№ 98
гр. П. , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260104 от 19.03.2021г.
постановено по гр.д.№4231/2019г. по описа на същия съд, е ОТХВЪРЛЕН
предявения от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2,
ап. 15, със съдебен адрес: гр. П., ул. „П.М.“ №11, ет. 2, оф. 21 - адв. М.К.-З.,
срещу Я.. В. Я.., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап.
11, със съдебен адрес: гр. П., ул. „П.Я.“ № 3 - партер - адв. С.Д., иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника Я.. В. Я.., че ищцата Д. С. К. е собственик на основание
давностно владение, упражнявано повече от десет години - в периода от
15.06.2001 г. до 15.06.2011 г. и след това до момента на подаване на исковата
молба - 23.10.2019 г., на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение на КККР, с
адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, находящ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7, брой подземни
етажи - 0, с предназначение: жилища сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
1
обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено
помещение №15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори
55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор
55155.503.603.1.13, над обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.17.
ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, Д. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15 и К. Н. СП., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, че Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н.
М. Я.., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап.
11, са носители на правото на собственост върху следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, находящ се
на етаж 2 в сграда с идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7,
брой подземни етажи - 0, с предназначение: жилища сграда - многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено
помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и 4.273% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори
55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор
55155.503.603.1.13, над обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.17.
ОСЪДЕНИ СА на основание чл. 108 от ЗС, Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, Д. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15 и К. Н. СП., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, ДА ПРЕДАДАТ на Я.. В. Я.., ЕГН
********** и Н. М. Я.., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ул.
К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.603.1.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със Заповед № РД- 18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, находящ се
на етаж 2 в сграда с идентификатор 55155.503.603.1, брой надземни етажи: 7,
брой подземни етажи - 0, с предназначение: жилища сграда - многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.603,
с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 95.39 кв.м, с прилежащи към него части: избено
помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м и4.273 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни
2
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори
55155.503.603.1.4 и 55155.503.603.1.16, под обекта: имот с идентификатор
55155.503.603.1.13, над обекта: имот с идентификатор 55155.503.603.1.17.
ОСЪДЕНИ СА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ №
20, ет. 2, ап. 15, Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет.
2, ап. 15 и К. Н. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, да
заплатят на Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН **********,
последните двама с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 9208.00 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на
ищците недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.603.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.;
с административен адрес: гр. П., ул. „З.Ч.” 20, ет. 2, ап. 15, който обект се
намира в сграда № 1 (жилищен блок) с идентификатор 55155.503.603.1, която
сграда е на седем надземни етажа - от 0 до 6, включително, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.503.603, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище (апартамент), с площ от 95.39 кв.м., ведно с
избено помещение № 15, с площ от 3.91 кв.м. и 4.273 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 55155.503.603.1.4; 55155.503.603.1.16; под
обекта: 55155.503.603.1.13; над обекта 55155.503.603.1.14., за периода от
15.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното й изплащане, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за
разликата над присъдената сума от 9208.00 лв. до пълния предявен размер от
9240.00 лв.
ОСЪДЕНИ СА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15 и К. Н. СП., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, всяка от двете да заплати на Я.. В.
Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН **********, последните двама с адрес:
гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, сумата в размер на 355.14 лв. за
периода от 15.06.2017 г. до 25.10.2019 г. и Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, да заплати на Я.. В. Я.., ЕГН **********
и Н. М. Я.., ЕГН **********, последните двама с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ №
101, ет. 6, ап. 11, сумата в размер на 0.82 лв. за дата 25.10.2019 г., или тримата
ответници - Д. С. К., К. Н. СП. и Д. Г. К. да заплатят на ищците Я.. В. Я.. и Н.
М. Я.. сумата в общ размер на 711.10 лв., представляваща мораторна лихва
върху дължимото обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползване без
основание на собствения на ищците недвижим имот, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН
иска за разликата до пълния предявен размер от 1070.36 лв.
ОСЪДЕНА Е Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20,
ет. 2, ап. 15, да заплати на Я.. В. Я.., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в
размер на 1500.00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за
3
процесуално представителство по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЕНИ СА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ №
20, ет. 2, ап. 15, Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет.
2, ап. 15 и К. Н. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, да
заплатят на Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН **********,
последните двама с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап.11, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 3517.88 лв. - разноски в
производството по иска по чл. 108 от ЗС и съразмерно с уважената част от
исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪДЕНИ СА Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, да
заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Д. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, сумата в общ размер на 1.21 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪДЕНИ СА Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, да
заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Д. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15, сумата в общ размер на 100.12 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪДЕНИ СА Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, да
заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на К. Н. СП., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, сумата в общ размер на 1.61 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от Д.К., К.С. и Д.К. с
доводи за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния
закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че
неправилно съдът е отхвърлил предявения от ищцата Д.К. иск с правно
основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС срещу
ответника Я.Я.. Считат, че съдът е извършил неправилен, непълен и
едностранчив анализ на доказателствата. Неправилно съдът се позовал на
извънсъдебно признание на ищцата Д.К., съдържащо се в показанията дадени
пред орган на досъдебно производство.Счита, че в случая не е налице
извънсъдебно признание, доколкото изявленията са направени не във връзка с
исковото производство и предмета му - владение и придобиване по давност, а
дадени в точно определен казус-наказателно-правен относно наличието или
липса на самоуправни действия, както и че би могъл да се направи обоснован
извод в друга посока.Коментира се неправилна интерпретация на показания
дадени в друго качество на К.С. и Д.К. годно да опровергае упражняваното в
4
продължение на 10г. владение от юни 2001г. до 2011.г. И чрез тях не се
опровергавали установите и доказани със свидетелски показания фактически
действия и упражняването на фактическа власт върху имота от Д.К. и
доколкото тези реплики били правени през 2016г. по ДП или няколко дни
след като е изтекла придобивната давност.Цитира се съдебна практика
според която извънсъдебното признание трябва да бъде направено в рамките
на давностния срок. Оспорва се извода на съда в конкретния случай дали
въобще може да се говори за извънсъдебно признание,подкрепящо се от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. и Н.,
доколкото от последните не била внесена никаква яснота по съществото на
спора досежно осъществявано от Д.К. владение върху имота, как и с какви
действия го е осъществявала, като се акцентира че свидетелите не са преки
очевидци,нито хора,които в продължителни моменти от този давностен срок
са имали някакви преки и непосредствени впечатления. Според
жалбоподателите показанията им не внасят яснота, конкретика относно двата
съществени елемента на владението-субективен и обективен елемент,като
св.Н. дала отговор на въпросите на база запознаване в заседанието с
материалите, които ги е прочела.Стича за формалистичен подхода на съда
при обсъждане и анализиране на писмените доказателства-домовата книга на
етажната собственост,протокол за проведено общо събрание на етажната
собственост, справка на собствениците, и квалифицира като неправилен и
необоснован извода на съда, че ищцата К. не е имала намерение да държи
апартамента за себе си, доколкото в тези документи същата била сочена като
ползвател, а другаде като обитател на имота, не на всякъде собственик, а в
някои графи в тези документи за собственик бил сочен К.С.. Посочва, че
формализмът на съда се изразявал в несъобразяване, че тези документи са
изготвяни и попълвани не от административни органи или такива с
юридическа компетентност, а от гражданите, живеещи в съответния вход,
които не знаят и не са длъжни да знаят и да влагат правен смисъл в тази
терминология.Считат, че от това по никакъв начин не следва индиция, че
ищцата Д.К. не е осъществявала владение върху имота по смисъла на
закона.Счита, че обоснованият извод от тези документи е обратен-
упражнявано давностно владение от ищцата през целия период за което
името й е било отбелязвано. Посочва се още, че тези писмени доказателства
кореспондират и се подкрепят от показанията, дадени от всички останали
свидетели, които имат преки и непосредствени, ежедневни впечатления и
безспорно установяващи явно, спокойно и несмущавано владение от страна
на К., като от субективната страна установявали намерението за своене
изразено с различни действия-извършване на ремонти и подобрения,
отдаване под наем, непрекъснат и безпрепятствен достъп до процесния
апартамент,заплащане на разноски и консумативни разходи и други. В
жалбата се цитират извадки от свидетелските показания на свидетелите
В.,Г.,К., в подкрепа на тезата си. Жалбоподателите сочат, че посочените
гласни доказателства,дадени от незаинтересовани свидетели
непротиворечиви и взаимно допълващи се навеждали на извод обратен на
извода на първоинстанционния съд за неустановено според съда намерение на
5
ищцата К. да държи апартамента за себе си, което намерение да е изразено по
ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на имота и недопуска чужди действия. Акцентира се, че по делото
липсват преки доказателства за това някой друг да е упражнявал власт върху
имота или да е осъществявал действия върху имота и то такива, водещи до
прекъсване и смущаване на владението осъществени от ответника Я.Я., като
не ставало ясно какви действия на ответника спрямо упражняваното от К.
владение са осъществени и не са отблъснати от нея. Навежда генералния
извод според доказателствата, че ищцата К. през целия претендиран
давностен период 13.06.2001г. до 15.06.2011г., а и след това демонстрира и
манифестира собственическото си отношение към всички околни трети лица.
Коментира се правната сила и стойност на вписано в Службата по
вписванията при РС-П. саморъчно завещание от 20.02.2002г. от лицата Я.Я. и
М.Г., като самото действие по вписване на завещанието, не оказвало влияние
върху упражняване на фактическата власт върху процесия апартамент от
ищцата Д.К. изразяваща се в безпрепятствен достъп до имота, като достъпът е
бил налице за ищеца през целия претендиран давностен период през който е
упражнявана фактическа власт чрез различни действия и чрез безпрепятствен
открит и продължителен достъп до жилището на Д.К.. Излагат се и доводи за
разликата между прекъсване на владението и спиране или прекъсване на
придобивната давност. Отнесено към акта на вписване на завещанието се
посочва, че фактическата власт упражнявана от К. не се отнема и че
вписването на завещанието не е действие, което да прекъсне времевото
измерване на придобивната давност,за разлика от изрично и ограничително
посочените от закона действия като предявяването на иск или възражение
или предприемане на принудителни изпълнителни действия. В тази връзка се
цитира и съдебна практика за действия, водещи до смущаване на владението,
необезпокоявано владение и спокойно владение и начина на установяването
му като в тази връзка се посочва, че кореспонденцията на ищцата с ЕВН не е
средство за смущаване на владението и прекъсване на придобивната давност.
Излага хипотеза, че дори да е започнала да тече нова придобивна давност от
датата на вписване на завещанието, същата е изтекла на 20.02.2012г., което не
би променило съществено фактите поради липса на установени данни през
този период за извършени от ответника фактически или правни действия,
годни да прекъснат, смутят,попречат упражняването на владението,като
такива действия са предприети след 2015г. спрямо С. К.. Твърди се, че
предвид едностранчивото и формалистично разглеждане и анализиране на
доказателствения материал довело до неправилен, необосновани извод
на районния съд за липса на осъществявано от ищцата непрекъснато
владениие върху спорния имот продължило от 15.06.2001г. до 15.06.2011г. и
до подаването на исковата молба, е довело до неоснователност на иска поради
което се моли решението да бъде отменено и се уважи предявения иск по
чл.124 ал.1 от ГПК и се отхвърли иска по чл.108 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 предявени от ответниците Я.Я. и Н.Я. по присъединеното към
настоящото дело с присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
6
от насрещната страна -съпрузите Я.о и Н. Я.и чрез пълномощника си адв.
С.Й..Жалбата се квалифицира като неоснователна. Поддържа, че районният
съд е извършил всестранен и обективен анализ на доказателствата по отделно
и в съвкупност,като са обсъдени всички направени от страните доводи и
възражения.Отговаря се на всички възражения изложени във въззивната
жалба,като се акцентира на направеното извънсъдебно признание от ищцата
на неизгодни за нея факти и обстоятелства, дадени по ДП №1722/2015г. на
РП-П..Коментират се в цялост изявленията на ищцата К. в протокола й за
разпит по ДП от 07.01.2016г. Анализират се свидетелските показания на св.Н.
и Н. и тяхната важност за изхода на спора за това кой в същност е
претендирал собственически права върху процесния имот и че това не е била
ищцата до 15.10.2019г. Коментирани са документи, изходящи от ищцата-
жалба до ЕВН от 15.10.2019г. от 15.12.2017г.,констативен нотариален акт за
собственост издаден не на името на ищцата, а на името на К.С. от 2006г.,
фактите изложени в отговора на ИМ по гр.д.№2220/08г. от последната и
заявените права на собственост от последната и за установената липса на
правна връзка между К.С. като наследница и Н.П. и С.Т. като наследодатели,
както и заявеното от К.С. в касационната си жалба ,че тя е собственик на
имота, а не дъщеря й Д..Анализират се и другите писмени доказателства-
документи на етажната собственост и саморъчното завещание и се навежда
извода, че ищцата не е трансформирала обитаването на жилището във
владение спрямо всички лица, в частност ответниците по иска и че Я. се
легитимира като собственик с вписване на процесното завещание на
20.02.2002г., последващото изготвяне на нотариален акт за собственост
легитимиращо Я. и Г. като собственици на апартамента през 2007г., вписана
искова молба от последните двама през 2008г. по чл.108 от ЗС. Считат, че до
момента на предявяване на настоящия иск ищцата К. с нищо не е
показала/демонстрирала пред Я., че има собственически претенции като е
заявила през 2015г., че живее в него след като й е предоставен от майка й.
Ответниците поддържат всички доводи изложени в представената писмена
защита и молят да се имат в предвид при постановяване на решението.
Няма ангажирани доказателства пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Д. С.
К., К. Н. СП. и Д. Г. К. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание в чл.124 от ГПК, по чл.108 от ЗС/закона за собствеността/,
чл.59 ал.1 и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/.
С първоначалната искова молба, с вх.№24808 от 24.10.2019г.-гр.д.
№4231/2019г. по описа на РС-П./ ищцата Д. С. К., ЕГН- ********** от гр.П.,
7
ул.“З.Ч.“ №20, ет.2 ап.15 е предявила против ответника Я.. В. Я.., ЕГН-
**********, с адрес гр.П., ул.“К.М.Л.“ №101, ет.6, ап.11 установителен иск за
приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата Д.К. е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.603.1.15 по КККР на гр.П. с административен адрес -гр.П., ул.“З.Ч.“
№20, ет.2 ап.15, находящ се в сграда №1/жилищен блок/ с идентификатор
55155.503.603.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.503.603, с предназначение на самостоятелния обект
жилище/апартамент/, с площ от 95.39кв.м.,ведно с прилежащите части-избено
помещение №15, с площ от 3.91кв.м. и 4.273% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж.Основанието на което ищцата
претендира да е собственик на имота е придобивна давност изтекла в нейна
полза за периода от 12.06.2001г. до 15.06.2011г., а и до момента на
подаването на исковата молба, с твърдение,че живее в имота от тогава до
момента и го владение.Фактическата власт по отношение на имота била
осъществявана непосредствено след смъртта на дядо си Н.С.П.
необезпокоявано,непрекъснато, спокойно и явно и е своила имота като го е
считала за свой собствен и го владее.Твърди, че имотът бил на баба й и дядо
й от 1988г. получен като обезщетение за отчуждена собственост, че се
преместила с майка си да живее при тях от 1990г. след развода на родителите
й, след което се преместила да живее при закупено от майка й жилище през
1997г., а след смъртта на дядото заживяла заедно с майка си в този
апартамент. Твърди, че считала апартамента за свой защото такава била
волята на бабата и дядото и че от 2001г. само и единствено тя се грижи за
него, за неговата издръжка, заплаща всички консумативи и разходи по
поддържане на общите части на блока, участва в общи събрания на етажната
собственост.Твърди, че майка й напуснала апартамента през 2006г.,когато
ищцата заживяла със съпруга си Д.К. и че в жилището израснало и детето
й.Твърди, че през м.юни 2017г. получила нотариална покана от ответника
№180, том I, рег.№3792 от 15.06.2017г. от ответника Я. за освобождаване на
имота от ищцата тъй като същият бил негова собственост. От майка си тогава
разбрала, че последната е имала имуществени спорове с Я. по отношение
собствеността на апартамента, за които ищцата не знаела. Твърди, че
ответникът е знаел ,че ищцата живее в жилището на дядо й след неговата
смърт. Счита, че е собственик на имота на основание изтекла придобивна
8
давност от 15.06.2001г. до 15.06.2011г., а и до момента. Моли да се уважи
предявения установителен иск за собственост.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК /л.61/ и
следващите ответникът Я. поддържа, че не са налице предпоставките за
придобиване на имота в собственост от ищцата по давност. Оспорени са
обстоятелствата, изложени в исковата молба и се заявява, че няма правна
връзка между ищцата и Н.С.П. като внучка и дядо; че ищцата не е живяла в
апартамента от 2001г. до 2011г., а е заживяла в него през 2011г. със
съзнанието, че апартаментът е собственост на майка й К. Н. СП., който факт
бил съдебно отречен с решение по гр.д.№2220/2008г. на РС-П. водено от Я.
срещу последната, в сила от 25.05.2015г.Навежда извода, че ищцата е живяла
в апартамента като обикновен държател /обитател и без съзнанието, че
апартаментът е неин.Твърди, че той и съпругата му са собственици на
апартамента.В тази връзка посочва, че ищцата е дъщеря на К. Н. СП.,
живуща на адрес гр.П. „И.К.“ №4, ет.7, ап.27; че със саморъчно завещание от
09.01.1998г. вуйчото на ответника Н.С.П.,починал на 12.06.2001г. е завещал
на него и на братовчедка му М.Б. Г. , ЕГН-********** цялото притежавано от
него движимо и недвижимо имущество,включващо и процесния апартамент
№15, с площ от 95.39кв.м. в гр.П., на ул.“З.Ч.“ №20, вх.“Б“ ет.2,като
завещанието било надлежно обявено и вписано в Агенцията по вписванията-
СВ -гр.П. по партидата на имота по дв.вх.рег.№470 от 20.02.2002г., акт №8,
том I като въз основа на завещанието бил съставен нотариален акт за
собственост №33,том VI ,рег.№8028,нот.д.№1035/2007г. с който двамата били
признати за собственици при равни права от процесния апартамент, като в
последствие чрез възмездна прехвърлителна сделка ответникът Я. придобил
изключителната собственост върху имота-н.а. за покупко-продажба вх.рег.
№8884 от 29.09.2017г.,дв.вх.рег. 8871, акт 164, том 29, н.д.№4659/2017г. с
който закупил дела на другия съсобственик-М.Б. Г.. Твърди, че след смъртта
на завещателя, майката на ищцата К. Н. СП. предявила собственически
претенции спрямо процесния имот-апартамента и гаража предмет на гр.д.
№2949/ 2007г. на РС-П., последвано от друго гр.д.№1814/2009г. заведено пак
от майката на ищцата К.С. за обявяване на недействителност на
завещателните разпореждания поради недееспособност на завещателя, от
които ответникът Я. навежда извода, че не ищцата Д.К., а майка й К.С. е
заявила претенции относно правото на собственост на апартамента . Посочва
9
и приключило ревандикационно производство, инициирано от собствениците
по завещание на процесния имот през 2008г. срещу К.С.-иск по чл.108 от
ЗС,в което позицията на ответницата оспорваща иска се аргументирала с
това, че тя е придобила имота чрез добросъвестно владение повече от 5г. по
чл.79 ал.2 от ЗС с начало 12.06.2001г. до датата на подаване на исковата
молба /гр.д.№2220/2008г./ приключило след разрешаване на преюдициален
спор-унищожаване на саморъчно завещание от 09.01.1998г. , направено от
Н.С.П. поради неспособност да завещава /гр.д.№1814/2009г-претенцията е
отхвърлена поради недоказаност на качеството на К.С. да е наследник на
завещателя Н.П., за когото твърди, че й е баща/. Коментирана е позицията на
ответницата К.С. по иска за ревандикация-че до пролетта-лятото на 2008г. е
владяла имота и от тогава не се интересува от имота, което изявление е
отречено по ДП №1722/ 2015г. Твърди се, че с влязло в сила решение на РС-П.
по ревандикационния иск, трансформиран в установителен иск за
собственост №314 от 15.04.2014г. в сила от 25.05.2015г. /недопуснато
касационно обжалване/, искът бил уважен и отменен нотариалния акт издаден
на К.С..Коментира се поведението на С. по обжалване на
първоинстанционното решение с основен довод, че не е изгубила
собствеността върху жилището поради изтекла в нейна полза давност. Твърди
Я., че с покана и с явяване на място на 07.09.2015г. поискал да му бъде
предадено владението върху имота, последвал отказ от страна на К. да му го
предаде, за което подал жалба до РП П., образувано ДП 1722/2015г на РУ-П.,
приключило с Постановление за прекратяване, потвърдено от РС-П., на база
дадени на досъдебното производство свидетелски показания на майката К. и
на дъщерята Д. , според които от 2001г. - годината на смъртта на завещателя
Н.П. до 2011г. в процесния апартамент на ул.“З.Ч.“№20, ет.2 ап.15 не е живял
никой, а семейството на К. се е нанесло да живее в него през 2011г.-разпит на
07.01.2016г. на К.С. и на 19.12.2016г.; на 07.01.2016г. и на 19.12.2006г. на
Д.К.; че до 2011г. е живяла на квартира с майка си и през 2011г. е отишла да
живее в това жилище заедно с мъжа си и детето и че „…за мен той беше
наследствен на майка ми от нейните родители“, които показания ответникът
квалифицира като извънсъдебно признание за главните факти по предявения
установителен иск за собственост-които опровергават изложеното в исковата
молба на ищцата К. относно владението на имота през периода 2001г.-
2011г.,опровергано е своенето на имота от ищцата тъй като е считала, че
10
имота е наследствен на майка й К., като показанията са дадени под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Въз основа на изложените
факти в отговора на исковата молба ответникът Я.Я. навежда изводи, че до
2016г. неизменно К.С. е считала ,че процесния апартамент е нейна
собственост и е претендирала да е такава във връзка с воденото и приключило
ревандикационно /установително/ производство по гр.д.№2220/2008г.
отрекло правата й на собственост въз основа да давностно владение .Такова
субективно знание че имота е на майка й К., е имала и дъщеря й Д.К.,
настанила се в апартамента през 2011г.; че Д.К. има качеството на държател
/обитател, но не и на владелец и че до 2016г. липсва субективния елемент-
намерението да държи апартамента като свой и че го държи за майка си като
наследница на дядото, собственик на жилището; че поради отричането на
правата на собственост на К. със сила на присъдено нещо /влязло в сила
решение по ревандикационната претенция /гр.д.№2220/2008г./, ищцата Д. от
държател променя тезата си с твърдение за владение и своене на апартамента
повече от 10г., опровергани от показанията дадени като свидетел в
процесното ДП; че същата има само качеството на обитател в етажната
собственост и като такава е записана;че върху процесния имот е вписана
възбрана в СВ-П. за обезпечаване на задължения именно на К.С. от
20.12.2008г. дв.вх.рег.№10862 от 20.12.2008г.,том I , акт 206, предвид на
ИД№856/2008г. на ЧСИ Петко Илиев,рег.№821, район на действие Окръжен
съд Пловдив и без изявления по делото, че не К.С. е собственик, а Д.К.,тоест,
че ищцата не е трансформирала обитаването на жилището във владение
спрямо всички лица. На последно място ответникът Я. посочва, че се е
легитимирал като собственик пред всички трети лица на 20.02.2002г. с
вписване на завещанието, като вписването има оповестително действие; че
през 2007г. е вписан и нотариалния акт с който наследниците по завещание са
признати за собственици на процесния имот и както и след вписване на
исковата молба по предявения ревандикационен иск срещу К.С. за същия
имот. Моли да се отхвърли иска.
Към настоящото дело е присъединено за общо разглеждате заявени
искови претенции по гр.д.№4273/2019г., по описа на Пазарджишки районен
съд, образувано на 28.10.2019г. ,по предявени от ищеца по това дело Я.. В. Я..
и съпругата му Н. М. Я.. ревандикационна по чл.108 от ЗС и осъдителна по
чл.59 ал.1 от ЗЗД претенции против К. Н. СП., Д. С. К. и Д. Г. К., с искане да
11
се приеме за установено, че ищците са собственици на процесното жилище,
описано в предходната ИМ и да се осъдят последните да предадат владението
на ищците, както и се осъдят да им заплатят общо сумата от 8400лв
обезщетение за лишаването на ищците от ответниците от право да ползват
процесния и собствен апартамент, ведно с мораторна лихва от 2000лв
считано от 15.06.2017г. и законна лихва от предявяване на иска.
Обстоятелствата изложени в исковата молба са, че с влязло в сила съдебно
решение е прието за установено, че ищците са собственици по отношение на
първата ответница К.С. на процесния недвижим имот /решение №314 от
15.04.2015г. по гр.д.№2220/2008г. на РС-П./ и е отменен нот.акт №49, том V
,нот.д.№727/2006г. на нотариус Т.Д., с който К.С. е призната за собственик на
имота, като се акцентира на процесуалното поведение на ответницата в това
дело заявявайки чрез пълномощник в съдебно заседание на 18.03.2014г., че
същата е владяла имота до пролет-лято 2008г. и от тогава не се интересува от
имота, което изявление било невярно тъй като при посещение на имота на
19.08.2015г. установил, че в момента той се ползва от дъщерята на К.С. Д.К. и
в тази връзка й е предоставен за живеене от майката К.. Ищецът отправил
покана до К.С. да освободи жилището и предаде ключовете като посочил
определен дата и час, последвал отказ и отправени заплахи от С. по адрес на
ищеца. Последният сигнализирал РП-П. за евентуално престъпление
самоуправство от страна на С.,последвал отказ на Прокуратурата да образува
досъдебно производство поради наличие на гражданско-правен
спор./Постановление от 10.01.2017г./.Последвал и отказ от страна на EVN на
искането на ищеца да прекъсне електрозахранването /вх.№13396 от
29.01.2018г./ в който се посочва, че към момента в процесното жилище на
ищците живеят тримата ответници и го обитават, като на 29.09.2017г. с
нот.акт дв.вх.рег.№8884 от 29.09.2017г., рег.№8871, акт 164, том 29, н.д.
№4659/201г. другият съсобственик на имота М.Б. Г. продава собствената си
½ ид.ч. от имота на ищеца Я. по време на брака му с другата ищца Н.Я., като
имотът придобива съсобствен характер между двамата ищци.Молят ищците
да се приеме за установено по отношение на тримата ответници, че са
съсобственици на процесния имот, същите да се осъдят да предадат
владението му на ищците.За исковата претенция по чл.59 ал.1 от ЗЗД ищците
поддържат, че като собственици са лишени от ответниците да ползват имота
си, че последните-ответниците, го ползват без правно основание, поради
12
което претендират присъждане на обезщетение в общ размер на 8400лв, за
периода от 15.06.2017г. до подаването на исковата молба заедно с мораторна
лихва за забава от 2000лв върху претендираното обезщетение за същия
период и законна лихва върху главницата от влизане на решението в сила.
Отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК са подадени и от тримата
ответници.
Ответницата К.С. оспорва исковете като недопустими поради липса на
пасивна процесуална легитимация за последната тъй като не владее имота и
че има постановено осъдително решение между ищеца Я. и К.С.. По същество
исковете били неоснователни тъй като Д.К. е придобила правото на
собственост по давност.
Ответникът Д.К. оспорва исковете като недопустими и
неоснователни.Твърди, че живее трайно в апартамента от 2006г. след
сключване на граждански брак и че съпругата му владее имота отпреди да
сключат граждански брак,където е ходил на гости и преспивал и е помагал за
поддържката му, за която се грижела съпругата му и че в момента там живее
и детето им.
Ответницата Д.К. оспорва по същество исковете. Твърди, че е
собственик на процесния имот въз основа на придобивна давност от 2001г. до
2011г. , а и след това до момента, където живее и който владее. Излага
същите факти и обстоятелства, които е посочила в исковата си молба/–
посочени по-горе по гр.д.№4231/2019г./. Допълва, че предявяването на
извънсъдебни претенции спрямо нея като владелец като жалби в
прокуратурата,нотариални покани и други не смущават владението нито
прекъсват придобивната давност и че за смущаване на владението й следва
да бъдат предприети конкретно срещу владелеца и да бъде обвързан със
силата на присъдено нещо по иска за собственост. Оспорва се собствеността
на ищците позовавайки се на нот.акт№33,том VI дело №1035/16.11.2007г. на
нотариус Х. като прави възражение за недействителност на завещанието като
правопораждащия акт от който ищецът черпи правата си. Твърди се, че
завещанието е нищожно като направено от лицето Н.С.П., който по време на
съставянето му не е разбирал свойството и значението на акта,който извършва
поради психично заболяване от което е страдал в периода 1997-1998г. и се
13
лекувал в психиатрична клиника. Завещанието било и нищожно, тъй като не е
написано от завещателя Пенчев и не е подписано от него, като моли да се
отмени процесния нотариален акт. Оспорва иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД като
недопустим, погасен по давност и неоснователен.Доводи не се развиват.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Ищцата по установителния иск за собственост Д. С. К. /с бащина
фамилия У./, е родена на 03.06.1981г. в гр.П. и е сключила граждански брак с
Д. Г. К. на 13.10.2007г. /удостоверение за граждански брак №427 на Община
П.-л.14/. Съгласно приложена справка за собствениците на самостоятелни
обекти в блок, с адрес ул.“З.Ч.“ №20 и №22 ,гр.П. и протокол за проведено
Общо събрание на Етажната собственост на дата 26.10.2014г., апартамент
под №15 е записан като собствен на К. Н. СП., а като обитател на същия е
записана ищцата Д. С. К..В справка за разходи за дължими суми към
м.септември 2017г. за апартамент №15 е посочено, че живеят две лица
К.и/л.16/.На семейство К.и за същия месец е изготвен приходен касов ордер и
квитанция.
Установява се, че на 09.01.1998г. е изготвено от Н.С.П. собственоръчно
завещание, с което завещава цялото си наследство което притежава на Я.. В.
Я.. и на М.Б.Г., като само на Я.Я. завещава гараж. Завещанието е обявено от
нотариус на 20.02.2002г. л.75 и е вписано в службата по вписванията на
същата дата. Завещателят е починал на 12.06.2001г. На 16.11.2007г. от
нотариус Н. Х. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот
на основание чл.483 ал.1 от ГПК/отм/- /когато собственикът на недвижим
имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като
установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право/,
№33,том VI рег.№8078,н.д.№1035/2007г./, с който е признал молителите
М.Б. Г. и Я.. В. Я.. за собственици при равни права на основание завещание
на самостоятелен обект, в шестетажен жилищен блок №12-гр.П.,
ул.“З.Ч.“№20 вх.“б“ №15, ет.2, с площ от 95.39кв.м.,избено помещение №15 с
площ от 3.91кв.м/л.102/. На 29.09.2017г. М.Г. продава на Я.. В. Я.. своята ½
ид.ч. от процесния самостоятелен обект, индивидуализиран по КККР с
идентификатор 55155.503.603.1.15, с което имотът става съсобствен между
купувача Я.Я. и съпругата му Н.Я. като придобит по време на брака им
14
/л.103/. Преди снабдяването на Г. и Я. с нот. акт за собственост по наследство
№33,том VI рег.№8078,н.д.№1035/2007г./, на 08.12.2006г. К. Н. СП. се
снабдява с нотариален акт за собственост върху същия недвижим имот по
наследство-№49,том V,рег.№9726, н.д.№ 727/2006г.-нотариус Д., /вписан под
вх.рег.№8443 от 08.12.2006г. ,акт №137,н.д.№5921/2006г, том IV/ и върху
него е наложена възбрана за задължение на К.С., вписана на 20.12.2008г., том
I дв.вх.рег.№10862 по искане на ЧСИ Илиев с район ОС-Пловдив/л.108/. С
решение на Пазарджишки районен съд №314 от 15.04.2014г. по гр.д.№
2220/2008г. по описа на същия съд/л.76-л.80/, е прието за установено по
отношение на ответника К. Н. СП., ЕГН-**********, че ищците М.Б. Г. и Я..
В. Я../ наследниците по саморъчното завещание на наследодателя Н.П./, са
собственици на имот идентификатор 55155.503.603.1.15 /процесният
самостоятелен обект предмет на предявените настоящи искове/ с адрес гр.П.,
ул.“З.Ч.“ №20, ет.2 ап.15 с площ от 95.39 кв.м., ведно с избено помещение
№15 с площ от 3.91кв.м. и 4.273%ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж,като е отменен нот.акт №49, том V, н.д.№727/06г. по описа на
нотариус Д..Решението на първоинстанционния съд е потвърдено във
всичките му части от въззивната инстанция с решение №394 от 29.09.2014г.
на Окръжен съд П. по в.гр.д.№581/2014г. по описа на същия съд/л.89-л.95/, а
по касационен ред, с определение №308 от 25.05.2015г. по гр.д.№302/2015г.-
/л.217/ ВКС -ГК, Първо гражданско отделение не е допуснато касационно
обжалване на решение №394 от 29.09.2014г. по гр.д.№581/2014г. на Окръжен
съд П.-л.221/. С постановление на Районна прокуратура П. от 10.01.2017г.
потвърдено с определение №604 от 28.09. 2017г. по ч.н.д.№1714/2017г. на
Пазарджишки районен съд, е прекратено наказателното производство по
ДП№1722/2015г. по описа на РУ-П. при ОД-МВР за престъпление по чл.323
ал.1 от НК, като в решаващите си мотиви Прокуратурата и съда приемат, че
разпитаните в производството свидетели майка и дъщеря К.С. и Д.К.
установяват, че към 2008г. когато е възникнал спорът относно правото на
собственост между ищците Я.о . и М.Г. от една страна и К.С. от друга, С.
към този момент не е ползвала и владяла имота, нито след нова, както и към
момента и че двете свидетелки са установили, че от 2001г.-смъртта на Н.П. -
наследодател и предишен собственик на жилището, в същото никой не е
живял до 2011г.,когато в апартамента се нанася да живее семейството на
св.К.. В приложен по делото съдебен протокол от 18.03.2014г. по гр.д.
15
№2220/2008г. по описа на РС-П. пълномощникът на ответницата К.С. е
направил процесуално признание, че последната е владяла имот до пролетта-
лятото на 2008г. и от тогава не се интересува от имота/л.226/, тоест, че тя е
изоставила имота по интерпретацията на ищците поради което последните са
се отказали от събиране на гласни доказателства за тези обстоятелства, като
преди това в отговора на исковата молба съдът е докладвал, че ответницата е
възразила по иска и че е придобила имота чрез добросъвестно
владение/л.232./ В протокол за разпит на свидетел от 07.01.2016г. извършен
от разследващ полицай Е. Н. по ДП №1722/20015г. по описа на РУ-П. св.К.С.
под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване е заявила, че
/л.256/ приживе на Н.П. поради отправени заплахи същата се е изнесла заедно
с дъщеря си от дома му и се установила на квартира.Знае, че не е била
осиновена от Н. съгласно решение на ВКС.Знае за направено завещание от Н.
и обяснява, че след смъртта на Н. живяла известно време в жилището, след
това нейна приятелка с нейна знание, а след това заживяла дъщеря й, където
живее и до момента.В допълнителния си разпит от 19.12.2016г. К.С. е
категорична, че след смъртта на Н., дъщеря й е заживяла в имота през
2011г./л.282/. На същата дата е разпитана и Д.К., която категорично
заявява, че живее в жилището на баба си и дядо си от 2011г. ,като преди
това е живяла там и е напуснала жилището през 1997г. поради упражнен
тормоз от дядото.Допълва, че от 2001г. до 2011г. Д.К. и майка й са живеели
на друго място, не се върнала веднага след неговата смърт защото е била
студентка и е трябвало да живее сама. За тези неизгодни за страната факти
свидетелката се е подписа собственоръчно като е заявила, че е прочела
показанията си и същите правилно са записани,за което се подписва-л.258.
Тези показания не са коригирани във времето под една или друга форма.При
втория разпит от 19.12.2016г. Д.К. повтаря и излага същите факти- „…живея в
жилището на баба ми С.Т. и дядо ми Н.П. по майчина линия от 2011г., а
преди това съм живяла до 1997г. /л.283/.От 2001г. до 2011г. живеехме с майка
ми надруго място -на квартира. През 2011г. аз отидох да живея в това
жилище. От тогава до август 2015г. живях необезпокоявано в апартамента на
баба ми“.
Установява се, че Д.К. е променила настоящия си адрес от 15.09.1999г.
до 29.08.2017г. в гр.Б., ул.“И.М.“ №62 А, от.6 ап.11./л.318/, а Д.К. има адрес в
с.Х. обл.П. за времето от 05.03.1981г. до 23.03.2020г. Видно от трудовия
16
договор на Д. У. от 2004г. като адрес на лицето е посочен гр.П., ул.“И.К.“ №4,
ет.4, ап.27.
Приложено е удостоверение за наследници на Н.С.П. починал на
12.06.2001г. /л.338/ според което е оставил единствен наследник К. Н. СП.,
който документ е изключен от доказателствата по делото тъй като
ответниците по ревандикационния иск са се отказали от ползването му
предвид направеното оспорване на истинността му от насрещната страна.
Съгласно заключение по назначена оценъчна експертиза размерът на
месечния пазарен наем на имота за периода от 15.06.2017г. е 325лв, а
справедливата пазарна наемна цена за периода 15.06.2017г. до 28.10.2019г. е
9240лв/л.358/.Заключението изготвено от експерта Б.Генов не е оспорено от
страните и е прието по делото. Според домовата книга на етажната
собственост, апартамент 15 е записан първоначално на Н.П., С.Т., К.С. на
01.10.1988г., и на Д. У. на 01.05.1991г.-л.360. По повод оспорване
истинността на представеното саморъчно завещание е назначена съдебно-
почеркова експертиза, която установява, че /л.499/ ръкописният текст и
подписът под завещател са положени от завещателя Н.С.П./виж
заключението на експерта Н.й Н./.
Назначена е и посмъртна психиатрична експертиза по документи,от
заключението по която е изготвено от експерта д-р В.Д. се установява, че
към момента на изготвяне на процесното саморъчно завещание завещателя
Н.С.П. е страдал от няколко заболявания-Параноидно личностно
разстройство. Психотична декомпенсация. Добавъчни заболявания –Мозъчна
атеросклероза и артериална хипертония/л.529/ и че с най-голяма степен на
вероятност, че през въпросния период завещателят е бил в състояние да не
разбира свойството и особено значението на извършеното-направените
завещателни разпореждания и да не може да ръководи постъпките си
изводимо от неразбиране на значението на извършеното.В съдебно заседание
експертизата е оспорена, експертът е поддържал заключението си и е дал
допълнителни разяснения, същата е приета от съда по делото.
Допусната е съдебно-икономическа експертиза от експерта Л. която
17
установява че мораторната лихва за забава за месечната наемна цена от 325лв
за периода 15.06.2017г. до 27.10.2019г. е 1070.36лв/л.498/
Според удостоверение за декларирани данни в Община П. към
15.06.2020г. ищцата Д. С. К. няма декларирани на територията на общината,
в частност в гр.П. собствени недвижими имоти, като единствени е
декларирано МПС-л.309.Съпругът й Д.К. също няма декларирани имоти в
Община П., а К.С. е декларирала спорния недвижим имот, като не става ясно
кога точно, както и е декларира и втори недвижим имот в гр.П. на ул.“И.К.
№4 през 2020г.Процесният имот е деклариран като собственост на Я.Я. през
2017г./н.а.№69 от 29.09.2017г.-л.312./.Съгласно диплома за висше
образование на ищцата Д. У., същата е завършила Югозападен университет
„Неофит Рилски“-гр.Благоев град, с 4годишен курс на обучение от 1999г. до
2003г. по специалност Българска Философия и професионална квалификация
Филолог, с образователно-квалификационна степен бакалавър. В частен
писмен документ –жалба до Електроразпределение гр.П.-от 15.12.2017г., с
№12065 ответницата по ревандикационния иск К.С. декларира пред
енергийния оператор, че тя продължава до владее процесния имот повече от
16г., иска да й бъде възстановено електроподаването в апартамента й и че ще
заведе дело срещу дружеството ако не й се възстанови електрозахранването
/л.337/.. Във втора своя жалба от енергийния регулатор, от 15.10.2019г.
същото лице продължава да твърди, че лично владее процесния имот от 19г.
и не го е напускала /л.350./
В откритото съдебно заседание от 24.09.2020г. страните са дали
обяснения по чл.176 от ГПК.Така ищцата К. заявява, че е живяла откъслечно
в апартамента, като до 2004г. е била студентка, през 2001-2002г. дала
апартамента под наем, 2004г. се завърнала от гр.Б. където е следвала; през
2006г. живяла в апартамента с приятеля си и бъдещ съпруг; след
майчинството направила ремонт към 2010г. Заявява, че не се е настанила в
апартамента през 2011г. и че не е считала, че апартамента е на майка й нито
през 2011г. нито през 2016г. и че той е бил неин, защото майка й е имала
друго жилище. Признава, че е давала показания по цитираното ДП, но не си
спомня какво е казала там. Продължава да твърди, че не си спомня какви
показания е давала в ДП. Признава че през 2015г. Я.о . е идвал в апартамента
с друго лице. Допълва, че каквото са я питали в ДП №1722/2016г. е
18
отговорила, и че е казала истината .Ответникът Д.К. обяснява, че е заживял в
процесния апартамент с съпругата си Д. през 2006г. и с нагласата, че
апартамента е на съпругата му. Отв.К.С. посочва, че дъщеря й Д. поетапно е
живяла в апартамента от 2001г. до 2011г., като до 2004г. е била студентка,
отдавала е апартамента под наем за да си помага финансово, след завършване
на следването си се завръща в апартамента, пренесла се е да живее при майка
си заради прекарана операция, понякога са преспивали със съпруга си в
жилището,по време на майчинството е отдавала апартамента под наем, като
майчинството й свършило 2010г., когато били прекратени отношенията с
наемателите. С. уточнява, че през 2011г Д. окончателно се настанила да
живее постоянно, а преди това е живяла понякога.Твърди, че винаги е знаела
,че собственик на жилището е дъщеря й и не е твърдяла, че е негов
собственик като ответник по гр.д.№2220/2008г.Не си спомня какви показания
е давала по ДП във връзка с обитаването на апартамента през периода 2001г.-
2011г., позовавала се е на придобивна давност като добросъвестен владелец и
по наследство, че е собственик на имот, за което е излагала и обстоятелства в
жалбите си пред въззивната и касационна инстанции. Заявява, че никога не
живяла в процесния апартамент-л.370. Посочва , че 2001г. е посещавала
нотариус Панчев за информация дали може да продаде апартамента заради
необходимост от набавяне на финансови средства за дъщеря й. Признава ,че е
подписала жалби до ЕВН и е запозната със съдържанието им /л.371/
Саморъчното завещание е било предмет на иск за унищожаването му
поради неспособност на лицето Н.С.П. да завещава, по което е образувано
гр.д.№1814/2009г. по описа на РС-П.,предявен от К.С. против лицата в чиято
полза е направено М.Б. Г. и Я.. В. Я.., като с решение №525 от 30.06. 2010г.
искът е отхвърлен. Решението е потвърдено от въззивната инстанция с
решение №468 от 22.10.2020г. по в.гр.д.№689/2010г. по описа на Окръжен съд
П., оставено в сила с решение на ВКС –Четвърто гражданско отделение
№529/12 от 01.07.2013г. по гр.д.№181/2011г. /л.426/ ,като решаващите мотиви
са за неустановеност от страна на ищцата К.С. да е наследник на Н.С.П. при
извършено оспорване от ответниците на акта за раждане, като независимо, че
е спазена изискуемата се от закона форма на акта за раждане, но не е спазен
редът за съставянето му, като в него е вписано, че раждането и полът на
детето К.С. са удостоверени съобразно изискванията за съставянето и за
съдържанието на акта на Правилника за водене на регистрите за гражданско
19
състояние от 1950г./отм.1975г./, от съдебно решение по гр.д.№314/1962г. на
Кюстендилски районен съд, каквото дело и с такъв предмет осиновяване
няма образувано и водено както и липсва решение по него, като по този начин
се установява неверност на акта да раждане поради несъставянето му по
предвидения административен ред. Поради нарушена процедура актът за
раждане на К. С. не се ползва с материална доказателствена сила за
удостоверения в него факт-връзка на родител и дете между ищцата и Н.П.,
предвид на което ищцата не е провела доказване на материалната си
легитимация по иска за унищожаване на саморъчното завещание на
наследодателя НП.
Отхвърлен е и иск предявен от наследодателя Н.С.П. против К. Н. СП.
за прекратяване на извършеното осиновяване по гр.д.№314/1962г. на
Кюстендилски районен съд, като решаващите мотиви на въззивната и на
касационна инстанция са,че по делото не е доказано по надлежния ред с
писмено доказателство създаването на правна връзка между осиновител и
осиновен /Н.П. с К.С./ поради което съдът не може да се произнася по
искане за прекратяване на тази правна връзка/ р.№23 от 12.01.2001г. по
в.гр.д.№93/2000г. на ПАС потвърдено с решение №489 от 29.12.2002г. на
ВКС, втори г.о. по гр.д.№483/2001г. и решение от 12.07.1999г. на Окръжен
съд П. по гр.д.№61/1991г.-л.489 и следващите.
По делото са разпитани 8свидетеля. Първият свидетел Н. Н., служител
на МВР-П., установява, че е изготвил докладната записка в която е отразил,
че процесното жилище се обитава от Д.К. от 2011г., като информацията е
получена от домоуправителя на блока, тъй като при посещение апартаментът
е бил заключен; че тази информация му е била предоставена от
домоуправителя и че в домовата книга било записано същото и че тогава са
били регистрирани там. СвЕ. Н., разследващ полицай, извършила разпита на
Д.К. на 07.01.2016г. потвърждава отразеното в документа, че свидетелката К.
е заявила, че живее в апартамента от 2011г., а преди това е живяла там до
1997г. Потвърждава и записаното в протокола, че К. е заявила при разпита си,
че през 2015г. я е посетил Я.Я., легитимирайки се с документ за собственост
и с искане да влезе във владение. Предявен е на свидетелката и другия
протокол от разпит на св.К. от 19.12.2016г. като същата заявява, че и при този
разпит Д.К. отново е заявила, че живее в това жилище от 2011г. заедно с
20
мъжа си и детето и че това е жилището на баба й С. и дядо й Н., а преди това
е живяла до 1997г. и че този имот е наследствен на майка й от нейните
родители, като в дома й често я посещавала майка й. Свидетелката допълва,
че в разпита на другата свидетелката К.С., последната е заявила, че е
започнала процедура по настаняване на баща си Н. в дома за психично болни
в с.Б. заявила е още, че е живяла в жилището след смъртта на баща си, а след
това е живяла и нейна приятелка и че дъщеря й К. не е наясно със споровете
за имота. Свидетелката Н. потвърждава записаното в протокола за разпит на
св.К.С. и от 19.12.2016г., че след смъртта на Н. се е изнесла от жилището и
че през 2011г. там се е настанила дъщеря й Д.. Третият разпитан свидетел
В.А.Т., първа братовчедка на К.С. и роднина на Д.К. /племенница/ установява
агресивност и необщителност в поведението на Н. С., особено след смъртта
на съпругата му, проявено към К., принудило последната да се изнесе на
квартира заедно с дъщеря си Д.. Изнасянето от апартамента станало в края на
1997г. След смъртта на Н. през 2001г. Д. пуснала наематели, докато завърши
следването си в гр.Б., защото й трябвали средства. Свидетелят Н. И., без
родство със страните, установява, че познава К. и Д., били са обща компания
ходил им на гости.Обяснява за скандали и заплахи в апартамента
предизвикани от Н.П. спрямо К. и Д.; последните се изнесли от апартамента
през 1997г. Излага обстоятелства за агресивно поведение на Н. поради
внушение,че ще бъде отровен.Не знае К. да е искала да продава имота в
началото на 2001г.-2002г. Св. Л.К. К. без родство със страните , познава К.
от 1979г, която се омъжила и през 1971г. се родила дъщеря й Д.. Семейството
на К. било щастливо. Бабата и дядото споделяли със свидетелката, че
апартамента ще бъде за внучка им Д..След смъртта на бабата, дядото се
отчуждил от К. и от Д., през 1997г. майката и дъщерята напуснали
жилището,като в него останал да живее само дядото Н.. След смъртта му през
2001г. апартамента трябвало да се дизенфекцира и почисти
основно.Апартаментът бил даден под наем, Д. била студентка и периодично
се връщала в жилището.Твърди, че Д. живее в апартамента от 2004г., но не
посочва с какво точно събитие свързва годината и че именно тогава Д. е
започнала да живее. Обяснява, че през 2006г. Д. е идвала с приятеля си в
апартамента и са живели там, а през 2007г се е омъжила. Обяснява, че
майчинството си Д. е прекарала в с.Х. но е идвала и е живяла и в
апартамента.За таксите за блока и за общите събрания били търсени майката
21
и дъщерята. Свидетелката знае за извършен козметичен ремонт на
апартамента, но не може да каже какъв и кога е правен и кой е плащал
разходите.Знае свидетелката, че от 2001г. до 2004г. в апартамента е имало
наематели. Свидетелката Б.Г установява, че е била наемател на апартамента
от края на 2001г. до 2005г. Не може да каже как е разбрала ,че апартамента се
дава под наем.Плащала наема на Д., като по това време последната е била
студентка, знае, че тя е имала багаж в една от стаите.Обаждала се на Д. за
общите събрания на етажната собственост,не може да каже кой е плащал
таксите за общите части. Свидетелката не може да каже от кога познава К.С.,
обяснява че дъщеря й е имала церебрална парализа, че е била наемател 4
години през които К.С. е посещавала апартамента като гост, и че Д. е оставала
понякога да спи в апартамента.Свидетелката посочва, че не е плащала наема
на К. и не знае дали е записвана в домовата книга като наемател.Заявява, че не
е имала сключен писмен договор за наем и че всички договорки са
направени в устна форма, при месечен наем 100лв. Свидетелят Б.В. познава
Д.К. и съпруга й ,знае за апартамента на ул.“З.Ч.“,Обяснява ,че е правил
ремонт на апартамента през 20097г. и през същата година са се пренесли да
живеят в П..Знае къде се намира процесния апартамент и от Д. знае, че
апартаментът е нейн, но че не му е споделяно откъде има този апартамент.
Познава майката на Д. само формално, не е комуникирал с нея.Свидетелят
И.А.В. съсед на процесния апартамент по етаж познава Д.К., обяснява, че
след смъртта на дядото Н., Д. е заживяла там. Не конкретизира годината на
настаняването й.Твърди, че е помогнал на Д. да изхвърли боклуците .Знае, че
Д. е живяла малко, защото е заминала за Б. и в жилището е имало наематели-
жена с две деца, живяла около 4г.-до 2005г., след което през същата година се
завърнала Д.. Обяснява, че в апартамента е имало и втори наематели и след
тях Д. се е завърнала в апартамента заедно със съпруга си , но не може да
уточни годината.Знае ,че този апартамент е на Д. и че никой не я е
притеснявал с претенции към апартамента. Обяснява, че К. е идвала много
често в апартамента, но не е забелязал да се притеснява за нещо.Знае, че на
общите сбрани е присъствала само Д. и че К. не е идвала.
Обжалваното решени е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
22
форма и при наличие на правен интерес за ищците да установят, че са
собственици на имота /Д.К. по първоначалната искова молба/ и ищците Я.о и
Н. Я.и по предявения по присъединеното дело ревандикационен иск и да
искат присъждането на имота с оглед на заявените искови претенции,както и
на обезщетение за неоснователното му ползване.
По установителния иск за собственост предявен от Д. С. К. против
Я.. В. Я...
Исковата претенция е неоснователна.
В исковата си молба ищцата Д. С. К. претендира правото си на
собственост на основание придобивна давност започнала да тече в нейна
полза от 15.06.2001г. и изтекла до 15.06.2011г. и течаща и до момента на
предявяване на иска-20.11.2019г. Твърди, че от 2001г. само и единствено тя
се грижи за апартамента, за неговата поддръжка, заплаща всички
консумативи и разходи за поддържане на общите части на блока, участва в
общите събрания на етажната собственост и че през 2006г. майка й е
напуснала апартамента защото са се установили да живеят ищцата и съпруга
й.
Посочените обстоятелства не се установяват от събраните по делото
доказателства.Налице е двукратно извъсъдебно признание направено пред
държавен полицейски разследващ орган по образувано и висящо досъдебно
производство за евентуално наличие на извършено престъпление
самоуправство, в което на два пъти при разпита на ищцата като свидетел
Д.К. по досъдебното производство ясно, категорично и недвусмислено е
заявила, че тя се е нанесла в този апартамент през 2011г. Никъде в
показанията си лицето не твърди, че този апартамент е бил нейна лична
собственост по наследство от баба си и дядо си още от 2001г.,и от тогава го
обитава и когато е установила лрично фактически власт, след което да го е
отдавала под наем по времето когато е била студентка в гр.Б., но и
периодично го е посещавала и да е живяла там, че е започнала да живее
постоянно в него от 2006г., заедно със съпруга си, тоест, че въпреки
окончателното си настаняване в апартамента през 2011г. същата е установила
фактическа власт още от 2001г. и го е владяла с намерение да го свои като
своя лична собственост и че периодично е упражнявала фактическа власт за
23
периоди по-малки от 6/шест/ месеца с цел да не бъде изгубено установеното
от нея владение както за периода от време на следването си в гр.Б., така и да
периода от време когато е била в майчинство и раждането на детето й, и от
тук да се прекъсне придобивната давност, ако не е упражнявано владение в
продължение на повече от 6месеца. Част от свидетелите сочат наличие на
система у ищцата за периодично установяване на фактическа власт, но никой
не посочва тя да е упражнявана за периоди по-малки от 6месеца, за да не се
прекъсне придобивната давност. В показанията на тези свидетели няма
такава конкретика, и е в тежест на ищцата е да установи този важен
правнорелевантен факт, поради което няма основание да не се приеме, че
давността многократно е прекъсвана. Упражняването на владението чрез
отдаването на имот под наем не е правно релевантно за придобивната
давност, доколкото изискването на закона за отдаване на имота под наем не
визира непременно това да става от собственика на имота. Нещо повече,
ищцата в нито един момент не е декларирала този имот като своя собственост
в данъчните регистри на Община П., нито се установява тя да е заплащала
консумативи и местни данъци и такси за този имот,легитимирайки се като
негов собственик. Фактът, че Д.К. се е нанесла в този имот през 2011г. се
установява и от изявлението на нейната майка по същото наказателно дело,
още повече, че същата е заявявала самостоятелни собственически права и се е
снабдила дори с нотариален акт за собственост на имота по наследство от
2006г., дал основание други лица да претендират собственически права върху
същия този имот по завещание и чиито права са им признати с влязло в сила
решение. Вярно е, че Д. К. не е страна в това производство, но предмет на
обсъждане в него са същите писмени доказателства. Придобивната давност
предполага наличието едновременно на два основни и съществени елемента-
обективния факт на упражняване на фактическа власт върху имота, трайно,
спокойно, непрекъснато, постоянно, продължително и несмущавано повече от
10/десет/ години, и субективния факт-намерението да свои имота като своя
собственост, което намерение следва да е продължило също повече от 10г. и
да е демонстрирано явно, трайно, открито и непрекъснато. За претендирания
в исковата молба период от време от 2001г. имотът нито е бил трайна и
непрекъсната фактическа власт, нито е налице явно демонстрирано намерение
да се свои имота като своя собственост.В случая са налице по-скоро
неустановени по продължителност, по интензитет, и по време периодични
24
опити за установяване на фактическа власт, които следва да се приемат, че са
през периоди по-големи от 6месеца защото ищцата е била студентка
редовно обучение повече от 4г. в гр.Б. до 2004, Ако се приеме, че след това се
е установила за 2г. -2006г-2007г. в апартамента, след това фактическата
власт е прекъсната за срок по-дълъг от 6мсеца поради последвалата
бременност, изкарана в населеното място на съпруга й в с.Х.обл.П. и
раждането на детето, тоест ищцата реално най-рано се е установила и то за
трайно, непрекъснато, постоянно и без периодични посещения в
апартамента през 2011г. както и поради нейното извънсъдебно признание,
така и от нейната майка, която е заявявал също свои собственически права
върху имота, довело до воденото срещу нея дело. Никой от свидетелите не
установява, че ищцата е установила трайно, непрекъснато,необезпокоявано и
спокойно владение от 2001г. до 2019г. с намерение да свои имота като своя
изключителна собственост. Твърдението, че такива са били намеренията на
бабата и дядото да й дадат този имот на нея дори да са били налице към даден
етап от отношенията, след 1997г. такива намерения няма, доколкото Д.К. е
принудена на напусне апартамента в резултат от отправени срещу нея и майка
й множество заплахи от страна на дядото Н.П.. Показанията на свидетелите
посочени от ищцата са общи, липсва конкретика, дори и от съседите на
апартамента които депозират откъслечни сведения за някакви съвсем не
напълно ясно междинни и периодични посещения на жилището от ищцата.
Факт е, че ищцата е извършила в началото на давностния период един
козметичен ремонт, което е напълно недостатъчно да обоснове начало на
трайно и продължително упражнявана фактическа власт върху имота. Дори в
самата искова молба не се излагат конкретни факти и обстоятелства за това
как и защо ищцата е упражнявала фактическа власт,в какви точно правни и
фактически действия се е изразявала. Нещо повече, в документацията на
етажната собственост, Д.К. е записана като обитател или ползвател на имота,
но е като собственик,тоест това е индиция за липса на собственически титул,
както и че същата е участвала в общите събрания като пълномощник на майка
си, а не като титуляр на правото на собственост, още повече че през 2006г.
майката вече е имала титул за собственост върху имота, който е отменен
окончателно едва през 2015г. по предявен и уважен установителен иск за
собственост по отношение на този имот, предявен от наследници по
завещание. Следователно заявената искова претенция на Д.К. е
25
неоснователна.
Основателна е ревандикационната претенция на Я.. В. Я.. и съпругата
му Н. М. Я. против К. С., Д.К. и Д.К.. Двамата ищци се легитимират като
собственици на имота въз основа на издаден в тяхна полза нотариален акт по
писмени документи, а именно, че са собственици по извършено в тяхна полза
универсално завещание от наследодателя Н.П.. Завещанието е напълно
редовно и възпроизвело правното си действие, а доколкото е направено
оспорване като нищожно и като унищожаемо, оспорването е направено от
лице което няма качеството на наследник на завещателя по закон или по
завещание.Завещанието е признато за валидно в още няколко други искови
производства- по установителния иск за собственост между М.Б. Г. и Я.Я.
като ищци и ответницата К. С., в самостоятелно производство за
прогласяване нищожността на завещанието. В резултат на възмездна сделка
Я.Я. и съпругата му Н.Я. стават изключителни собственици на процесния
апартамент през 2017г..В този смисъл правата на К.С. са отречени с влязлото
в сила решение по гр.д.№2220/2008г. по описа на РС-П..
Правата са отречени и по отношение на ответника Г. К., който не заявява
самостоятелни права върху имота .
Правата на собственост на третия ответник Д.К. също са отречени
предвид отхвърляне на исковата й претенция по чл.124 от ГПК Установява се,
че и тримата ответници обитават жилището, а именно Д.К. и Г. К. от 2011г. и
майката К.С., която през 2018г. и 2019г. сигнализира ЕВН за спрян ток в
апартамента с жалба.Тоест ревандикационната претенция е основателна и
против тримата ответници които упражняват фактическа власт върху имота
без основание.
Основателна е претенцията и за обезщетение в размерите така както са
установени от експерта и конкретизирани в последствие от
първоинстанциония съд.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба е
изцяло неоснователна, поради което ще следва да се потвърди обжалваното
решение изцяло.
Въззивният съд напълно споделя мотивите изложени към обжалваното
26
решение от Пазарджишкия районен съд и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.Същите са логични, последователни аргументирани и
следват от установите по делото факти и обстоятелства на база събраните и
обсъдени по отделно и в съвкупност многобройни писмени и гласни
доказателства.
Съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба на тримата
жалбоподатели Д.К., К.С. и Д.К.. Позоваването на извънсъдебно признание на
неизгодни за страната факти е процесуално допустимо и то се обсъжда наред
с останалите събрани по делото доказателства.Такова извънсъдебно
признание е категорично установено, тъй като наказателното производство е
образувано именно по повод и във връзка с правни спорове между страните
досежно собствеността на процесия имот и следва да бъда обсъждани на
общо основание. Същите са дадени и във връзка с предмета на спора по
настоящото дело, макар ,че към онзи момент производството не е било
инициирано, но същата касае спорове за собствеността, предхождащи
настоящия исков процес, като някои са били и висящи още от 2008г.-гр.д.№
2220/2008г.; гр.д.1814/2009г. и други, както и по повод твърдения за
извършени наказателно правни самоуправни действия от 2017г. Позицията на
ищцата Д.К. съвпадаща напълно с показанията на майка й К. е ясна,
категорична и недвусмислена и тя в нито един момент не е била коригирана
както при първия си разпит, така и при втория по наказателното дело/ДП/.
Без значение в кой момент е направено признанието, след като с него се
съобщава неизгоден за страна факт при положение, че няма настъпили
правни последици до признанието на факта или същите продължават да
бъдат спорни.Няма допуснат формализъм при обсъждането на
доказателствата. Налице стройна и логически обоснована организация в
изложението при поднасянето на фактологията и правната обосновка от
страна на първоинстанционния съд. Никой от свидетелите не установява по
несъмнен и категоричен начин, че е налице установено
непрекъснато,постоянно и трайно владение върху апартамента от страна на
ищцата и съпруга й.Установяват се само периодични посещения в имота без
установен точен интервал, как е била запазвана фактическата власт при
отсъствие на титуляра през целия 4г. период, в хипотеза на следване на
ищцата в Б., последвала бременност, раждане и отглеждане на детето. При
липса на яснота и точност в свидетелските показания относно честота на
27
посещение на апартамента от страната, която претендира да е станала
собственик по давностно владение, същото не може да й бъде признато тъй
като при условията на пълно и главно доказване същата трябва да установи
несъмнена непрекъсваемост на фактическата власт в рамките на 10г.
период.Още повече, че апартаментът се обитава и върху него е упражнявана
фактическа власт и от майката К. като липсват данни как е отблъснато
нейното владение при положение, че последната още 2006г. се е снабдила в
нотариален акт №49 от 08.12.2006г. за собственост върху същия апартамент
по наследство. От вписването на завещанието е започнала да тече нова
давност ,тоест същата не е могла да изтече преди 2012г.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на спора в полза на Я.о и Н. Я.и ще следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 3000лв представляващи заплатено в
брой адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за пред въззивната
инстанция не е прекомерно предвид и значителната фактическа и правна
сложност по делото, извършения повторен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, предявените 7/седем/ обективно и субективно
съединени искове изслушаните пред първата инстанция няколко съдебни
експертизи,разпити на множество свидетели, затова намира,че разноските
следва да се присъдят в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260104 от
19.03.2021г. постановено по гр.д.№4231/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет.
2, ап. 15, Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.Ч.“ № 20, ет. 2, ап. 15
и К. Н. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 4, да заплатят на
Я.. В. Я.., ЕГН ********** и Н. М. Я.., ЕГН **********, последните двама с
адрес: гр. П., ул. К.М.Л.“ № 101, ет. 6, ап. 11, сумата от 3000лв./три хиляди
28
лева/ представляващи сторените по делото разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29