото на собственост, придобито от ищците в режим на СИО въз
основа на давностно владение върху недвижим имот - част от жилищната сграда с
идентификатор ***по КК на град Добрич, обособена като самостоятелно жилище с
площ на обособената част от 88.16 кв.м. от общата площ на жилищната сграда от
149 кв.м., както и на 100/222 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***по КК
на град Добрич.
В
исковата молба се твърди, че ищецът К.Х.Н. и ответниците са наследници на Х.Н.Д.
(***) и *** Н.Д.. С нотариален акт №102/1963г. Х.Н.Д. (***) 1/2 ид.ч. от
поземлен имот с пл.№164, ведно със застроената в имота паянтова жилищна
постройка, находящ се в гр.Добрич, ул. "Люле Бургас" №40. Впоследствие
закупената от Х.Н.Д. 1/2 ид.ч. от поземления имот била обособена като
самостоятелно УПИ I-164 в кв.413 по плана на гр.Добрич. По силата на издадено
строително разрешение №524 от 19.07.1973г. Х.Н.Д. с помощта на ищеца извършили
пристрояване на съществуващата към този момент паянтова постройка. По силата на
действащата към момента кадастрална карта на гр.Добрич гореописаният поземлен
имот е с идентификатор ***с площ от 222 кв.м., при граници имоти с
идентификатори: 72624.609.16, 72624.609.1259, 72624.609.1261 и 72624.609.20.
Жилищната сграда налична в имота с идентификатор ***е с площ от 149 кв.м. След
смъртта на общите наследодатели Х.Н.Д. (***) починал на 04.03.1998г. и *** Н.Д.
починала на 22.07.1980г., ищците, по време на брака си, функционално
преустроили със знанието и непротивопоставянето на ответниците част от
жилищната сграда като обособили самостоятелно жилище с площ от 88.16 кв.м. върху
което от 1980г. осъществявали явно и
несмущавано непрекъснато давностно владение с намерение за своене и понастоящем
станали собственици на същото. По време на брака си завладели и 100 кв.м. ид.ч.
от дворното място (88.16 кв.м съответстващи на застроената площ на собственото
им жилище и 11,84 кв.м. прилежащ терен от парцела до собственото им жилище, до които
имали достъп само ищците), считано от 1980 г. и продължаващо явно и несмущавано
и понастоящем, като са станали собственици на 100/222 ид.ч. от поземления имот
с идентификатор ***по силата на изтекла придобивна давност. Поради това, че ответниците
в качеството си на наследници на общите наследодатели Х.Н.Д. (***), починал на
04.08.1998г. и *** Н.Д., починала на 22.07.1980г., застрашавали правото на
собственост на ищците по отношение на описаните по-горе имоти, налице бил правен
интерес да предявят настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците З.Х.С. и И.М.Д., в писмен отговор на исковата молба,
оспорват основателността на претенциите на ищците. Не оспорват твърденията относно
качеството на първия ищец и ответниците на наследници на Х.Н.Д.(***), нито
твърденията относно придобитите от него права. Оспорват твърдението, че ищецът К.
заедно с баща си е пристроявал имота, тъй като двамата ищци живеели на село, а
в жилището на наследодателя Х.Н.Д. живеел той и синът му Н.Х.Д. със съпругата
си И. и четирите им дъщери. Не отговаряло на истината и твърдението, че като
съсобственици ответниците не са се противопоставяли на това ищеца К. да ползва
част от жилището като собствено, тъй като той без съгласието на другите
наследници се опитал да си присвои стаята, в която живеел Х.Н.Д.. В жилището,
находящо се на ул.«Люле Бургас» №40 живеела и ответницата И.М.Д., съпруга на
починалия Н.. От същото жилище тя ползвала две стаи, коридор и кухня. Ответниците
чрез водене на дела се опивали да присвоят бащиния на страните имот, който наследниците
желаели да бъде разделен съгласно полагащите им се по закон квоти. Ищците
многократно вдигали скандали и се карали с ответницата И., като й казвали, че
ще я изгонят от имота. Разрешението за строеж и Строителната линия за
постройката били издавани на името на Х.Н.Д..
В хода на
производството по отстраняване нередовности на исковата молба, иницирано от
въззивната инстанция с протоколно определение от 19.09.2018г., ищците са внесли
пояснения относно времето и начина на възникване на процесния жилищен обект,
помещения и разположение в сградата с молба вх.№5854/25.09.2018г./л.30 от
делото/. Въведени са уточнения чрез препращане към заключението от 26.02.2018г.на
вещото лице М.Х. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, изслушано от
първоинстанционния съд и използване на приложение към нея/л.93 от делото на
ДРС/-схема на сега съществуващото разпределение, обозначено от вещото лице като
„разпределение жилищна сграда в ПИ 609.1260 по КК на гр.Добрич“, идентично с
приложение-схема на сега съществуващото разпределение към заключението от
26.11.2018г.по съдебно-техническата експертиза, изслушано от въззивната
инстанция.
Уточнено е от ищците, че
закупената от наследодателя жилищна сграда е частта, отразена в зелен цвят от схема-разпределение на л.93
от делото на ДРС, че през 1974г. към нея
са пристроени кухня и две спални, отразени от вещото лице в жълт цвят, с
отделен вход и проход от към ул.“Л.Бургас“, защрихован с бежов цвят. През
1994г. към тези пристроени стаи пристроили още две спални, кухня, антре и
баня/тоалетна, отразени от вещото лице в жълт цвят, с вход от към
ул.“Странджа“. Пристройките от 1974г. и тези от 1994г. били функционално
свързани, с обща площ от 102.40кв.м., владяни и ползвани само от тяхното семейство.
В хода на въззивното производство ответниците И.
Джалил и З.С. повторно оспорват ищците
да са владяли стаята и антрето, в които до смъртта си живял общия
наследодател, а след това сина на ищците,
като според ответницата З.С. врата между стаята и антрето, и ползваната от
ищците част от към ул.“Странджа“ е отворена преди две-три години .
Не е спорно, установява се и от
събраните доказателства, че ищеца К.Х.Н. и ответниците
са наследници по закон/низходящи и
наследници на низходящи/ на Х.Н.Д., починал на 04.08.1998г.. Ищцата С.Д.Н. е
съпруга на К.Х.Н., чийто граждански брак
датира от 09.10.1969г.
С нотариален акт №102, том IV,
дело №1383/1963г. на Толбухинския народен съдия, наследодателят на страните Х.Н.Д.
(***) закупил 1/2 ид.ч. от дворно място
с площ 156 кв.м., имот с пл.№164,
кв.413, гр.Добрич, ведно със застроената в имота паянтова къща от три стаи и
салон, находящ се в гр.Добрич, ул.
"Люле Бургас" №36. С нотариален акт №109/1964г., том IIс, дело
№732/1964г. на Толбухинския народен съдия, Х.Н.Д. (***) е признат за собственик
на 88 кв.м. – придадено към имот пл.№164-I, кв.413 общинско дворно място. С
разрешение за строеж №524/19.07.1973г. и протокол №237/30.07.1973г. за
определяне на строителна линия и ново, на Х.Н.Д. (***) е разрешено изграждането
на пристройка в имот пл.№164-I, кв.413.
Привлеченото от съда вещо лице- М.Х.
е констатирало, че по кадастралния и регулационен план на гр.Добрич, одобрен със
заповед №2873/15.05.1958г. за имот с пл.№164 /понастоящем имот с идентификатор ***по
КК на град Добрич/ е отреден парцел I-164 в кв.413. По кадастралния и
регулационен план на гр.Добрич, одобрен със заповед №1229/05.06.1967г. за имот
с пл.№164 е отреден парцел I-164 в кв.413. По кадастралния и регулационен план
на гр.Добрич, одобрен със заповед №326/1987г. за имот с пл.№660, кв.7 няма
отреден парцел, същият е включен в парцел I-За жилищно строителство и
обществени сгради. По ЗРП на гр.Добрич, одобрен със заповед №1986/04.07.1995г.
за имот с пл.№660 е отреден парцел I-660, кв.5. По ПУП-ПРЗ на гр.Добрич,
одобрен с решение №38-3/31.03.2006г. за поземлен имот 1260 е отреден УПИ
I-1269, кв.1105.
Не е спорно, така и данните от
нотариален акт №102/1963г.,че към момента на придобиването от наследодателя, имотът
е бил застроен с „паянтова къща от три стаи и салон“. Понастоящем в него
съществува едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ***, която е с площ от 149 кв.м, има три входа, като при оглед
вещото лице е констатирало наличието понастоящем в сградата на 13броя помещения,
обозначени със жълт и зелен цвят на схемата-разпределение към заключението от
26.02.2018г./л.93 от делото на ДРС/съобразно ползването им, и с
индивидуализиращи ги символи/номера/ на схемата към заключението от
26.11.2018г./л.66 от настоящото дело/ . Според вещото лице понастоящем функционално
свързани са осем помещения-входно антре, баня с WC, кухня, четири стаи и втора кухня /помещения №1-спалня, №2-спалня, №3-кухня,
№4-вх.антре, №5-баня с WC, №8-дневна, №9-спалня, №10-кухня/, обозначени със жълт цвят на схемата.
Функционално свързани според вещото лице са и останалите помещения- №6-спалня,
№7-спалня, №11-кухня, №12-трапезария, №13-баня с WC, обозначени със зелен цвят
на схемата. Така обособените две жилища според вещото лице отговарят на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1 и 2 от Наредба №7 за правила и норми за устройството на
отделните видове територии и устройствени зони от 22.12.2003г.
При
съвкупна преценка на данните от схемата на вещото лице към заключението от
26.02.2018г./л.93 от делото на ДРС/, при използване на която ищците са
индивидуализирали обекта на претендираното право на собственост, и схемата към
заключението от 26.11.2018г./л.66 от настоящото дело/ се изяснява и за яснота
следва да се отбележи, че претенцията на ищците е в обема на помещения
№1-спалня, №2-спалня, №3-кухня, №4-вх.антре, №5-баня с WC, №8-дневна,
№9-спалня, №10-кухня, обозначени със жълт цвят на схемата/уточняваща молба
вх.№5854/25.09.2018г.-л.30/. Твърденията им относно начина на възникване на
обекта съгласно уточняваща молба вх.№5854/25.09.2018г./л.30/. се свеждат до твърдения за пристрояване към
старата къща / помещения №№6,7,11,12 и 13, означени
със зелен цвят по схемата/ през 1974г. на помещения №№8, 9, 10, с отделен вход и
проход към него от към ул.“Л.Бургас“, защрихован с бежов цвят, а през 1994г. -
на помещения №№1, 2, 3, 4 и 5, с вход от към ул.“Странджа“.
Вещото лице е констатирало, че по
плана от 1958г.е заснета жилищна сграда/повдигната в зелен цвят на скица №1 към
заключението от 26.11.2018г.-л.67/, която е обхващала четири помещения и това
са помещенията с №№7, 8, 9 и 10, която констатация не кореспондира с
твърденията на ищците, че старата къща обхваща частта от сградата , включваща
помещенията, отразени в зелен цвят по схемата, т.е. помещения №6-спалня, №7-спалня, №11-кухня,
№12-трапезария, №13-баня с WC. Заснетата по плана от 1987г. сграда според
вещото лице обхваща помещенията №№3, 4, 5, 6,7,8, 9, 11 и 12/ т.е.без помещения
№№1,2, 13/. Според вещото лице към 1987г. жилищната сграда е имала три спални,
две кухни, едната с трапезария, баня с тоалетна и входно антре. Помещения с
№№1, 2 и сега съществуващото складово помещение / понастоящем с кад. №72624.609.1260.2
по КК/ са заснети по плана от 1987г. като навес. От събраните по делото
доказателства не се установява кога жилищната сграда е възникнала в сегашния си
вид, но предвид заснемането и в същия по кадастрална карта от 2005г., очевидно
изграждането на всички съществуващи понастоящем помещения е било факт към този
момент. Не се твърди, няма и данни след
възникване на сградата във вида, във който е заснета и нанесена по плана от
1987г, или по КК от 2005г. или в който и
да е друг момент, да е бил одобряван архитектурен/инвестиционен/проект за
разделянето и на две самостоятелни жилища. Не се касае и за извършено пристрояване
към старата къща, при което пристроеното да има характер на самостоятелно
жилище още с възникването си, в който смисъл са изложени твърдения от ищците.
Обясненията на самите ищци в хода на въззивното производство са за поетапно
пристрояване, за наличието на вход за старата къща от към ул.“Л.Бургас“ и
отделен вход за пристроеното от към същата улица, за наличието на връзка-врата
между старата къща и новата постройка.
Събраните доказателства, включително чрез
разпита на свидетелите ***, установяват обстоятелства относно ползването на
къщата, но не установяват кога е възникнало съществуващото понастоящем фактическо
разделяне на сградата на две жилища.
Според св.И.Тодоров старата
кирпичена къща била съборена и на нейно място била построена тухлена къща .Приживе
на бащата на ищеца, били правени
пристройки в различни периоди от време като „старите пристройки са правени много
отдавна, а по-новите са правени преди 5-6 години“. Преди в имота според
свидетеля са живели най-малкия брат на ищеца Н. със семейството си, за чиито
стаи се влизало от към ул.“Л.Бургас“, бащата на ищеца, който живеел в стая ,
чийто вход е също от към ул.“Л.Бургас“, ищеца със семейството си, който ползвал
вход от към ул.“Странджа“. В момента
ищецът живеел в постройките, които сам си направил- тоалетна, кухня и общо три
стаи, в които се влизало от ул.“Странджа“. Големият син на ищеца живеел в друга
пристройка, която се намирала от страната на ул.”Люле Бургас”. Понастоящем според св.З.** съпрузите К. и С. обитават жилище, в което може да се влезе от ул.“Странджа“ и от
ул.“л.Бургас“. Като се влезело от входа за къщата, който бил от към
ул.“Странджа“ първо била банята и тоалетната, в дясно кухнята, от
кухнята в дясно-две стаи, а насреща още една стая, в която имало малка врата,
от която се влизало в друга стая с кухня, където живеел синът им . Според св.Л.**
ответницата И. ползвала две стаи, един коридор и баня. Имало още една стая,
която ползвал дядото докато бил жив/наследодателя на страните Х./, която от
няколко години се ползвала от сина на ищците ***. Той влизал за своята стая от
ул.“Л.Бургас“, а ищците от ул.“СТранджа“. От стаите, в които живеела
ответницата И. можело да се влиза в стаята, в която живеел дядото, но след като
*** заживял там, направили стена.
Така от
констатациите на вещото лице, съпоставени с обясненията на страните и събраните
гласни доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, се изяснява, че
старата къща е обхващала помещения №7, №8, №9 и №10, като входът е бил през помещението
с №10, който и понастоящем съществува, а достъпът до него се осъществява от към
ул.“Л.Бургас“. В резултат на извършвани пристроявания, към 1987г. сградата
обхваща помещенията №№3, 4, 5, 6,7,8, 9, 11 и 12, т.е.без помещения №№1,2, 13,
чието изграждане очевидно е осъществено в периода между 1987г. и 2005г.. В
помещенията сега с №6, №7, №11 и №12 /обозначени със зелен цвят на схемата/ е
живяло семейството на сина на общия
наследодател Н.Х.Д., починал през 2004г., чиято съпруга е ответницата И.Д./удостоверение
за наследници л.11 от делото на ДРС/, която понастоящем ползва същите, като
пред въззивната инстанция обяснява и, че сега е направила вътрешната тоалетна,
преди ползвала външната тоалетна, която сега ползвала за склад/ отразен с кад. №72624.609.1260.2
по КК/ . Вход за тази част е съществувал
и съществува от към ул.“Л.Бургас“. Помещения №8 и №10 са ползваните от общия
наследодател, като същите са били свързани с помещенията, ползвани от
семейството на покойния му вече син Н. с врата между помещение №8 и №12 според
вещото лице, която понастоящем не съществува. Вратата между тези помещения
според обясненията на ответницата З.С. е била затворена от общия наследодател Х.
когато се оженил повторно. Заедно с новата си жена ползвал самостоятелно стаята и
антрето. Липсват данни за твърдяния брак, но като се има предвид, че смъртта на
наследодателя е настъпила през 1998г., очевидно затварянето на тази врата е
станало най-късно преди смъртта му .Същите помещения след смъртта на общия
наследодател ползвал самостоятелно сина на ищците ***. Помещения №№1, 2, 3, 4 , 5 и 9, с вход от към
ул.“Странджа“ са били ползвани от
ищците. Понастоящем ползваните от ищците помещения са свързани с помещенията
ползвани от семейството на сина им/ а преди това от общия наследодател/ с врата между помещения №8 и №9. Липсват данни
в кой момент е създадена връзката/вратата/ между тези помещения, респ. кога
помещения с №№8 и 10 са приобщени към помещения
№№1, 2, 3, 4 , 5 и 9, с вход от към ул.“Странджа , ползвани понастоящем
от ищците, които обясняват и, че за складово помещение ползват вкопано избено
помещение под стаята до кухнята от към ул.“Странджа“, в което се влизало от
улицата.
Владението
върху реална част от сграда, което продължава в опредена от закона продължителност, може да доведе до придобиване
по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата
част от сградата са били разделени на два или повече обекта /в случая жилища/ ,
отговарящи на действащите строителни правила и норми към момента на
установяването на владението, т.е. обособени като отделни обекти на собственост
към този момент дори и при формалната липса на одобрен
архитектурен/инвестиционен/ проект. Извод
в този смисъл в случая не може да бъде обоснован предвид установяването на наличието във времето на връзка между
помещенията в сградата, обособяването на отделни части чрез прекъсване на
съществуваща връзка между тях и създаване на връзка между други части от
сградата , без пълно и главно установяване от страна на ищците относно началния
момент на съществуващото понастоящем фактическото положение/реално разделяне на
сградата на две жилища/, от който момент би могло да се приеме началото на
придобивна давност в полза на ищците, респ.ищците не са установили да са упражнявали фактическа власт върху процесната
част от сградата като самостоятелен обект и манифестирали намерение да я придобият,
отричайки правата на ответниците, в срок от 10 години/чл.79, ал.1 от ЗС/, от
момента на изтичане на който срок са станали собственици на същия обект. Обстоятелството,
че понастоящем двете части могат да бъдат фактически обособени в две
самостоятелни жилища, в който смисъл е заключението на вещото лице, е относимо
към друг спор между сънаследниците като съсобственици на сградата.
Освен, че не е установено валидното възникване на правото на
собственост върху процесната реална част от сградата, основано на давностно
владение, не е установено възникването на такова право и върху 100/222 ид.ч. от
дворното място, чрез упражняване на владение върху реална част от имота с площ
от 100кв.м. със застрояването на 88.16
кв.м и преминаването през 11,84 кв.м. За да се
придобие по давност идеална част е
необходимо съвместно владение, а не самостоятелно владение на реална част от
имота.
Предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени, в какъвто смисъл е и произнасянето на районния съд.
Доколкото обаче диспозитива на постановеното от районния съд решение не съдържа
индивидуализация на обекта на защитаваното право на собственост съобразното
уточнението на същия по реда на чл.129, ал.2 от ГПК във въззивното производство,
същото следва да бъде отменено и постановено ново съобразно уточнението , че
предмет на установяване е право на собствено върху реална част от жилищната
сграда с идентификатор ***по КК на град Добрич с площ от 149кв.м., обособена
като самостоятелно жилище с площ от 102.40кв.м., състоящо се от помещения
№1-спалня, №2-спалня, №3-кухня, №4-вх.антре, №5-баня с WC, №8-дневна,
№9-спалня, №10-кухня, обозначени със жълт цвят на схемата-разположение на л.66
от делото, неразделна част от решението.
Предвид изхода от спора пред
въззивната инстанция право на съдебни разноски има въззиваемата страна.
Извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на общо 300лева
адвокатски хонорар са удостоверили единствено въззиваемите И.М. Джалил и З.Х.С./общ
договор за правна защита и съдействие л.19/. При липса на указание какви
конкретно разходи е извършила за адвокатско възнаграждение, т.е. какви средства
всяка от двете е предоставила , следва да се приеме, че разходите са извършени
от двете по равно. В този смисъл на всяка от тях следва да се присъдят съдебно
деловодни разноски в размер на 150лева адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№296/05.04.2018г.по гр.д.№3726/2017г. на ДРС, с което е отхвърлен предявения от
К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н. с ЕГН **********,***, срещу З.Х.С. с ЕГН **********
***, З.Х.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Х.Н. с ЕГН ********** ***, И.М.Д. с ЕГН **********
***, Т.Н.Х. с ЕГН ********** ***, С.Н.Ш. с ЕГН ********** *** и Е.Н.Х. с ЕГН **********
***, иск за установяване правото на
собственост, придобито от ищците в режим на СИО въз основа на придобивна давност върху недвижим имот - част от жилищната сграда с
идентификатор ***по КК на град Добрич, обособена като самостоятелно жилище с
площ на обособената част от 88.16 кв.м. от общата площ на жилищната сграда с
идентификатор ***с площ на същата от 149 кв.м.
и 100/222 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КК на град
Добрич.., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н. с ЕГН **********,***, срещу З.Х.С. с ЕГН **********
***, З.Х.Д. с ЕГН ********** ***, Р.Х.Н. с ЕГН ********** ***, И.М.Д. с ЕГН **********
***, Т.Н.Х. с ЕГН ********** ***, С.Н.Ш. с ЕГН ********** *** и Е.Н.Х. с ЕГН **********
***, иск за установяване правото на
собственост, придобито от ищците в режим на СИО въз основа на придобивна давност върху недвижим имот - реална част от жилищната
сграда с идентификатор ***по КК на град Добрич с площ от 149кв.м., обособена
като самостоятелно жилище с площ от 102.40кв.м., състоящо се от помещения
№1-спалня, №2-спалня, №3-кухня, №4-вх.антре, №5-баня с WC, №8-дневна,
№9-спалня, №10-кухня, обозначени със жълт цвят на схемата-разположение на л.66
от делото, неразделна част от решението,
и 100/222 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КК на град
Добрич.
ОСЪЖДА К.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА З.Х.С.
с ЕГН ********** ***, И НА И.М.Д. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни
разноски на всяка от тях в размер на 150лева адвокатско възнаграждение .
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.