ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……../09.05.2018г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на .........09........май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 960 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
В срока за
обжалване на постановеното по т.д.№ 960/2017г. по описа на ВОС решение №
267/10.04.2018г. молителят „ИЗВОРА“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик,
ул.България 47, представлявано от
управителя С. Н.а К.а, депозира молба с вх.№ 11997 от 23.04.2018г. с
искане за изменяне на решението в частта за разноските, присъдени на ответното дружество.
В молбата се изтъква, че по делото липсват данни за реално извършено
плащане на договореното адвокатско възнаграждение, както и се въвежда
възражение за прекомерност на същото предвид характера, фактическата и правна
сложност на спора.
Петитумът на молбата е за
изменение на решението в частта за разноските като в полза на ответното
дружество бъдат присъдени разноските, сторени за възнаграждения на вещите лица
поради липса на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, а в
условията на евентуалност – размера на присъденото адвокатско възнаграждение да
бъде намален поради прекомерност.
Насрещната страна
„Макситур-бряг на изгрева“ АД ЕИК *********, чрез пълномощника
адв.С.З.,***, представя писмен отговор по реда и в срока по
чл. 248, ал. 2 от ГПК, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.
Изтъква се наличието на доказателства за договорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените съдебно заседания и извършените от
страната процесуални действия. Въвежда се възражение за преклузия
на възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските след
приключване на устните състезания.
Молбата
по чл.248 от ГПК е подадена от легитимирано лице и в срок, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същиство.
СЪДЪТ, като обсъди доводите на молителя във връзка
с изложените възражения и становището на другата страна, и след извършена проверка
на данните по делото, намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С решение № 267/10.04.2018г. е отхвърлена молбата
на „Извора“ ООД ЕИК ********* за откриване на производство по
несъстоятелност на „Макситур – бряг на изгрева“ АД ЕИК
*********, като на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл.
621а от ТЗ в полза на ответното дружество са присъдени 6 020
лева разноски в производството за експертизи и адвокатско
възнаграждение.
Отговорността
на молителя „Извора“ ООД ЕИК ********* за направените съдебно – деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е ангажирана в
зависимост от изхода на делото, при надлежно заявяване на искането за разноски
от ответното дружество.
Фактът
на реално заплащане на договорената сума /л.103 от делото/ за възнаграждение за
адвокатска защита се доказва с банков документ за превод, извършен от наредителя „Макситур – бряг на изгрева“ АД ЕИК
********* в полза на адв.С.З., на 07.08.2017г. в
размер на 5 500 лева с основание „по договор за правна защита“
/л.102/. В този смисъл присъждането им е
в съгласие с изискването на т.1 от ТР №6 от 6.11.2013г. за ангажиране на
доказателства за заплащането по банков път, като възражението на молителя за
непредставянето на такива се явява неоснователно.
Налице е съдебна практика, обективирана в определение № 13/17.01.2013г. по гр.д.№1161/2012г.
на ВКС, ІV-то г.о., определение № 205 от 19.03.2014г. по ч.т.д.№ 23/2014 г. на ВКС,
ІІ-ро т.о. и др., която съдът споделя, и съгласно
чиито постановки, когато възражението за прекомерност по чл.78 , ал.5 от ГПК се прави за първи път
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е.
след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени,
то е несвоевременно.
Доказателствата за договорено
адвокатско възнаграждение, съответно за неговото заплащане, са представени от
ответната страна с подаване на писмения отговор, като по делото са проведени
четири открити съдебни заседания. Молителят е имал възможност да се запознае и
вземе отношение по искането на ответната страна преди приключване на устните
състезания, тъй като негов пълномощник присъства на всички открити съдебни
заседания. Следователно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално
недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 ГПК, тъй като страната е разполагала с
възможността да го направи до приключване на устните състезания, поради което
основаното на него искане за изменение на решението в частта за разноските, макар и направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и така допустимо, се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение /Определение №36 от
26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на ВКС, първо г.о./.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „ИЗВОРА“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България 47, представлявано от управителя С. Н.а К.а, за
изменяне на решение № 267/10.04.2018г. по т.д.№ 960/2017г. по описа на ВОС в
частта за разноските, присъдени на ответното дружество.
ПРЕПИС от определението да са връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :