Р Е Ш Е Н И Е
№261969/16.6.2021г.
гр. Варна,16.06.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав,
в публично заседание проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12121 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищцовото дружество „В.и к.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В.– Управител,
чрез пълномощник юрисконсулт П. В.против
ответника Т.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, с цена на ОСИ за главници 1003,98 лв. и за лихви за забава 37,35
лв.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните
фактически твърдения: В депозираната пред ВРС искова
молба ищцовото дружество релевира, че „В.и к.“ ООД, в качеството си на В и К
оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с посл. изм.) предоставяло В и К услуги на Т.С.В., ЕГН **********,за имот находящ
се на адрес: ***, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на
същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с клиентски номер *(включващ задълженията
по партида с абонатен номер *и задълженията по партида с абонатен номер *).Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В
и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник), ищцовото дружество твърди,
че не бил направил.Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.
Твърди се, че на дата
10.06.2020 г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу длъжника – сега
ответник, въз основа на което било образувано частно гр.д.№ 6091/2020 г. по
описа на ВРС, ГК-ХLII-ри състав.На 11.06.2020г. съдът издал заповед № 2572 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на В. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 731,54
лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г. отчитани
по партида с абонатен номер *и сумата от
27,91 лева представляваща лихва за забава върху главницата от 731,54 лв.,
дължима за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020
г.; сумата от 271,54 лева, представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г., отчитани
по партида с абонатен номер * и сумата от 9,46 лв. представляваща лихва за
забава върху главницата от 271,54 лева дължима за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г. ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сторените по
делото съдебно –деловодни разноски изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв.На 26.08.2020 г. заявителят /ищец в исковото производство/, сочи че бил
уведомен затова, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск
за установяване на вземането си. Претендираните
от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури ищцовата
страна е посочила на страница втора от исковата молба в табличен вид в Таблица
1 и Таблица /за всеки от двата абонатни номера /с посочване на Фактура/ Дата/ Главница/Отчетен период/
Лихва Период на забава/:
Таблица № 1 задължения по партида с абонатен
номер ***********/02.04.19, 43.32лв.,05.03.19-01.04.19, 4.10лв.,
02.05.19 -06.06.20г.
**********/03.05.19, 46.27лв;.01.04. 19-02. ,05.19,
3.98лв., 01.06.19 06.06.20
**********/04.06.19, 46.43лв.,02.05. 19-03. 06.19,
3.56лв., 03.07.19 -06.06.20
**********/03.07.19, 77 .38лв.,03.06.19-01.07.19,5.33лв., 31.07.19 -06.06.20
**********/02.08.19, 27.85лв.,01.07.19-01.08.19,1.68лв., 31.08.19-06. 06.20
**********/03.09.19,46.43лв.,01.08.19-02.09.19,2.38лв., 02.10.19 -06.06.20
**********/01.10.19,43.32лв.,02.09.19-01.10.19,1.91лв., 31.10.19 -06. 06.20
**********/ 06. 11.19, 66.67лв.,01.10.19-04.11.19,2.24 лв., 12.19 -06.06.20
**********/04.12.19,36.48 лв.,04.11.19-02.12.19,0.93лв., 01.01.20 -06.06.20
**********/03.01.20,46.48лв.,02.12.19-02.01.20.,82,01лв., 02.20 -06.06.20
**********/04 .02 .20,44 .46лв.,02.01.20-03.02.20,0.40лв., 04.03.20 -06.06.20
**********/04.03.20,39.36лв.,03.02.20-02.03.20,0.25лв., 01.04.20 -06.06.20
**********/02.04.20,41.77лв.,02.03.20-01.04.20,0.27лв., 01.05.20 -06.06.20
**********/05.05.20,44.98лв.,01.04.20-04.05.20,0.02лв., 03.06.20 -06.06.20
**********/03.06.20,80.34лв. ,04
.05.20-01.06.20,0.00лв., 01.07.20
-06.06.20
Таблица № 2 задължения по партида с абонатен
номер *
**********/02.04.19,18.58лв.,05.03.19
-01.04.19,1.75лв.,02.05.19 -06.06.20
**********/03.05.19,19.82лв.,01.04.19
-02.05.19,1.73лв.,01.06.19 -06.06.20
**********/04.06.19,18.58лв.,02.05.19
-03.06.19,1.43лв.,03.07.19 -06.06.20
**********/03.07.19,12.37лв.,03.06.19
-01.07.19,0. 86лв.,31.07.19
-06.06.20
**********/02.08.19,9.29лв.,01.07.19
-01.08.19,0.54лв.,31.08.19 -06.06.20
**********/03.09.19,12.37лв.,01.08.19
-02.09.19,0.65лв.,02.10.19 -06.06.20
**********/01.10.19,12.37лв.,02.09.19-01.10.19,0.55лв.,31.10.19 -06.06.20
**********/06.11.19, 23.53лв.,01.10.19
-04.11.19, 0.79лв., 04.12.19
-06.06.20
**********/04.12.19,12.17 лв.,
04.11.19-02.12.19, 0.32лв.,
01.01.20-06.06.20
**********/03.01.20, 18.58лв.,02.12.19-01.01.20,
0.33лв.,31.01.20 -06.06.20
**********/04.02.20, 25.94лв.,01.01.20
-03.02.20, 0.22 лв.,
04.03.20-06.06.20
**********/04.03.20, 19.67лв.,03.02.20
-02.03.20, 0.12лв.,01.04.20-06.06.20
**********/02.04.20,22.48 лв.,
02.03.20 -01.04.20,0.14 лв.,
01.05.20 -06.06.20
**********/05.05.20, 25.70 лв.,
01.04.20 -04.05.20, 0.02лв.,
03.06.20-06.06.20
**********/03.06.20, 20.09лв.,04.05.20-01.06.20,
0.00 лв.,01.07.20 -06.06.20
/ общо сбор от
главници 271,54 лв. и общо сбор от лихви
9,46лв./
Твърди се още,
че претендираните суми за главници за посочените абонати номера представлявала
цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имота находящ се на посочения
по-горе адрес във Варна. Поради изложеното по-горе, ищцовата страна е
обосновала правния си интерес от водене на исковото производство, като е
отправила искането да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено,че Т.С.В., ЕГН ********** с адрес: *** в
качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес: *дължи на „В.и к.“
ООД следните суми: СУМА в общ размер
731,54 лева, представляваща сбора от незаплатени главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019
г. до 01.06.2020 г. отчитани по партида с абонатен
номер *, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020
г.до окончателното плащане, както и сумата
от 27,91 лева представляваща сбора
от обезщетения за забава върху
главницата от 731,54 лв., дължима за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г.; СУМА в общ размер от 271,54 лева, представляваща сбора от
незаплатени главници за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019
г. до 01.06.2020 г. , отчитани по партида с абонатен номер * ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 10.06.2020 г.до окончателното
плащане,както и сумата от общо 9,46 лв.
представляваща сбор от обезщетения за
забава върху главницата от 271,54 лева дължима за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г., за които
суми е издадена Заповед № 2575 от 10.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 6091/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
Обективирано е
и искане ВРС да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните
разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса от 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00лв.
Всички
суми-предмет на настоящото производство , ищцовата страна съгласно нормата на
чл. 127 ГГПК е посочила ,че могат да бъдат платени по сметка на „В.и к.“ ООД в
„*“ АД, IB AN *; BIC ***.Изрично е било обективирано по исковото производство
да бъде присъединено като доказателство ЧГД № 6091/2020г. по описа на ВРС,
ГК-42 състав.Обективирано е и искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се
запознае с документите по делото и намиращата се в Дружеството-ищец
документация, да даде заключение като отговори на поставените въпроси от 1 до 4
/ л.4от делото/.Желае се и да бъдат присъдени в полза на *ООД съдебно-деловодни
разноски по настоящото производство а призовките
и съобщенията по настоящото дело, адресирани до „В.и к.“ ООД, да бъдат
изпращани по електронна поща: *.В подкрепа на твърденията и
искането си на последно място ищцовата страна е представила и желае по делото
да бъдат приобщени като писмени
доказателства представените с
исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът Т. В., чрез надлежно назначеният му особен представител –
адвокат от АК Варна П.Т. е депозирал отговор на исковата молба.
В отговора на искова молба ответникът, чрез адв. Т. застъпва становище за
неоснователност и недоказаност на исковете. Цитирайки предмета на исковете,
ответникът в срока по чл. 131 ГПК е направил следните оспорвания:
1. Оспорва се твърденето, че Т.В. има качество на В и К потребител за
обекта находящ се в *, като се твърди, че В. нито е собственик, нито ползвател
на имота.
2. Оспорва се ответникът да е титуляр на партиди с посочените по-горе 2
абонатни номера, като се възразява да са били изпълнени изискванията на чл.59
от ОУ на „*„ООД, поради което и да бъде прието, че В и К операторът валидно е
открил партида с титуляр Т.В..
3. Оспорва се и факта на доставката на претендираните от ищеца В и К услуги,
като такива в посочения в исковата молба размер се твърди, че не са били
доставяни.
На следващо място ответникът, чрез адв. П. Т. счита, че не дължи
заплащане на процесните суми, т.к. съгл. чл. 5, т. 6 от ОУ задължение за
плащане имали единствено потребителите на такива и то в размерите, които са
ползвани от последните. В случая, както вече е посочено, ответникът оспорва да
е имал качеството потребител на ВиК услуги за посочения в исковата молба имот и
в исковия период.
Отделно от горното особеният представител на ответника е навел възражението,
че средството, с което са измерени процесните услуги, не отговаряло на
изискванията на Закона за измерванията и Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Ответникът счита, че процесното средство за измерване
било невалидно с оглед въведените в чл. 30, ал. 1 от ЗИ – 10 годишен срок на
валидност. В условията на евентуалност, ако се установяло, че процесното
вземане било основателно начислено, то ответникът, чрез особения си
представител счита,че то е било недължимо както към датата на депозиране на
заявлението в съда, така и към датата на предявяване на исковата претенция,
предмет на настоящото исково производство. Позовавайки се на чл. 33, ал. 2 от
ОУ на *ООД по силата на които било прието, че потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране, ответникът счита, че фактури не са издадени, за да се
приеме, че е настъпила дължимостта на процесните вземания.В случай, че се
установи, че действително са били издадени фактури за процесното вземане,
ответникът чрез особения си представител оспорва истинността на обективираните
в тях обстоятелства. Оспорена е истинността на обективираните обстоятелства в
представената по делото справка за неплатени фактури на платец и че
действително се касае за фактури, издадени във връзка с използвани ВиК услуги
по партида с абонатни номера *и *. На последно място ответникът е изразил
становище по доказателствените искания на ищцовата страна, като намира
исканията за допустими и относими, без да прави от своя страна искания за
събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито
заседание от 28.05.2021 г. ищцовото
дружество, представлявано от юрисконсулт Пл.В.желае съдът да уважи предявените
претенции като основателни и доказани ведно с присъждане на разноските.
В същото съдебно
заседание,ответника Т.В.,чрез надлежно назначеният му особен представител -
адв.П.Т. от ВАК моли съда да отхвърли иска на изложените съображения в
писмения отговор. Моли да бъде издаде РКО.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място съдът намира за
необходимо да посочи, че по предявения специален положителен установителен иск,
за доказване и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е
ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело № 6091 / 2020
по описа на Районен
съд – Варна, по описа на ХLII – ри
състав,инициирало
настоящия исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна
експертиза, като в последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е
ангажирало и допълнителни писмени доказателства .
В тази връзка, по делото като писмен доказателствен материал са
приобщени представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия
на : Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„*” ООД; Решение № Ц – 37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; Решение № Ц – 20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; пълномощно; справка за недобора на частен абонат за периода от
02.04.2019 г. до 06.06.2020 г., за абонатен № *; справка за недобора на частен
абонат за периода от 02.04.2019 г. до 06.06.2020 г., за абонатен № *.
Допълнително
по делото са приобщени ангажираните още в първото открито съдебно заседание от
ищцовата страна писмени доказателства
а именно : заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: справка № 569706/21.05.2021 г. чрез отдалечен достъп
по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания
в Служба по вписванията – Варна от 01.01.1993 г. до 21.05.2021 г. по персонална
партида № 328564; опис на отчети на абонат № *от таблет, модул, самоотчет,
обработен от 02.04.2019 г. до 03.06.2020 г.; опис на отчети на абонат № * от
таблет, модул, самоотчет, обработен от 02.04.2019 г. до 03.06.2020 г.;
Констативен протокол № 6/03.11.2020 г. (оригинал).
В откритото съдебно
заседание е приобщено и заключението от вещото
лице Р.Х.С. от дата 21.05.2021 г.,
по допуснатата ССчЕ , неоспорено от страните.
При така събрания писмен
доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от дата 10.06.2020г. ищцовото дружество „ * „
ООД е сезирало РС Варна с искане за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Т.С.В. *** . Размерите и
основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението като изрично е
посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и
неплатени В и К услуги.
В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира и лихвите, периодите
за които се претендират, при яснота че се претендират главни и акцесорни
вземания от длъжника за потебявени ВиК услуги по два отделни абонатни номера.
Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на
Разпореждане № 18854/11.06.2020 г.по ч. гр.д. № 6091/2029г. Председателят на ХLII –ри състав
при ВРС е приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност /л.9 от заповедното дело/, поради което е била издадена и Заповед
за изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед № 2572/11.06.2021
г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателят
на ХLII– ри състав (л. 10– ти по частното дело ) се
изяснява, че е било разпоредено : длъжникът Т.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „*” ООД,
ЕИК *, със седалище и управление:***, представлявано от В. Д. В.- Управител,
чрез пълномощника юрисконсулт П. В.,сумата
от 731,54 лв. (седемстотин тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер *за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г., за обект – имот,
находящ се в *; сумата от
271,54 лв. (двеста седемдесет и един
лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер * за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г., за обект – имот,
находящ се в *; сумата от 27,91 лв. (двадесет и
седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава
върху главницата от 731,54 лв. за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г.;сумата от 9,46 лв. (девет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата от 271,54 лв. за периода от 02.05.2019 г. до
06.06.2020 г.,ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00
лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.Изрично е било вписано от заповедния съд,че
вземането произтича от следните обстоятелства : Дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с клиентски номер *, включващ задължения по
партида с абонатен номер *и задължения по партида с абонатен номер *, за обект
– имот, находящ се в *,
като е била посочена и банкова сметка ***ето .
От
всички останали писмени доказателства по частното дело се установява,че
заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,че заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че
специалният положителен установителен иск е предявен в рамките на преклузивния
срок . При така изложеното по-горе
исковият съд приема, че искът е допустим поради което следва да даде отговор по
същество на спора дали искът е доказан по основание и размери.
На
първо място следва да бъде посочено, че обективно съединените специални
положителни установителни искове са предявени от „ *„ ООД против ответника Т.С.В.,длъжник
в заповедното производство.Факт е, че ответника в исковото производство ,така
както и в заповедното не е получил лично препис от книжата, поради което и при
констатиране на предпоставките на чл. 47, ал.5 ГПК , исковият съд е пристъпил
към назначаване на особен процесуален представител на ответника при условията
на чл. 47, ал.6 ГПК и като такъв е назначен по надлежния ред адвокат П.Т. от
ВАК .
При
така изложеното по-горе исковият съд на първо място следва да даде отговор на
основното възражение на особения представител
залегнало в отговора на искова молба
а именно : дали ищцовото дружество и ответника са били във валидни
договорни отношения с предмет доставка на ВиК услуги .
Приобщените
по делото на листи от 67 до 74 писмени
доказателства представени от ищцовата страна в първото и единствено открито
съдебно заседание доказват по несъмнен начин наличието на вещно право на
собственост на ответника върху имота находящ се в * ,
надлежно извършване на отчети на абонат
№ *и абонат № * от таблет ,модул самоотчет , абонатни номера водени на името на
ответника при *ООД , включително и наличието в обекта на потребление на 2 броя
контролни водомери за топла и студена вода, 4 броя живущи лица, констатирано на
дата 3.11.2020 г. от инкасаторите на *П. и Ч. в присъствието на самия
собственик Т.В., подписал затова КП № 6 / 3.11.2020 г. без забележки и или
възражения.
Дори
и само тези доказателства налагат еднозначния извод, че Т.В. е имал за исковия
период време качеството потребител на ВиК услуги като *ООД му е доставяло
услугите на адреса в **** а
потребяваните от абоната ВиК услуги са били отчитани по партида на името на Т.за
два отделни абонатни номера и отчитането е извършвано редовно посредством
таблет . В подкрепа на извода че страните по спора са страни по договорно
правоотношение са и всички приложени към исковата молба заверени за вярност с
оригинала копия на документи .
При
така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне и по въпроса доставяни ли са на
ответника ВиК услуги за исковия период , потребени ли са и заплатени ли са .
Отговорът на този въпрос съдът намира,че се съдържа при сравнение на писмените
доказателства по делото и приобщената по делото и неоспорена от страните Съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.С.. От приобщеното на листи 62 - 65
заключение на в.л.С., кредитирано напълно от съда като обективно, подробно и
безпристрастно се установява по несъмнен начин, че ответникът дължи на *ООД
следните парични вземания: сумата
от 731,54 лв. (седемстотин тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер *за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г., за обект – имот,
находящ се в *; сумата от
271,54 лв. (двеста седемдесет и един лева
и петдесет и четири стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер * за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г., за обект – имот,
находящ се в *; сумата от 27,91 лв. (двадесет и
седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава
върху главницата от 731,54 лв. за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г.;сумата от 9,46 лв. (девет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата от 271,54 лв. за периода от 02.05.2019 г. до
06.06.2020 г.
При изготвяне на заключението си вещото лице в табличен
вид е посочило
задълженията по фактури за главници и лихви ,периодите за които се дължат
паричните вземания , сумирайки общото задължение на ответника като 1003,08 лева
за главници и 50,28 лева за лихви за забава.
Вещото лице е
извършило и оглед на място
посочвайки данните на водомерите към 10.5.2021г, 09,30 ч. - по партида *– 799 куб.м и по партида * 280
куб.м., като е обобщило че по всички хронологично цитирани фактури в
обстоятелствената част на ССчЕ, идентични с посочените в исковата молба, плащане от ответника към ищеца няма .
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е
заявен от ищцовото дружество „ *а „ ООД против ответника Т.В. и с него ищцовата страна цели
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за
които в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно
влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в
заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок,
поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен
, съдът е разпределил доказателствената
тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и
ответната страна,че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на
които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи
положителни за себе си права (съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК ).По предявения специален положителен установителен иск,
предявен в условията на ОСИ, съдът е възложил в тежест на ищеца
по делото да установи и докаже, че между „*“ ООД и ответника Т.В. е имало валиден договор за ползване на В и К
услуги за посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението по
което е извършено пълно и точно от „*а „ ООД за релевантния за спора исков
период, както и че във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена
на длъжника и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцовата страна е било и да установи
и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги е изпълнила точно
задълженията си като е доставила на адреса на потребление на ответника
незаплатените от последния количества потребена вода, респективно услуги. В
тежест на ищеца е било да установи и докаже, че е заведено и водено заповедно
производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК, че е налице ликвидно и
изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и
основание, вкл. че ответникът е изпаднал в забава и че е налице фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл.
410 ГПК.
В тежест на ответника,
в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства,съдът е възложил
да установи и докаже, че е заплатил претендираните суми при настъпване на
падежите. В тежест на ответника е и да наведе правопогасяващи или
правоизключващи възражения, като за целта се позове на положителни факти и
обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.
При така
разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните по делото доказателства , исковият съд достига до извода от правна
страна, че предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и
вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са изцяло и напълно доказани и основателни . За да мотивира
този правен извод по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общите условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „* ” ЕООД, са одобрени
с Решение № Ц – 37/23.12.2019 г. на КЕВР, Решение № Ц – 20/28.12.2018 г. на
КЕВР, надлежно публикувани .Същите са приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от
ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора.
Наличието на договорна
връзка между страните се доказва от всички ангажирани от *ООД писмени
доказателства от справките за недобора на частен абонат представени още с
исковата молба до последния представен в оригинал констативен протокол съставен
в присъствието на самия собственик Т.В. в качеството му на потребител . На това
основание съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди до потребителия Тодоров- собственик на обекта находящ се в
*.Ответника по иска има качеството потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2,
б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, респективно в това си качество дължи
заплащане на предоставените му В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество
изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл.
31 от Общите условия/.
Факт е, че с отговора на искова молба ответника по иска оспорва
чрез особения си представител качеството си на потребители на В и К услуги , но
както бе изложено и по-горе това възражение е останало напълно недоказно ,т.к.
ищцовото дружество е провело пълно и главно доказване по делото .
Съдът
намира,че съгласно действащите между страните общи условия приложими в
конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „/
л. 7 от делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е
уредено отчитането на водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата
норма повелява отчитането на водомерите да не се извършва в присъствието на в
присъствието на потребителя или на негов представител, в случаи като настоящия
–в случаите на дистанционно отчитане при
ползване на електронен таблет .
В обобщение
на база писмените доказателства по делото , неоспореното и кредитираното като
обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ , исковият съд достигна до
извода от правна страна , че е установено и доказано по категоричен начин
твърдението на ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество заявени още
в заповедното производство ,надлежно индивидуализирани и по основания и периоди
не са платени .В този смисъл от заключението на в.л. Р.С. се установява, че
задълженията на ответника по фактури издадени от *към Т.В. за исковия период за
незаплатени ВиК услуги не са погасени а размерите йм съвпадат напълно със
заявените в заповедното производство както досежно главниците, така и досежно
законните лихви за забава. С оглед
изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни и акцесорни искове се
явяват доказани и по основание и по размер и ги уважава в пълнота ведно с
акцесорното искане за присъждане на лихва за забава върху главниците, начиная
от датата на която е подадено заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното
плащане .
При този изход на спора ищецът
има право на разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК.
Видно от материалите по делото ищцовата страна на л.75– ти е ангажирала
списък по чл. 80 ГПК, неоспорен от особения процесуален представител на
ответника.В списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на *ООД е посочил
и по основание и по размери реално сторените и дължими се разноски както следва
1.По
заповедното производство ищцовата страна претендира разноски от 25 лв. за платена такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение
- общо 75 лева. 2.В исковото производство ищцовата страна претендира сумата от 175 лева за платена такса; 300 лева депозит за особен представител
; 150 лева а депозит за ССчЕ , 300 лева юрисконсултско възнаграждение
съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК – общо 925,00 лева.
Разноските вписани в
Списъка по чл. 80 ГПК са установени и по основание и по размери, поради което
исковият съд ги присъжда в пълен размер.Единствено за пълнота на мотивите,ВРС
при определяне на размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение по
чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК намира за необходимо да
посочи, че този размер е напълно адекватен на осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт Пл.В.и е в идентичен размер като
размера на определения от исковия съд депозит за особен представител .Според
настоящия състав защитата извършвана от юрисконсулт и особен представител в
исковото производство , по начина по който и двете страни са упражнявали
правата си,налага еднаквост в размера на възнагражденията на всеки процесуален
представител независимо от качеството му .
И на последно място съдът
следва да разпореди издаване на РКО в полза на адв.П.Т. за внесения от ищцовата
страна депозит за осъщественото от адв.Т. процесуално представителство на
ответника по реда на чл. 47, ал.6 ГПК пред настоящата инстанция, а и
възнаграждението на особения представител е винаги дължимо .
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявените специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „*” ООД,
ЕИК *, със седалище и управление:***, представлявано от В. Д. В.-
Управител, чрез пълномощника юрисконсулт П. В.против ответника Т.С.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ Т.С.В., ЕГН **********
с адрес: *** в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес: *
ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *,следните суми: СУМА в общ размер 731,54 лева, представляваща
сбора от незаплатени главници за
ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019 г. до 01.06.2020 г.
отчитани по партида с абонатен номер *,
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020
г.до окончателното плащане, както и сумата
от 27,91 лева представляваща сбора
от обезщетения за забава върху
главницата от 731,54 лв., дължима за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г.; СУМА в общ размер от 271,54 лева, представляваща сбора от
незаплатени главници за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019
г. до 01.06.2020 г. , отчитани по партида с абонатен номер * ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 10.06.2020 г.до окончателното
плащане,както и сумата от общо 9,46 лв.
представляваща сбор от обезщетения за
забава върху главницата от 271,54 лева дължима за периода от 02.05.2019 г. до 06.06.2020 г., за които
суми е издадена Заповед № 2575 от 10.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 6091/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „*” ООД, ЕИК *, със седалище и управление:***, представлявано от В. Д. В.-
Управител, чрез пълномощника юрисконсулт П. В., СУМАТА от общо 925,00 лева (деветстотин
двадесет и пет лева )- представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, както и СУМАТА от общо
75,00 лева (седемдесет и пет лева )
- сторените от ищцовата
страна в качеството й на заявител в заповедното производство по частно
гр.дело № 6091/2020г. по описа на ВРС ХLII-ри състав съдебно-деловодни разноски, и на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат П.Т. от ВАК, на основание чл. 47, ал.6 ГПК за СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева)- внесения от ищцовата
страна депозит за назначаване на особен представител на ответника Т.В., за
осъщественото процесуално представителство от адв.Т. в качеството й на особен
процесуален представител на ответника,пред настоящата инстанция.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: