№
Гр.София, ....03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА Л.А
при участието на секретаря Росица Пейчева и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 4905/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу присъда от 30.05.2018 г. по НОХД № 12356/2014 г. по описа на СРС, НО, 98 състав, с която подсъдимият П.М.К. е признат за невиновен в това, на неустановена дата в периода 27.05.2010г. - 12.07.2010г., в гр. София, в съучастие като помагач с Б.Й.К. /извършител/ умишлено да е улеснил извършването на престъпление, като убедил К.Л.К.да упълномощи извършителя да представлява ЕТ „К.К.- П.“, правоприемник на ЕТ „П.А.- П.“ пред различни институции, която в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си е съставила официален документ - свидетелство за професионална квалификация серия К-10 номер 060074, per. номер 127/12.07.2010 г., издадено на името на В.П.А., в който удостоверила неверни обстоятелства, че А.през 2010г. е завършил курс за професионална квалификация, специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306 в ЦПО ЕТ „П.А.- П.“, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр.ал. 1 от НК.
Със същата присъда, подсъдимата Б.Й.К. е призната за невиновна в това, на неустановена дата в периода 27.05.2010 г. - 12.07.2010 г. в гр.София, в съучастие като извършител с П.М.К. /помагач/, в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си да е съставила официален документ - свидетелство за професионална квалификация серия К-10 номер 060074, per. номер 127/12.07.2010г., издадено на името на В.П.А., в който удостоверила неверни обстоятелства, че А.през 2010г. е завършил курс за професионална квалификация, специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306 в ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В протеста и допълнението към него са развити съображения за неправилност на присъдата. Прокурорът изразява несъгласието си с извода на съда за липсата на съставомерност по чл. 311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК и чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Изтъква, че първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи при изяснена фактическа обстановка. Отбелязва, че присъдата е била постановена при непълнота на доказателствата, т.к съдът не е изследвал длъжностното качество на директор и не е изискал документи от бенефициента по договора. Твърди, че в мотивите не са коментирани издадените документи с невярно съдържание и показанията на ръководителя на учебното заведение, където е следвало да се проведе обучението по специалността „Вътрешни облицовки и настилки“. Прокурорът допълва, че районния съд неправилно е приел за достоверни показанията на свидетеля Г., тъй като, ако същата е съобщила, че не е извършвала проверки по проекта би дискредитирала себе си като контролен орган. Изразено е несъгласие с тезата на съда, че обвинението не е доказано, тъй като първата инстанция в мотивите си приема същата фактическа обстановка, като изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение намира за неправилен и правния извод на съда за недоказаност на съучастническата дейност на подсъдимия П.К.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и алтернативно - отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 18.12.2018г., след изслушване становищата на страните.
В съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Изразява убеждението си, че от доказателствата по делото се доказват извършените от двамата подсъдими престъпления. Изтъква, че оправдателната присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна.
Защитникът на подсъдимите поддържа, че присъдата е правилна и законосъобразна. Изразява тезата, че подсъдимият К. няма качеството на длъжностно лице и по тази причина деянието се явява несъставомерно. Изтъква, че не е доказан фактът, че същият е убедил свидетеля К.К.да упълномощи подсъдимата К.. Защитата настоява, че в обвинителния акт не е посочено, с кое точно пълномощно е упълномощена подсъдимата и че това е недоказано. Намира, че е налице противоречие, тъй като подсъдимата К. е упълномощена от ЕТ „К.К.- П.“, а в обвинителния акт е отразено, че е упълномощена от ЕТ „П.А.- П.“. Излага, че подсъдимата няма качеството на длъжностно лице, тъй като не е сключвала договор, посредством който да е включена в организационната структура на предприятието, не е извършвала разпореждане с имущество или ръководна работа. Налице е единствено представително правоотношение, въз основа на което директор не може да бъде назначен. Адв. М. пледира за потвърждаване на присъдата, поради недоказаност обвинението на подсъдимата.
Подсъдимите поддържат становището на защитника им. В предоставената им последна дума заявяват, че желаят да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
След като прецени изложените в протеста доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски градски съд намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивния съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.
СГС намира, че първостепенния съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е събрал всички възможни доказателства за пълноценното изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Внимателно са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
П.А.К.била регистрирана като едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „П.А.- П.“ с ЕИК: ******. Тя живеела в гр. Русе и имала сладкарница, в която работила сама без помощта на други служители. П.К.решила да създаде център за професионално обучение към фирмата си, посредством който да извършва обучение, с което да се повишава професионалната квалификация на заети лица и регистрирала такъв. На 25.01.2006 г. от Национална агенция за професионално обучение на ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“ била издадена лицензия с № *********, с предмет извършване и удостоверяване на професионално обучение по изчерпателно посочени професии и специалности в приложенията към лицензията. В приложение към лицензията по протокол № 01/25.01.2006 г. в т.5 е посочено че ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“ може да извършва обучения за професия „строител“ с код 582030, а в подточка 5.6 по специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306. На 06.01.2010 г. е подписано Споразумение на основание чл.7, ал.7 от ПМС 251/21.10.2009 г. между Агенция по заетостта и ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“, /в качеството си на доставчик на услуги впоследствие на доставчик на обучение/, за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Обучаваните лица получавали ваучери от бюрото по труда и ги предавали на ЕТ „П.А.- П.“, като след приключване на обучението им се издавали свидетелства за професионална квалификация. Номиналната стойност на ваучерите била различна в зависимост от вида на обучението, а ЕТ „П.А.- П.“ получавала заплащане от страна на Агенция по заетостта след подаване на Искане за плащане за извършените от ЦПО обучения. От ЦПО ЕТ „П.А.- П.“ са проведени обучения по схема за безвъзмездна помощ BG051P0001-2.1.11 - „Аз мога“. Програмата е финансирана със средства от ЕС. Въз основа на сключеното споразумение на 02.03.2010г. в гр. Пловдив между ЕТ „П.А.- П.“ в качеството й на доставчик на услуги и Б.В.В., в качеството й на приносител на ваучери за обучение, бил сключен договор за обучение за професионална квалификация, съгласно който ЕТ „П.А.- П.“ организирала обучение за придобиване на професионална квалификация на приносителя на ваучер за обучение по професия „продавач-консултант“ с код от СППОО 341020 по специалност „продавач-консултант“ с код от СППОО 3410201. Два договора със същия предмет били сключени на 19.03.2010 г. и един на 29.03.2010 г. в гр. Пазарджик между ЕТ „П.А.- П.“ в качеството й на доставчик на услуги и Е.С.Г., Г.Н.А.и Л.В.Д., в качеството им на приносители на ваучери за обучение. Подсъдимият П.К. бил управител на „Е.-с.“ ООД, към което бил регистриран ЦПО, който също се занимавал с подобни обучения срещу ваучери. На неустановена дата подсъдимият К. и П.К.се запознали по повод обученията, които провеждали и работата им с бюрата по труда и поддържали комуникация. В изпълнение на задълженията по сключените договори през март 2010 г. ЦПО ЕТ „П.А.- П.“ стартирали обучения по различни професии и специалности. На 27.05.2010 г. П.К.починала и наследници на фирмата й станали синът й Л.К.Л.и съпругът й К.Л.К.. С декларация - съгласие Л.Л.се отказал от наследствената си част в полза на баща си К.К., който станал правоприемник на ЕТ „П.А.- П.“, под наименованието ЕТ „К.К.- П.“ с ЕИК:******. След като разбрал за смъртта на П.К.подсъдимият К. се свързал с Л.Л.и му казал, че трябва да продължат обученията, при което свидетелят Л.го насочил към свидетелят К.. Впоследствие подсъдимия П.К. казал на свидетеля К., че трябва да даде пълномощно на неговата роднина Б.К., тъй като същата живеела в гр.София, където се намирала агенцията, а и обученията се провеждали там, и която щяла да му помогне да довършат започнатите обучения. В гр. София К. била упълномощена от К. и Л.. Впоследствие в гр. Русе, свидетелят К. упълномощил подсъдимата да представлява ЕТ „К.К.- П.“. Подсъдимата К. започнала да се занимава с курсовете за професионално обучение провеждани от П.К.а. По неустановен начин същата се сдобила с личните данни на В.П.А. с ЕГН:********** и съставила Свидетелство за професионална квалификация с per. № 127/12.07.2010 г. на негово име, като в графата „Директор/Ръководител/ на посоченото свидетелство поставила името, подписа си и печат на ЕТ „П.А.- П.“.
Горепосочената фактология се подкрепя от:
Гласните доказателствени средства -показанията на Л.К.Л.дадени пред съда; показанията на К.Л.К.дадени по ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.З от НПК; показанията на Г.П.П.в, Г.П.Г., И.К.С., Е.И.П., Д.К.С., дадени пред съда; показанията на В.П.А. дадени пред Районен съд -Горна Оряховица по делегация; показанията на В.М.Т., Д.Р.Д., В.Б.Х., Б.И.П., Я.З.К., Д.Д.Г.дадени пред съда; показанията на Т.С.К.дадени по ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.З от НПК;
Писмените доказателства и доказателствени средства находящи се в том 1 - том 7 от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, като от тях най-пряко отношение към деянието имат протокол за доброволно предаване от 19.07.2011 г./том 1 л.87 от ДП/; копие на трудов договор № 126/01.09.2000 г. /том 1 л.129 от ДП/; присъствени списъци /том 1 л.88 - л.95 вкл. от ДП/; протокол № 11/ДОК-576 за извършена експертна справка /том 1 л.31- 34 вкл. от ДП/; протокол за доброволно предаване от 20.05.2013 г. /том 5 л.71 от ДП/; удостоверение за професионално обучение № 249/17.05.2010 г. /том 5 л.72 от ДП/; пълномощно от 12.11.2010 г. /том 1 л.154 от ДП/; удостоверение за актуално състояние на ЕТ „К.К.- П.“; /том 1 л.155 от ДП/; заверено копие на лицензия № ********* /том 1 л.267-л.274 вкл. от ДП/; копие на акт за смърт № 0974 от 28.05.2010г. /том 1 л.489 от ДП/.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал - заключението на почеркова експертиза във връзка с искания за плащане /том 7 л.52-88 вкл. от ДП/; заключението на почеркова експертиза на свидетелство за професионална квалификация серия К-10 № 060074 /том 7 л.89-100 вкл. от ДП/.
Веществените доказателства - оригинал на Свидетелство за професионална квалификация серия К-10 № 060074 /том 7 л.100 от ДП/; оригинали на искане за плащане образец 12 /том 7 от № 1 до № 13 вкл. л.60-85 от ДП/; оригинали за плащане на разписки към искания за плащане № 4, 8, 9, 12, 13 /том 6 л.195, 383-384, 438-439/.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., III Н.О/.
Преди да пристъпи към анализ на доказателствата във връзка с направените по делото възражения СГС държи да отбележи, че в първия абзац на мотивите към присъдата в частта „по доказателствата“, СРС е посочил имена на свидетели, които не са разпитвани по делото. Доколкото обаче такива показания не са обсъждани, то въззивният съд прие, че се касае за техническа грешка.
Досежно възражението в протеста, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, тъй като съдът не е изследвал качеството на длъжностно лице на подсъдимата, поради неизискани документи от фирмата бенефициент по договора, настоящият състав, счита същото за неоснователно. В хода на досъдебното производство е събран значителен по обем писмен доказателствен материал и впоследствие надлежно приобщен в съдебната фаза на процеса. Всички относими документи, касаещи провежданите от ЕТ „П.А.- П.“ обучения, договори, издавани свидетелства и такива представяни пред бюрата по труда, АЗ и НАПОО са изискани и приложени по делото. Тук следва да се отбележи, че наведеният от СРП довод за евентуално извличане на длъжностно качество на починалата А., поради факта, че нейното дружество ЕТ „П.А.- П.“ е бенефициент по сключените договори за обучения за професионална квалификация и продължените след смъртта й от подсъдимата К. обучения е несъстоятелен, тъй като процесните договори, касаят единствено обучения по професия „продавач-консултант“ с код от СППОО 341020 по специалност „продавач-консултант“ с код от СППОО 3410201, а инкриминираното деяние е свързано с обучение, в резултат на издадена от НАПОО лицензия за професия „строител“ с код 582030, по специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306. Пред първата и настоящата инстанция СРП поддържа становището, че съществува договор посредством, който на подсъдимата К. са били възложени публични функции и че същата е с приравнено качество на директор. Правилно СРС е достигнал до заключение, че въпреки обстойното разследване по делото не са установени доказателства, от които да се стигне до извода, че Б.К. е била ангажирана с някакъв договор - трудов, граждански или друг, чрез който на последната са възложени такива функции и от който да произтича това качество. Посоченото е достатъчно, за да обоснове несъгласие с тезата на прокуратурата, че съдът не е направил всичко възможно да събере всички относими доказателства във връзка с длъжностното качество на подсъдимата, като по - задълбочен анализ в тази връзка ще бъде направен при обсъждане на правната страна на деянието.
В допълнението към протеста СРП излага, че районният съд не е коментирал издадените от подсъдимата документи с невярно съдържание, не е обсъдил разпита на свидетеля Т.С., който е заявил, че курсът е проведен един-два пъти, което означавало че курс по „вътрешни облицовки и настилки“ не е провеждан. Изтъква се, че не е ясно как районният съд е стигнал до извода, че посоченият курс е бил с продължителност от месец март 2010 г. до 27.05.2010 г., тъй като това не се подкрепяло от разпита на горепосочения свидетел. Прокурорът е на становище, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Г., тъй като, ако същата е съобщила, че не е извършвала проверки за провеждане на обученията би дискредитирала себе се като контролен орган. Действително настоящият състав констатира, че първата инстанция в мотивите си изобщо не е обсъдила факта, че приложения по делото оригинал на свидетелство за професионална квалификация серия К-10 № 060074 е с невярно съдържание, а само лаконично е посочено, че се кредитират показанията на свидетеля В.А., на името на който е издадено въпросното свидетелство. Въззивният съд намира за безспорно установен факта, че цитираното свидетелство е с невярно съдържание. Първо от показанията на свидетеля А.е видно, че същият никога не е преминавал обучение за професионална квалификация за професия „строител“ е код 582030, по специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306. На следващо място, А.не се е подписвал на присъствени списъци, нито е полагал изпит за завършването на курс по „вътрешни облицовки и настилки“. По това време последният е заемал длъжността билетопродавач във фирма „Е. а.“. По отношение на свидетелството му е известно, че от фирмата работодател са му поискали две снимки и след около петнадесет дни е получил това свидетелство. Настоящият съд е на мнение, че СРС правилно е кредитирал тези показания, тъй като такива са дадени и в хода на досъдебното производство, същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и логични.
Касателно възражението за достоверност на показанията на свидетеля Г. дадени пред районния съд и кредитирани от него, настоящия състав е на позиция, че същите правилно са взети предвид, тъй като от тях става ясно, че в действителност ЕТ „П.А.- П.“ е провеждало обучения за професионална квалификация, като част от тях са били ПГТЕ „Хенри Форд“. СГС не споделя становището, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират напълно и на показанията на останалите свидетели - П., С., С., П.и Т.. Г. е извършвала проверки във връзка с провеждането на обучения по програмата „Аз мога“ от страна на ЕТ „П.А.- П.“, като след смъртта на А. е контактувала с подсъдимата К. и категорично заявява, че я познава. Колкото до доводът на СРП, че ако твърди обратното Г. би дискредитирала себе си като контролен орган и може да понесе дисциплинарни отговорност, въззивният съд го намира за необоснован, тъй като свидетелката признава, че се е случвало да съставя протоколи за проверка и без да е извършвала такава на място. По този начин Г. признава, че не винаги е правила проверки на място, което означава, че се стреми да изложи, всичко което й е известно по случая. Въз основа на посоченото СРС правилно е приел за относими и достоверни тези показания.
Първостепенния съд е отдал дължимото внимание на показанията на свидетелите Д., П.и К., като ги е обсъдил на базата на това, че същите са били преподаватели в курсовете организирани от ЕТ „П.А.- П.“ по програмата „Аз мога“. Въззивният съд се солидаризира с анализа на СРС по отношение на показанията на свидетеля К., който е упълномощил подсъдимата да представлява фирмата му, тъй като те имат основно значение при изясняването на обективната истина по делото. Въззивната инстанция дава вяра на въпросните показания, като ги намира за изчерпателни, хронологично структурирани и вътрешно непротиворечиви, като отчита фактът, че същите се подкрепят от показанията на Л.Л., който е син на К..
Въззивният съд е съгласен и с кредитирането на приложените по делото експертни заключения по изготвените СГЕ. Настоящият съдебен състав приема за обективни и компетентни заключенията на извършените експертизи. Намира същите за обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били уместно възприети от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Споделят се изцяло и съжденията на СРС, относно представените писмени доказателства.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият П.М.К. не е осъществил състава на чл. 311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК поради липса на съставомерни признаци от обективна и субективна страна.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи и тъй като съставът изисква съставянето на официален документ, засяга се и правилната дейност на държавния и обществен апарат, както и права, и интереси на отделни организации и граждани, които имат отношение към тази дейност.
От обективна страна изпълнителното деяние изисква да бъде изготвен документ от длъжностно лице в кръга на неговата служба, който именно поради това се явява официален документ и то истински, и в съдържанието на който се внасят (удостоверяват) неверни обстоятелства или изявления. От обективна страна невярното документиране като форма на изпълнително деяние по чл. 311 НК следва да обхване само и единствено факти с правно значение.
Предмет на лъжливото документиране може да бъде само официален удостоверителен документ, в който са удостоверени конкретни факти или обстоятелства, несъответстващи на обективната действителност. В Постановление № 3 от 1982 г. по н.д. № 12/81 на Пленума на ВС е посочено, че документът представлява материализирано мисловно съдържание, изразено с помощта на писменоезиковата форма, което има пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти или обстоятелства или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения и правоотношения. В чл.93 т.5 от НК е дадена дефиниция на понятието „официален документ“, според която такъв е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Удостоверителните документи имат функцията да материализират изявления, съдържанието на които отразява съществуващи извън тях факти или изявления на други лица с правно значение. В тази категория попадат свидетелства и дипломи за завършено образование.
Субект на престъплението е само длъжностно лице и то такова, в чийто кръг на служба влизат права и задължения да издава официални документи, които са от естество да служат като доказателство за вписаните в тях обстоятелства или изявления. Същото престъпление, обаче, не може да бъде извършено от длъжностно лице, в чиято компетентност не влизат права и задължения да издава такива официални документи. В случая срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за помагачество, а съгласно съдебната практика на ВС и ВКС (Решение № 183 от 23.05.1989 г. по н.д. № 188/89 г., II н.о. ВС, Решение № 435 от 9.10.2008 г. по к.н.д. № 395/2008 г. на ВКС, Решение № 118 от 12.03.2009 г. по к.н.д. № 71/2009 на ВКС) помагачи и подбудители по чл. 311 НК могат да бъдат и недлъжностни лица.
От субективна страна за лъжливото документиране е необходим умисъл, който предполага преди всичко представи на длъжностното лице, че при съставяне на документа то внася в него неверни обстоятелства. Наред с това законът изисква деянието да бъде извършено с цел така съставеният документ да бъде използван, като доказателство за тия обстоятелства. По отношение на помагачеството от субективна страна е важно да се установи общност на умисъла по време на изпълнителното деяние, когато се съставя документът, като деецът обективно и виновно трябва да е допринесъл за осъществяване на лъжливото документиране от длъжностното лице.
Престъплението по чл. 311 НК е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен престъпен резултат, то е довършено със самия факт на изготвянето на официалния документ с указаната цел.
СРС е стигнал до закономерни правни изводи относно липсата на субективните признаци на престъплението по чл. 311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. Специфичното тук е, че от субективна страна следва да се анализира въпросът за съучастието и изискуемият умисъл за самото деяние. По теоретичен път съучастието е дефинирано, като задружна умишлена дейност на две или повече лица в осъществяване на едно престъпление. Съучастието като задружна дейност, е възможно само при умишлените престъпления и при наличие на три предпоставки: участие на най-малко две наказателноотговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. От обективна страна съучастието се характеризира с общ умисъл или „общност на умисъла“. Това означава, че всеки един от съучастниците наред с това, че е съзнал общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване, съзнава, че и друго лице или други лица действат с умисъл за причиняване на същите общественоопасни последици. Помагачът следва да съзнава, че друго лице извършва престъплението, а той го улеснява, като съучастниците действат съвместно за постигане на общ престъпен резултат. Обвинителната теза за наличие на фигурата на помагач в лицето на подсъдимия К., поради посредническата му дейност за упълномощаване на подсъдимата К. от свидетеля К., е неиздържана и недоказана. Видно от показанията на свидетелите Л.и К., подсъдимият е инициатор за въпросното упълномощаване, за да се продължат започнатите от ЕТ „П.А.- П.“ обучения. От събрания и проверен доказателствен материал, тази цел на упълномощаването е действително осъществена. Не може да се твърди със сигурност, че подсъдимият К. е убедил свидетеля К. да състави пълномощно с цел то да служи като основание за съставянето на официални документи с невярно съдържание. Няма как на базата на тези данни да бъдат направени изводи за общност на умисъла между подсъдимите за създаването на процесния документ с невярно съдържание, а още по малко да се стигне до заключение, че у подсъдимия е била налице специфичната цел документът да бъде използван като доказателство за обстоятелствата посочени в него. Съгласно чл. 303, ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Въззивният съд е на мнение, че настоящият случай не е такъв поради, което се съгласява с оправдаването на подсъдимия К. от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и с оправдаването на Б.Й.К. за престъплението по чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Доводите за несъставомерност са идентични с гореизложените по отношение на подсъдимия К., като единствено следва да бъде обсъдено длъжностното качество на подсъдимата. Документното престъпление по чл.311 от НК предпоставя особени качества на субекта на криминализираното посегателство - длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, което подсъдимата К. не притежава. Цитираната разпоредба лимитира общите и специфични белези на понятието.
Характеристиките на спецификата на дейността на длъжностните лица са посочени диференцирано в разпоредбата на чл.93, т.1, б.”а” и „б” от НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР №73/74 година на ОСНК на ВС. В чл.93, т.1, б. „б“ пр.5 от НК е посочено, че „длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество при едноличен търговец. Константната съдебна практика пояснява, че възлагането трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, наредба, устав и др. ред. То може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажира волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. В конкретния случай субектът трябва да е включен в организационната структура на едноличния търговец съгласно установения щат и да осъществява своите правомощия и задължения от името и за сметка на съответното звено от частен сектор, ангажирайки го пред други звена на държавните органи и обществени организации, пред стопански субекти, пред други длъжностни лица и пред гражданите, във връзка с изпълняваната от него служба или работа. К. е била упълномощена да представлява ЕТ „К.К.- П.“, но по този начин не й е възложена ръководна работа и не е придобила качеството „длъжностно лице“, като без значение е и обстоятелството, че тя е положила името и подписа си в графата „директор/ръководител“ в изготвеното свидетелство на А..
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно е оправдал подсъдимите по повдигнато обвинение.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.05.2018 г., постановена от СРС, НО, 98 състав, по НОХД № 12356/2014 г.
|
|
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.