Р Е Ш Е Н И Е
Номер 62 14.02.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесет и втори
януари Година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 02126 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
32-А-28 от 05.12.2019 г. (НП), издадено от А.А.Д.- Началник отдел „Превантивна
дейност” при Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-П., с
което на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. Средец № 11 е наложена имуществена санкция в размер на
7000 лв (седем хиляди лева) на основание чл.136 ал.2 т.4, предл.1-во от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл.136 ал.2 т.4, предл.1-во,
вр. чл. 71, ал.3, т.7 от същия закон,
изразило се в това, че на 18.07.2019 г. не изпълнява условия, определени
в Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 г., издадено от Директора на РИОСВ-П. за
извършване на дейности по съхраняване на отпадъци на площадка, находяща се в
гр. Б., общ. П., кв. Кабранова махала.
Дружеството-жалбоподател моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата и изложени
от процесуалния му представител в съдебно заседание доводи. Лансира тезата за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счита, че се касае за маловажен случай.
Въззиваемата страна РИОСВ-П., чрез
процесуалния си представител изразява становище, че НП е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Пледира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
неоснователна.
От фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател притежава
Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 г., издадено от Директора на РИОСВ-П. за
извършване на дейности по съхраняване на отпадъци (утайки от пречистване на
битово-фекални и промишлени отпадъчни води от гр. П.) на площадка, находяща се
в гр. Б., общ. П. кв. Кабранова махала.
В периода от 15.07.2019 г. до 18.07.2019
г. в РИОСВ-П. постъпили множество сигнали от граждани на гр. Радомир с
оплаквания за остра задушлива миризма. Във връзка с тези данни, свидетелите Л.И.Д.
и С.Г.Й. – и двете на длъжност „главен експерт” в РИОСВ–П., на 18.07.2019 г.
извършили проверка на площадката за съхраняване на утайки в гр.Б., където
работници от Пречиствателната станция за отпадъчни води извършвали дейности по загасяване на
запалила се обезводнена утайка. При направения обход на територия на обекта
констатирали, в присъствието на П.Г.Д.-представител на
дружеството-жалбоподател, че съхраняването на образуваната и обезводнена утайка
не е обезопасено, тъй като оградата от телена мрежа била с нарушена цялост - на
места била прекъсната, като между коловете изцяло липсвала, което правило
възможен достъпът на трети лица.
Резултатите от проверката, контролните
органи обективирали в констативен протокол № 479 от 18.07.2019 г., който бил
подписан без възражения от представителя на дружеството-жалбопадетел.
С писмо с изх. № С-79-13 от 09.10.2019
г. на РИОСВ-П. санкционираното дружество чрез представляващото го лице, било
поканено да се яви на 16.10.2019 г. в
13:00 часа в инспекцията за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), като било указано, че при неявяването му това ще стане при
условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Изпратена покана, ведно с констативния
протокол от проверката били входирани във „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. П. с № 2448 от 11.10.2019 г.
На 16.10.2019 г. свидетелката Л.Д. приела, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.2, предл. 2-ро от ЗАНН, тъй като не се явил представител на
дружеството, което било поканено за съставяне на АУАН, и поставила
началото на административнонаказателното производство, като съставил такъв с № 028/2019 г. за нарушение на чл.136,
ал.2, т.4, предл.1-во, вр. чл. 71, ал.3, т.7 от ЗУО. В същия описала, че на
18.07.2019 г. е установено, че „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. не
изпълнява условия, определени в Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 г.,
издадено от Директора на РИОСВ-П. за извършване на дейности по съхраняване на
отпадъци на площадка, находяща се в гр. Б., общ. П., кв. Кабранова махала, като
подробно посочила, че дружеството-жалбоподател не изпълнява задължението
си съгласно абзац последен на т.ІІ-ра (Методи и технологии за третиране на
отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръжението), а именно обезводнената утайка да се събира и съхранява
в обезопасена зона, каквото изискване е постановено и като условие за
безопасност и превантивна мярка съгласно пункт 1-ви към т.ІІІ-та (Условия, при
които да се извършват дейности по третиране на отпадъци) от горепосоченото
Решение, вр. с т. ІV-та от заявлението за издаване на разрешение за извършване
на дейности по третиране на отпадъци, която предвижда районът, на който е
съхранена изсушената утайка да е защитен с ограда и да се охранява, поради
което достъпът до нея да е възможен само за оторизирани лица.
Така съставения АУАН бил връчен на 17.10.2019 г. на управителя на дружеството-нарушител, което по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН депозирало писмени възражения срещу констатациите в акта, входирани с № С-79/14 от 21.10.2019 г., с които оспорило вмененото нарушение с доводи, че не била установена причината за дименето на утайката, както и че в Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 на Директора на РИОСВ-П., с което е разрешено извършването на дейности по съхраняване на отпадъци, не било конкретизирано в какво следва да се изрази обезопасяването им.
В законоустановения срок и в рамките на
правомощията си административнонаказващият орган (АНО), въз основа на
съставения АУАН, издал атакуваното НП № 32-А-28 от 05.12.2019 г., видно от
обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в
АУАН е възприета изцяло, като на основание чл. 136, ал.2, т.4, предл.1-во, вр.
чл. 71, ал.3, т.7 от ЗУО наложил на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П.
имуществена санкция в размер на 7 000 лв (седем хиляди лева).
Процесното НП било връчено на
дружеството-жалбоподател на 09.12.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин, предвид констативен протокол № 479
от 18.07.2019 г., АУАН № 028/2019 г. от
16.10.2019 г., писмо с изх. № С-79-13 от 09.10.2019 г. на РИОСВ-П. за съставяне
на АУАН, възражение срещу акта,
входирано с № С-79/14 от 21.10.2019 г., Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015
г. на РИОСВ, Заявление от дружеството
жалбоподател с изх. № 718 от 30.03.2015 г. за издаване на разрешение за
съхраняване на отпадъци, постъпили
сигнали от граждани, регистрирани с №№ С-79/1/15.07.2019г., 79/3/16.07.2019 г.,
79/4/17.07.2019 г., 79 /5/17.07.2019 г. и 79/6/18.07.2019 г., Заповед №
РД-712/24.09.2019 г. на Министъра на
околната среда и водите и такава с № РД-60 от 16.06.2017г. на Директора на
РИОСВ-П., които писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания
на Л.И.Д. и С.Г.Й., които разпитани в хода на съдебното следствие поддържат
констатираните в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на последното. Както акта, така и
обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на
защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4, предл.1-во
от ЗУО се наказва с имуществена санкция едноличен търговец или юридическо лице,
което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1
от ЗУО, в което съобразно нормата на чл.71, ал.3, т.7 от ЗУО се посочват мерките за безопасност и
превантивните мерки, които се предприемат.
Не е спорно по делото, че в процесния
случай абзац последен на т.ІІ-ра (Методи
и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на
съоръжението) на приетото по делото Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 г., с
което на дружеството-жалбоподател е разрешено да извършва дейности по
съхраняване на отпадъци на площадката,
находяща се в гр. Б., изрично вменява задължение обезводнената утайка да се
събира и съхранява в обезопасена зона, каквото изискване е постановено и като
условие за безопасност и превантивна мярка в пункт 1-ви към т.ІІІ-та (Условия,
при които да се извършват дейности по третиране на отпадъци), вр. с т. ІV-та от
заявлението за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци, която изрично предвижда, че районът, на който е съхранена изсушената
утайка е защитен с ограда и се охранява,
поради което достъпът до нея е възможен само за оторизирани лица.
Безспорно от свидетелските показания на Л.И.Д. и С.Г.Й.
се установява, че към момента на извършване на проверката тези условия не са
били изпълнени. Безспорен е факта, че при обхода на територията на площадката
за съхранение на отпадъците е присъствал представител на санкционираното
дружество, който не е оспорил отразените в съставения констативен протокол №479
от 18.07.2019 г. констатации относно състоянието на оградата и достъпа на
външни лица до охранявания обект.
Съпоставяйки описанието на нарушението в АУАН и в
процесното НП с легалните дефиниции, визирани в ЗУО и условията, които подробно
са посочени в Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 г. на РИОСВ-П. и в заявлението от дружеството-жалбоподател
с изх. № 718 от 30.03.2015 г. за издаване на разрешение за съхраняване на
отпадъци, настоящият състав констатира, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило посочените по-горе условия, като тяхното конкретно съдържание е
описано подробно и в двата документа на контролния орган. По този начин
съдържанието на санкционна норма на чл. 136, ал.2, т.4, предл.1-во от ЗУО,
която освен санкцията, съдържа и общото задължение на субектите по ЗУО да
спазват условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, е било
запълнено от АНО с конкретните правила за поведение, които са инкорпорирани в
горепосоченото Решение за съхраняване
на отпадъци от „Водоснабдяване и канализация”
ООД, гр. П..
Относно начина по който е била съхранявана утайката,
т.е. дали същата е била обособена на купове, обозначени с табели за
количеството и годината на образуване, както и каква е била причината за
нейното димене, каквито съображения са изложени в жалбата, настоящият състав
отбелязва, че тези обстоятелства са ирелевантни към нарушението, за което е
издадено обжалваното НП, поради което и не са предмет на процесното
административнонаказателно производство.
По вида и размера на наказанието:
Предвидената в чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО имуществена
санкция е в границите от 7 000 до 20 000
лева. На дружеството-жалбоподател е наложена такава в минимален размер, поради
което и същата не подлежи на ревизия съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът не прие лансираната теза от процесуалния
представител на дружеството жалбоподател, че в случая следва да намери
приложение чл. 28 от ЗАНН досежно процесното нарушение, тъй като счете, че не
са касае за маловажен случай пи смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК. Това е така, защото то е типично за вида си и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. Още повече, че проверката, в хода на
която е установено нарушението, е започнала по сигнали на граждани за остра
задушлива миризма в района на гр. Радомир, което навежда към извода, че
нарушението е засегнало обществените отношения в значителна степен, предвид
причинения им дискомфорт.
По изложените съображения, съдът намира, че НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
По делото е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено за заплати на
Регионална инспекция по околната среда и водите - П. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв, определено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр.
чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като
счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, поради което и
присъди същото в минимално предвидения размер.
Така мотивиран и на основаниечл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно
наказателно постановление № 32-А-28 от 05.12.2019 г., издадено от А.А.Д.-
Началник отдел „Превантивна дейност” при Регионална инспекция по околната среда
и водите -П., с което на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. Средец № 11 е наложена имуществена
санкция в размер на 7000 лв (седем хиляди лева) на основание чл.136 ал.2 т.4,
предл.1-во от Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл.136 ал.2
т.4, предл.1-во, вр. чл. 71, ал.3, т.7 от същия закон, изразило се в това, че на 18.07.2019 г. не
изпълнява условия, определени в Решение № 16-ДО-219-00 от 03.08.2015 г., издадено
от Директора на РИОСВ-П. за извършване на дейности по съхраняване на отпадъци
на площадка, находяща се в гр. Б., общ. П., кв. Кабранова махала.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Средец №
11 да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите - П. сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – П.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ