М О Т И В И към Присъда № 303 от 12.10.2010 г., постановена по н. о. х. дело
№ 1201 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия Н.А. *** за престъпление по чл. 343 ал.
1 буква „а” във връзка с чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс НК), във връзка
с чл. 16 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 2 вр.
с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДв.П)
за това, че на 05.02.2010 г., на главен път І-8, посока Пловдив-
Пазарджик, на разклона за село г. област Пазарджик, при управление на МПС- лек
автомобил „***” с рег. № ***е нарушил правила за движение по пътищата, както
следва- чл. 16 ал. 1 т. 1- навлязъл е и се е движил в лентата за насрещно
движение на платно с две пътни ленти, без да му се е налагало да изпреварва или
заобикаля; чл. 20 ал. 2- при избраната от него скорост не се е съобразил с
конкретните условия на видимост, а именно- че е управлявал в тъмната част на
денонощието и чл. 21 ал. 2 във връзка с ал. 1- при избиране скоростта на
движение е превишил стойността на скоростта, посочена в пътен знак „В 26”- забранено
е движение със скорост по-висока от означената, а именно- 60 км./ч. и по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди по лек автомобил „***” с рег. № ***собственост на С.А. ***,
на стойност 5 302 лева и по лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на А.Г.А.
***, на стойност 2 073, 84 лева, или всичко на обща стойност 7 375, 84 лева.
Подсъдимият не се признава за виновен и отказва да дава обяснения по
предявеното му обвинение. Упълномощеният му защитник излага съображения за
недоказаност на авторството на деянието, като счита, че по делото нямало
доказателства, от които да се направи извод, че именно подсъдимият е бил водач
на лекия автомобил по време на възникналото ПТП. Пледира за оправдателна
присъда.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като
намира, че деянието било доказано чрез обясненията на подсъдимия и съдържащото
се в тях самопризнание, дадени в досъдебното
производство, приобщени по делото по реда на чл. 279 ал. 2 от НПК, както и от разпитаните
свидетели и съдебната експертиза. Пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание „лишаване от свобода”, което да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок.
В производството не са предявени
граждански искове от пострадалите.
Районен
съд- Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
05.02.2010 г. около 21.45 часа управляваният от подсъдимия лек автомобил „***”
с рег. № ***”се е движил по главен път I-8 в посока град Пазарджик със скорост
между 60 и 70 км./
ч. (при ограничение от 60 км./
ч., въведено с пътен знак „В 26”)
и се е намирал в зоната преди завоя за село Г. Зад него на дистанция между 50 и
100 м. в
същата посока е пътувал лек автомобил „***” с рег. № ***, управляван от св. Г.А.,
в който на предната дясна седалка е пътувал св. Т.Т.. Автомобилът с водач
подсъдимият бил изпреварил автомобила, управляван от св. А. ***, около
кръговото кръстовище на девети километър в посока Пазарджик, като на пътуващите
зад него свидетели А. и Т. направило впечатление, че при движението си по
платното подсъдимият криволичел и навлизал в лентата за насрещно движение.
През
това време, но в противоположна посока- от град Пазарджик към град Пловдив, се
е движил лек автомобил „***” с рег. № ***управляван от св. Б.Ш., в който на
предна дясна седалка е пътувала св. Д.Г., а на задната седалка- св. М.М..
Движението
се е извършвало на фарове, при условията на намалена видимост поради късния
час, като пътят е бил сух и без неравности на платното.
Управляваният
от подсъдимия автомобил, навлизайки в завоя на разклона за село г. се е движил
със скорост около 70 км./
ч. и е застъпил с левите си колела насрещната лента за движение с около 25- 35 см. В обратната посока
управляваният от св. Ш. автомобил се е движил изцяло с своята лента за движение,
като левите му колела са били на около 25- 35 см. от разделителната линия
и при наближаване на завоя водачът започнал да намалява скоростта.
В резултат от навлизането в
насрещната лента за движение управляваният от подсъдимия лек автомобил при
излизането му от завоя претърпял челен ексцентрично- приплъзващ удар с насрещно
движещия се изцяло в своята лента лек автомобил, управляван от св. Ш..
Автомобилът на А. се завъртял незначително по посока обратна на часовниковата
стрелка и изминал разстояние от около 50 м. от мястото на удара, навлизайки и
установявайки се изцяло в лентата за насрещно движение, а автомобилът с водач
св. Ш., навлязъл в насрещната за него лента за движение (посока към град
Пазарджик) и 50- 60 метра
след първия сблъсък се ударил с деформираната си вече лява част в лекия
автомобил „***” с рег. № ***, управляван от св. А.. По превозните средства били
причинени значителни имуществени вреди, а на пътниците и водачите- само леки
телесни повреди, като лицата били силно уплашени и притеснени.
Според изслушаната и приета авто-оценъчна
експертиза, приблизителната стойност на щетата, нанесена по лек автомобил „***”
с рег. № *** възлизала на около 2073, 84 лв., а приблизителната стойност на
щетата, нанесена по лек автомобил „***” с рег. ***- на около 5 302 лв., или общо
щетите по двата автомобила са в размер на 7 375, 84 лева. В съдебно заседание
вещото лице Ф. посочи, че стойността на щетите е установена на база полагащо се
нормо- време сервизен труд за отстраняването им.
Според заключението на авто- техническата
експертиза, деформациите на двата автомобила съответствали на сложен удар,
който съгласно утвърдената класификация бил челен- ексцентричен- приплъзващ с
малко припокриване на контактуващите повърхности, като в резултат на такива
удари в динамичен план се получавало завъртане на автомобилите в посока,
обратна на часовниковата стрелка, при което било неизбежно навлизането на
колите в лентите за насрещно движение. При масивния удар и взаимното
припокриване на двата автомобила на разстояние са били разпръснати парчета от
стъкла и пластмаси, които в първия момент били в положение екранирани, след
което при приплъзването на автомобилите падали под формата на петно между тях с
продълговата форма, образувано между автомобилите, което се намирало изцяло в
лентата за движение на лек автомобил „***” с рег. ***. При анализа на
намерените находки и получени деформации, контактът между двете МПС- та бил
линеен с припокриване на предните им челни части от ляво на дясно, като
дължината на линията на контакт била около 30- 40 см., основно в лявата
лента за движение- тази на лекия автомобил „***” с рег. *** и достигала до 35 см. южно от разделителната
линия. Скоростите на движение на леките
автомобили в момента на удара били, както следва: на „***” около 70 км./ч., а на „***”- около 92 км./ч. Вещото лице е
категорично, че причината за настъпилото ПТП е допуснатото навлизане на
управлявания от подсъдимия автомобил в неполагащата
му се лента за насрещно движение в момент и на място, когато това не е било
безопасно.
На място е бил извършен оглед,
били са взети алкохолни проби на водачите на двата автомобила „***”- св. Ш. и
св. А., които са отрицателни, като алкохолна проба на подсъдимия не е била
направена, защото веднага след настъпване на произшествието той е напуснал
мястото на удара, като е излязъл от автомобила си, оставил го е отворен с
ключове на таблото и личните си документи в купето, побягнал е по пътното
платно в посока град Пазарджик и не се е върнал повече на мястото на инцидента.
Там водачът на лекия автомобил „***” не е бил установен, никой от присъствалите
свидетели не го е видял отблизо или запомнил като физиономия, а при пристигане
на полицейските служители те също не са го заварили. След направена справка по
регистрационния номер на автомобила бил установен собственикът му- а именно подсъдимият
А., на чийто адрес още същата вечер бил изпращан патрул на няколко пъти, но
лицето и там не било открито.
Автомобилът на подсъдимия е бил
оставен с приемо- предавателен протокол на съхранение
в тиловата база на ОД на МВР- Пазарджик (л. 36), където на следващия ден непосредствено
след инцидента защитникът на подсъдимия първоначално устно се е интересувал за
оставените в МПС- то ключове и документи, а в последствие с надлежна разписка
(л. 37) те са му били предадени.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия А.,
дадени в досъдебното производство и четени по реда на
чл. 279 ал. 2 от НПК, показанията на свидетелите Г. А., Ат. А., Т. и М.,
показанията на свидетелите Ш. и Г., дадени в досъдебното
производство и четени по реда на чл. 281 ал. 5 от НПК, показанията на
свидетелите К., Б. и Й., заключението на авто- техническата, оценителна и
медицинска експертизи и писмените доказателства по делото- докладни записки,
протокол за оглед, приемо- предавателни протоколи, удостоверение
от сектор „ПП” за нарушител (л. 44 от ДП), свидетелства за регистрация на МПС, справка
за съдимост (л. 112), характеристична справка (л. 113) и други.
При така изложената и приета за
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подсъдимият
А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.
343 ал. 1 буква „а” вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, вр. с чл. 16 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДв.П, а именно-
на 05.02.2010 г., на главен път І-8, посока Пловдив- Пазарджик, на разклона за
село г. област Пазарджик, при управление на МПС- лек автомобил „***” с рег. № ***при
нарушаване на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди по лек автомобил „***” с рег. № ***собственост на С.А.
***, на стойност 5 302 лева и по лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост
на А.Г.А. ***, на стойност 2 073, 84 лева, всичко на обща стойност 7 375, 84
лева.
Съдът кредитира изцяло като
достоверни показанията на свидетелите, присъствали на мястото на инцидента, а
именно- водачите на двата автомобила „***”- св. А. и св. Ш. и на техните
спътници- свидетелите Т., М. и Г., както и на св. А.А., баща на водача на лекия
автомобил „***” с рег. № *** и негов собственик, който, макар да не пресъздава
свои лични и непосредствени впечатления от случая, защото не е присъствал по
времето на инцидента, а е дошъл на място по- късно, също допринася за
разкриване на обективната истина. Показанията на описаните по- горе свидетели са
еднопосочни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни, поради
което няма основание те да бъдат взети под внимание при изясняване на делото.
От тях се установява времето, мястото и начина на ПТП- то, пътните условия,
движението на автомобилите, поведението на подсъдимия преди и след удара, както
и това, че там деецът не е бил разпознат, нито пък е станало ясно кой е точно,
защото същият е избягал и никой не го е последвал, тъй като от най- съществено значение
за присъствалите в момента след катастрофата е било установяване на здравословното
състояние на лицата и щетите по колите. По отношение на местоположението на
МПС- та след удара е налице протокол за оглед, който дава ясна представа за
запазените следи и находки, като тези обстоятелства не са спорни по делото.
Показанията на дошлите по- късно на място дежурни полицейски служители- св. К.
и Б., макар да не са присъствали по време на удара, също потвърждават данните,
събрани от останалите участници в инцидента, както и фактът на отсъствието на
подсъдимия на място и това, че е бил търсен на адреса си още същата вечер, но
не е бил открит. Неправилно е становището на защитника на подсъдимия за това,
че показанията на тези двама полицаи следвало да се изключат на основание разпоредбата
на чл. 118 ал. 1 т. 3 от НПК. Видно от протокола за оглед, служителите на МВР
не са участвали в извършването на това процесуално действие, а по отношение на
начина на разпознаване на подсъдимия от БДС картотеката, следва да се отбележи,
че съдът не цени показанията на св. К. в тази им част, защото подобно
„разпознаване” въобще не може да се кредитира като достоверно, тъй като то е в
нарушение на установените процесуални правила. От показанията на св. Й. става
ясно, че след като е бил приет на съхранение до автомобила, собственост на
дееца, е бил търсен достъп от защитника на подсъдимия, който се е интересувал
за оставените в него лични документи и ключове, които в последствие са му били
предадени с протокол.
Изслушаната авто- техническата експертиза
съдът намира за компетентно изготвена, като заключението на вещото лице дава
яснота по въпросите за механизма на ПТП- то, местата на сблъсъците между
автомобилите и скоростите им на движение. Експертът е категоричен, че основната
причина за настъпилия инцидент е било допуснатото навлизане на управлявания от
подсъдимия автомобил в насрещната лента за движение, без това да се е налагало
и на място, на което не е било безопасно. В съдебно заседание защитата оспори
експертизата в частта относно последвалия вторичен сблъсък между двата
автомобила с марка „***”, като наведе съображения за липса на пряка причинна
връзка между първия и втория удар, но експертът ясно посочи, че според
физичните закони в следствие на първия сблъсък задължително се получавало
навлизане на автомобилите в лентите за насрещно движение, в резултат на което
се е получил и повторният удар между автомобилите на св. Ш. и св. А.. Тук е
необходимо да се отбележи, че досъдебното
производство е било частично прекратено по отношение на св. Ш. именно, защото е
било прието въз основа на експертното заключение, че поведението на този водач не
е допринесло за вторичния сблъсък, защото той не е могъл да контролира
автомобила си след като вече е бил ударен от този на подсъдимия и не е могъл да
избегне ПТП- то. Единствено нарушенията на правилата за безопасно движение от
страна на дееца- несъобразена скорост на завой и навлизане в насрещна пътна
лента, са предизвикали инцидента, поради което той следва да отговаря и за
причинените вреди по движещия се зад него автомобил, управляван от св. А..
Размерът на щетите също е определен чрез експертно заключение, което съдът цени
като обективно и безпристрастно, защото вещото лице се е мотивирало как е
изчислило стойността на щетите, какви нормативи и методики е ползвало, като за
всяка операция по отстраняване на повреда е посочено конкретно полагащото се
време нормативен труд.
Основният
спорен въпрос по делото, на който защитата изцяло обосновава своята теза, е
обстоятелството относно авторството на престъплението. Съдът обаче не споделя
становището на пълномощника на подсъдимия за недоказаност на този елемент от
деянието, а напротив- от наличните по делото данни несъмнено се установява, че
именно подсъдимият е автор на деянието. Действително на място не са били взети дактилоскопни следи от волана и водачът не е бил разкрит-
никой от присъствалите участници в ПТП- то не го е видял или ако го е
забелязал, то описанието му, направено от свидетелите, е неточно, разминава се и
не може да се ползва в процеса като обосновка на това кой е шофирал. Това
обаче, че деецът не е бил разпознат на пътя, защото е избягал след удара и се е
скрил в последствие (т.е. изцяло поведението му съзнателно е било в насока да
не бъде открит), въобще не изключва възможността той да бъде установен и не
означава, че в случая е останал неустановен.
На първо място, в досъдебното производство самият подсъдим и то в
присъствието на защитник, в разпита си след постановлението за привличане като
обвиняем (л.109), е посочил, че именно той е управлявал лекия си автомобил „***”
в нощта на катастрофата- 05.02.2010 г. Макар и да е отказал да даде повече
обяснения, това, което е казал, съдържа достатъчно конкретика,
като тези му обяснения са приобщени в съдебната фаза на процеса чрез
прочитането им по реда на чл. 279 ал. 2 от НПК, поради което същите представляват
годно доказателствено средство. Те са от основно значение, защото са
единственото пряко доказателство и независимо, че след депозирането им те повече
не се поддържат, допринасят в голяма степен за изясняване на делото именно във
взаимната си връзка с останалите налични данни. Безспорни са следните факти-
лекият автомобил „***” с рег. № ***предизвикал катастрофата, е собственост на подсъдимия.
МПС- то е било изоставено на платното след удара, като в него са се намирали
ключовете и лични документи на А., които по- късно са били търсени от защитника
му в тиловата база на МВР, където е автомобилът е бил оставен на съхранение, а
след това са били и върнати с надлежен писмен протокол, т.е. налице е било
знание на дееца за ПТП- то и местонахождението на колата след него, както и за
факта на останалите в купето документи. След установяване на собственика на
колата по регистрационния й номер, на адреса на същия още вечерта след
инцидента на няколко пъти са били изпращани полицейски патрули, които не са
открили избягалия от мястото на произшествието деец, чийто адвокат лично се е
интересувал следващият ден за автомобила и забравените в него ключове и
документи на дееца. Налице е една непрекъсната и последователна верига от
косвени доказателства, всяко едно от които е достоверно само по себе си и
несъмнено установено. Именно тези косвени доказателства в своята взаимна връзка
и в съвкупността си с направеното самопризнание за авторството и времето на
деянието от страна на подсъдимия, обосновават извода, че престъплението е
извършено от самия А., а не от трето неустановено по делото лице. Всички
събрани факти са именно в такава насока- автомобилът на подсъдимия се е движил
в нарушение на правилата за движение преди удара (св. А. и Т.), по време на
удара е нарушил три основни правила на безопасно управление (чл. 16 ал. 1 т. 1,
чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДв.П), деецът е избягал по най- бързия начин от мястото на
произшествието и се е укрил (св. А., Т., Ш., Г., М.), колата му е оставена
отворена на пътното платно със забравени в нея ключове и лични документи на
дееца (св. К.), подсъдимият вечерта е бил търсен безуспешно на адреса си (св. К.),
следващият ден сутринта защитникът му се е интересувал от оставения на
отговорно пазене автомобил и личните вещи на дееца (св. Й.), които са му били
върнати. Tочно, защото системата от тези доказателства
е единна и всяко следващо е свързано с предходното и го допълва, а съществува и
признание на водача, че именно той е управлявал автомобила си, когато е станала
катастрофата, съдът намира, че авторството е безспорно установено. Тезата на
защита в противна насока по никакъв начин не оборва наличните доказателства,
нито ги разколебава по начин, за да се приеме противното, поради което това е
само защитна версия, която не почива на сърбания по делото материал и не може
да се ползва като основание за постановяване на оправдателна присъда.
От
обективна страна с деянието са нарушени обществените отношения, в рамките на
които се осъществява безопасността на транспорта. Тази дейност е правно
регламентирана в специален нормативен акт- ЗДв.П,
където отделните хипотези на нарушение на правилата за движение са изчерпателно
изброени. В случая изпълнителното деяние се е осъществило по време на
управлението на собственото на дееца МПС, като водачът не е изпълнил
задължителните предписания на императивните норми, регулиращи условията за
безопасно шофиране. В нарушение на правилата на чл. 16 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 2
и чл. 21 ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДв.П
подсъдимият е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение на пътното
платно, без да му се е налагало да изпреварва или заобикаля, не е съобразил
скоростта си с конкретните условия на видимост при пътуване в тъмната част на
денонощието и е превишил тази скорост, при въведено ограничение в съответния
участък с пътен знак. Т.е. поведението му не е било в съответствие с
необходимите изисквания за управление на МПС при дадените условия, време, място
и конкретна обстановка. В резултат на деянието са причинени значителни
имуществени вреди, изразяващи се в повреда на два автомобила и възлизащи в
размер на 7 375, 84 лева според приетата по делото оценителна експертиза.
От субективна страна подсъдимият
е действал при условията на съзнавана непредпазливост- той е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици (знаел е, че управлява автомобил
в тъмната част на денонощието, че се движи с несъобразена скорост, че
неправомерно навлиза в насрещната лента на пътното платно и, че в съвкупността
си тези обстоятелства биха могли да доведат до настъпване на ПТП), но е мисли
да ги предотврати (бил е убеден, че те няма да настъпят поради неговите
шофьорски умения или по причина на други фактори, които да изключат
настъпването им- атмосферни условия, техническа изправност на автомобила, липса
на интензивно насрещно движение по пътя). В подкрепа на тези изводи на съда е
самото поведение на лицето, което е предприело управление на автомобила именно
в такива условия и обстановка, но в нарушение на правилата за движение по
пътищата, което го прави опасен за останалите участници на платното.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и на чл. 54 от НК
относно неговата индивидуализация. Законодателят е определил мястото на
престъплението в раздел „Престъпления по транспорта и съобщенията” на глава XI
от НК „Общоопасни престъпления”, като по принцип тези
деяния не са с особено висока степен на обществена опасност, но пък са широко
разпространени и се характеризират със зачестила актуалност напоследък. Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и пренебрегването на правилата за безопасност по пътищата. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
дееца и самопризнанието му от досъдебното
производство, което, макар и отречено в съдебната фаза, способства в значителна
степен за изясняване на обективната истина по делото в съвкупността с
останалите събрани доказателства. Като отегчаващи следва да се отбележат лошите
му характеристични данни (характеристична справка, справка за нарушител по ЗДв.П) и поведението му след деянието- бягството от мястото
на произшествието. При преценката за съвкупността от събраните данни и на
основание чл. 57 ал. 1 от НК, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието, по- подходящото по вид измежду двете предвидени в нормата на чл.
342 ал. 1 буква „а” от НК алтернативни наказания, а именно „лишаване от
свобода” и „пробация”, е „пробация”.
Целта на наказанието е с него да намери реализация идеята на законодателя за
поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно негативно и
неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален резултат от
наложената санкция. В този смисъл за поправянето на лицето съдът приема, че не
е наложително да се налага наказание „лишаване от свобода”, макар и за него да
са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане,
защото то е по- тежко като последици за дееца. В случая „пробацията”
като съвкупност от мерки за контрол и въздействие би оказала по- силен ефект и
в по- пълна степен би постигнала целите на законодателя.
За определяне на конкретните
мерки за контрол и въздействие се взеха предвид горните обстоятелства, свързани
с личността на подсъдимия и обществената опасност на деянието, като съдът прие,
че, за да може да се мотивират очаквания наказанието да постигне целените
промени в съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както и
предупредително- възпиращо въздействие, а и общопревантивен
ефект, следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства двете
задължителни пробационните мерки по чл. 42 а ал. 2
точки 1 и 2 от НК за по- дълъг от минималния срок, а именно- задължителна
регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от 10
(десет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител също за срок от 10 (десет) месеца. С така определеното по размер наказание
е налице възможността да се окаже нужното по- силно въздействие върху
подсъдимия чрез своеобразна форма на контрол върху неговото поведение за
съответния продължителен период от време, който е достатъчен за постигане на
целения ефект.
С оглед необходимостта от
осигуряване на безопасност на движението и предвид широкото разпространение на
деяния от подобен характер, на основание чл. 343 г от НК във връзка с чл.
37 ал. 1 т. 7, предложение второ от НК, подсъдимият А.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца,
което наказание се явява законна последица от деянието, също е справедливо по
размер и е в състояние да способства за постигане на предвидената превантивна
цел, както по отношение на същия, така спрямо останалите членове на обществото.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените по ДП разноски по делото за експертизи в размер на 270 (двеста
и седемдесет) лева, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик, както и сумата в
размер на 15 (петнадесет) лева за явяване на вещото лице в съдебно заседание, вносими по сметка на Районен съд- Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/ Александър Точевски
/