Решение по дело №1153/2011 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 305
Дата: 10 април 2013 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20115220101153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 18.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на десети април , през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА

При секретаря                         П. К. и в присъствието на

прокурора..................................................................................................... като разгледа

докладваното от съдията Попова гр. дело №1153 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск за делба на недвижим имот. Правното основание на иска е чл.34 ал.1 Закона за собствеността. Производството е в първа фаза по допускане на делбата.

В исковата си молба против Ц.А.Б. ЕГН **********, А.Г.Б. ЕГН **********, С.Г.Б. ЕГН ********** - тримата с адрес : с. Величково, обл. Пазарджик, ул. „Шестнадесета „ № *** , Т.Г. Ш*** - С*** ЕГН ********** със съдебен адрес : гр. Пазарджик, бул. „Христо Ботев „ № ******* , ищцата М.С.Г. ЕГН **********, чрез своят процесуален представител адв. К.Ш. от ПАК , със съдебен адрес ***, офис 106, тел **********, твърди, че всички са наследници на С. Пенков Б. ***, който бил починал на 16.04.1977 г., като ищцата е негова дъщеря , а съответно ответницата Ц.Б. - негова снаха от починал син и другите трима ответници- негови внуци. Твърди се , че по наследство от общия наследодател , всички те притежават следните недвижими имоти : 1.Дворно място , съставляващо УПИ VII-81 в кв.50 по плана на с. Величково, обл. Пазарджик, с площ от 1040 кв.м. , ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и паянтова лятна кухня застроена на площ от 12 кв.м. 2.Нива с площ от 1,895 дка , съставляваща имот № 12001, в м. „Сухи ниви" , пета категория , по плана за земеразделяне на с.Звъничево, общ. Пазарджик, 3. Поземлен имот с идентификатор 55155.4.152 по кадастралния план на гр. Пазарджик, в м. „САС ПАРА" с площ от 2380 кв.м. , с трайно предназначение на земята : „Земеделска „ с начин на трайно ползване : „Друг вид нива „ , 4. Поземлен имот с идентификатор 55155.2.79 по кадастралния план на гр. Пазарджик в м. „КАРА ГЬОЛ" с площ от 1441 кв.м. с предназначение на територията : „Земеделска „ с начин на трайно ползване „ Друг вид нива „. Твърди , че до момента възникналата съсобственост по силата на наследяване не е била прекратена между тях, поради което се моли съда да постанови решение, с което да допусне процесиите имоти до делба при квоти от по 1/ 2 за ищцата и общо за четиримата ответници / или по 1/ 8 ид.ч. за всеки един от тях/. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание - ищцата чрез пълномощника си поддържа предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците - чрез пълномощника си оспорват предявения иск за делба, като поддържат, че към настоящия момент по отношение на имота в с. Величково , ответниците са станали негови индивидуални собственици. Твърди се , че след като ищцата се омъжила през 1969 г. тя престанала да живее в имота , а същият се ползвал само от наследодателят на ответниците Г*** Б., неговото семейство , както и от общия наследодател С.Б., който живял в имота до смъртта си през 1977 г. По волята на своя баща Георги Б. установил трайно, фактическо и необезпокоявано владение върху имота и тази воля е била демонстрирана и през ищцата, която се съгласила с това фактическо положение. Затова поради изтекла в тяхна полза полезна придобивна давност за повече от 10 години ответниците придобили собствеността върху този имот. Същите доводи ответниците излагат и по отношение на земеделските имоти описани в исковата молба, като се поддържа, че след тяхното възстановяване от ОСЗГ, тези имоти били владени , обработвани и ползвани необезпокоявано само и единствено от ответниците , предвид изричната воля на общия наследодател С.Б., тези имоти да останат в полза на сина му Георги Б. и поради това също били придобити по давност.От друга страна по изричната воля на С.Б. в полза на ищцата са предоставени три други земеделски имоти в землището на с Величково.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Не се оспорва по делото, а и от представените удостоверения за наследници се установява, че ищцата и ответниците са наследници на С. П* Б. ***, починал на 16.04.1977 г. и на Т** Й** Б. , починала на 109.05.1976, като ищцата е тяхна дъщеря , а ответниците са съответно снаха и техни внуци от починал техен син Г** С.Б. *** , починал на 21.01.2004 г.

По делото като доказателство е представен нотариален акт № 91, том I, нот. дело № 83/ 2010 г. по описа на нотариус А** И** с per. № 423 по описа на НК , видно от който ответниците са признати за собственици - по давност и наследство на описания в исковата молба недвижим имот , находящ се в с. Величково. Според представеното по делото удостоверение изх. № 8 / 01.02.2011 г. , издадено от техническата служба на Кметство с. Величково , въз основа на този нотариален акт имотът е бил записан на името на ответниците и в разписната книга към действащия план на селото. Видно от отбелязванията извършени по представената по делото скица на същия имот, той е бил презаписан по разписната книга, като собственост на наследници на С. П*** Б.. Същите данни се установяват и от представените по делото заверени преписи от документите приложени към образуваното нотариално дело във връзка с издадения констативен нотариален акт.

По делото са представени също така Решение № 885 / 13.01.1994 г. и № ЗБ049 / 30.07.1998 г. на ПК гр. Пазарджик и три броя скици , издадени от СГК , видно от които в полза на наследниците на С. П** Б. е възстановена собствеността върху трите описани в исковата молба земеделски имоти.

От представения по делото заверен препис от приложение № 1 към данъчна декларация, се установява, че на 25.02.1998 г. наследодателят на ответниците Г** Б. е декларирал пред данъчните власти собствеността върху 1/ 2 ид.ч. от жилищен имот в с. Величково - придобит по наследство заедно с другия му съсобственик при равни плава- М.С.Г..

Представени са също пет броя квитанции за заплатен данък за собственост на ищцата - земя и сграда в с. Величково- за 2001 г., 2005 г. 2006 г. и за 2010 г.

От представените по делото два нотариални акта № № 158 / 2005 г. и 35/ 2006 г. се установява, че ищцата е продала един земеделски имот в землището на с. Величково, а ответниците, заедно с ищцата са участвали в продажбата на два земеделски имоти, находящи се в. с. Величково.

С представените по делото три договора за наем на земеделска земя, ответникът С.Б. , през 2008, 2009 и 2010 г. е предоставил ползването на земеделски имоти в м. „Кара гьол и „Сас пара".

От показанията на разпитаната по делото свидетелка А** З** С** се установява, че до скоро отношенията между страните били много добри, като ищцата си имала ключ от къщата в с. Величково , преспивала в нея даже и за по-дълъг срок от време. През годините посещавала често имота за да си вземе разсад или да си набере плодове. Помагали си взаимно, даже при обработването на земята. Според показанията на свидетеля гм , след смъртта на общия наследодател С. , неговият син останал да живее в имота в с. Величково. След смъртта на Г* семейството му продължило да живее в този дом. Ищцата била женена в друго село и идвала от време на време и в с. Величково. Свидетелят поддържа, че от бащата на Г* бил чувал, че земята била поделена между децата му още приживе. В показанията си свидетелят К* поддържа, че след смъртта на С. до смъртта на сина му Г* в къщата са живели само Г* и неговото семейство. Те живеели там и след смъртта на Г* и до настоящия момент. Ищцата М. идвала един - два пъти в година, тъй като била омъжена в друго село. Свидетелят поддържа, че с Г* били в много близки отношения и често разговаряли на различни теми, но той никога не му бил споменавал , сестра му да е имала претенции към тази къща.Свидетелят заявява, че Г*не му бил споделял на кой е оставена къщата. Поддържа обаче, че не бил чул Георги и сестра му да имат някакви спорове помежду си , както за къщата в с. Величково , така и за земеделските земи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема предявеният иск за делба на процесиите недвижими имоти за допустим тъй като съгласно чл. 34 ал.З ЗС искът за делба не се погасява по давност, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява , че процесния имот в с. Величково е бил собственост на общия наследодател на страните С.Б.. Безспорно се установява , че в периода 1968- 69 г., ищцата се омъжила и заживяла в друго населено място, а в дома в с. Величково, останал да живее общия наследодател С.Б., заедно със сина си Г* и с неговото семейство. През 1977 г. С.Б. почива , но през 1998 г. неговият син Г* декларира имота като съсобствен - заедно с неговата сестра М.Г. - при равни права и по наследство. Последната през годините - преди и след смъртта на своя брат Г* заплаща дължимата част от данъка на този имот , посещава го поне два пъти в годината и поддържа своите контакти със семейството. През 2004 г. Г* почива и през 2011 г., неговите наследници се снабдяват с нотариален акт за собственост на този имот - на основание наследство и давност.

Съдът намира, че доказателствената сила на този нотариален акт се опровергава от всички събрани по делото доказателства, тъй като не се установява, както наследодателят на ответниците Г* Б. към момента на своята смърт през 2004 г. , така и неговите наследници - към момента на издаването на констативния нотариален акт да са упражнявали фактическата власт лично за себе си върху целия процесен имот до изтичането на предвидения в закона 10-годишен срок за упражняването на това владение като придобивно основание. Безспорен е факта, че са живели в този имот , но обективния елемент на владението - упражняването на фактическата власт съвпада с този при държанието Различието е в субективния елемент , който определя упражняването на фактическата власт като владение. Намерението да се свои веща се предполага / чл. 69 ЗС / но за да се трансформира фактическото състояние ,упражвявано чрез действия съотвестващи на определено вещно право - в самото вещно право - е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене , чрез позоваване на последиците от придобивната давност. В настоящия случай наследодателят на ответниците не само , че не се е позовал на такова придобиване до своята смърт - но и напротив - декларирал е , че е собственик на права съотвестващи на наследствените му. В TP № 4 / 2012 г. от 17.12.2012 г. ОСГК на ВКС приема , че е възможно да бъде придобито правото на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Но само ако са налице всички елементи за придобиването на това основание в лицето на този наследодател. В настоящия случай това не е така , тъй като презумираното намерение се опровергава от събраните в настоящото производство доказателства- документи за записвания по разписните книги на името на общия наследодател и преди всичко изхождаща от прекия наследодател декларация подадена пред данъчните власти , в която същият признава равните наследствени права на сестра си. Сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот , ако го е владял само за себе си, отблъсквайки владението на своите сънаследници.

Безспорно е , че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост , с което са манифестирали самостоятелност на своето владение, но по делото липсват данни да са били налице другите елементи на този сложен фактически състав - а именно техният наследодател или самите ответници да са отблъснали владението на другия сънаследник в продължение на десет години при условие, че този друг сънаследник е знаел за промяната в техните намерения и за самостоятелността на тяхното владение.

По отношение на процесиите земеделски имоти. Безспорно се установява, че общият наследодател С. П** Б. е притежавал земеделските имоти , подробно описани в исковата молба, като правото на собственост върху тези земеделски имоти е възстановено с влезли в сила решения на Общинска служба земеделие и гори гр. Пазарджик, които придружени с представените по делото скици имат силата на констативен акт за собственост и ги легитимират като собственици на процесиите имоти, съгласно чл.17 ал.1 ЗСПЗЗ. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците , че тези имоти са им били предоставени по волята на общия наследодател, тъй като последният е починал през 1977 г. Към този момент процедурата по възстановяване не е била открита , липсват категорични данни за такова конкретно завещателно разпореждане именно по отношение на тези земеделски имоти. Безспорно също така се установява, че възстановяването на тези имоти е извършено с решения съответно през 1994 г. и през 1998 г., а нормата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ въвежда правилото , че изтеклата давност преди влизане в сила на тази разпоредба не се зачита , а от влизане в сила на тази норма започва да тече нова давност. В TP № 10 / 2012 от 05.12.2012 г. обаче ОСГК на ВКС приема , че е допустимо придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ на основание петгодишен давностен срок по чл. 79 ал.2 ЗС / чрез добросъвестно владение / - след влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, когато обаче заличения давностен срок е бил петгодишен. Изхожда се от правилото , че придобивната давност , която започва да тече след прекъсването на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й. В случая ответниците не се позовават на добросъвестно владение , а и липсват предпоставки за такова , но от 22.11.1997 г. / влизане в сила на нормата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ/ имат правото да се позоват на дългата 10-годишна давност, като срокът би следвало да е изтекъл през 2007 г. Съдът намира обаче, че изложените по-горе доводи относно жилищния имот важат изцяло и за земеделските имоти. Представените по делото договори за отдаване под наем на два от процесиите земеделски имоти от единия от ответниците през 2008, 2009 и 2010 г. не дават основание да се обоснове категоричен извод в посока на установяване на владение върху процесиите земеделски имоти , доколкото наемните отношения са свързани с действия на управление и всеки един от съсобствениците може да ги извърши и без изрично участие от страна на останалите. Свидетелските показания също не дават категорични данни , които да сочат , че наследодателят на ответниците и те самите са променили намеренията си и са започнали да владеят имотите само за себе си и че са манифестирали своето и са отблъснали владението на другия съсобственик - ищцата.

При това положение процесиите имоти са запазили и към настоящия момент продължават да имат характер на наследствени имоти по отношение на които след смъртта на общия наследодател е възникнала съсобственост между неговите наследници .Представения по делото констативен нотариален акт е с доказателствена сила за правото на собственост на титулярите му , която доказателствена сила обаче е оборена в настоящото производство над размера на съответната 1/ 2 наследствена идеална част от процесния жилищен имот. При това положение и с оглед на изхода по спора относно собствеността на делбения жилищен имот , като последица от него ще следва да бъде отменен констативния нотариален акт с титуляри Ц.А.Б. , А.Г.Б. , Т.Г. Ш* С* и С.Г.Б. - над размера на 1/ 2 ид.ч. - т.е. над полагащите им се по наследство идеални части . Отмяната на този акт / частична / е изрично разпоредена законна последица / чл. 537 ал.2 ГПК / от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право, дори без да е направено специално искане . / TP № 178 / 30.06.1986 г. по гр. дело № 150 / 85 г. ОСГК /. При това искът може да бъде както за установяване на собственост , така и за делба / Р. № 412 / 19.05.1986 г. по гр. дело № 165 / 86 г. /

Досежно правата на съделителите съдът приема следното. Предвид характера на делбените имоти, съдът счита , че към момента на извършването на съдебната делба дяловете на ищцата и на четиримата ответници са равни - т.е дела на ищцата М.С.Г. е 1/ 2 ид.ч. и за четиримата ответници Ц.А.Б. , А.Г.Б. , С.Г.Б. и Т.Г. Ш* - С* общо по 1/ 2 идеална част или по 1/ 8 ид.ч. за всеки един от тях .

При тези дялове и между тези съделители следва да бъде допусната делбата на недвижимите имоти описани подробно в исковата молба.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

РЕ ШИ:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.С.Г. ЕГН **********, представлявана от своят процесуален представител адв. К.Ш. от ПАК , със съдебен адрес ***, офис 106, тел **********, Ц.А.Б. ЕГН **********, А.Г.Б. ЕГН **********, С.Г.Б. ЕГН ********** - тримата с адрес : с. Величково, обл. Пазарджик, ул. „Шестнадесета „ №*** , Т.Г. Ш* - С* ЕГН ********** със съдебен адрес : гр. Пазарджик, бул. „Христо Ботев „ № *** , на следните недвижими имоти : 1.Дворно място , съставляващо УПИ VII-81 в кв.50 по плана на с. Величково, обл. Пазарджик, с площ от 1040 кв.м. , ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и паянтова лятна кухня застроена на площ от 12 кв.м. 2.Нива с площ от 1,895 дка , съставляваща имот № 12001, в м. „Сухи ниви" , пета категория , по плана за земеразделяне на с.Звъничево, общ. Пазарджик, 3. Поземлен имот с идентификатор 55155.4.152 по кадастралния план на гр. Пазарджик, в м. „САС ПАРА" с площ от 2380 кв.м. , с трайно предназначение на земята : „Земеделска „ с начин на трайно ползване : „Друг вид нива „ , 4. Поземлен имот с идентификатор 55155.2.79 по кадастралния план на гр. Пазарджик в м. „КАРА ГЬОЛ" с площ от 1441 кв.м. с предназначение на територията : „Земеделска „ с начин на трайно ползване „ Друг вид нива „ , като ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА : за М.С.Г. - 1/ 2 ид.ч. и за Ц.А.Б. , А.Г.Б. , С.Г.Б. и Т.Г. Ш** - С** общо 1/ 2 идеална част или по 1/ 8 ид.ч. за всеки един от тях .

ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № 91, том I, нот. дело № **** г. по описа на нотариус А* И* с per. № *** по описа на НК - над размера от 1/ 2 идеална част от описания в него недвижими имот.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.