Определение по дело №501/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2012 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20121200500501
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 3380

Номер

3380

Година

24.7.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.27

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Румяна Бакалова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Румяна Бакалова

дело

номер

20141200100302

по описа за

2014

година

Ищецът [фирма] със седалище [населено място] твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор 56126.603.7740 като по действуващия подробен устройствен план този имот е част от УПИ 25, кв. 53 по плана на [населено място], отреден за “градски парк”.

Твърди, че на 10.04.2012 г. дружеството е сключило предварителен договор за продажба на имота с [фирма] [населено място] като крайният срок за изпълнение на задължението за прехвърляне по нотариален ред е 11.04.2014 г.

За да се сключи окончателен договор страните се договорили, че следвало да бъдат изпълнени две условия - или да се промени предназначението на имота за “Хипермаркет” или да се представи писмен отказ на Община П. да закупи имота при същите условия, съгласно изискванията на чл. 199, ал. 2 ЗУТ.

Дружеството е предприело стъпки и за двете изисквания като е отправило молба за промяна на предназначението, което е отказано от Община П. и отказът е потвърден от Административен съд [населено място].

Твърди, че мероприятието градски парк е обект на публична общинска собственост, поради което ищецът е развил процедурата на чл. 199, ал. 2 ЗУТ като е отправил предложение за закупуване на имота му при цена от 195 лева на кв.м. в различни периоди, посочени в исковата молба.Предложенията са отправяни както към кмета на Общината, така и директно до Общинския съвет [населено място]. Общинският съвет е дал съгласие, да се придобие имота, но цената да бъде договорена в рамките на 15% от покупната цена на имота.

През 2014 г. ищецът заявил изрично на Общинския съвет, че същият следва или да изкупи имота или да даде отрицателен отговор писмено, като постъпил отговор от Общинския съвет, че с цитираното решение е дадено съгласие Общината да придобие имота, но на цена договорена с кмета.

На 20.01.2014 г. ищците поискали окончателен отговор по предложението или постановяване на изричен отказ, но с писмо изх. № 94-00-286/05.02.2014 г. е било отговорено уклончиво от общинските органи, че въпросът предстои да се разгледа, след което не е последвал друг отговор.

Ищецът, твърди че купувачът по предварителния договор е изпълнил задължението си авансово да предаде сумата от 200 000 лева, представляваща част от покупната цена като се сочи по какъв начин е извършено плащането. Сочи, също така, че са направили проект за нотариален акт, който са представили на нотариус Ф. Ш., но с определение е бил постановен отказ на нотариуса именно поради неспазване на разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗУТ и не е представен изричен отказ на Общината.

Твърди се, че с Писмо изх. № 141/26.02.2014 г. купувачът по предварителния договор го е развалил, като на ищеца се е наложило да върне авансово получената сума, както и да заплати уговорената в договора неустойка от 200 000 лева.

Сочи се в исковата молба, че в резултат на незаконосъобразните действия на Община П. ищецът е претърпял вреди поради виновното бездействие. Налице е вреда в размер на платената неустойка и е налице причинна връзка между поведението на ответника и вредата. Предявен е частичен иск 50 000 лева от обща претенция в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.

Община П. е депозирала писмен отговор, в който оспорва така подадената искова молба и предявения с нея иск.

Сочи, че според нея ищецът е сключил предварителния договор и е поел задължения, изпълнението на които зависи от трето лице, поради което продавачът имал ясна представа за неблагоприятните последици при евентуално неизпълнение на поетите задължения, но въпреки това е решил да се обвърже с него. Този договор е двустранен и страните доброволно са решили да се обвържат с него. Счита, че това е първото основание да се твърди, че искът е недопустим и неоснователен.

Не се оспорва обстоятелството за предприетите от ищеца действия, описани в исковата молба, както и не се оспорва обстоятелството, че процесният имот попада в парцел 25, който пък е отреден по ПУП за градски парк, обект на публична общинска собственост.

Сочи, че още в деня на подписване на предварителния договор е подадено първото предложение за закупуване на имота от Община П. докато в договора задълженията са степенувани като първо е следвало да се направят постъпки за преотреждане на имота за супермаркет, а след това да се използва процедурата на чл. 199, ал. 2 ЗУТ.

Сочи, че ищецът не е представил с писмото си документа за собственост, с който е придобил първоначално имота, тъй като с цел Община П. да не е наясно за придобивната му цена с оглед цената, която претендира да му бъде заплатена от Общината и която е в пъти по-висока от цената на придобиване.

Сочи като обстоятелство, че Общината придобива възмездно правото на собственост след решение на Общинския съвет и въз основа на решението на Общинския съвет кметът сключва договор, поради което органът, който е упълномощен да взима решенията за придобиване на право на собственост е Общински съвет П., който е определил и по какъв начин да се придобие имота.

Сочи се също така в отговора, че не е задължение на ответника да изкупи имот, предложен й по реда на чл. 199 по ЗУТ, а това е право на държавата и че Община П. с нищо не е възпрепятствала ищците да прехвърлят имота, че като по отношение на Общината остават правата по чл. 33 от Закона за собствеността евентуално, които може да упражни за изкупуване на този имот.

Освен това сочи, че с Решение № 893/29.10.2012 г. М. съвет решава да представи възмездно за управление на Община П. имот с площ от 54 249 кв.м, с което се дава съгласие Община П. да придобие безвъзмездно право на управление върху горепосочения поземлен имот и упълномощава кмета на Общината да представлява Община П. в правоотношенията, свързани с предаването и приемането на имота от областния управител. Следователно, твърди ответникът, Община П. не е съсобственик с ищеца по отношение на попадащите в УПИ 25 поземлени имоти с идентификатор 56126.603.7740 и 56126.603.1710. Възражението, което се прави според съда е във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността.

Оспорва се, че Общината чрез действията си е в причинна връзка с настъпилите вреди, защото не се е произнесла с изричен отказ.Според ответника Общината се е произнесла с мълчалив отказ от нейна страна, който дружеството е следвало да обжалва и като не го е обжалвало, следва да понесе последиците от бездействието си.

При така изложените от страните обстоятелства, ОСБ е квалифицирал предявения иск ,като такъв по чл. 45 във вр. чл. 49 от ЗЗД.

ОСБ е дал ход на делото и го е обявил за решаване.

В срока за произнасяне ОСБ намира,че е дал неправилна квалификация на иска и неправилно е приел,че е компетентен да се произнесе.

От обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, чепредявеният срещу Община П. иск е с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ - за обезщетение за причинените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на съответния орган, които са във връзка, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Касае се вреди от предвидена процедура по чл.199 ЗУТ , възложена на кмета на съответната община и на съответния общински съвет т.е.за административната дейност на местната администрация, поради което твърдяното в исковата молба нарушение и бездействие е по повод изпълнението на тази дейност. Изложеното обосновава правен извод, че спорът между ищеца и Общината не е подведомствен на гражданските съдилища,а за конкретното исканине за обезщетение за вреди е предвиден ред, установен в АПК ,съгласно чл.1 ал.2 ЗОДОВ .

Нормите на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД не могат да бъдат приложени,доколкото е предвиден специален ред за правоотношенията между ищеца и Община П..

Спорът е подведомствен на АС Б.,поради което производството по този иск следва да се прекрати и спорът се изпрати за разглеждане на този съд.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 27.04.2015г. за даване ход по същество на делото,като го ПРЕКРАТЯВА и го изпраща на АС [населено място].

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: