Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Велико
Търново, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в съдебно заседание на двадесет и седми
септември хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10205/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
от Д.Д.П. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 59 от 20.06.2019 г. по
НАХД № 118/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свищов. С решението на районния
съд е потвърдено Наказателно постановление № 19-0352-000317 от 08.03.2019 г.,
издадено от началника на Районно управление /РУ/ – Свищов към Областна
дирекция на МВР /ОД на МВР/ – Велико Търново, с което за извършени нарушения на
чл. 104а и чл. 70, ал. 3 от Законна за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6, съответно чл. 185 от ЗДвП, на Д.П. са наложени
две административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 лв. и 20,00 лв., и на
основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки. Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение, като развива подробни съображения,
че решението е постановено от въззивната инстанция при неправилна преценка на
събраните доказателства и без да бъдат обсъдени всички наведени от страната
доводи, което е обусловило неправилност на изводите на съда. По същество
проддържа заявените и пред районния съд възражения, за допуснати при издаването
на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на санкционираното лице, а именно непосочване на мястото на извършване на
нарушенията и неправилно приложена санкционна разпоредба за нарушението по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните оплаквания се квалифицират от настоящата
инстанция като такива за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяване му в нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на
процесуални правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да
се произнесе по съществото на спора. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, Районно
управление – Свищов към Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, редовно уведомен за подадената
касационна жалба, не ангажира становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за частична основателност на касационната жалба.
Счита решението на районния съд за правилно в частта му, потвърждаваща
наказателното постановление по отношение на наложената глоба за нарушение на
чл. 104а от ЗДвП, като постановено при изяснена фактическа обстановка и
безспорно установено извършеното от касатора деяние. По отношение на наложеното
наказание за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП намира за основателни
оплакванията на касатора за извършена от АНО неправилна правна квалификация на
нарушението, представляваща основание за отмяна на наказателното постановление,
в тази му част. Предлага решението на РС – Свищов да бъде отменено в тази му
част.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд правилно е изяснил фактическата обстановка, като е приел за установено
следното: На 25.02.2019 г., около 14:45 часа в гр. Свищов, на ул. „Цар
Освободител“ в посока от стадиона към площад „Хан Бъчва“, Д.Д.П. управлявал
собствения си лек автомобил „****“ с peг. № ****, като по време на движение използвал мобилен
телефон, говорейки по него, без наличие на устройство позволяващо използването
на телефона, без участието на ръцете му. Към същия момен управлявания от П.
автомобил е бил без включени светлини за движения през деня или къси светлини.
Това било установено от служители нв РУ – Свищов към ОД на МВР, намиращи се в
патрулен автомобил. Същите последвали автомобила на П.,***, подали сигнал със
стоп палка и го спрели, след което на водача бил съставен АУАН № 58229/ 25.02.2019
г. за извършени нарушения на чл. 104а и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Актът е предявен
на нарушителя на датата на съставянето му, като последният не е вписал
възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на установеното в АУАН, от началник група към ОД на МВР – В. Търново е
издадено НП № 19-0352-000317/ 08.03.2019 г., с което на Д.Д.П. са наложени
посочените по-горе административни наказания. Наказателното постановление е
било връчено на санкционираното лице на дата 28.03.2019 г. и е обжалвано от
него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната
фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените
писмени доказателства и показанията на свидетелите С.И.и В.Н.. В производството пред РС –
Свищов санкционираното лице на практика не е оспорила фактическите констатаци В
АУАН, като е навело пространни доводи за допуснати в административното
производство съществени процесуални нарушения, вкл. тези, сочени и пред
настоящата инстанция. Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП,
районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от
него жалба. Същият е приел, че извършените от П. деяния осъществяват от
обективна и субективна страна признаците на нарушения по чл. 183, ал. 4, т. 6 и
чл. 185 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи
посочените деяния, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършените нарушения и законосъобразност на дейността по
индивидуализация на наложените наказания, вкл. за липсата на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил изцяло обжалваното
пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Свищов
решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред РС - Свищов Д.П. не оборил, а на практика и не е оспорил
фактическите установявания в административнонаказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното
решение. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
По
първото санкционирано с наказателното постановление нарушение – това на чл.
104а от ЗДвП. Посочената норма въвежда забрана за водача на моторно превозно
средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. Събраните по делото доказателства, вкл. показанията
на разпитаните свидетели установяват извършването на такова нарушение, като в
тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
относно доказателствената сила на АУАН. В производството пред районния съд
сакционираното лице не е ангажирало никакви доказателства за оборването на
констатациите в акта за административно нарушение, нещо повече, на практика то
дори не ги е оспорило, съсредоточавайки защитата си изцяло върху сочени пороци
във формата на акта и наказателното постановление. Такива пороци обаче не са
налице, както правилно е преценил решаващият съд, след обсъждането доводите на
жалбоподателя в него производство. Конкретно по отношение на наведените и в
касационната жалба твърдения, че не е посочено точно място на извършеното
нарушение. Става въпрос за относително продължителни във времето действия,
извършвани от водач на движещо се МПС, които действия са преустановени едва
след спирането по подаден от полицейските служители сигнал. Последното
предполага изминаването на някакво разстояние с движещото се МПС във времевия
интервал между момента, в който използването на телефона от водача е
първоначално възприето от свидетелите и преустановяването на това използване.
Ето защо, посочването в АУАН и НП на населеното място и наименованието на
улицата, по която се е движел управляваният от касатора автомобил в
коментирания времеви интервал, индивидуализира по достатъчно точен начин
мястото на извършване на нарушението. Не са налице претендираните от Д.П.
пороци във формата на АУАН и НП, които да обуславят отмяна на постановлението.
Събраният от районния съд доказателствен материал установява по безспорен начин
извършеното от водача деяние – използване на мобилен телефон по време на
движение, без устройство, позволяващо използването без участие на ръцете. То
осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл.
104а от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната
отговорност, установена в чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП. Извършена е правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Нарушението е типично за
вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да
обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Подобно поведение на пътя и особено по
улиците в населени места, застрашава живота и здравето на останалите участници
в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
Неоснователна
е жалбата и по отношение на второто нарушение в потвърденото от районния съд
наказателно постановление. Както се отбеляза, П. не отрича факта, че при
движението си на посочените в НП дата, час и място, управляваното от него МПС
не е било с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, в
нарушение на изискването на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Същият поддържа становище за
неправилно приложена от АНО санкционна норма, обуславящо налагането на
наказание в противоречие със закона. Това становище не може да бъде споделено,
доколкото сочената от касатора специална разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1,
предл. първо от ЗДвП, въвежда квалифицирани състави на определени нарушения, в
зависимост от настъпването на вредоносен резултат. В разглеждания случай не е
установено извършеното от П. деяние да е създало непосредствена опасност за
движението, то не се обхваща от хипотезиса на цитираната специална санкционна
норма, а прилагането й по аналогия е недопустимо. Поради това и доколкото в
ЗДвП липсва друга специална норма, въвеждаща санкция за констатираното
нарушение, АНО правилно е приложил общата такав на чл. 185 от ЗДвП. Наказващият орган е наложил съответното за извършеното нарушение
наказание „глоба“, в предвидения от закона абсолютен размер, при пипсата на
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като се е
произнесъл в този смисъл, РС – Свищов правилно е приложил закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на Д.Д.П.
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 59 от 20.05.2019
г., постановено по НАХД № 118/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свищов.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.