№ 105
гр. Г., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100082 по описа за 2022 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. М.
,чрез пълномощника адв.Б. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „EАД,
иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 000лв.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.08.2020г. е
настъпило ПТП в с.Б., при което е загинала М.С.И. – дъщеря на съпругата на
ищеца. ПТП е причинено от водача на лекия автомобил „Ф“, застрахован в
ответното застрахователно дружество. Описани са създадените отношения и
страданията, които е изживял ищецът в резултат на смъртта на доведената му
дъщеря, която бил приел като свое рождено дете. Към ответника е била
отправена претенция по чл.380 КЗ, но не е било изплатено обезщетение за
търпените от ищеца неимуществени вреди.
Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното
застрахователно дружество „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 200 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.08.2020г. ,при което е
загинала доведената му дъщеря М.С.И. , ведно със законната лихва, считано
от датата на реализиране на ПТП на 17.08.2020г. ,както и разноските по
делото.
Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат
доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди се ,че ищецът не
попада сред посочените в чл.493а КЗ лица и няма качеството увредено лице.
Прави се позоваване и на ТР по т.д.№1/2016г. на ОСГТК, като се твърди,че
няма данни ищецът и доведената му дъщеря да са създали приживе особена,
дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и
нормалните, за да се обоснове правото му да получи обезщетение. При
условията на евентуалност се възразява срещу размера на претендираното
1
обезщетение като твърде завишен. Оспорва се и началната датата, от която се
претендира лихвата за забава. Сочи се, че при евентуално уважаване на
главния иск, лихвата следва да се присъди от 23.10.2021г.- изтичането на
тримесечния срок по чл.496,ал.1 КЗ.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното :
Не се оспорва от ответника съществуването на валидно
застархователно правоотношение към датата на процесното ПТП за лек
автомобил „Ф“” с рег.№***. Не се оспорва и вината на водача на лекия
автомобил А.Т.А. за настъпване на ПТП ,при което е загинала доведената
дъщеря на ищеца М.С.И.. Предвид на това тези обстоятелства са приети за
безспорни.
В представения по делото КП за ПТП с пострадали лица
№5/17.08.2020г. на РУП при РУ-Каварна е отразено ,че ПТП е настъпило на
17.08.2020г. в село Б. ,с участник като пешеходец М.С.И. от с.Б.,ул.П. **
,която е загинала на място .
От представеното удостоверение за раждане се установява ,че
към датата на процесното ПТП М.С.И. е била на 40 години. За нейни
родители са вписани: майка Ф.Р.Х. и баща : С.И.А..
В представения по делото препис-извлечение от акт за смърт на
М.С.И., като постоянен адрес е посочен гр.Б.,обл.Д..
Представено е удостоверение за сключен граждански брак на
30.03.1983г. между майката на М.С.И. и ищеца по делото.
От представеното удостоверение за родствени връзки се
установява,че М.И. И. има две дъщери и четирима сина, както и четири
едноутробни сестри, трима едноутробни братя и един еднокръвен.
От данните от КП за ПТП и от представената по делото справка
за родствена връзка се установява,че при процесното ПТП са загинали и две
от децата на М. И. –О. и Б..
От приложените писмени доказателства се установява,че ищецът
е предявил пред ответника претенция по чл.380 КЗ ,по която е образувана
преписка 43072952000158 ,като не се твърди и не са представени
доказателства за ицплащане на обезщетение.
В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ищецът е
заявил,че доведената му дъщеря е била на една година ,когато я взел и е бил с
нея ,докато станала на 8 години. Тогава записала да учи в Т.. Учила ,докато
станала на 14 години ,когато се омъжила .След като се омъжила, жвеела в
Толбухим при дядо си и баба си, но идвала и в Г. ,мъжът й ,и той бил при
ищеца в Г.. С тях постоянно имали връзка. Адресно двамата били
регистрирани в Т. ,ул.“Б.“**0. Оттам се преместила на село,във Варненско,но
не може да се сети как се казва,нито коя година е станало това. Няма деца от
брака. Когато станало произшествието ,живеела в Л.. Първият й мъж
починал,и се омъжила отново .За ПТП му съобщила дъщерята ,тази която още
не била починала. Идвала в Г. и работела с ищеца. В месеца ходел по два-три
пъти, отивал да я вземе ,давал й пари, на бабата давал пари. В Г. оставала
при ищеца, в къщата,в която живеели с нейната майка и другите им три деца,
мъжа й, като и той идвал в Г.. На втория ден му съобщили за произшествието,
съобщил му зетя,че М. е починала. Тя не е починала на същия ден, по-късно,
2
на втория ден. През 2017-2018г. три месеца е стояла при ищеца. Тогава дошла
с мъжа си. Идвала е и сама, когато мъжът й не може да дойде. Стояла е по 15-
20 дни, до месец. До 14 й година, в месеца по два-три пъти ходел до Т.. След
като се омъжила , по два пъти ходел с жена си.
Като свидетели по делото са разпитани дъщерята на ищеца –
св.М.а и съпругът на друга негова дъщеря – св.Г..
От показанията на св.М.а се установява,че когато М. е била на
година, ищецът се е заползнал с нейната майка и са заживяли заедно ,като
при тях е била и св.М.а-дъщеря на ищеца .И за двете са се грижили техните
родители по един и същи начин. На 7-8 години М. заминала да живее при
баба си и дядо си в гр.Д. и там да учи ,но поддържали контакти, лятото идвала
в Г. или те отивали при нея . Ищецът стоял месец и се прибирал ,или отивали
всички. Ищецът давал пари ,както на св.М.а ,така и на М.. Това продължило
докато последната се омъжила ,била около 15-16 годишна. След като се
омъжила ,заживяла в Д.. В годината си идвала по два пъти и отсядала при
семейството на ищеца. До инцидента идвала почти всяка година. Когато
станал инцидента, била в Д., оттам не се е местила на друго място.
Свидетелката не знае колко деца е имала от първия си мъж. Идвала с мъжа си,
но без деца. След като минало доста време ,тогава идвала с децата .От една
година преди инцидента не е идвала ,като свидетелката не знае по каква
причина. Не е имало конфликти между родителите й и М.. Не са ходили на
погребението. Свидетелката не знае къде е гробът на сестра й. Не е
присъствала ,когато на баща й са съобщили новината. На втория ден след
инцидента ищецът бил в такова състояние,че не можел да говори. Същият
много се променил след инцидента , страх го е от коли . След като се
омъжила, ищецът и съпругата му ходели при М. поне два пъти в годината.И
тя идвала с мъжа си в годината два пъти, оставали по два-три месеца.
В показанията си св.Г. сочи ,че познава М. от 2005г., а ищецът от
2003г. М. учила при баба си в Д.. Ищецът е пращал пари на М., свидетелят е
бил с него. Тя е идвала и е стояла при ищеца. Поддържали отношения. Той я
приемал като негова дъщеря ,даже по-вече я обичал от собствените. Често
ходел в Д., поддържали връзка до края. Последно ходили при М. в Д. през
2017-2018г.,не си спомня точно. Идвала с мъжа си В.. След смъртта му ,след
това идвала с другия. Преди инцидента живеела в Б.. Последно я видял лятото
на 2019г.,но не е сигурен,не може да каже точно.Когато е била семейна,
ищецът се е опитвал да й търси работа.Финансово й помагал. Ищецът приел
тежко инцидента ,плачел. Ищецът не успял да отиде на погребението, защото
я погребали по-рано. Хидил е на гроба преди Коледа, миналата година,но
свидетелят не е бил с него. Ищецът тъгува ,психически е променен ,по-нревен
е ,ядосва се ,не е същия.
Спори се по делото относно правото на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 17.08.2020г. ,при
което е загинала доведената му дъщеря М.С.И. ,като ответникът е въвел
възражения, че не подада в установения кръг от лица ,имащи това право.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
3
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на
тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на
ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях
и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход.
В случая, съгласно изложените в исковата молба твърдения,
ищецът се позовава на установено съвместно съжителство от сключване на
гражданския брак с майката на доведената му дъщеря М. на 30.03.1983г.,
откогато тримата са живели заедно ,в едно домакинство и той,задно със
съпругата си ,са отглеждали М., имали са непрекъсната физическа и душевна
връзка, датираща от сключване на брака ,която е прекъсната от загубата й при
процесното ПТП .Сочи се, че много тежко е изживял и продължава да
изживява случилото се с отглежданото , възпитавано и материално
издържано от него и неговата майка, дете, както и че били всекидневно
заедно, той се грижил за нея ,като я издържал и възпитавал , защото я приел
за свое рождено дете.
От събраните доказателства не се установява загиналата при
процесното ПТП М. И. трайно да е била отглеждана ,възпитавана и
издържана от ищеца до настъпване на процесното ПТП и между тях да са
били изградени отношения като между биологичен родител-дете.
От данните по делото се установяа,че при настъпване на ПТП на
17.08.2020г. пострадалата М. И. е била на 40 години и родител на две дъщери
и четирима сина, адресно регистрирана в друго населено място , различно от
това,в което живее ищецът. От обясненията на ищеца и свидетелските
показания се установява,че периодът ,през който М. и ищецът са живели в
общо домакинство е преди повече от 30 години. Самият ищец е заявил ,че на
8 години М. се е преместила да живее при дядо си и баба си в гр.Д. / Т./ и че
на 14 години се е омъжила. От доказателствата по делото не се установява
между ищеца и пострадалата при процесното ПТП да е била създадена трайна
и дълбока емоционална връзка като между биологичен родител и дете.
Фактът,че ищецът не знае какви деца е имала доведената му дъщеря, къде се е
преместила да живее и какво е било актуалното й местоживеене при
настъпване на ПТП /при данните за адресната й регистрация и от КП за ПТП
/, че не е присъствал на погребението , нито в последващит ритуали, не е
безспорно доказано и да е ходил на гроба й, не твърди да има установени
каквито и да е отношения с нейните деца и в частност пострадалите при ПТП,
сочат на липса на установени трайни и дълбоки отношения на привързаност,
близост, доверие, подкрепа между ищеца и дъщерята на неговата съпруга ,
аналогични на връзката биологичен родител–дете. При наличните данни за
числеността на семейството на ищеца съгласно отразеното в удостоверението
4
за родствени връзки относно едноутробните братя и сестри на М., и
представена към ИМ служебна бележка от Агенция по заетостта / л.15 от
делото/, удостоверяваща периодите , през който е бил регистриран като
безработен:1998-2004г.,2009-2010г., не може да се приеме за безспорно
установено от свидетелските показания ,ценени в хипотезата на чл.172 ГПК,
че ищецът е разполагал със средства ,с които ежемесечно да осигурява
издръжката на доведената си дъщеря ,след като се е установила да живее в Д.
и е продължил финансово да я подкрепя и след като се е омъжила до
инцидента. Описаните от свидетелите посещения не са равнозначни на
трайно отглеждане и наличие на създадена постоянна връзка и чувства като
между биологичен родител и дете. Свидетелката М.а твърди за посещения два
пъти в годината ,след като сестра й се омъжила и че година преди инцидента
не си е идвала ,а св.Г. не уточнява коклко чести са били. Свидетелските
показания не съдържат конкретика относно действителните отношения между
ищеца и неговата доведена дъщеря, след като е създала свое семейство до
настъпване на процесното ПТП. Нейната сестра не установява колко деца е
имала, нито че се е установявала да живее в друго населено място , различно
от гр.Д., за което има данни по делото, както и че при ПТП са загинали и две
от децата. Същата изрично е заявила и че не знае къде е гробът й. Това
сочи,че между тях на са поддържани системни контакти и нямат изградени
близки и доверителни отношения като сестри. Това опровергава заявеното от
самата свидетелка за взаимните посещения всяка година ,тъй като ако такива
действително са били осъществявани ,свидетелката ще знае за това ,как е
протичал живота на нейната сестра. В показанията на свидетеля Г. също
липсва конкретика относно изградената връзка между ищеца и доведената му
дъщеря. Свидетелят заявява ,че познава ищеца от 2003г. Към този момент М.
вече е била пълнолетна – на 23 години,като от удостоверението за родствена
връзка е видно,че е имала вече и дете. Св.Г. не сочи конкретни факти,от които
да се установява,че ищецът системно е осигурявал финансова подкрепа на
доведената си дъщеря и да са поддържали постоянна връзка до настъпване на
ПТП. От събраните доказателства не се установява след инцидента с
доведената му дъщеря, ищецът да е изпадал в продължително и тежко
депресивно състояние и стрес и да се е налагало системен прием на
медикаменти или ползването на квалифицирана помощ.
Предвид гореизложеното ,няма установени по делото факти и
обстоятелства, от които да се обоснове като безспорен извод за установена
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с доведената му
дъщеря М. И., аналогична на отношенията между биологичен родител и дете,
от която търпи морални болки и страдания от причинената й вследстве
процесното ПТП смърт ,сравними по интензитет и продължителност с тези
като при биологичен родител и дете.
С отлед на изложеното предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и претенцията за
присъждане лихва за забава от датата на деликта.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5530лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверено с представените към
списъка по чл.80 ГПК платежни документи.
По изложените съображения,съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН**********, от гр.Г.
,ул.Б.“**, със съдебен адресат: адвокат С.В. Б. от АК-София и съдебен адрес
:гр.София, ул.“Г.“ **7, ** срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД,
ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление
:гр.София,бул.“Витоша“№89Б иск по чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на сумата
от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на М.С.И. ,вследтвие настъпило ПТП на 17.08.2020г., ведно
със законната лихва от датата на деликта -17.08.2020г.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН**********, от гр.Г. ,ул.Б.“** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД, ЕИК121718407, със
седалище и адрес на управление :гр.София,бул.“Витоша“№89Б сумата от
5530лв. разноски по делото,на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6