Решение по дело №8084/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1476
Дата: 20 март 2018 г. (в сила от 20 март 2018 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20171720108084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№282

гр. Перник, 20.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                          Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                       

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 08084 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.Г.Ф. срещу “Водоснабдяване и канализации” ООД с искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата в размер на 2878,06 лева, представляваща стойността на доставени ВиК услуги до имот в гр. Р., ул. „***** от 24.09.2009 г. до 07.11.2017 г., както и сума в размер на 1037,23 лева – лихва за забава за периода от 24.09.2009 г. до 07.11.2017 г.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество претендирало от ищцата заплащането на горепосочените суми, за което била издадена справка за неплатена сума за доставена питейна  вода за имот, находящ се в гр. Р., ул. „*****. Изразяват се доводи, че ищцата не е собственик или вещен ползвател на посочения имот, поради което между страните липсвали договорни отношения по доставката на ВиК услуги.

В срока по чл. 131 ГПК  не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            По делото е приложена справка за неплатени суми, която е издадена от ответното дружество. От същата се установява, че ответникът претендира от ищцата сумата от 2878,06 лева, представляваща стойността на доставени ВиК услуги до имот в гр. Р., ул. „***** за периода от 24.09.2009 г. до 07.11.2017 г., както и сума в размер на 1037,23 лева – лихва за забава, считано от 24.09.2009 г. до 07.11.2017 г.

            Други доказателства не се събрани в производството по делото.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства исковете са частично основателни въз основа на посочените по – долу правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищецът не дължи посочените в исковата молба суми, поради изтичане на тригодишна давност.

Предявяването на иска не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцата е обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните вземания, за което е издал справка за неплатена сума за доставена питейна  вода за имот, находящ се в гр. Р., ул. „*****. Видно от приложената справка се установява, че се касае за вземания за предоставени ВиК услуги (предоставена на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 24.09.2009 г. до 07.11.2017 г., както и за лихва за забава, считано от 24.09.2009 г. до 07.11.2017 г.

Според указанията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните от ВиК дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Потребителите на ВиК услуги заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл за вземането на ответното дружество посочено в процесния изпълнителен лист се прилага тригодишна давност на основание чл. 111, б. “в”, предл. “трето” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава също се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111, б. “в”, предл. “второ” ЗЗД.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. На съда е служебно известно, че съгласно общите условия за доставка на ВиК услуги е предвидено, че потребителите на Вик услуги са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставени ВиК услуги в 30 - дневен срок след издаването на фактурата за съответния месец.

Видно от справката за неплатени суми се установява, че за предоставени ВиК услуги са издавани фактури, сред които е фактура № ********** от 02.10.2014 г., която е с падеж на  02.11.2014 г., т. е. тригодишната давност е настъпила на 02.11.2017 г.

Следва да се отбележи, че падежът на вземането по фактура № ********** от 03.02.2015 г. е настъпил на 03.03.2015 г., т. е. тригодишната давност е настъпила на 03.03.2018 г. Същевременно съдебното заседание, в което са приключени устните състезания, е проведено на 14.03.2018 г. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спора, било защото го пораждат или погасяват, т. е. решението на съда следва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което е единствено възможно, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на исковата претенция. С това законодателно разрешение се избягва необходимостта от предявяване на нов иск, основаващ се на настъпилите в хода на процеса факти. Предявеният отрицателен установителен иск не прекъсва давността, тъй като прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. Б се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. В подкрепа на изложеното е и Решение № 99/10.05.2013г. по гр.д. № 681/2012г. по описа на ВКС, I ГО.

 Съдът съобразявайки горното намира, че вземанията за ВиК услуги за периода от 24.09.2009 г. до 03.02.2015 г. са погасени по давност. Вземанията за този период са в размер на 1801,01 лева, за която сума исковата претенция е основателна и следва да се уважи. Претенцията за разликата от 1801,01 лева до предявения размер е неоснователна, тъй като не е изтекъл тригодишният давностен срок.

Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания за законна лихва за забава, които са в размер на 943,20 лева за периода от 24.09.2009 г. до 03.02.2015 г. Претенцията за разликата от 943,20 лева до предявения размер е неоснователна, тъй като не е изтекъл обсъжданият давностен срок.

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да й бъдат заплатени направените разноски съобразно уважената част на исковите претенции. В този смисъл в полза на ищцовата страна следва да се присъди сумата от 641,40 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съответни на уважената част на исковете.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

   

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Ф., ЕГН **********, с адрес ***  НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 1801,01 лева, стойността на предоставени ВиК услуги за имот с адрес гр. Р., ул. „*****, за периода от 24.09.2009 г. до 03.02.2015 г., както и сумата от 943,20 лева – обезщетение за забава на посоченото по – горе вземане, считано от 24.09.2009 г. до 03.02.2015 г. и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 1801,01 лева до предявения размер от 2878,06 лева – стойността на доставени ВиК услуги до горепосочения имот за периода от 04.02.2015 г. до 07.11.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 943,20 лева до предявения размер от 1037,23 лева –лихва за забава за периода от 04.02.2015 г. до 07.11.2017 г.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” № 11 да заплати на Г.Г.Ф., ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 641,40 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.  

            Решението подлежи на обжалване пред пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:В.А.