№ 249
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100509565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „З.А.Д. ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, длъжник
по изп.д. № 20199240401580 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ,
срещу разпореждане от 23.01.2020 г., с което съдебният изпълнител отказал
да намали размера на приетото за събиране по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското
възнаграждение от 350 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Единственото действие, извършено от пълномощника на
взискателя, било подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
поради което се дължало само възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не била налице и фактическа
и правна сложност на изпълнителното дело. Определената пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също била прекомерна. Същата следвало да бъде
начислена само върху присъденото вземане по изпълнителния лист, а не и
върху разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, евентуално
1
следвало да е в по-нисък размер след намаляване на адвокатското
възнаграждение. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да намали
адвокатското възнаграждение на 200 лв., както и да намали размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Н.К. Н.-П., чрез
адв. Л. П. от АК - Варна е депозирала писмени възражения (наречени
„отговор“) по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда
да я остави без уважение. Претендира разноски за настоящото производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта й срещу отказа на ЧСИ с атакуваното разпореждане да
намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно
разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е основателна.
Изп.д. № 20199240401580 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, е
образувано по молба от 27.12.2019 г. на Н.К. Н.-П., чрез пълномощник адв. Л.
П. от АК - Варна, въз основа на изпълнителен лист от 16.12.2019 г., издаден
по гр.д. № 10641/2018 г. на РС - Варна, съгласно който длъжникът е осъден да
заплати на взискателя главници в общ размер 3 005 лв. – обезщетения за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от посочените в
изпълнителния лист дати до окончателното плащане, както и сумата 425 лв. –
разноски за заповедното производство, и 1 330 лв. - разноски за исковото
производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране
на сумите по изпълнителния лист, като е претендирано и адвокатско
2
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 350 лв. С молбата
взискателят е посочил поискал от ЧСИ да извърши справка в Регистър на
банковите сметки и сейфове на БНБ за номерата на банковите сметки на
длъжника и при наличие на такива да наложи запор до размера на дълга.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно без дата, с което
взискателят упълномощил адв. Л. П. да го представлява по изпълнителното
дело. Представена е и разписка № 1 към договор за правна защита и
съдействие, съгласно която взискателят е заплатил на адв. П. за образуване и
водене на изпълнително производство възнаграждение в размер на 350 лв.
С разпореждане от 27.12.2019 г. ЧСИ разпоредил да се образува
изпълнително дело, да се изпрати покана за доброволно изпълнение до
длъжника, да се извърши справка в ТР, както и да се уведоми НАП за
започнатото изпълнение. Справка относно банковите сметки на длъжника не е
разпоредена и запори не са налагани.
На 09.01.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 3 961.03 лв.,
като са посочени и размерите на законната лихва върху главниците по
изпълнителния лист за период до 13.01.2020 г., и 1 755 лв. – присъдени
разноски, както и разноски по изпълнителното дело – 350 лв. адвокатско
възнаграждение, и 412.63 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 13.01.2020 г.
С възражение вх. № 00239/13.01.2020 г., подадено в двуседмичен срок
от получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на
приетия по делото адвокатски хонорар от 350 лв. на 200 лв. съобразно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като прекомерен и несъобразен с липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и да намали таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ като несъобразена с размера на дълга по изпълнителния лист.
С обжалваното разпореждане от 23.01.2020 г. съдебният изпълнител
отказал да намали адвокатското възнаграждение. С разпореждането ЧСИ не
се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на таксата по т. 26
ТТЗЧСИ.
След постъпване на жалбата, по която е образувано настоящото дело, с
3
имейл от 25.02.2020 г. пълномощникът на взискателя поискал от ЧСИ да
направи нужните справки и да пристъпи към принудително изпълнение, като
наложи запори по банкови сметки. ЧСИ отново не е извършил справки и не е
наложил запори, а с имейл от 27.02.2020 г. уведомил длъжника, че ще наложи
запор върху вземанията му по банкови сметки, ако не погаси задълженията си
до 28.02.2020 г.
Видно от приложените по изпълнителното дело платежни нареждания
(л. 53 – 58), на 28.02.2020 г. длъжникът е наредил плащане по сметка на ЧСИ
на сумата от общо 3 978.54 лв., постъпили на 02.03.2020 г. Видно и от
отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, на 09.03.2020 г. по сметка на
ЧСИ са разпределени 330.31 лв., а на 10.03.2020 г. на взискателя са преведени
3 262.40 лв. С това дългът е изцяло погасен, както се твърди в мотивите на
ЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се
намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални
действия и други относими обстоятелства.
4
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със
свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено
в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително
тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция към
27.12.2019 г.) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е
200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1, за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7, ал. 2 определя
размера на възнаграждението според материалния интерес.
В случая по делото не се спори, че уговореното възнаграждение от 350
лв. е заплатено. Съдът намира, че незаконосъобразно с атакуваното
разпореждане съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., тъй като единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Посочването в молбата за образуване на изпълнителен
способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за нейната
редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК. Не съставлява действие, което да обуслови
дължимост на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата и изпращането на
имейла от 25.02.2020 г. от пълномощника на взискателя – електронното
писмо е изпратено поради бездействието на ЧСИ, който нито при образуване
5
на делото, нито след получаване на имейла е предприел действия по
извършване на исканите справки и налагане на запори. Към 02.03.2020 г.
дългът е заплатен изцяло от длъжника, поради което и за в бъдеще от
пълномощника на взискателя няма да бъдат извършвани действия от рода на
посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредбата.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 350 лв. на
200 лв.
Жалбата в частта, с която се иска коригиране размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ съобразно материалния интерес по изпълнителния лист,
евентуално – съобразно намаления размер на адвокатското възнаграждение, е
недопустима. С атакуваното разпореждане от 23.01.2020 г. ЧСИ не се е
произнасял по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което жалбата в
тази част няма предмет. В производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се
произнася по законосъобразността на обжалваните актове и действия на
съдебния изпълнител, но не може за първи път да се произнася по въпроси от
негова компетентност.
Като процесуално недопустима, жалбата в тази част следва да бъде
оставена без разглеждане. Само за пълнота съдът намира за необходимо да
отбележи, че няма зависимост между приетия размер на адвокатското
възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само
върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист
– именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият
извод следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25
от Тарифата. Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява
част от материалния интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение,
поради което, макар да се събира за взискателя, то не представлява „събрана
сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и върху него не следва да се начислява
пропорционалната такса.
В настоящото съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производство относно дължимостта и размера на разноските не
6
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл
определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., ІV ГО,
определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО,
определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., І ГО, определение №
75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г., ІІІ ГО, определение №
76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО, определение №
158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение №
119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 01045/06.02.2020 г. на
„З.А.Д. ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, в частта, с която се иска намаляване от
съда на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на „З.А.Д. ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******,
разпореждане от 23.01.2020 г. по изп.д. № 20199240401580 по описа на ЧСИ
Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване размера на приетото адвокатско възнаграждение, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „З.А.Д. ОЗК – З.“ АД,
ЕИК *******, на взискателя Н.К. Н.-П., ЕГН *******, адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20199240401580 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №
924 на КЧСИ, както следва: от 350 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8