Решение по дело №70300/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11484
Дата: 3 юли 2023 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110170300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11484
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110170300 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу А. М. П. и Т. М. Н. при условията на
субективно и обективно, кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, както следва: за А. М. П., сумата в размер на
304,65 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.5.2017 г. до
30.4.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ******, ведно със законна лихва за периода от
26.4.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
31,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., както и
1
суми за дялово разпределение 6,79 лв. –главница за периода
от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и 1,34 лв. – лихва за периода
от 1.5.2018 г. до 19.4.2021 г.; за Т. М. Н., сумата в размер на
304,65 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.5.2017 г. до
30.4.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ******, ведно със законна лихва за периода от
26.4.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
31,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 6,79 лв. –главница за периода
от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и 1,34 лв. – лихва за периода
от 1.5.2018 г. до 19.4.2021 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 12.05.2021г., издадена в производството по ч.гр.д. №
23588/2021 г. по описа на СРС, 44-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
2
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата
молба в предвидения за това срок, депозирани от
ответниците, с който те не оспорват предявените срещу тях
искове. Посочват, че са заплатили процесните суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която
подържа исковете по основание, като в о.с.з. прави
изявление за постъпило плащане в хода на исковото
производство, като моли съда да се произнесе съобразно
изявлението.
Ответникът А. М. П., редовно призована, не се явява,
не изпраща представител.
Ответникът Т. М. Н., редовно призована, не се явява,
представлява се от дъщеря си М.В. Н., която от името на Т.
Н. прави изявление за плащане на процесното задължение.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
3
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от лице в полза
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.05.2021г. в
производството по ч.гр.д. № 23588/2021г. по описа на СРС,
44-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадени в
срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание
чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на следните
релевантни за спора факти: наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия, количеството на реално доставената от ищеца
топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, а по исковете с правно основание чл. 86 от
ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже наличието на главен
дълг, изискуемост на вземането и размера на лихвата за
забава.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали
4
към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и
обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от ответниците, с които те правят изявление, че са
заплатили процесните суми. Представят и доказателства за
плащане.
Отношенията между доставчика и потребителите на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1,
т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва
от ответниците, а именно твърдението на ищеца, че А. М.
П. и Т. М. Н. са собственици на топлоснабдения имот до
5
размера на 1/8 идеална част.
По делото ответниците не оспорват, че в имота реално
е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност.
В о.с.з. от 04.04.2023г. процесуалният представител на ищеца направи изявление, че
ответниците са заплатили процесните суми, което обстоятелство се установява и от
приетите по делото платежни нареждания за сумата от 440,83 лева, заплатена и от двамата
ответника /л.56 и л.59 по делото/, което обстоятелство следва да бъде взето в предвид от
съда при постановяване на крайния му акт по съществото на спора, на основание чл. 235,
ал.2 от ГПК.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по същество, поради постъпило
плащане на процесните суми, на дата 16.09.2022г., в хода на исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Това е така, защото ответниците, независимо, че признават исковете са дали повод за
образуване, както на заповедното, така и на исковото производство. Видно е че плащането е
извършено едва в хода на исковото производство. Ищецът претендира единствено
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Така на ищеца
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в минимален размер с оглед цената на исковете и
фактическата и правна сложност на делото. Съдът присъжда сумата от по 100,00 лева, за
всеки един от ответниците в предвид разделната им отговорност.
Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу А. М. П., ЕГН ********** и Т. М. Н.,
ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, А. М. П. и Т. М.
Н. дължат на /ФИРМА/, сумите, както следва: за А. М. П.,
сумата в размер на 304,65 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.5.2017 г. до 30.4.2020 г. за топлоснабден имот,
6
находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 26.4.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 31,93 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 6,79 лв. –главница за периода от 01.03.2018 г.
до 30.04.2020 г. и 1,34 лв. – лихва за периода от 1.5.2018 г. до
19.4.2021 г.; за Т. М. Н., сумата в размер на 304,65 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.5.2017 г. до 30.4.2020 г.
за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
******, ведно със законна лихва за периода от 26.4.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 31,93 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 6,79 лв. –главница за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и 1,34 лв. – лихва за периода от
1.5.2018 г. до 19.4.2021 г., и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
12.05.2021г., в производството по ч.гр.д. № 23588/2021 г. по
описа на СРС, 44-ти състав.

ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

7
ОСЪЖДА Т. М. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8