МОТИВИ към
присъдата по НОХД №4269 по
описа на
Варненски
районен съд за 2019г.
, ХХІХ
наказателен състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимият Я.А.А.
по обвинението и
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 345 ал.1 от НК.
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Я.А.А.
На 23.12.2018 г.
на пътя с. Каменар - с. Въглен, до разклона за с. Долище, обл. Варна, си служил
с регистрационни табели с № В 6979 НА, поставени на л.а. „Фолксваген
Голф", с номер на рама: WVWZZZ1EZVK000628, издадени за
друго моторно превозно средство - за лек автомобил марка „Фолксваген
Транспортер".
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението и
предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище, че налице
законовите изисквания подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК.
Защитникът
на подсъдимият моли съда
да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен и заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд намира
за установено от фактическа страна
следното:
На 23.12.2018 г. за времето от 08 часа до
20 часа свидетелите Младен Маринов, Милен Аспарухов и Петър Симеонов -
полицейски служители при сектор „СПС към ОДМВР гр.Варна, били дежурни като
автопатрул. По време на дежурството си те провеждали СПО по план в с.Каменар,
общ.Варна. На същата около 14 часа свидетелите били спрели служебния си
автомобил на отбивката за с.Каменар. Тогава покрай тях по пътя с.Каменар -
с.Въглен, обл.Варненска преминал лек автомобил марка „Фолксваген голф", с
рег.№В6976НА. Автомобилът идвал от гр.Варна и продължил в посока към разклона
за с.Долище. Лицата в автомобила се сторили съмнителни и свидетелите го
последвали с цел да спрат автомобила и да извършат полицейска проверка. Малко
по-късно те спрели автомобила до разклона за с.Долище. Свидетелят Милен
Аспарухов поискал документите на водача, както и тези на автомобила, но той
представил само лична карта, като обяснил, че другите документи бил забравил в
дома си. Водачът на автомобила бил установен като подс. Я.А.А.. След това св.
Аспарухов направил справка за водача в ОДЧ, от която се установило, че същият е
с отнето СУМПС. От извършената справка било установено още, че регистрационните
табели на автомобила №В6976 НА не са издадени за л.а."Фолксваген
Голф", на който били поставени, а за автомобил марка „Фолксваген
Транспортер". Свидетелят Аспарухов поискал съдействие от сектор
„ПП-КАТ" гр.Варна. Пристигналите на място служители съставили два броя
АУАН на подс. А. и същият бил отведен във Второ РУ-ОД-МВР-Варна. Регистрационните
табели с №В69 76НА били предадени с протокол за доброволно предаване от подс. А..
Видно от изготвената по делото техническа експертиза е, че представените за
изследване два броя регистрационни табели с надпис В 6976НА, иззети като ВД по
ДП№ 1626/2019 г. по описа на Второ РУ към ОД на МВР Варна, са истински
регистрационни табели, образец на Р.България.
Производството е по реда на чл.371 т.2
от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимият при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимата,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Я.А.А.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 23.12.2018 г.
на пътя с. Каменар - с. Въглен, до разклона за с. Долище, обл. Варна, си служил
с регистрационни табели с № В 6979 НА, поставени на л.а. „Фолксваген
Голф", с номер на рама: WVWZZZ1EZVK000628, издадени за
друго моторно превозно средство - за лек автомобил марка „Фолксваген
Транспортер".
Обект на престъплението са
обществените отношения, в рамките на които се гарантира възможността всяко МПС
да бъде индивидуализирано.
Субект
на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, не осъждано физическо лице.
От
обективна страна обвиняемия е предприел действия
по поставяне на регистрационни табели издадени за друго МПС върху лек автомобил Фолксваген Голф.
От
субективна страна той е
осъществил деянието при форма на вина-пряк
умисъл. Обвиняемият
е осъзнавал, че
регистрационните табели които е поставил върху л.а. Фолксваген голф принадлежат на друг автомобил, но въпреки
това ги е поставил върху автомобила,
съзнавайки, че това деяние е обявено от закона за наказуемо.
Личността
на обвиняемият не
разкрива висока степен на обществена
опасност, същият е не осъждан.
Престъплението по чл. 345
от НК е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпването на други
последици извън деянието.
С оглед горното и тъй като прие че
обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна
подс. А. за виновен за предявеното и обвинение по чл.345 ал.1 от НК.
Като
смекчаващи наказателната отговорност
на подсъдимата
обстоятелства съдът прие ненастъпването на вредни последици от деянието и
осъзнаване на вината, чисто
съдебно минало, подс. лице е реабилитирано.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-
няма.
Причини за извършване на деянието са
ниската степен на правна култура у подсъдимият, незачитане на законоустановения
ред в страната.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид
следното: На
първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на
чл.78 “а “от НК- подс. А. е бил
пълнолетен по време на извършване на деянието,
предвидената за умишленото престъпление по чл.345 ал.1 от
НК законова санкция е лишаване от свобода
до 1 година или Глоба от 500 до 1000 лева, А. е
не осъждан за извършени престъпления от общ характер и
не е освобождавана
от наказателна отговорност по
реда на чл.78”а” от НК/реабилитиран/, от
деянието му не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът
съобрази на първо място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от незачитането на
установените в ЗДП и ППЗДП правила, с което е създадена реална опасност за
движението по пътищата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимото лице, чистото
му съдебно минало и липсата на налагани наказания по административен ред. Съгласно справката за съдимост
в периода от 2003-2011 г. четирикратно подсъдимият е бил освобождаван от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба и едно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, което е било приведено в
изпълнение 2002 г. и правата мна подсъдимия съгласно отразеното в справката за
съдимост са възстановени още 2003 г.,
т.е. още през 2003 г. кумулативно наложеното наказание „Лишаване от
права“ е било изтърпяно. С последната
присъда в сила от 31.03.2011 г. на подсъдимия е било наложено наказание
„Пробация“, което обаче с определение по ЧНД № 1510/2011 г. по описа на ВОС,
влязло в сила на 30.12.2011 г. е било заменено частично с лишаване от свобода
за срок от пет месеца, което е било отложено с изпитателен срок от три години.
Предвид съдебната практика за осъждането си по НОХД № 1223/2011 г. по
описа на ВРС, следва да се приеме, че
на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване
от свобода“, изпитателният срок е изтекъл на 30.12.2014 г. и от този момент
подсъдимият следва да се счита за реабилитиран.
Видно от материалите по делото
приложени са доказателства във връзка с
наложените четири административни наказания глоба, било е образувано изпълнително производство,
като последното предприемано действие за събиране на вземанията е на дата
03.05.2011г. и към настоящия момент може да се направи преценка, че лицето е
реабилитирано по тези наказания.
Съгласно
тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. т. 7 и т. 8, институтът на чл. 78 а
от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е
заплатило наложената глоба и за събирането е било образувано изпълнително
производство, но вземането е било погасено по давност. В този случай освен давностния срок следва да е
изтекъл и срока по чл.86 ал. 1 т. 3 от НК. Същото важи и ако не е заплатил наложената глоба, не е образувано
изпълнително производство и вземането е погасено по давност и в този случай
освен първоначалния кратък давностен срок следва да е изтекъл и срока по чл. 86
ал. 1 т. 3 от НК, като в обстоятелствената част на тълкувателното решение е
посочено, че следва да бъде изследван въпроса дори да е образувано изпълнително
производство какви действия за събиране на вземането и на кои дата са били
извършени спрямо конкретно лице и при
изтичане на определения от закона кратък давностен срок и при неизвършване на
определени действия по събиране на вземането, следва да се постави въпроса за реабилитация
по давност на конкретното лице.
Мотивиран
от изложеното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
наложи на подс. А. административно наказание “Глоба” от 1000 лева - специалния
минимум по приложимия законов текст.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение
на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :