№ 485
гр. Пещера, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100778 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск от Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пещера, ул. Булаир№ 3,чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч, против
„КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул, "Анна Ахматова" №9, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди че е страна по Договор за паричен заем
№123463 /15.11.2024г. сключен с „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД.
Съгласно договора на заемополучателя е отпуснат заем в размер на 1000
лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 38,9%, ГПР 46,5 %, като
общата дължима сума от заемополучателя е в размер на 1260,00 лева.
Съгласно чл. 16 от договора ищецът следвало в 7 – дневен срок от
сключване на договора следва потребителят да предостави обезпечение –
трето лице поръчител, което следва да отговаря на определени критерии – да
бъде дееспособно физическо лице, да бъде над 18 години, зда има минимален
осигурителен доход през последните шест месеца поне 800,00 лева на месец,
да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца, да има
стабилна кредитна история, без регистрирани просрочия в ЦКР при БНБ, да
не бъде активен потребител или поръчител по друг заем, предоставен от
кредитора.
Посочено е в чл. 16 ал. 6 от договора, че при неизпълнение на
последното се дължи неустойка в размер на 1400,00 лева, разсрочена с
1
погасителните вноски.
По този начин действителната сума която следва да върне е в размер на
2660,00 лева.
Счита, че Договор за кредит е недействителен поради непосочване на
действителния ГПР, тъй като неустойката следва да бъдат включени в ГПР.
Сочи практика. Твърди че клаузата за неустойка е нищожна. Поради което на
основание чл. 23 от ЗПК се връща само чистата стойност по кредита.
Формулира петитум да се приеме за установено, че Договор за паричен
заем №123463 /15.11.2024г. сключен между Н. Г. К., ЕГН **********, и
„КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД, е недействителен поради неточно посочен в него
ГПР.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото.
Ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД оспорва иска по основание.
Твърди, че безспорни между страните са следните факти - Договор за паричен
заем №123463 /15.11.2024г. Твърди че оспорената клауза не е нищожна,
излага съображения в тази посока. Сочи практика. Твърди изрично че
посочените клаузи- за неустойка не влизат в кръга допускания, които следва
да се включат в размера на ГПР. Прави искане да се отхвърли иска като
неоснователен, ангажира доказателства. Пратендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между Н. Г. К., ЕГН **********, и „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД
е сключването индивидуален Договор за паричен заем №123463 /15.11.2024г.
сключен с „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД, усвоена е главница в размер на 1000 лв.,
фиксиран лихвен процент в размер на 38,9%, ГПР 46,5 % , признание на
обстоятелството , че клаузата за неустойка не е включена в ГПР.
От представения Договор за паричен заем №123463 /15.11.2024г се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД е предоставил на ищеца сумата
в размер на 1000 лв., фиксиран лихвен процент в размер на 38,9%, ГПР 46,5
%, предвидено е погасявана на 14 вноски, като крайният срок за погасяване
на заема е 14.01.2026 г. предвидено е неустойката да се плаща заедно с
погасителните вноски.
Съгласно чл. 16 от договора за паричен заем заемополучателят се
2
задължава в 7- дневен срок от усвояване на заема да предостави едно от
следните обезпечения - поръчител , който да отговаря на определени условия
– да бъде дееспособно физическо лице, да бъде над 18 години, зда има
минимален осигурителен доход през последните шест месеца поне 800,00 лева
на месец, да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни
месеца, да има стабилна кредитна история, без регистрирани просрочия в ЦКР
при БНБ, да не бъде активен потребител или поръчител по друг заем,
предоставен от кредитора.
В случай, че не предостави посочените обезпечения дължи неустойка
на основание чл. 16 ал.6 от договора за паричен заем в размер на 1100 лева,
като се предвижда същата да се заплаща заедно с погасителните вноски.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 26 ЗЗД във вр. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство и ипотека, особен залог, ценна книга издадена в полза на
заемодателя или банкова гаранция, е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите
нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия
случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
3
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение, води до увеличение разходите по кредита.,
т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР / което обстоятелство не се оспорва от
ответника/, с което потребителят е заблуден относно действителната
стойност на общите разходи по кредитното правоотношение. Следва да се
посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен процент на
ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Уговаряне на неустойка за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е
по- висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти размера на
предоставения заем/ . Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл.16 от сключен Договор за
паричен заем, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което
задължение се увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави.
Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено в
ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по- малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По
този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по Договора за паричен заем и
реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в Договора
4
за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от уговорената сделка.
Умишленото невключване на неустойката в ГПР по Договора за кредит
обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно
недействителност на целия Договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо предявения иск се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски . В производството по делото ищецът е
представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адв.
Д. Г. видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 11 и
л.12. В полза на упълномощения процесуален представител - адв. Д. Г. следва
да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи в размер от
400,00лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. Следва да се съобрази и че същият е регистриран и по
ЗДДС .Ето защо се дължи възнаграждение в размер от 480,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца и разноски за
държавна такса в размер на 106,40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Индивидуален договор за
паричен заем №123463 /15.11.2024г., сключен между Н. Г. К., ЕГН **********
и „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД ЕИК *********, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
106,40 лв. за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д. Г. АК – Ловеч с № ********** с адрес: гр. Троян, бул. „Захари
Стоянов" № 4, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лв. с ДДС.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6