Решение по дело №1125/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 388
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 1 юли 2019 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20195510101125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     

 

гр. К., 07.06.2019 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 03.06.2019  година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Д., при участието на прокурора Антония Енева-Спасова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1125 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Молбата е с правно основание чл. 133, ал. 1 във вр. с чл. 132, ал. 1, т.2 от СК.

 

Ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че е майка на детето Н.Р. Ненова, а ответникът Р.Н. бил неин баща.

Твърди, че по време на съвместното им съжителство, живеели  преимуществено в Република Г.. Детето се родило в гр. К., Република България  през 2009 г. и след навършване на двумесечна възраст, заминало  с родителите си в гр. Солун, Република Г.. Там то живеело до навършване на 5 г. възраст.

Твърди, че през месец март 2014г. Н. се прибирала за почивка в България, заедно с баба си по бащина линия. По време на престоя си тук, получила болки в коремната област и баба й я завела за преглед в МБАЛ „*********“, било предписано лечение в домашни условия. Баща й  се върнал в България. С пристигането си, взел  Н. от дома на майка си и пуснал жалба в РУ „Полиция“ срещу нея. В хода на проверката по жалбата било установено, че срещу бащата Р.Н. имало постановена влязла в сила присъда за заплаха срещу служител на реда и предходна такава, с наложено условно наказание. При опита им да го задържат, той се опитал  да избяга, заедно с детето. След кратко преследване го задържали и го арестували, като Н. присъствала през цялото време. Майката на детето незабавно тръгнала за България, като се обадила  на майка си - М. Д.. Бабата М. Д. пристигнала първа при Н.. Служителите на реда, след потвърждение от майката, предали детето на М. Д..

Сочи, че след пристигането на майката,  същия ден, се установило, че  документите на Н. липсвали, били укрити от бащата. Междувременно Р.Н. оттеглил съгласието си Н. да се върне в дома си в Г.. Г.Д. останала с детето в дома на майка си в с. Т.. По-късно се върнала на работа в Република Г., а отказът на бащата да даде съгласие Н. да се върне в дома си в Г.,  я препятствал да вземе и детето. Н. останала в дома на баба си и дядо си в България, било записано на градина.  От тогава Н. ***, в дома на баба си и дядо си. Сега посещавала училище в гр. П., вече била в трети клас. За ежедневните й потребности се грижили  М. и Д. Д., нейните баба и дядо. Майката се прибирала в страната през седмица, успявала да посети повечето училищни тържества и всички лични празници на детето. Ежеседмично изпращала средства за задоволяване на потребностите на Н..

Сочи, че  бащата Р.Н. изцяло излязъл от живота на дъщеря си. Ескалирали негови проблеми, предизвикани от употреба на алкохол и наркотици. Изтърпял в град К. наложено му наказание пробация. През 2016 г. бил настанен за принудително лечение в психиатрично заведение, с диагноза психоза, предизвикана от употребата на алкохол и опиати.

Сочи, че за цялото време от 2014 г. до момента ответникът  посещавал Н. три или четири пъти. При всяко от посещенията си се държал  неадекватно и поведението му плашило и притеснявало детето. След последното посещение от страна на ответника в края на месец март, Н. станала затворена и тъжна. В момента посещавала психолог, за да преодолее породилият се в нея страх. Детето било напълно отчуждено от бащата и изпитвала  страх от него. Отказвало да го вижда, ако не присъстват и други хора.

Сочи, че към настоящия момент ответникът Р.Н. бил настанен за лечение в Държавната психиатрична болница в Р., с решение на Районен съд - К., постановено по ч.н.д.№ ***/2019г., за срок от три месеца, считано от 25.03.2019 г.

Моли съда да  лиши от родителски права Р.Н.Н., ЕГН **********,*** по отношение на детето Н.Р.Н., ЕГН *********, с постоянен адрес *** баня; да  определи режим на лични контакта на бащата с детето - веднъж месечно, за два часа, в присъствието на социален работник; да осъди Р.Н.Н., ЕГН **********,*** да изплаща на Н.Р.Н. издръжка в минимален размер, чрез нейната майка Г.Д.Д., ЕГН **********; да присъди в полза Г.Д.Д. направените съдебни и деловодни разноски в настоящето производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че не било вярно това, че когато последния път отишъл да види дъщеря си в с. Т., бил неадекватен. Бащата на ищцата и нейния приятел /гъркът С./ не го допуснали да я види. Твърди, че същите го нападнали, повалили го на земята и започнали да го ритат и удрят с юмруци. Сочи,че от 2014 г. Г.Д. живеела с друг мъж извън пределите на България и тя и родителите й го лишавали да вижда дъщеря си. Твърди, че бил в отлични отношения с детето си.

 

Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., изготвят социален доклад, приложен по делото.

Ищцата Г.Д.Д. поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание.

Ответникът Р.Н.Н., редовно призован за датата на съдебното заседание, се явява лично.

Представителят на Р.п.- К. счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане на община К., издадено въз основа на  акт за раждане № ***********.2009 г., се установява, че Г.Д.Д. и Р.Н.Н. са родители на  детето  Н.Р.Н..

По делото е представено удостоверение № *********.2019 г. от СУ „********“ гр. П., от което е видно, че детето Н.Р.Н. е записана като ученичка за учебната 2018/2019 г. в същото училище.

От приложеното по делото ЧНД ***/2019 г. по описа на РС-К. е видно, че ответникът Р.Н.Н. е настанен на задължително лечение в ДПБ-Р., като страдащ от разстройство вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества – алкохол, стимуланти и канабиноиди, синдром на зависимост, абстиненстно състояние и психотично разстройство с преобладаване на полиморфни симптоми за срок от три месеца, считано от 25.03.2019 г.

 

По делото е изготвен социален доклад. Социалните работници установили, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагали от бабата и дядото по майчина линия. Същите задоволявали качествено неговите потребности, като осигурили добра семейна среда, добри условия на живот, достъп до образование и здравно обслужване. Детето било обградено с нужното внимание, грижи и любов. Детето ежедневно се чувало по телефона с майка си, осъществявало и скайп връзка с нея. Г.Д.Д. осигурявала пълната издръжка на детето, като не участвала само финансово в грижите за Н.. Прибирала се за всеки празник на дъщеря си. Наблюдавала се силна връзка между детето и баба й М.. Н. не говорила за баща си, отговаряла само на задаваните въпроси.

В заключение на доклада, социалните работници сочат, че след настъпилата фактическа раздяла между родителите на детето, основните грижи за Н., били поети от майката Г.Д. с помощта и подкрепата на родителите й. Същата съумяла да осигури подходящи битови условия и адекватно задоволявала потребностите на детето, въпреки че живеела извън страната. Г-жа Д. не прекъснала връзката си с детето и ежедневно разговаряла с него по телефона, била в течение на всичко, което касаело отглеждането и възпитанието му.

Социалните работници установили, че Р.Н.Н. не е участвал пълноценно в обгрижването на детето, не предоставял финансова подкрепа за задоволяване на основните потребности на дъщеря си и осъществявал редки срещи с нея, в някои от които възниквали проблеми, касаещи сигурността на малолетната.

По делото се събраха гласни доказателства.

От показанията на свидетеля М. Е. Д., майка на ищцата, желае да свидетелства се установява, че Н. живее при нея от 2014 г. Била издържана изцяло от майка си, която пращала ежемесечно пари. Г.Д.  си  идвала всеки месец и  на всички  празници. Ответникът присъствал на едно тържество миналата година,  на рожден ден, на карнавала в с. Т..  Била свидетел на случилото се на карнавала в с. Т., когато ответникът отишъл у тях, бил пиян,  не му се разбирало какво говори, а детето се уплашило и плакало.

Твърди, че ответникът  не позволявал детето да ходи  при майка си в Г..

Сочи, че Р. бил  в психиатрична клиника.  Била чувала, че употребява наркотици, от  дъщеря си.

От показанията на свидетеля  К. Л. Н., без родство със страните, се установява, че същата присъствала на кукерския празник в Т., тогава Р. минал покрай нея, във  видимо неадекватно състояние.  Виждала и преди това  Р., говорил как Г. имала пари, той нямал, и когато Н. пораснела и станела на  18 години, тогава  можела да отиде  при майка си. Споделя за случай, когато Р. говорил за материалното състояние на Г., без никой да го е питал,  бил агресивен – хвърлял, чупил, стигнало се до полицията, това коментирали хората.

Не била чувала от Г. да посяга на Н., чувала  коментари на родители, които били в градината, че детето се страхувало от баща си и че децата й се подигравали.

 За употреба на наркотици от Р. била чувала, но не го е  виждала.

От показанията на свидетеля  Н. С. Н., баща на ответника, желае да свидетелства, се установява, че Р. в момента се лекувал за  употреба на дрога и алкохол. За 2-ри път бил в болница,  сочи,  че не бил  до голяма степен зависим, но бил зависим. Първия път лежал  6 месеца в болницата, а  сега бил настанен за три месеца. Посещавал  психиатър в болницата, приемал медикаменти, изписани от там.  Не го виждал да става агресивен, поведението му било неадекватно, изразяващо се в  пускане на силна музика, вдигане на шум. Твърди, че не  би могъл да нарани някой. Твърди, че Г. имала друг мъж до себе си, който бил палестинец и Р. не разрешавал на дъщеря си да ходи при майка си в Г. затова.

 

В открито съдебно заседание Р.Н.Н. заяви, че желае да вижда дъщеря си за 1-2 дни, ще заплаща и издръжка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Съдът е сезиран с искове с правно основание  по чл. 132 и чл. 143 СК.

Съгласно цитираната разпоредба родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

За да бъде постановено лишаване от родителски права като крайна мярка за защита на децата, чл. 132, ал.1, т.2 от СК предвижда кумулативното наличие на две условия: родителят без основателна причина трайно да не полага грижи за детето и да не му дава издръжка.

Налице е предпоставката за лишаване от родителски права предвидена в чл.132, ал.1, т.2 от СК , а именно трайно неполагане на грижи за детето без основателна причина и недаване на издръжка. При тази хипотеза  се касае  до виновно поведение на родителя,  тежко укоримо виновно  бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно не  полага грижи и не дава издръжка на детето. Неизпълнението на родителските задължения за  непосредствени грижи при отглеждането  и осигуряване на  материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът. В случая от доказателствата по делото се установява, че от 2014 г., детето не живее с баща си. Също така не се установява ответникът  да е давал издръжка на детето си през този период от време. По делото не се събраха доказателства за наличието на обективни причини, които да доведат до невъзможност или затруднения за ответника  да полага  непосредствените грижи за отглеждането на детето  си и неговата  издръжка, още повече самият ответник в съдебно заседание заяви, че работи в Г., страна с по-добър жизнен стандарт от този в България.

Съдът приема за безспорно установено, че бащата  трайно се е дезинтересирал от детето си и без основателна причина не полага грижи за него. Същото е оставено изцяло на грижите на своите майка,  баба и дядо по майчина линия. Формалното притежаване на родителските функции е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето, поради което ответникът следва да бъде лишен от родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК по отношение на детето си Н.Р.Н..

Съдът счита, че е налице и предпоставката за лишаване от родителски права, предвидена в чл.  132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК.

Поведението на ответника  представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. Както се приема в съдебната практика на върховната инстанция, фактическият състав на иска по  чл. 132, ал. 1, т. 1 СК включва в себе си 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да е особено тежък. В такъв смисъл е напр. Решение № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о., ГК. Лишаването от родителски права на основание  чл. 132, ал. 1, т. 1 СК е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител. Мярката следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство (насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск) от страна на родител по отношение на детето. При всички случаи засилената защита на интереса на детето по  чл. 132, ал. 1, т. 1 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. В такъв смисъл е постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2014 г., III г. о., ГК.

В настоящия случай съдът намира, че по делото се установяват обстоятелства, които представляват особено тежък случай за личността, здравето и възпитанието на малолетното дете Н.. Твърдения на ищцата са, че ответникът злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, както и че същият проявява противозаконно поведение.

Във връзка с твърденията за употреба на наркотични вещества от страна на ответника по делото е събран доказателствен материал. Установи се безспорно, че ответникът за втори път е настанен в психиатрична болница, като страдащ от разстройство, вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества /ЧНД ***/2019 г. по описа на РС-К./. Първото настаняване в ДПБ-Р. е било за срок от 6 месеца, а второто в същото лечебно заведение  за срок от 3 месеца, считано от 25.03.2019 г.

Съдът служебно се запозна и с осъжданията на ответника Р.Н.Н.. От същите е видно, че ответникът е многократно осъждан за престъпления против собствеността – грабеж и престъпления против обществения ред – хулиганство.

Предвид горните обстоятелства, съдът прави категоричен извод, че поведението на ответника представлява опасност за здравето и живота на детето.

Свидетелските показания също кореспондират за състоянието на ответника /св. Н. Н. – негов баща -  твърди, че синът му е зависим от наркотични вещества и след употребата им става неадекватен/. Свидетелката Д. твърди за случай, когато ответникът е бил в пияно състояние, което състояние предизвикало страх у детето Н., като последното не е пожелало да го види. 

Предвид охраняване интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие и социално формиране, и съществуващата между родител и дете кръвна връзка, съдът намира, че Р.Н. трябва да има възможност да вижда детето си при следния режим на контакти: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа сутринта до 14.00 часа вечерта, без преспиване,  в присъствието на едно от обгрижващите детето лица от семейството  -  майката, бабата,  дядото на малолетното дете или в присъствието на социален работник.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320  от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът  е баща   на детето Н.Р.Н..

С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите  си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на Н.Р.Н., която е на навършени девет години десет и месеца, се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установи детето  да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на нейната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. По данни на самия ответник, същият работи в Г., където безспорно известен факт е, че стандартът на живот и получаваните доходи са по-добри в сравнение с тези в страната.

            Майката Г.Д.Д. е поискала в исковата молба да бъде присъдена издръжка за детето Н. в минимален размер. Самият ответник в съдебно заседание заяви, че ще заплаща издръжка на дъщеря си.

Поради гореизложеното, съдът намира, че следва да присъди  месечната  издръжка в размер на 140,00 лева. Така присъденият размер на издръжката ще се дължи от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.04.2019 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по определената издръжка в размер на 201,60 лв., както и сумата от 480,00 за  направените от ищцата съдебни и деловодни разноски  - 30,00 лева държавна такса и 450,00 лева адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на основание чл. 132 СК, Р.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***  по отношение на детето Н.Р.Н. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НАЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата Р.Н.Н. с ЕГН **********  и малолетното дете Н.Р.Н. с ЕГН ********** да се осъществява, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа сутринта до 14.00 часа вечерта, без преспиване,  в присъствието на едно от обгрижващите детето лица от семейството  -  майката, бабата,  дядото на малолетното дете или в присъствието на социален работник.

 

ОСЪЖДА на осн.  чл. 134, т. 1 от СК Р.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща за детето Н.Р.Н. с ЕГН ********** чрез Г.Д.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от 15.04.2019 г.  до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати по сметка на РС- К. 201,60 лв./двеста и един  лева и шестдесет стотинки/ държавна такса по определената издръжка/.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***   да заплати на Г.Д.Д., ЕГН ********** направените по делото съдебни разноски в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет лева и нула стотинки/ лева.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община  К. за вписване на лишаването от родителски права, съобразно  чл. 136 от СК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ОС – Стара Загора.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: