Р
Е Ш Е
Н И Е
N 115
Гр.Велико Търново 24.06.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на десети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Данаилова
Ивелина Янева
при секретаря М. Недева
и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И.
Янева к.н.дело № 10105 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за
2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Предмет на касационното производство е Решение № 330
/ 15.03.2022г., постановено по г.д. № 3254 по описа на ВТРС за 2021г., пети
състав, с което е отхвърлена
жалбата на А.М.М. против мълчалив отказ за извършване на административна
услуга, заявена със заявление № РД-12-02-1328 / 16.09.2021г. до общинска служба
по Земеделие гр.Полски Тръмбеш.
Касационното
производство е образувано по жалба от А.М.М.,
в която се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване на
събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за задължение на органа
за произнасяне по започнала но неприключила процедура по възстановяване на
земеделски земи, за които е признато право на собственост. Моли се за отмяна на
въззивното решение, уважаване на жалбата и присъждане на разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на първоинстанционното производство са установени следните факти:
С
Решение № 484 / 07.06.2007г. по г.д. № 504 / 2007г., влязло в сила на
10.07.2007г. е признато по отношение на Общинска служба по земеделие и гори
гр.Полски Тръмбеш, че наследниците на А. П. А. имат право да заявят за възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ правото си на собственост върху 9 броя недвижими имоти,
подробно описани, с площ общо 30,5 дка. На 10.10.2007г. е подадено Заявление за
възстановяване на посочените в решението девет броя ниви. Общинска служба по
земеделие и гори гр.Полски Тръмбеш издава Протокол № 00010 / 10.10.2007г. в
който признава и определя за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне за девет броя ниви в различни
местности. С Решение № 00010 / 28.11.2007г. Общинска служба по земеделие
гр.Полски Тръмбеш възстановява правото на собственост на наследници на А. П. А.
върху нива от 30,500 дка, представляващ имот № 270025 по плана за
земеразделяне.
През
2015г. Община Полски Тръмбеш обжалва Решение № 00010 / 28.11.2007г. и с Решение
от 14.05.2015г. по а.д. № 2 / 2015г. ВТРС обявява нищожността на решението на
поземлената комисия. След получаване на съдебния акт и на становище от Областна
дирекция „Земеделие” Велико Търново от Общинска служба Земеделие гр.Полски
Тръмбеш на 07.07.2015г. е отправено искане до Общински съвет Полски Тръмбеш за
предоставяне на имоти общинска собственост за обезщетяване на наследниците на А.
П. А. На 26.10.2016г. и 14.02.2018г. отново са подадени чрез кмета на Община
Полски Тръмбеш до общинския съвет искания за предоставяне на имоти общинска
собственост за обезщетяване на признатите права на собственост на наследниците
на А. По тези искания липсват произнасяния от Общински съвет Полски Тръмбеш.
Налице е изричен отказ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд по
искане от 16.05.2018г., който е обжалван от един от наследниците и е потвърден
с Решение № 175 / 22.05.2019г. на Административен съд Велико Търново.
Същевременно
в този период между администрациите Областна служба Земеделие гр.Велико
Търново, общинска служба земеделие гр.Полски Тръмбеш и община Полски Тръмбеш се
разменя кореспонденция относно правното основание за обезщетяване на
собствениците, наличието на земи в общинския и държавния поземлен фонд, като всяка
от администрациите заема становище за неприложимост на съответната разпоредба,
предвиждаща обезщетяване със земи от държавен /ОДЗ/ или общински /Община/
поземлен фонд.
На
16.09.2021г. А.М.М. подава до Общинска служба Земеделие гр.Полски Тръмбеш
заявление за обезщетяване със земи от държавния поземлен фонд,
индивидуализирани с номер на имот и площ, за които е проведена анкета. Поради
липсата на получен отговор по заявлението на 27.10.2021г. е депозирана жалба до
Административен съд Велико Търново, препратена по компетентност на Районен съд
Велико Търново.
Пред
районния съд от ответника са представени две писма от 28.10.2021г. и
12.01.2022г. с които се уведомява жалбоподателя за желанието за завършване на
процедурата, но и за необходимостта от представяне на информация за съдебно
решение и представяне на скица-проект във връзка с одобрена кадастрална карта.
Районният съд приема, че липсва сезиране от правоимащите лица за
възстановяване на правото на собственост след обявяване нищожността на Решение
№ 00010 / 2007г., липсва и мълчалив отказ с оглед представените писма относно
продължаване на процедурата, поради което и жалбата е отхвърлена.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за липсата на
формиран мълчалив отказ от ответника за противоречащи на приетите по делото
доказателства.
Видно от подаденото на 16.09.2021г. заявление, наследниците на
правоимащото лице изрично заявяват желанието си за довършване на процедурата по
възстановяване на правото на собственост чрез обезщетяване със земеделски земи,
като дори изрично посочват вида, размера и номера на желания имот. Следователно
е налице изрично сезиране на органа, който в продължение на повече от 14 години
не е успял да довърши процедурата по възстановяване на право на собственост. Това
изрично заявление дори не е изискване за произнасяне на органа, тъй като задължението
на Общинска служба Земеделие гр.Полски Тръмбеш за произнасяне възниква по
силата на закона след обявяването на нищожността на нейния административен акт
– налице е подадено заявление по което липсва произнасяне / това от 2007г. е
несъществуващо/. Именно поради тази причина и при спазване на мотивите на
съдебния акт за необходимостта от писмено искане от общинския съвет за
предоставяне на имот, ответникът многократно отправя искания за предоставяне на
различни имоти, но тези искания не се разглеждат или се отхвърлят от общинския
съвет.
Вторият довод на районния съд относно липсата на мълчалив отказ
поради продължаване на процедурата видно от представени писма не може да бъде
споделен, тъй като от една страна тези писма са изготвени след депозиране на
жалбата до съда. От друга страна няма данни да са получени от жалбоподателя. От
трета страна представянето на тези писма едва в съдебно заседание на
14.01.2022г. след двукратно изискване от съда на административната преписка и
представянето на същата на части, буди съмнение в достоверността на датите на
писмата. И от четвърта страна по съществото си те представляват изричен отказ
да се удовлетвори искането на лицето от 16.09.2021г. В писмото от 28.10.2021г.
/след подаване на жалбата на 27.10.2021г./ се заявява готовност за довършване
на процедурата, но се иска представяне на информация относно водено гражданско
дело с общината. Относимостта на съдебния акт към многогодишната процедура по
обезщетяване е очевидна, но изискването му от молителя, а не от публичната
администрация, която също е страна по делото и многократно отказва да изпълни
законовите си задължения не отговаря на изискванията на закона. Искането е и
несвоевременно - заявлението е подадено на 16.09.2021г. и е можело незабавно да
бъде изискано това доказателство.
Второто писмо от 12.01.2022г. по същество представлява изричен
отказ на заявлението от 16.09.2021г., тъй като в него отново се посочва
предоставянето на земя от общинския поземлен фонд, сезирането на кмета,
правното основание на параграф 27, ал.2, т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, признато
право на възстановяване със съдебен акт, както и допълнително условие за
издаване на решението с оглед наличието на кадастрална карта за землището –
представяне на скица-проект, издадена от съответната Служба по геодезия,
картография и кадастър. Изрично писмено касатора заявява пред административния
орган желанието си да бъде обезщетен със земя от държавния поземлен фонд, а с
писмото му се отговаря, че за пореден път ще бъде искана земя от общинския
поземлен фонд, следователно е налице и изричен отказ по това заявление. В две
съдебни решения изрично е посочено, че правото на възстановяване на собственост
в конкретния случай не е признато със съдебен акт, но отново в писмото се сочи,
че е налице тази хипотеза, което води до изначално неправилно определяне на
приложимата процедура по издаване на решението за обезщетяване. И то след като
именно неправилното възприемане на първото решение е довело и до обявяване
нищожността на Решение № 00010 / 2007г. Видно от Решение
№ 484 / 07.06.2007г. по г.д. № 504 / 2007г. то е издадено на основание чл.11,
ал.2 от ЗСПЗЗ и признатите права са за подаване на заявление, а не за право на
собственост. Именно в разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ се съдържа и
правилото за реда за възстановяване на собственост при уважаване на иска по
чл.11, ал.2 от същия закон - когато съдебното
решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в
"Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за
земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл.10б. Видно от текста на Решение № 00010 / 28.11.2007г. Общинска служба по земеделие
гр.Полски Тръмбеш по отношение на с.Обединение е налице влязъл в сила план за
земеразделяне, тъй като той е цитиран няколкократно – „имот № 270025 по плана
за земеразделяне“, „съгласно плана за земеразделяне“. За наличието на влязъл в
сила план за земеразделяне свидетелстват и мотивите на Решение от 14.05.2015г.
по а.д. № 2 / 2015 по описа на ВТРС, в които е посочено, че в Държавен вестник
брой 31 от 12.04.1994г. е публикувано съобщение за одобрения коригиран проект
на плана за земеразделяне на землището на с.Обединение. Следователно в
конкретния случай е налице хипотезата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и
възстановяването на собствеността следва да бъде извършено по реда на чл.10б от
ЗСПЗЗ. При липсата на данни заявените за възстановяване имоти да са застроени с
имоти общинска собственост, то предоставяните като обезщетение имоти следва да
са от държавния поземлен фонд, съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.2, т.2 от
ЗСПЗЗ.
Представеното
пред касационната инстанция становище от Министерството на земеделието, храните
и горите от 2017г. няма обвързваща съда доказателствена сила, като дори от него
не става ясно защо се приема наличието на хипотезата на параграф 27 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, който е приложим единствено при неприключили производства по
обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд, а въпросът от кой фонд следва
да се обезщетят собствениците в конкретния случай намира разрешение в чл.10б от
ЗСПЗЗ съгласно изричното препращане на чл.11, ал.4 от същия закон.
Следователно от представените пред районния съд доказателства се
установява не само наличието на заявление, по което липсва произнасяне повече
от месец, но и изричен отказ за обезщетяване със заявените земи, постановен в
хода на съдебното производство под формата на писмо. Като приема обратното,
районния съд постановява решение в противоречие с доказателствата и материалния
закон, което следва да бъде отменено и спорът решен по същество с отмяната на
изричния отказ и връщане на административната преписка на компетентния орган.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че случай като
настоящия, в които повече от 14 години не се възстановява признато право на
собственост поради липсата на ясни правила, са причина за многократно осъждане
на Република България от Европейския съд по правата на човека. Именно с цел
защита на правата на собственост, настоящият състав намира, че следва да определи
срок за издаване на решение за възстановяване на собствеността на лицето, като
указва на органа, че следва служебно да събере всички необходими данни,
включително и скица на имота. Недопустимо е поради административни неуредици и
спорове между администрациите в продължение на десетилетие, да бъде утежнявано
положението на лицето. Ако бе спазен закона още през 2007г., то не би било
необходимо издаването на исканата скица.
При този
изход на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на
сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и
доказателства за действителното им извършване.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 330
/ 15.03.2022г., постановено по г.д. № 3254 по описа на ВТРС за 2021г., пети
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изричен отказ за обезщетяване със земя от държавен поземлен фонд,
съдържащ се в писмо изх. № РД-12-02-41 / 12.01.2022г.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба земеделие гр.Полски Тръмбеш за
издаване в 30 дневен срок от получаване на решението на решение за
възстановяване на собствеността на наследници на А.
П. А. със земи от държавния поземлен фонд по реда на чл.10б, ал.2, т.2 от
ЗСПЗЗ, като се снабдят служебно със скица на имота от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър.
ОСЪЖДА Общинска служба земеделие гр.Полски Тръмбеш да заплати на А.М. ***
сумата от 300лв./ триста лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.